О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №1618

 

гр. Пловдив 07.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Румяна Андреева

                                                                                  Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                   Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 1820/2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалвано е определение № 4702/23.04.2019 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ^-ти гр. с., постановено по гр. д. № 4500/2019г., с което се оставя без уважение възражението на ответника „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* за местна неподсъдност на спора пред настоящия съд.

Частният жалбоподател „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* моли съда да отмени обжалваното определение и постанови акт, с който да определи, че делото е подсъдно на компетентния съд в гр. София.

Въззиваемата страна К.Я.С., чрез адв. Р.Г., счита частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди обжалваното определение.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

Основното твърдение в частната жалба е, че ищецът няма качеството на потребител, който търси правата си въз основа на съответен специален потребителски закон, понеже делото е заведено по реда на чл. 439 от ГПК, а именно – да установи, че вземането по изпълнителния лист не съществува. Следователно производството по това дело не представлява потребителски спор.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е немотивирано. Към това добавя и аргумента, че „С. Г. Груп“ ООД не е търговец, производител или доставчик по смисъла на § 13, т. 2, т. 3 или т. 4 от ДР към ЗПП, а и между страните по делото не съществува потребителски договор.

К.С. твърди, че сумите, посочени в исковата молба, не са дължими към взискателя, тъй като са погасени по давност. Според твърденията в исковата молба тези суми представляват стойност на потребени мобилни услуги, доставени от „Космо България Мобайл“ ЕАД, понастоящем „Теленор България“ ЕАД. В исковата молба се твърди още, че „Космо България Мобайл „ЕАД е прехвърлило вземанията си към „С. Г. Груп“ ООД със съответен договор за цесия.

Макар предявеният иск да е установителен, че ищецът не дължи към ответника процесните суми, доколкото тези суми представляват стойност на предоставени мобилни услуги към ищеца, същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, тъй като попада в хипотезата на посочената норма. Обстоятелството, че това вземане е прехвърлено с договор за цесия на нов кредитор, не изменя характера на вземането, което остава такова за потребени мобилни услуги, което прави ищеца потребител по смисъла на Закона.

Ето защо ищецът може да се възползва от подсъдността, уредена в чл. 113 от ГПК, доколкото няма спор, че настоящият му адрес е в гр. Пловдив.

Като е достигнал до същия правен извод и е оставил без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 4702/23.04.2019 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ^-ти гр. с., постановено по гр. д. № 4500/2019г.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

            Председател:                                               Членове:1.                              

 

 

 

                                                                                              2.