Р Е Ш Е Н И Е
№ 10 11.03.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на единадесети
февруари две хиляди и двадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 73 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Б.К.Ю.
***, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н.Ф. от ТАК, сочи в
исковата си молба, че с предварителен договор от 17.08.2001 г. закупил от
двамата ответници като наследници на К. М. М. описания в ИМ недвижим имот, представляващ
нива с площ 4.298 дка в местността *** в землището на с. ***, общ. О., съставляващ
имот № 025008 по плана за земеразделяне на посоченото село, за сумата от 300
лева, която изплатил напълно на продавачите и получил владението на имота в
деня на подписване на договора. Същият твърди, че от 17.08.2001 г. в
продължение на повече от 20 години владее и ползва посочения имот като собствен.
Според направеното от ищеца уточнение в допълнителна молба, че из селото се
носели слухове, че ответниците искали да продадат още веднъж същия имот на
друго лице, поради което същият моли съда да установи по съдебен ред спрямо
ответниците придобитото от него въз основа на давностно владение право на
собственост върху процесния имот. С уточняваща молба ищецът конкретизира
процесния имот според действащата към момента на предявяване на иска
кадастрална карта, а именно имот с идентификатор 37811.25.8. В с. з. искът се
поддържа и се претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът Х.К.М. ***, се явява в проведеното съдебно заседание по делото и изрично заявява, че не
оспорва придобитото от ищеца право на собственост върху процесния имот, като
признава, че той и майка му /другата ответница по делото/ преди време са
продали с договор имота на ищеца. Същият ответник определя като невярно
твърдението на ищеца, че той и другата ответница се опитвали да продадат отново
имота на други лица. Категоричен е, че той, майка му и сестра му не оспорват
правата на ищеца върху процесния имот, както и че не са получавали рента за
имота през изминалите години след продажбата му на ищеца.
Ответникът Ф.С.М. *** е уведомена по реда на
чл. 47 ГПК като при тези условия на същата е назначен особен представител – адв.
С.М. от ТАК. В с. з. се явява само особеният представител адв. М., която
оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия по следните съображения: 1/предварителният
договор нямал характеристиките на такъв, тъй като не бил сключен в необходимата
писмена форма и не съдържал изискуемите от закона реквизити; 2/по този договор
не били страна всички наследници на починалия собственик, като се има предвид
дъщеря му, която не била вписана като продавач в договора и не подписала същия;
3/упражняваната от ищеца през годините фактическа власт върху имота не била
безспорна, тъй като той не манифестирал спрямо неучаствалия в предварителния
договор съсобственик/А. К.М./намерението си да свои имота и да отрече явно и
недвусмислено нейните права върху същия, поради което правото на собственост на
този наследник не било изгубено на основание чл. 99 предл. І ЗС; 4/налице е
възражение срещу ищцовото твърдение за упражнявано от него непрекъснато
владение върху процесния имот след 2001 г. В подкрепа на това възражение се сочи,
че процесният имот се обработвал на практика по реда на чл. 37в ал. 3, т. 2
ЗСПЗЗ/т. нар. „бели петна“/, но нито ищеца, нито ответниците били вписани като
ползватели на същия през годините от 2014 г. до момента. Твърди се, че от
реституирането на имота до стопанската 2016/2017 г. имотът бил обработван на
посоченото основание от ЗСПЗЗ от „Бим Агро“ ЕООД, ЕН“ Б. М. “, ЕТ“ Агроелит-М. -Б.
М. “, а за четирите стопански години от 2016 г. до 2020 г. процесният имот бил
ползван от трето лице Ф. С. Х., който
бил записан като ползвател по реда на ЗСПЗЗ без да има данни за сключен между
него и ищеца договор за наем на имота. След като не било доказано безспорно
упражнявано в продължение на 10 години непрекъснато владение от страна на ищеца
върху процесния имот, не били доказани и предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените по делото
доказателства приема за установено следното:
По делото е приложено заверено по
реда на ЗАдв копие на посочения в исковата молба предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, от който е видно, че на 17.08.2001 г. двамата
ответници са обещали да продадат на ищеца земеделска земя, останала им в
наследство от К. М. М., починал през м. май
1997 г., и описана като“ земеделска нива“ в местността *** с площ 4.298 дка, четвърта
категория, парцел № 8 от масив 25, съставляващ имот № 025008 по плана на с. ***,
общ. О. при граници на имота: имот № 025006, имот № 025007, полски път № 000134
и имот № 025009. Договорът е подписан от двамата продавачи – обещатели и
купувачът, като на обратната страна на същия е поставена нотариална заверка на
подписите от кмета на с. ***, общ. О.. По отношение на
процесния имот е прието по делото и заверено копие на ВЗС на 25.06.1999 г. Решение
№ 6775/16.09.1994 г. на ПК – Омуртаг, с което по реда на ЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост на К. М. М. – жител ***, върху намиращата се в землището
на с. ***, общ. О. нива с площ 4.299 дка, четвърта категория, в местността ***,
съставляващ имот № 025008 по плана за земеразделяне на с. ***, общ. О. при
граници на имота: имот № 025006, имот № 025007, полски път № 000134 и имот № 025009.
Издадената на 23.08.2001 г. от ПК – Омуртаг скица на имота съдържа същите данни,
посочени и в цитираното решение. По делото е налице и удостоверение за
наследниците на К. М. М. – бивш жител ***, починал на *** г., от което
е видно, че същият е оставил като законни наследници двамата ответници: Ф.М. –
негова съпруга, Х.М. – негов син, както и дъщеря си А. К.М.. С оглед изясняване
статута на процесния имот към сочения от ищеца начален момент на установеното
от него владение върху същия, както и с оглед изясняване на начина на
ползването му, е допусната съдебно – техническа експертиза, чието заключение
съдът приема като мотивирано и компетентно изготвено. Според същото към 17.08.2001
г. и понастоящем процесният имот има статут на земеделска земя с начин на
трайно ползване – нива, като според кадастралната карта на с. ***, общ. О., одобрена със Заповед № РД-18-538/20.10.2017 г. на ИД на
АГКК, имотът е заснет с идентификатор № 37811.25.8, а площта му е 4 298 кв. м.
при граници: ПИ 37811.25.7, ПИ 37811.25.6, ПИ 37811.25.9 и ПИ 37811.28.26/полски
път/. Вещото лице е установило пълна идентичност между описания в
предварителния договор от 17.08.2001 г. недвижим имот, имот № 025008 по плана
на с. ***, общ. О. и ПИ 37811.25.8 по КК на същото село, като засечената
разлика в площта от 1 кв. м. била несъществена и се дължала на трансформирането
на плановете от координатна система 1970 в координатна система 2005. Според
експертизата е налице пълна идентичност между имотите, описани в предварителния
договор, по плана за земеразделяне и по кадастрална карта, досежно статут, площ
и граници. Вещото лице е проучило, че процесният имот е разпределян за ползване
по реда на чл. 37в ал. 1 ЗСПЗЗ за четирите стопански години: 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020, на лицето Ф. С. Х.. Последната констатация се потвърждава от
приетите по делото като приложения към експертното заключение и като
представени от особения представител на ответника М. документи: заповеди на
директора на ОД „Земеделие“ – Т., сключени споразумения на основание чл. 37в ал.
1 ЗСПЗЗ и преписи на регистри на белите петна по ползватели. В съдебно
заседание при проведения разпит на вещото лице същото уточнява, че според
практиката на ОС „Земеделие“ – град Омуртаг, тъй като по регистъра им
собственици на имота били наследниците на К. М., а ищецът нямал документ за
собственост на имота и не можел да подаде декларация за реалното му ползване, поради
което последният бил включен в списъка на т. нар. „бели петна“ и разпределян за
ползване на съответните ползватели. По делото са събрани показанията на
доведените от ищцовата страна свидетели А. М. и И.М., които не са в родствени отношения със
страните по делото и няма основания за проява на заинтересуваност от тяхна
страна спрямо изхода на делото. Свидетелят А. М. посочва, че през 2000-2001 г. ответникът Х.М.
и майка му Ф. продали на ищеца нива с площ от около 4 дка в местността *** в
землището на с. ***, общ. О., която нива била съседна на нивата на свидетеля. Същият
си спомня, че кметът заверил сключения между страните договор за продажба и от
този момент до 2014 г. ищецът и баща му обработвали нивата като сеели зърнени
култури в нея и ги жънели. Свидетелят не е чувал да са се водили дела за този
имот и заявява, че никой не бил оспорвал правата на ищеца върху същия имот, включително
не е чувал и дъщерята на Ф., която живеела в Т., но през 2001 г. била в България,
да оспорва правата на ищеца върху процесната нива или да не е съгласна с
продажбата на същата. Свидетелят М. посочва, че след 2014 г. нивата се ползвала от
друго лице – земеделски производител от същото село, на име Ф., който обработва
освен нея и други имоти, вкл. и нивата на свидетеля, като му плащал рента за
това въз основа на сключен помежду им договор. Свидетелят И.М. също посочва, че през 2001 г. ответникът
продал на ищеца нива с площ от около 4 дка в местността *** в землището на с. ***,
общ. О. и от тогава до 2014 г. ищецът обработвал нивата без някой да му оспорва
правата върху същата. И този свидетел сочи, че след 2014 г. друго лице
започнало да обработва нивата, като уточнява, че това било въз основа на
сключен договор между него и ищеца. Свидетелят също имал нива в посоченото
землище и заявявал същата пред ОСЗ, докато незаявените земи били включвани в
списъка на т. нар. „бели петна“. Същият не знае дали живущата в Т. сестра на
ответника е била наясно със сключения през 2001 г. договор с ищеца, но не е
чувал същата да е изразила несъгласие с продаването на имота на ищеца, не е
чувал и двамата ответници да оспорват правата на ищеца върху имота и да искат
да продават нивата на друго лице. Във връзка с направената от особения
представител констатация за това, че свидетелите описвали имот, различен от
процесния, предвид посочената друга местност „К. ч.“, вместо посочената в
документите местност „К. ч.“, съдът следва да посочи, че направеното в
протокола от с. з. записване се дължи на така възприетото произнасяне от
свидетелите на наименованието на местността, при което последната буква „ч“ на
първата дума и първата буква „ч“ на втората дума се сливат при изговаряне и
звучат, по начина, по който е записано това наименование в протокола. Въпреки
това няма и съмнение, че свидетелите описват в показанията си същия имот, който
е описан в предварителния договор и в решението на ПК – Омуртаг, т. е.
процесният.
Основна предпоставка за успешното
провеждане на установителния иск е наличието на правен интерес от предявяването
му. Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от
съществуването на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността
на правото на собственост върху конкретен имот. Такъв интерес не е налице, когато
с поведението извън процеса и в хода на делото ответникът не е оспорвал и не е
отричал претендираното от ищеца право/в т. см. Определение № 127 от 10.07.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1396/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ц. /. Преценката
за наличие на правен интерес е винаги конкретна и се основава на конкретно
установени по всяко дело факти и обстоятелства. В настоящия случай ищецът
обосновава правния си интерес от водене на иска срещу посочените от него
ответници с твърдението, че в селото се носели слухове, че ответниците искали
да продадат още веднъж същия имот като идвали кандидати и се интересували от
имота. Предвид дадените от ОСТ указания в Определение № 167/24.04.2019 г. по
ВЧГД № 134/2019 г., с което е отменено постановеното от настоящия състав
определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска
предвид липсата на правен интерес, бе проведено съдебно дирене по делото. В
рамките на последното ответникът М. лично изрази своето становище по иска като
признава правото на ищеца върху имота, не му оспорва това право и заявява, че
той и другите съсобственици на този имот не са имали никакво намерение да
продават впоследствие същия на друго лице. Събраните по делото гласни доказателства
също установяват, че ответникът по никакъв начин не оспорва или застрашава
претендираното от ищеца право, и по този начин се опровергават ищцовите
твърдения относно наличен за него правен интерес да предяви установителния иск
против ответника М.. При това положение следва производството по делото в
частта му за предявения от ищеца иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника Х.М.
да бъде прекратено. Намерението на ищеца бъде признат за
собственик на процесния имот би могло да се реализира успешно и чрез провеждане
на нотариално производство с издаване на нотариален акт за собственост, при
положение, че упражняваното от него владение върху имота е било безспорно и
непрекъснато в продължение на 10 години. Относно предявения иск срещу другия ответник,
доколкото особеният представител на същия оспорва този иск, съдът приема че е
налице съдебно проявен спор относно претендираното от ищеца право на
собственост върху процесния имот, поради което този иск е допустим.
При така обсъдените доказателства
съдът прави следните правни изводи: Безспорно
установен по делото факт е, че по реда на реституционната процедура на ЗСПЗЗ
през 1994 г. на лицето К. М. М. е било възстановено правото на собственост
върху процесния имот, като след смъртта на собственика през 1997 г. това
имуществено право е наследено от тримата му законни наследници, сред които са
двамата ответници по делото. През 2001 г. двамата ответници са обещали на ищеца
да му продадат процесния имот като за целта са сключили договор, който има
всички реквизити на предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД предвид спазването на предписаната от закона писмена форма и включване в
съдържанието му на уговорки относно съществените условия на окончателния
договор като ясно описание на продавания имот и посочване на продажната цена. Ето
защо направеното от особения представител възражение за липса на валидно
сключен предварителен договор в случая е неоснователно. С оглед това, че няма
твърдения и данни този договор да е бил обявен за окончателен в последствие по
реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД или между страните по него да е сключен договор в
нотариална форма, то до придобиване на правото на собственост от ищеца по
деривативен начин чрез правна сделка не се е стигнало. Ето защо е безсмислено
да се обсъжда и неучастието на третия наследник на починалия собственик на
имота при сключване на договора. Наличието на сключения предварителен договор, чието
съществуване не се оспорва от ответника М. и е установено и от разпитаните
свидетели, представлява основание за ищеца да установи своя фактическа власт
върху процесния имот с намерение да го придобие. Това владение е
недобросъвестно доколкото посоченото основание не попада сред визираните
основания за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС и предвид разпоредбата
на чл. 70, ал. 3 ЗС, чието тълкуване сочи, че владелецът въз основа на
предварителен договор, сключен със собственика на имота, е недобросъвестен и
следва да упражнява владението си в рамките на 10-годишния срок по чл. чл. 79, ал.
1 ЗС. В рамките на същия срок следва да владеят и тези недобросъвестни владелци,
които са установили владение и без сключен предварителен договор със
собственика на имота. В случая от процесуалното изявление на ответника М. и от
свидетелските показания се установява безспорно, че от 2001 г. ищецът е
установил своя фактическа власт върху процесния имот и същевременно е своил
същия/владял го е като свой с намерение да го придобие/, като това владение е
било непрекъснато и неоспорвано до 2014 г. според свидетелските показания, които
синхронизират в това отношение и с приетите писмени доказателства от ОД „Земеделие“
– град Т.. Фактическият състав на придобиване на собствеността чрез владение в
рамките на предвидената дълга придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС не изисква
владелецът, в случая ищецът, да доказва, че е демонстрирал намерението си за
своене по отношение на лицата, които са били собственици на имота преди да
изтече придобивната давност, като достатъчно е упражняваното от него владение
да е явно, необезпокоявано, непрекъснато и да е изтекъл 10-годишния срок. В
този смисъл е неоснователно възражението на особения представител на ответника М.
за липса на демонстрирано от ищеца спрямо неучаствалия в договора съсобственик
отричане на правата на последния върху имота. Подобно демонстриране е
наложително и се изисква само в отношенията между съсобствениците, чиято
съсобственост е възникнала въз основа на наследяване, но не и в отношенията между
другите владелци и собственици – в т. см. е ТР № 1/06.08.2012 г. по т. дело № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС. В случая важи с пълна сила презумпцията на чл. 69 ЗС,
съгласно която предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Същата не подлежи на оборване в случая, тъй като
предвид основанието за придобиване на фактическата власт върху имота –
предварителен договор за покупко – продажба на този имот, от началото на
установяване на тази власт е налице своене от страна на ищеца, който е платил
цената за закупуване на имота и по този начин е показал намерението си да
придобие същия. Това владение следва да е непрекъснато като съгласно чл. 81 ЗС
с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се
прекъсва. По делото няма данни за настъпило подобно прекъсване на давността в
рамките на 10-годишния период, изтекъл от 2001 г. до 2011 г. Направеното след 2016
г. разпределение на ползването на имота по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ не променя
извода за изтекла в полза на ищеца придобивна давност върху процесния имота през
м. август 2011 г., когато следва да се приеме, че той е придобил по оригинерен
начин правото на собственост върху процесния имот. Ето защо съдът намира
предявения положителен установителен иск за собственост против ответника Ф.М. за
изцяло основателен и доказан и следва да бъде признато по отношение на този ответник,
че ищецът е собственик на процесния имот.
Ищецът е направил претенция за
присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК като не е представил
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прекратяването на производството по
отношение на ответника Х.М. поради недопустимост на иска, освобождава този
ответник от отговорността за претендираните от ищеца разноски, поради което и
същият не следва да бъде осъждан да плаща такива. Цялостното уважаване на предявения
установителен иск срещу другия ответник - Ф.М., обуславя и отговорността на този
ответник за разноски. Съдът прецени, че реално направените от ищеца разноски по
настоящото дело са в общ размер 560 лева, от които платени са 50 лева –
държавна такса за водене на делото, такса за вписване на ИМ в размер на 10 лева,
внесен депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лева и
внесен депозит за експертиза в размер на 200 лева. Ето защо, с оглед цялостното
уважаване на предявения иск ответникът М. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца посочената сума от 560 лева.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК спрямо Ф.С.М. *** с ЕГН -**********,
правото на собственост на Б.К.Ю. *** с ЕГН -**********, върху следния недвижим
имот: НИВА с площ 4.298 дка в местността *** в землището на с. ***, общ. О., съставляваща
ПИ с идентификатор № 37811.25.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. ***, общ. О., одобрени със Заповед № РД-18-538/20.10.2017 г. на ИД на
АГКК, при граници: ПИ 37811.25.7, ПИ 37811.25.6, ПИ 37811.25.9 и ПИ
37811.28.26/полски път/, и представляваща имот с № 025008 по плана за
земеразделяне на с. ***, общ. О..
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА МУ на предявения от Б.К.Ю. *** с ЕГН -********** против Х.К.М. ***, с ЕГН – **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф.С.М.
*** с ЕГН -**********, да заплати на Б.К.Ю. *** с ЕГН -********** сумата в
размер на 560 /петстотин и шестдесет/лева, представляваща направени от ищеца
деловодни разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Т. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета
Петрова