Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2291/24.11.2021г. Година 2021, 24.11. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 27.10.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К. и при участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер
1961 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
ЦУ на НАП чрез процесуален представител юриск.Д. срещу Решение
№69/10.05.2021г. по АНД №123/2021г. по описа на Районен съд – Смолян, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ №518538-F538893/17.06.2020г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„ПАНАЦЕЯ-ТОНИ“ЕООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1, т.8 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС.
В
жалбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на закона –
касационно основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване
на наказателното постановление с присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък с разноски. Прави
възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение
от ответната страна.
Ответникът
по касационната жалба – „ПАНАЦЕЯ-ТОНИ“ЕООД чрез пълномощник адв.М. счита
касационната жалба за неоснователна. В тази връзка излага съображения в
писмения отговор. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият
състав установи, че с оспореното пред РС-Смолян НП №518538-F538893/17.06.2020г.
на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, на
дружеството на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1, т.8 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС за това, че
при извършена проверка на 17.02.2020г. в 15,00 часа на търговски обект аптека
„Прима“, находящ се в град Смолян, бул.“България“№61, стопанисван от ответника
по касация, е констатирано, че в качеството му на лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, тъй като в
издадената фискална касова бележка от регистрираното и въведено в експлоатация
в обекта фискално устройство, не се съдържат задължителните реквизити,
съгласно чл.26 ал.1 т.8 от същата наредба. Установено е, че за извършена
покупка от проверяващия екип на обща стойност 7,00 лв., платени с карта, е бил
издаден ФКБ №00144660001/17.02.2020г. от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство, модел DATECK FP-800, рег.№ на ФУ
в НАП 4322446/13.08.2019г., ИН на ФУ DТ 408500, ИН
на ФП 02408500. Констатирано е, че като начин на плащане в цитирания фискален
касов бон е отразен вид плащане „в брой“, като не е отразено с правилния вид на
плащане, а именно „с карта“, поради което е прието, че са нарушени
разпоредбите на Наредба №Н-18/2006г. – фискалният касов бон не съдържа
правилния начин на плащане. Взети са предвид тежестта на нарушението, всички
смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е констатирано, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН. С оглед на това, че установените
нарушения не водят до неотразяване на приходи и са извършени за първи път, на
търговеца е наложена административна санкция по реда на чл.185 ал.2 във връзка
с чл.185 ал.1 ЗДДС.
За да
обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на
Районния съд е приел, че не се касае за установена липса на реквизита
„…начин/и на плащане“, съгласно чл.26 ал.1 т.8 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, а
за неточно посочване във фискалните касови бонове начина на плащане „в брой“
вместо „с карта“. Прието е, че в случая се касае за две различни хипотези на
установеното поведение – „липсата на реквизит“ и „погрешно посочване“, които са
били смесени от актосъставителя и наказващия орган. Мотивирано е в тази насока,
че така допуснатата грешка по никакъв начин не се е отразила нито на регистрирането
на продажбата, нито на нейното отчитане.
Така
постановеното решение е неправилно.
На
първо място следва да се посочи, че посочената като нарушена разпоредба на
чл.26 ал.1, т.8 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, регламентира задължение за
лицата по чл.3 да издават фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба, която фискална касова бележка да бъде четима, да съответства
на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителни реквизити, един
от които е обща сума за плащане и начин/и на плащане.
Не се
спори между страните, че такъв реквизит в процесната фискална касова бележка
съществува – посочено е, че плащането е извършено „в брой“, което отразяване
също не се спори, не е вярно, доколкото плащането е извършено „с карта“. Макар
и действително, както е посочил РС-Смолян, в случая да не се касае до пълната
липса на реквизита по чл.26 ал.1, т.8 in fine от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, то
безспорно се установява неправилното му отразяване в нарушение на посочените
нормативни изисквания в издадения фискален бон, което се субсумира в хипотезата
на неспазване на реда за издаването му. Това е така, защото същественото в
случая е, че лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно
изискванията на чл.26 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ трябва да бъде четима,
да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа нормативно
установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. Обратното,
а именно невярно отразяване, би обезсмислило въвеждането на каквито и да било
задължителни реквизити от законодателя, щом като не се държи сметка за тяхната
истинност. До извод в обратната насока не води и възприетото от районния съд,
че допуснатата грешка по никакъв начин не се е отразила нито на регистрирането
на продажбата, нито на нейното отчитане. Действително, това нарушение не води
до неотразяване на приходи, но отчитането на този факт от актосъставителя има
за цел определяне размера на наказанието – по реда на чл.185 ал.1, а не по
чл.185 ал.2 ЗДДС.
На
следващо място, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено
и оспореното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло
съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
По
делото липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че
конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като
такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто
извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма
доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в
привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото
задължение едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл.26 ал.1
от Наредба №Н-18/2006г. на МФ да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно приложение №1 и да съдържа нормативно установените задължителни
реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. Фактът, че такова нарушение
е установено за първи път също не означава, че други такива не са били
извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията на
деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо
обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, като в случая административнонаказващият
орган е определил минималния размер на имуществената санкция. В този смисъл не
са налице и предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Изложеното
до тук не е съобразено от РС-Смолян при постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността
на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като
съответно наказателното постановление се потвърди.
С оглед
изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и
чл.143 ал.1 АПК, във връзка с чл.78 ал.8 ГПК, субсидиарно приложим на основание
чл.144 АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80
лв. за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №69/10.05.2021г. по АНД №123/2021г. по описа на Районен съд –
Смолян, с което е отменено Наказателно постановление №518538-F538893/17.06.2020г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„ПАНАЦЕЯ-ТОНИ“ЕООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1, т.8 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №518538-F538893/17.06.2020г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„ПАНАЦЕЯ-ТОНИ“ЕООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1, т.8 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ПАНАЦЕЯ-ТОНИ“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ж.к.“Нов Център“,
ул.“Момина скала“№4, бл.КЦ-51, вх.Б, ап.4 да заплати на Национална агенция за
приходите с адрес на призоваване гр.София, бул. “Дондуков”№52 сумата от общо
160/сто и шестдесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.