Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 55 Дата 12.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 9.10. 2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 427/ 2019 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „З.Б.
„АД ЕИК **** , „П. „ЕООД ЕИК**** и Д.С.Д.,ЕГН:********** против Решение
№ 204 от 17.04.2019 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело №25/2018 г.
По
силата на обжалваното решение
съдът е уважил предявеният иск по чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.417 ГПК,
като е признал за установено по
отношение на ответниците „З.Б. „АД
ЕИК ****, „П. ЕООД ЕИК **** и Д.С.Д.
с ЕГН: **********,че дължат солидарно на
„Б.Д.“ЕАД ЕИК **** следните суми:
а/ сумата 33 333.36 лева ,неплатена
главница по договор за кредит от 29.09.2015 г.,изменен с Анекс №1 и Анекс №2 от 02.08.2016 г.;
б/ сумата 1364 лева ,договорна/ възнаградителна лихва/,дължима за периода от 10.04.2017 г.
до 15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявление по
чл.417 ГПК-31.10.2017 г. до окончателното
й заплащане.
По силата на обжалваното
решение съдът е оставил без уважение направеното от ответниците възражение за прихващане с насрещното им
вземане в общ размер на 1450 лева,представляваща недължимо
платени санкциониращи лихви въз основа на нищожни договорни клаузи- сумата 680 лева,лихва
по чл.21,б.“а“ от договора за банков кредит и сумата 770 лева,платена лихва
по чл.21,б“б“ от
същия договор.
Във
въззивната жалба се поддържа оплакването ,че съдът не се е произнесъл по възражението за
нищожност на издадената Заповед от 01.11.2017 г за изпълнение на парично задължение.
Възражението е в смисъл, че липсва реквизита, посочен в чл.412 т.7 ГПК. Поддържа се оплакването, че „Б.Д.“ЕАД не е доказала редовността на
счетоводните записвания по дълга, възникнал от договора за банков кредит. Оспорва се кредиторът да е обявил надлежно кредита за предсрочно изискуем, тъй
като в уведомлението до длъжниците не е посочен конкретния размер на непогасената
главница. По тази причина счита ,че предсрочна изискуемост на вземането не е
настъпила и същото не е станало изискуемо в
заявения съгласно чл.417 ,т.2 ГПК размер.
В
частта, с която съдът е отхвърлил
направеното от ответниците възражение за прихващане с вземане за
недължимо платени наказателни лихви – се поддържа оплакването, че съдът не е
отчел, че клаузите по т.21, б.“а“, „б“ и „в“ от договора за
кредит,възпроизведени изцяло с в т.8 от
Анекс № 2 от 02.08.2016 г.са нищожни
поради нарушаване на „добрите
нрави“. Това е основание за нищожност по чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД.
Претендира се отмяната на решението
като незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което да се
отхвърли иска.
Въззиваемата страна чрез
процесуалният си представител поддържа становище, че въззивната
жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените
във въззивната жалба оплаквания и доводи,намира за установено следното :
Предявеният иск е по чл.422,ал.1 във
връзка с чл.417,т.2 ГПК за установяване дължимост на вземане,възникнало
в полза на „Б.Д.“ЕАД *** по договор за
банков кредит.
По делото не се спори, че между „Б.Д.“ЕАД и
кредитополучателя „З.Б.“АД е
сключен договор за банков кредит в размер на 50 000 лева. Кредитът е целеви – предоставен е за
оборотни средства под формата на револвираща
кредитна линия с погасителен план. Първоначалният договор е изменен на два пъти
с два отделни анекса от една и съща дата.
С Анекс №1 от 02.08.2016 г.,с което страните са се споразумели да
отпадне задължението на кредитополучателя,съгласно т.4 от договора,а именно:
погасяването на кредита да се извършва с намаляващи размери.
Съгласно
чл.1 от Анекс № 2 от 02.08.2016 г. страните са постигнали съгласие срокът за ползване на кредита да се
продължи до 09.08.2016 г.,без възможност за последващо
продължаване. След изтичането на срока
за ползване, кредитът се погасява за срок от 24 месеца ,съгласно договорен
погасителен план,неразделна част от договора за кредит. Този погасителен план
не е представен,каквато констатация е
направена от първоинстанционния съд. Променен е падежът на изплащане на
задължението за лихва. Съгласно чл.3.1 олихвяването на кредита и изплащането на
лихвата се извършва ежемесечно на 10 то
число – това е падежът на задължението
за заплащане на договорни лихви. Тъй
като кредитът е предоставен като револвираща
кредитна линия,лихвата се заплаща само
върху ползваната и непогасена част от
кредита –чл.9.3 от договора.
Съгласно чл.3 от Анекс №2 за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва в
размер на 9.5%,формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 9.476%
процентни пункта. Промяната на едномесечния
СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита, като крайният
размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 9.5%.
По делото са представени два договора за поръчителство от 02.08.2016 г.,
по силата на които поръчителните „П. „ЕООД и Д.С.Д.
са поели задължението да отговарят
солидарно наред с главния длъжник при
неизпълнение на задълженията му по
договора за банков кредит.
Първият съществен въпрос
по делото е налице ли са предпоставките за настъпването на предсрочната
изискуемост на вземането.
Предсрочната изискуемост настъпва от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на банката-кредитор,ако към този момент са настъпили
обективните факти,
обуславящи настъпването й.
Съгласно чл.22,б.“б“ от договора
кредиторът има право да превърне
кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихви
и/или главница.
Обективните предпоставки са
предсрочната изискуемост са налице и те се
установяват от заключението на
съдебно-икономическата експертиза.
Последната е установила, че
кредитополучателят е преустановил плащанията си по договора на 31.03. 2017 г.,когато е извършено последното плащане.
Установено е, че към датата на подаване
на заявлението по чл.417,т.2 ГПК кредитополучателят не е
погасил шест погасителни вноски по
главницата за времето от 10.04.2017г.до
10.09.2017 г. Размерът на всяка
вноска по главницата е 2083.33 лв или общият размер на задължението е 12 500 лева. Към
същата дата за същия период от време
непогасени са били и шест погасителни вноски по лихвите.
Следователно обективните
условия за предсрочната
изискуемост са налице, като ответниците не оспорват факта на неизпълнението.
Оспорват, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена, поради това, че в уведомлението до длъжника не е посочен конкретния размер на непогасената главница. Не е посочен и общият размер на задължението, в
което освен главницата се включват възнаградителните и
наказателните лихви.
С уведомлението
от 12.09.2017 г. „Б.Д.“ЕАД уведомява
кредитополучателя „З.Б.“ АД,че поради забава в погасяване на
задълженията му по договор за банков
кредит от 29.09.2015г. Банката обявява
кредита за предсрочно изискуем. От
датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница по договора за
кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава.
От това съдържание на уведомлението
става ясно ,че банката ясно и
недвусмислено изразява волята си,че обявява кредита за предсрочно изискуем.
С получаване на уведомлението
от длъжника цялата непогасена главница става предсрочно изискуема.
Не е
необходимо точния размер на непогасената
главница да е посочен – въпрос на елементарна справка е и длъжника може да я направи без
особено затруднение. Поради това закона
не предвижда задължение на банката да посочи размера на
задължението,каквото изискване е налице
в чл.60,ал.2 ЗКИ по отношение на
извлечението от счетоводните книги.
Съгласно цитираната разпоредба
извлечението трябва да съдържа информация за броя на вноските, които не
са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общият
размер на просрочената сума, общият размер на непогасената част от общия
размер, включваща главница и непогасена
договорна лихва,както и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Това
изискване да се посочи структурата на задължението и неговия размер
не се изисква от закона по отношение на уведомлението. Същественото при него е,
че банката трябва да отправи ясно и
недвусмислено волеизявление,че обявява
кредита за предсрочно изискуем. Такова
писмено уведомление банката е отправила до
кредитополучателя „З.б.“АД чрез
куриерска фирма „****“,което е получено на дата 14.09.2017 г. Факта, че
уведомлението е получено на тази дата лично от представляващия дружеството
С.Х.не се оспорва от кредитополучателя.
Следователно
уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е получено от
длъжника преди 31.10.2017 г.,на която
дата банката е подала заявлението по
чл.417,т.2 ГПК- за издаване заповед за незабавно изпълнение.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 15.09.2017 г. към който
момент са налице обективните
условия: непогасени 6 погасителни вноски по главница и 6 вноски по договорни лихви.
Но
дори да се приеме, че уведомлението
трябва да съдържа точния размер на непогасената главница, в който случай предсрочната изискуемост не е настъпила на
15.09.2017 г, то и в този случай искът
по чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.417,т.2 ГПК следва да се уважи.
Съгласно
ТР № 8 от 2.04.2019 г на ВКС по търг.д.№8/2017 г на ОСГТК предявеният по реда на чл.422,ал.1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо,въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
ГПК.
Съгласно чл.235,ал.3 ГПК съдът взема предвид
и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за
спорното право. Релевантния момент, към който се формира силата на пресъдено
нещо е приключването на съдебното дирене
пред съответната инстанция,а не към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Съдебното дирене пред въззивната
инстанция е приключило на 09.10.2019 г. към който момент цялото вземане е станало
изискуемо. Съгласно т.1 от
Анекс№2, срокът за погасяване на кредита, предоставен като револвираща
кредитна линия се продължава до 10.08.2018 г. След изтичането на крайния срок за погасяване вземането, то става изцяло
изискуемо и то към датата на
формиране на силата на присъдено
нещо.
Но по принцип становището на ПАС е ,
че уведомлението , с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем е
редовно, поради което съдът приема ,че
предсрочната изискуемост е настъпила на 15.09.2017 г.
От неоспореното заключение на
съдебно-икономическата експертиза се
установява, че кредитополучателят е погасил задължения по главницата в общ размер на 16 666.64 лева. Отпуснатия от
банката кредит,който е изцяло усвоен е в размер на 50 000 лева,от която
сума следва да се приспаднат погасените
16 666.64 лв. Разликата в размер на 33 333.36 лева е
непогасената главница към 15.09.2017
г., на която дата, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Възнаградителната лихва е определена от вещото
лице,съгласно уговорения в чл.3 от Анекс
№ 2 лихвен процент в размер на 1364 лева, дължима за времето от 10.04.2017 г.
до 15.09.2017 г.
До този
размер следва да се признае, че вземането на банката съществува, като в
него не са включени санкциониращи лихви в размер на 564.17 лева, като в тази отхвърлителна част
решението е влязло в сила като
необжалвано.
По отношение на направеното от ответниците възражение за прихващане . Вземането ,с което се прихваща е конкретизирано като основание и размер в писменото становище от 17.09.2018 г./ л.115
от делото/. Ответниците
претендират, че имат вземане в размер на 1450 лева,което се образува от сбора
на сумите 680 лева, недължимо заплатена наказателна
лихва по т.21.б“а“ от договора и сумата 770 лева недължимо заплатена наказателна лихва по т.21,б.б“ от договора.
В
отговора на исковата молба ответниците поддържат възражение за нищожност на клаузите
на т.21, букви „а“,“б“ и „в“от договора за кредит на ,като считат клаузите за
нищожни, тъй като накърняват добрите
нрави . Това е основание за нищожност по чл.26,ал.1,предл.3то
ЗЗД.
Съгласно чл.421 от договора кредиторът
прилага задължително следните санкции:
б. „а“ – при неплащане на част или
цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове,кредиторът
събира от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на
просрочената главница,включваща
договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта;
б“.б“ – при
неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове,събира
от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна
надбавка от 7-процентни пункта;
б. „в“ - при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно,събира от
кредитополучателя наказателна лихва върху
размера на цялата неиздължена главница,включваща договорената по т.9.1
лихва и наказателна надбавка от 7
процентни пункта.
Според тезата на ответниците
предвидените в т.21 от договора санкциониращи лихви имат характера на
неустойка, която поради високия си
размер излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна
функция.
Правилно първоинстанционният
съд е съобразил, че санкциониращите
лихви по т.21 от договора се прилагат
при допусната забава от страна на кредитополучателя. Става въпрос за забава в изплащането на погасителните вноски
по главницата или по лихвите,т.е. неизпълнение на основното задължение на
кредитополучателя да погасява кредита в
сроковете, предвидени по договора. В клаузите се предвижда заплащането на
неустойка по чл.92 ЗЗД, която е мораторна по своя характер. Не става въпрос за накърняване на добрите нрави,а за уговаряне
на неустойка за допусната забава от
страна на кредитополучателя.
Макар и
мимоходом ,но все пак пълномощникът на ответниците
отбелязва, че неустойката има и
наказателна функция. Това е така и
следва само да се допълни, че
наказателните лихви би следвало
да стимулират страните да изпълнят
поетите парични задължения в срок.
Неустойката ,както е добре известно
притежава три функции: обезпечителна, обезщетителна и наказателна/
санкционираща/ функция. Преценката за
нищожност на клаузата за неустойка се извършва към момента на
сключването на договора и следва да отчита особеностите на всеки отделен
случай.
В конкретния случай относно дължимостта на наказателните лихви не е без значение факта ,че кредитополучателят е допуснал продължителна
забава за период от 180 дни. Не е погасил
6 месечни погасителни вноски по главницата и 6 пог.вноски
по лихвите. Предвидените в т..21 от договора наказателни лихви е допустимо да
се уговорят в по-висок размер от размера на действително претърпените вреди от забавата.
Това обаче не прави неустоечната
клауза нищожна – към момента на сключването на договора страните са предвидили
такъв размер на неустойката за забава,
който да стимулира кредитополучателя да
погасява в срок погасителните вноски.
Клаузата по т.21 от договора не
накърнява добрите нрави,поради което е валидна и извършените от длъжника плащания са
направени на валидно правно основание.
Правилно съдът е оставил без уважение направеното от ответниците възражение за прихващане с вземане в общ
размер на 1450 лева.
По отношение на оплакването, че
заповедта за незабавно изпълнение е невалидна поради липсата на задължителен реквизит – чл.412 т.7 ТЗ – същото е неоснователно.
Не
е вярно становището на жалбоподателя ,че
проверката на валидността и законосъобразността
на заповедта за незабавно изпълнение се осъществява в исковото производство по иск по чл.422 ГПК. В рамките на производството по установителния
иск се установява съществуването на едно вземане,т.е. на едно
материално право. Възраженията , които могат да се направят пред въззивния съд са
изчерпателно посочени в чл.423 ГПК,в която разпоредба са предвидени
точно четири хипотези.
Заповедта за незабавно изпълнение е
изпълнителен титул и разпореждането за
незабавно изпълнение може да се обжалва в производството по чл.419 ГПК.
Такова обжалване е направено с частна жалба ,по повод на която е образувано ч. гр. д.№13/2018 г. по описа на
ПОС. Производството е приключило с
влязло в сила определение №228 от 26.01.2018 г,постановено по ч.т.д.№13/2018 г., с което е потвърдено
разпореждането за издаване на процесната заповед да незабавно изпълнение. В това производство по чл.419 ГПК е следвало
частният жалбоподател да изчерпи всичките си възражения относно законосъобразността на заповедта по чл.417 ГПК. Оплакване за липсата на реквизит по 412,т.7 ГПК не е направено и няма
основание съдът в производството по
422 ГПК да се занимава с този въпрос.
По отношение на оплакването ,че „Б.Д. „ЕАД не е доказала редовността на
счетоводните записвания по задължението, произтичащо от договора за банков
кредит – този извод не може да се направи
от допълнителното заключение на ССЕ. Вещото лице М. е
установила,че плащанията за погасяване
на главницата по процесния
договор за кредит счетоводно са се осчетоводявали по счетоводна сметка
53614“Просрочени кредити за оборотни средства на МСП в лева“. Начислените
вземания за възнаградителна лихва и наказателни лихви
счетоводно са се осчетоводявали по Дебита на счетоводни сметки – за възнаградителна лихва по с/ка
496141“Вземания по начислени лихви в
левове по кредити за оборотни средства на МСП и за наказателни лихви по сч.сметка 496546 „Вземания по просрочени лихви по кредити за оборотни средства на МСП“.
Вземането по процесния дълг,възникнало по договора за кредит от 29.09.2015 г. и двата анекса към него е прехвърлено по счетоводна сметка 444„Вземания по съдебни
спорове“,подсметка 444031“Вземания по съдебни спорове в левове по кредити за
оборотни средства на МСП с дата на прехвърляне 31.10.2017 г. – това е
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417
ГПК.
От
това, че в представения документ
„оборотна ведомост към 31.12.2017 г. в сметка 444031 „вземания по съдебни
спорове в левове по кредити за оборотни средства на МСП“ не присъстват
никакви суми не може да се направи
извода, че такъв дълг не съществува
въобще. Вече бе
посочено, че дългът по договора за кредит е прехвърлен в сметка №444031“Вземания по
съдебни спорове по креди за оборотни средства на МСП с дата на прехвърляне -31.10.2017 г. На тази дата банката е подала заявление по чл.417,т.2 ГПК,представила
е извлечение от счетоводната сметка с точния размер на дълга. Пропуска на
банката да отрази това в оборотната ведомост към 31.12.2017 г. не означава,
че съдебно предявеното вземане е
било погасено. Процесното
вземане не е погасено и към настоящия момент като по делото е установено, че
последното плащане по дълга е осъществено на 31.03.2017 г., след която дата не
е погасен нито лев, поради което няма как дългът да е погасен към 31.12.2017 г.
Вече
бе отбелязано, че в производството по чл.422,ал.1 ГПК съдът се произнася по дължимостта
на вземането като материално право – правопораждащ
вземането факт,размер и страни.
Счетоводното отразяване на вземането е нещо вторично и дори при счетоводните записвания да
има непълноти ,то те не се отразяват на
съществуването на спорното вземане като материално право.
Следва да се потвърди обжалваното
решение, при постановяването на което
съдът е направил задълбочен анализ на спорния предмет и е приложил точно
материалния закон.
В
полза на „Б.Д.“ЕАД следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева за представителство пред въззивната инстанция.
Направените пред първата инстанция разноски, включително и заплатените
депозити за вещи лица са присъдени в полза на банката и няма основание за
повторното им присъждане.
По
тези съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 204/17.04.2019 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело №25/2018 г.
ОСЪЖДА „З.б. „АД ЕИК****, „П. „ЕООД ЕИК**** и Д.С.Д.
с ЕГН:********** да заплатят на „Б.Д. „ЕАД
ЕИК **** сумата от 300 лева,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.