Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 25.02.2022г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Каварненски
районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
и
при секретаря ***, като разгледа докладваното от районния съдия Гр.дело № 449/2020г.
по описа на КвРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.55, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Постъпила е искова молба с вх.№ *********.11.2020г.,
подадена от С.М.К. с ЕГН **********, с адрес ***, представлявано от адв.П.Й.Н. ***,
офис 6, срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, р-н „***, ул.“***“, №***, бл.***„***“, ет.**, представлявано от Ф.Г.Д.
и С.Ю.А., заедно и поотделно.
В исковата си молба ищецът излага, че с ответникът е
сключил договор за предоставяне на кредит № 372586 на 09.04.2020г. По силата на
договора ответното дружество се е задължило да предаде сума в размер на
1500лв., а за потребителя по договора – ищец в настоящото производство
възникнало задължението да върне същата сума на кредитора при определените
между страните условия. Уговорен бил срок – 12 месеца при годишен лихвен
процент 40,544% и годишен лихвен процент на разходите – 49,00%. Ищецът следвало
да върне сума в размер на 1849,44 лева, при условие, че представи обезпечение
по чл.3, ал.1 от Договора. Обезпечението
следвало да се представи в края на следващият ден от деня, в който
сумата по кредита била предоставена. При непредставяне на обезпечение, посочено
в договора, кредитополучателят С.К. следвало да върне сума в размер на 3470,04
лева, която включвала прибавена неустойка за непредставяне на обезпечение по
кредита.
Ищецът счита още, че по отношение на сключения Договор
за предоставяне на кредит № 372586 на
09.04.2020г. следвало да се прилагат правилата на чл.10а, ал.2 от Закон за
потребителски кредит, според който кредиторът не може да се изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Твърди, че
претендираната неустойка по т.5.6 от Договора за предоставяне на кредит №
372586 от 09.04.2020г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът е получил
имуществена облага без престация от негова страна, което е довело до
неоснователно обогатяване и е нарушен принципа на справедливостта.
Счита, че
посочената в чл.5.6 от Договора във връзка с т.10 от Приложение № 1 неустойка в
размер на 4,44 лева средно на ден или 135,05 лева месечно, не е включена в процента на разходите на
годишна база, поради което, ако същата бъде добавена, то тя ще надхвърли
размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗРК, което прави клаузата противоречаща на
закона и нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.12, ал.1,
т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Ищецът посочва,
че към датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.11.2020г. е заплатил
сума в общ размер на 675,25 лева, представляваща заплатена неустойка за
непредставяне на обезпечение, заплатени съразмерно и заплатени към погасителни
вноски № 1 с падеж 09.05.2020г., № 2 с падеж 09.06.2020г., № 3 с падеж
09.07.2020г., № 4 с падеж 09.08.2020г. и № 5 с падеж 09.09.2020г.
Моли съда,
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, да осъди ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”АД, ЕИК *** да
му заплати сумата в размер на 675.00 лева, представляваща сбор от платени без
основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като клаузата за
заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение противоречи на добрите
нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, води до
заобикаляне, поради което същата се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1
от ЗЗД. Претендират съдебни разноски.
В о.с.з., ищецът редовно призован не се явява, не се
представлява. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор в който твърди, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен
интерес. Освен това твърди, че съгласно сключения между страните договор С.К.
се е задължил да върне изцяло дължимата главница по кредита в размер на 1500
лева, ведно с уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 349,44 лева,
като горното се потвърждавало и от твърденията на ищеца, че заемът му е
предоставен и усвоен, т.е. ищецът плащайки доброволно е признал всички вземания
по договора за кредит..
Ответникът оспорва предявеният иск и като
неоснователен, като твърди, че в петитума на исковата молба липсва искане за
прогласяване нищожността на клаузата по договора за неустойка при
непредставяне на обезпечение. Възразява срещу аргументите на ищеца, че
договорът противоречи на добрите нрави. Моли, искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Прави възражение за прихващане под формата на евентуалност, като
в случай, че съдът прецени, че Договор за кредит № 372586/09.04.2020г. е
недействителен и/или в частност неустоечната клауза бъде счетена за
недействителна то да се извърши прихващане на претендираната от ищеца сума за неоснователно заплатена неустойка в размер
на 675,25 лева с остатъка на неплатената и изискуема главница и възнаградителна
лихва по кредита с кредита за падежни вноски от 6 до 12 в общ размер на 946,66
лева.
В о.с.з., ответникът редовно призован, не се явява
представител и не се представлява от упълномощен адвокат. Депозирано е писмено
становище, с което е заявено искане за отхвърляне на ищцовата претенция.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на ищеца.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че между страните е сключен договор за предоставяне
на кредит №372586 от 09.04.2020 год., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищеца под
формата на кредит сумата от 1 500
лева, която той се е задължил да върне в
уговорения срок, ведно с уговорена лихва и разходи по кредита, съгласно
договора. В договора за кредит е уговорен срока на
връщане на кредита – до 09.04.2021г. на 12 месечни вноски, при годишна лихва за
ползване на кредита в размер на 40,544% и годишен лихвен процент на разходите –
49,00%, като общата дължима сума за връщане е 1 849,44 лева при условие,
че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата
по кредита (т.е. денят, на който
кредитодателят е превел/предал сумата на кредитополучателя) обезпечи кредита
чрез банкова гаранция или Поръчители, които да отговарят на определените
условия, посочени в гл.V „Обезпечение по кредита“ от Договора, а именно:
поръчителство на две физически лице или банкова гаранция в размер на сбора на
дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30
дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.
Посочено е в договора, че в случай, че кредитополучателят не обезпечи кредита в
сроковете и условията на т.5.1 – т.5.5 от договора и Общите условия или
действието на обезпечението бъде прекратено, кредитополучателят дължи на
кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил
обезпечение, като размерът й е индивидуално определен за всеки кредитополучател
и е изрично посочен в Приложение №1 към настоящия договор за кредит и
погасителен план към кредита. В настоящият случай дължимата неустойка е в
размер на 135,05 лева за месец, в случай на непредставяне на обезпечение.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, вещото лице е
установило, че ищецът е заплатил към ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД месечни
вноски от №1 до №5 в пълен размер – 1445,85 лева, в това число: главница –
553,34 рева, лихва – 217,26 лева, неустойка – 675,25 лева и частично погасяване
на вноска №6 в размер на 74,15 лева в това число главница – 42,17 лева и лихва
в размер на 31,98 лева.
Ищецът оспорва размера на неустойката, прибавена към
главницата и заплатена от него по пет вноски.
Съдът намира клаузата за неустойка, за нищожна поради
накърняване на добрите нрави, доколкото същата е уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /т. 3 от ТР № 1/2009 от
15.06.2010 на ОСТК, ВКС/.
В случая, единствената причина за включване на
неустойка в дължимите от кредитополучателя суми е обстоятелството, че
последният не е предоставил на кредитодателя исканото обезпечение, в срок,
който е изключително кратък – до края на следващия ден. Изискването за
предоставяне на обезпечение не е поставено като предпоставка за сключване на
договора, а е включено в самия договор, като не е ясно дали кредитополучателят предварително
е бил уведомен за последствията от неизпълнение на това изискване. При
твърдение, че заплащането на неустойка е разрочено на вноски, платими на
падежите на погасителните вноски, то следва извод, че кредитодателя изначално е
бил с нагласа не да предостави възможност на кредитополучателя да се освободи
от задължението за заплащане на неустойка, а да събере същата. В подкрепа на
този извод са поставените непосилни изисквания, на които следва да отговарят
поръчителите. Същите са практически невъзможни за изпълнение, поради което кредитополучателят
е принуден да се съгласи с начисляване на неустойка. Обстоятелството, че с
договора е предвидено кредитополучателят да дължи неустойка за предсрочно
погасяване на главното задължение, сочи, че същата няма нито обезпечителна,
нито обезщетителна, нито санкционна функция. Размерът на уговорената неустойка
е необосновано висок – същата е в размер на 4,44 лева средно на ден, като не
трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. В погасителния план тя е
предвидена в размер на 135,05 лева, при положение, че главницата е 103,44 лева.
Поради което и съдът приема, че е налице
неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Уговорената неустойка
излиза извън присъщите й функции, поради което същата се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави и справедливостта.
С оглед
гореизложеното съдът счита, клаузата по т.5.6 от процесния договор за
кредит се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, от което следва,
че липсва основание за заплащане на
сумата за погасяване на задължения, начислени въз основа на тази клауза
и съответно същата подлежи на връщане. Искът се явява основателен.
С оглед основателността на иска, съдът дължи
произнасяне и по направеното от ответника възражение за прихващане, което
принципно е направено при условията на евентуалност. Възражението за прихващане
може да се изразява в материално-правно изявление за прихващане на две
насрещни, изискуеми и ликвидни вземания съгласно чл. 103, вр. с чл. 104, ал.1 ЗЗД. С него се твърди, че вече са настъпили последиците на прихващането като
насрещните вземания са се погасили до размера на по-малкото от деня, в който са
били налице условията на чл. 103 ЗЗД. Ако насрещното вземане, с което се
прихваща е спорно, т.е. неликвидно, с процесуалното възражение за прихващане се
установява компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на
тяхното съществуване (изискуемост и ликвидност), като ефектът на прихващането
ще се прояви след влизане на решението в сила. Или най-съществената разлика
между материалното и процесуалното възражение за прихващане е, че първото
предпоставя ликвидност на насрещните вземания, а процесуалното възражение за
прихващане е допустимо и основателно, даже когато тези вземания или едното от
тях са неликвидни, като особеното е, че ефектът от него настъпва занапред – на
основание чл. 298, ал.4 ГПК по него занапред се формира сила на присъдено нещо
(вж. т.6 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).
Възражението за прихващане черпи своето основание от
твърденията в отговора, че ищецът дължи на ответника сума 946,66 лева- остатък
на неплатена и изискуема главница и възнаградителна лихва по кредита на падежни
вноски от №6 до №12.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.
В настоящия случай не се установи какъв е остатъка от
неплатените вноски по кредита на ищеца, поради което съдът приема възражението
за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски. Ищецът претендира разноски в размер на 450 лева, от
които 50 лева внесена държавна такса и 400
лева адвокатски хонорар (съгласно приложен списък (л.80). С молба ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца, като моли същия да бъде намален до минимален размер, в предвид
фактическата и правна сложност на делото. В случаят обаче не е налице
прекомерност на адвокатският хонорар и същия следва да бъде присъден в пълен
размер.
По изложените
мотиви съдът Водим от горното,
Каварненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, р-н „***, ул.“***“, №***, бл.***„***“, ет.**,
представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., заедно и поотделно, да заплати на С.М.К. с
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 675,25
(шестстотин седемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) лева, получени без
основание, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ приетото за съвместно разглеждане
възражение за прихващане, предявено от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, р-н „***, ул.“***“, №***, бл.***„***“,
ет.**, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., заедно и поотделно против на С.М.К. с
ЕГН **********, с адрес ***, със сумата от 675,25 (шестстотин седемдесет и пет
лева и двадесет и пет стотинки) лева, представляваща сбор от платени без
основание недължими вноски за неустойки за непредставяне на обезпечение, срещу остатъка
на неплатената и изискуема главница и възнаградителна лихва по кредита за
падежни вноски от №6 до №12, в общ размер на 946,66 лева.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, р-н „***, ул.“***“, №***, бл.***„***“, ет.**2,
представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., заедно и поотделно, да заплати на С.М.К. с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева,
разноски по делото, включваща държавна такса в размер на 50,00 лева и
адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………