Протокол по дело №803/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 878
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20223330100803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 878
гр. Разград, 17.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20223330100803 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
На именното повикване в 15:00 часа, се явиха:
ИЩЕЦЪТ Ф. И. Ф., уведомен, не се явява. За същия се явява
процесуалният му представител адв. М. М. отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ Х. Г. Г., редовно призован, се явява лично и с
назначената за повереник адв. М. Е..
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата молба с вх. № 9204/24.10.2022 година, с която
се моли съда да лиши ответника Х. Г. Г. от правна помощ, доколкото
становището е, че още при предоставянето не са съществували условията за
такава. Твърди се, че ответникът не само реализира доходи по трудови
правоотношения, както е посочено в молбата предявена на правна помощ и
декларацията, както и се твърди, че е регистриран като лице, упражняващо
свободна професия „дизайнер“, развиващ дейност, че невярно е декларирано
от ответника обстоятелството в декларацията, че не извършва услуги с личен
труд, че не отговаря на обективната истина заявеното, че не притежава
движимо имущество, че не отговаря на истината посоченото, че разполага
само с нетен доход от трудови договори. Твърди се, че е налице запор на
банкови сметки, но без да се уточнява какъв е вида на задължението му и се
твърди, че ответникът търси правна помощ по дела , водени в качеството му
на ответника, но пропуска да търси такава, когато е в качеството на ищец.
В писмени бележки, които са депозирани от 31.10.2022 година от
1
ответника във връзка с постъпилата молба, намира същата за неоснователна
и необоснована. Сочи, че макар и на 25.03.2019 да е регистриран като лице,
упражняващо свободна професия „дизайнер“, това не означава и не се
доказва, че към момента на подаване на молбата за правна помощ той
упражнява същата дейност, и че реализира приходи от тази дейност. Сочи, че
от справка в регистрацията в НАП, може да види, че е подал декларация за
прекъсване на дейността от 16.07.2019 г. Във връзка с твърденията за
наличие на движимо имущество, сочи, че не притежава МПС. По отношение
на посоченото от ищеца движимо имущество, а именно 14 378 бр. заготовки,
сочи че те имат стойност само като доказателства по съдебно производство и
не могат да бъдат реализирани на пазара, нито могат да бъдат използвани
като платежно средство. Сочи се, че макар и да има парично вземане към
ищеца във връзка с влязло в сила Решение № 433/18.01.2021 г. по гр. дело №
614/20, към настоящия момент то не е събрано. По отношение на ДТ в
размер на 400 лева по № 100/21, сочи че не е заплатена от него, а от неговата
майка . По отношение на доводите с доказателствата за наложен запор, сочи
че налице е запор, но не е пряка последица от негово неправомерно
поведение. По твърденията на ищеца, че ответникът търси помощ по дела,
водени срещу него в качеството на ответник, сочи че е лишен от такова
съждение от обективност, абсурдно е и счита, че с посочено в закона се
уреждат правилата за правна помощ. Депозирал е молба и отговаря на
посочените условия. Относно месечния разход за интернет на ответника, се
сочи становище, че единствено го заплаща с оглед достъп до ЕПЕП.
АДВ. М.: Поддържам молбата. Няма да соча други доказателства.
АДВ. Е.: Нито ГПК, нито специалния закон за предоставяне на правна
помощ не предвижда възможност да се търси правна помощ при наличие на
предпоставките на чл.23, ал.3 от ЗПП. Считам, че не са налице основанията
по чл. 96 и чл.97 от ГПК, които да ви мотивират да прекратите или лишите
страната от предоставена правна помощ.
Като взе предвид молбата, постъпила по делото, съдът на първо място,
намира че същата е допустима. Процесуално законът дава възможност да се
лиши страна от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че
основанията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или
отчасти към момента на предоставяне. С оглед посоченото в молбата и
писмените бележки, като взе предвид депозираната декларация, съдът
преценява, че не са налице основания, с които да се прекрати или да се лиши
от правна помощ ответника, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна постъпилата молба от ищцовата
страна.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от Ф. И. Ф. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: град В, община В, област В, ж.к. “В”, блок **, вход *, етаж *,
апартамент **, със съдебен адрес: град Р, община Р, област Р, улица „Х К”
№*, партер, чрез пълномощника му адв. М. Р. М., срещу Х. Г. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес: град Р, община Р, област Р, улица „Ж” № ***,
с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
4999,00 (четири хиляди деветстотин деветдесет и девет) лева - частичен иск
2
от общо претърпени вреди в размер на 20 000,00 (двадесет хиляди) лева,
представляваща едно общо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от ищеца болки и страдания в резултат от публикации на
ответника във Фейсбук групата „Кауза Разград” от 01.09.2017 г. като
коментари по повод споделената публикация от потребителя с профилно име
„Р В”, съдържащи обидни изрази по негов адрес, както следва: „Нищо чудно
скоро да му тръгне и прякор "Ф - жълтата стотинка", „Колкото и да се бие, в
гърдите, че дава и помага на "приятелите" си, Ф. винаги ще си остане един
дребен, разградски тарикат”, „Ф. няма морал, няма ценности, няма и
угризения за нищо, което е направил или прави”, “Драги читателю - Ф. може
да ти е приятел, само ако си му полезен... или ако имаш хубава жена или
дъщеря”, "Ф жълтата стотинка влезе, в кошарата за известно време.", “Ф. е
клоун, който създава допълнителни главоболия на обикновени хора, които
просто си изкарват хляба, работейки за дадено дружество” и ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Сочи обидни и клеветнически изрази по адрес на
ищеца, а именно: „Приятелите” на Ф. са само и единствено хора, от които той
може да „изкяри” нещо без значение от времевия период на „приятелството”.
В момента, в който вече не сте полезни с нищо – Вие отново сте едно голямо
нищо”; -„За Ф. всички хора на тази планета са едно голямо нищо и той е по-
умен от тях! Няма значение дали сте човек или институция - Ф. е по-умен от
Вас и винаги ще намери начин да "мине над вас".ма значение дали сте човек
или институция - Ф. е по-умен от Вас и винаги ше намери начин да "мине над
вас"; -„Ф. живее за „схемата”! Неговият ден протича единствено в мисли , как
да прецака някого, с цел да направи парички!; -„Шумната се е занимавал с
проституция и е държал публичен дом, в града. Сами разбирате, че живота на
Шумната е бил „зашеметяващ” откъм пари и забавления.Тъй като са
разведени с майка му /по обясними причини/, Ф. е израснал около баща си.
Ще ви спестя какво е правил, в юношеските си години Ф., защото няма
смисъл да обясняват логичното, но това е, което му е останало и до днес, вече
като изграден характер”; -„Ф. има прекрасен спътник, в живота, в очите на
жена си. Тя няма нищо общо с него като характер, което му позволява да я
тъпче, унижава и прави на парцал, колкото му душа иска. Бил съм свидетел
на какво ли не, но и това ще си го запазя като информация. Колкото и да й
съчувстват хората – тя си го е избрала”. -„Ф. използва всеки един човек около
себе си, без значение от възрастта, с цел да „преуспее”; -„С цел да спечели
допълнително и да укрива данъци, Ф. работеше и през нощта, без да има
издадено разрешение за това.”; -„Споделял ми е такива неща за негови
приятели, че ако знаят, хах... знам какво мисли относно жените, които са му
"приятелки", знам какво мисли и какво ми е споделял за жените на негови
"приятели" (особено ако са по-красиви), знам какво мисли и ми е споделял
дори за дъщерите иа негови "приятели"! Драги читателю – Ф. може да ти е
приятел, само ако си му полезен... ... или ако имаш хубава жена или дъщеря”;
--„Единствената причина поради която, в момента Ф. не дава интервюта от
затвора е тази, че правосъдната ни система е доста сбъркана. Разбира се, също
както той е подготвил изненади" за Топлофикация, така и аз съм му
подготвил изненади на него. Просто трябва да продължи, в същия дух както
до момента и най-вероятно следващата новина, която ще четете в Екип 7 ще
бъде „Фифи жълтата стотинка влезе, в кошарата за известно време.”; -„Днес
плаща на Топлофикация – живот и здравен може пък и да лежи, в кошарата,
заради начина, по който изкарва парите”. Претендира и заплащане на
3
законната лихва върху сумите от датата 24.08.2019 г. до окончателното им
изплащане, както и за разноските по делото.
Ищецът посочва, че с ответника са бивши съдружници в „Б-Ю” ООД с
ЕИК 20131**** в периода от 27.10.2010 г. до 16.10.2013 г., след което
ответникът бил заличен като съдружник. С влязла в сила Присъда № 40 от
22.01.2019 г. на Районен съд - Разград по НЧХД № 378/2019 г. по описа на
съда ответникът бил признат за виновен в това, че на 26.01.2017 г. и на
10.05.2017 г. в град Разград разпространил унизителни за честта и
достойнството на ищеца и на съпругата му Е А Ф.а твърдения чрез
публикации в социалната мрежа „Фейсбук” от профилно име „I*** M****”,
за което съдът приел, че е принадлежало на подсъдимия Г., който след
завеждане на делото го е изтрил. Частните тъжби, въз основа на които било
образувано НЧХД били входирани през м. юли 2017 г. На 30.08.2017 година
във вестник „Екип 7” била публикувана статия озаглавена: „Още 120 кила
стотинки внесе Ф. Ф. в касата на..” На 31.08.2017 г. статията била споделена
от потребител на „Фейсбук” с профилно име Р В във „Фейсбук група” „Кауза
Разград” с коментар от споделилия публикацията: „Ако, Вашите данъци и
такси, не отиват, там, където дупки застрашават колата и живота Ви, или Ви
размотават и не Ви отговарят, ето Ви, един начин за накажете отговорната
администрация, отговорна за това”. Сред коментиралите бил и потребител с
профилно име I M от 01.09.2017 г., в чийто коментари били написани
горепосочените обидни и клеветнически според ищеца твърдения, че тези
публикации са станали достояние на неограничен кръг от потребители, вкл. и
такава, която потвърждавала, че автор на тези публикации е ответника и са
били харесани от част от тях.
Твърди се, че след получаване на призовките за насрочване на НЧХД №
590/2017 г. ответникът изтрил профила си във „Фейсбук” с профилно име „I
M”, но ищецът вече бил направил преди това екранни снимки (скрийн
шотове) от направената публикация на 01.09.2017 г. като коментар на
споделена публикация от потребител с профилен адрес „Р В”, от потребител с
профилно име „I M”.
В осигуреното му право на отговор ответникът изразява становище за
нередовност на ИМ, доколкото не е посочена датата, на която твърдените като
обидни изрази са достигнали до него (кога е узнал за тях), респективно - от
изложението на обстоятелствата по никакъв начин не ставало ясно кога
ищецът е започнал да търпи неимуществените вреди (силни душевни болки и
страдания), за които търси обезвреда по чл. 52 от ЗДД вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът посочва, че в изложението на обстоятелствата ищецът е навел и
други две твърдения, които следва да са обвързани с точна дата, тъй като това
касае защитата му: заявявайки че ответникът е изтрил Фейсбук профил с
профилно име „I M", без да е посочил точната дата, на която се е случило това
действие (изтриването). С другото твърдение със заявлението на ищеца, че
лично е направил екранни снимки (скрийн шотове), без да е посочил точната
дата, на която е създал въпросните електронни документи. Моли съдът да
остави без движение депозираната ИМ, като укаже на ищеца да посочи
датата, на която изброените в петитума увреждащи изявления са достигнали
до него; датата, на която ответникът е изтрил Фейсбук профил с профилно
име „IM" и датата на която е създал представените от него доказателства като
екранни снимки. Изразява се становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Ответникът посочва, че статията на вестник „Екип 7“
4
е споделена във Фейсбук група “Кауза Разград”, но под нея няма коментар на
потребител с профилно име I M. Ответникът посочва, че въпросната статия е
коментирана от потребител с профилно име Ф. Ф., който прикачил към
коментарите си електронни документи с неизвестен или неясен произход, за
които твърди, че съдържат изявления, сочейки ответника като техен автор.
Сочи се, че в представените разпечатки профилното име на ищеца е било
изписано с латински букви, а към момента е на кирилица. Ответникът сочи,
че публикацията не съдържа коментар от потребител с профилно име P M,
каквито са твърденията в ИМ. Публикацията била споделена от лице с
профилно име Й К, към което потребител P M добавил коментар, изписан
изцяло на кирилица, в който видимо всички имена били изписани на
кирилица. Според ответника потребителят „P M" най-вероятно е изписал
„Мога да се съглася с И...", визирайки някакъв потребител наименуван „I" или
„И", чието пълно потребителско име автора така и не е уточнил абсолютно
никъде в коментара си. Според ответника от коментара на потребителя „P M"
изобщо не става ясно с какво точно се съгласява същия, тъй като никъде не е
цитирал изявления (коментари), които да могат да бъдат сравнени с
доказателствата по делото. Според ответникът този потребител никъде не е
потвърдил кой е автор на публикацията. Добавя, че няма познати или
приятели с имена П М или Й К.
Ответникът посочва, че според ищеца увреждащите го публикации са
направени на 01.09.2017 г. Според ответника ищецът вече е заявил пред
състав на РС - Исперих по НЧХД № 14/2021 г. по описа на този съд, че
публикациите са от 31.07.2017 г. , а после посочил и датата 31.08.2017 г., т.е.
излага различни твърдения за едни и същи обстоятелства. Ответникът
изразява становище, че до настоящия момент управлява един профил в
социалната мрежа „Фейсбук", създаден през месец май 2011 г., който никога
не е бил трит, нито е бил преименуван на „I M". Излага становище за
несправедливо осъждане по НЧХД № 378/2019 г. на РС - Разград. Твърди
още, че в социалната мрежа „Фейсбук" може да има множество профили с
едно и също профилно име, но профилният адрес на всеки един от тези
потребители ще бъде различен, защото платформата е създадена така, че е
невъзможно в едно и също време да съществуват два различни профила с
един и същ профилен (интернет) адрес. Съответно дори да има два профила с
профилно име „И И.", то тези два профила ще имат различни профилни
адреси, което реално ги отличава един от друг - напр.
www.facebook.com/*************l и www.facebook.com/**********. Сочи,
че за установяване самоличността на посочения от ищеца потребител следва
ищецът да добави и профилния адрес, от който са били направени твърдените
от него публикации, тъй като от представените разпечатки с коментари не
ставало ясно какъв е профилният адрес на потребител с профилно име „I M”,
респективно няма как да бъде проследен и проверен администратора на
въпросния профил, дори и администратор да е бил самият ищец, някое близко
до ищеца лице или друго трето лице. Изтъква като неистинно твърдението на
ищеца, че ответникът е автор на процесните публикации чрез профилното
име I M. Сочи като неистинно и твърдението, че е изтрил потребител с
профилно име I M. Сочи, че не става ясно кога са съставени приложените
доказателства, представляващи електронни документи, описани в т. 6 на ИМ,
къде, каква информационна (или друга) система е била използвана при
тяхното създаване, какъв програмен продукт (софтуер) е бил използван за
тяхното създаване. Изтъква, че ищецът е изразил становище са причинени му
5
силни душевни болки и страдания без да посочи датата, на която обидните
изрази са достигнали до него. Ответникът посочва, че познава ищеца повече
от 20 /двадесет/ години, тъй като последният бил съдържател на интернет
зали в град Разград, които той и приятелите му посещавали в ученическите си
години, за да играят компютърни игри. От месец октомври 2010 г. до месец
октомври 2013 г. с ищеца били и съдружници в „Б-Ю" ООД с ЕИК *********.
Твърди, че в периода, в който с ищеца били съдружници е станал свидетел на
много грозни неща (напр. физическа саморазправа с длъжностно лице - жена),
така и жертва на изключително, силно извратени желания на ищеца, целящи
задоволяването на негови лични интереси, във връзка със сексуалната
ориентация на ответника. На едно от служебните им пътувания из страната,
ищецът склонил ответника към съвкупление с жена от ромски произход, с цел
да „провери" сексуалната му ориентация. Това действие на ищеца била една
от основните причини за прекратяване съдружието помежду им. Докато били
съдружници в „Б-Ю" ООД ответникът разбрал, че бащата на ищеца е добре
познат на разградчани, съдържател на действащо през 90-те години заведение
(бар „Солун"), в което жени, сред които и непълнолетни момичета, били
склонявани към проституция по насилствен начин, с користна цел.
Последното било още една от причините да вземе решение за прекратяване
съдружието си с ищеца. След като ответникът напуснал „Б-Ю" ООД, създал
друго дружество със сходна дейност. Тогава отношенията между страните се
влошили още повече. През 2016 г. ответникът установил, че Ф.и
възпроизвеждат неправомерно и продават/разпространяват в търговската
мрежа на страната/ произведения, на които автор бил той. По случая сезирал
РП - Разград с молба. Твърди, че узнавайки последното, на 02.12.2016 г. Ф.
създал публикация в личния си фейсбук профил, в която публикация
адресирал към ответника множество обиди и клеветнически твърдения. Във
въпросната публикация го нарекъл „педал", „една голяма мъжка курва" и т.н.
В същата тази публикация от 02.12.2016 г. Ф. правил самопризнания и във
връзка със случая, в който последния го е склонил към съвкупление с жена от
ромски произход. Твърди още, че с цел отмъщение и за да затрудни дейността
на дружеството на ответника ищецът създал поредица от неистински
доказателства, представляващи електронни документи, които със съпругата
си започнали да използват в съда, дори и до момента. За тази цел Ф.и
призовали като свидетели децата си, които съзнателно потвърдили, че ищецът
има само един профил в социалната мрежа „Фейсбук". Ответникът твърди, че
с осъждането му с Присъда № 40/22.01.2019 г. по НЧХД № 378/2018 г. му
били причинени имуществени и неимуществени вреди. С цел събиране на
доказателства създал на 29.11.2020 г. публикация във фейсбук групата
„КАУЗА РАЗГРАД", насочена към по-старото поколение жители на гр. Р, с
която пожелал да научи повече за дейността на бар „Солун", чиито
съдържател бил бащата (към днешна покойник) на ищеца. Включили се
много хора, които потвърдили истинността на твърдението, че във
въпросното заведение жени са били склонявани към проституция от
съдържателя на същото (бащата на ищеца). Ответникът посочва, че ищеца на
04.12.2020 г. се включил по темата с коментар, използвайки друго профилно
име. Ответникът посочва още, че писмено ищецът и съпругата му са заявили
пред съда по НЧХД № 590/2017 г. по описа на PC - Разград, че били узнали за
съдържанието на въпросните преписи в края на месец май 2017 г. от техни
приятели. Твърди, че ищецът за пореден път прави опити да заблуди съда,
представяйки създадените от него през 2017 г. неистински писмени
6
доказателства. Отделно ответникът твърди, че ищеца е с богато криминално
минало и за него не представлява проблем да създава неистински
доказателства, с цел отмъщение, както и да попречи защитата на ответника по
друго гражданско дело. Ответникът оспорва истинността на представените 10
броя преписи на екранни снимки от публикации на профил с профилно име „I
M". Ответникът намира за нелепо твърдението на ответника за търпени от
него болки и страдания. Изразява собственото си становище за
характеристиките на ищеца, сочейки публикации на ищеца от 2010 г., 2013 г.
и 2016 г. С оглед последната ищецът бил осъден за клеветнически твърдения,
адресирани към ответника. Ответникът посочва, че 11.12.2020 г. ищецът,
използвайки фейсбус профил R A адресирал коментар до другата страна със
съдържание: “Въ об ще не ме страхуваш неизвестни сине на Ганчо!!! Ама въ
об ще”, направен в публикацията му за бар “Солун” от 29.11.2020 г.,
намираща се във фейсбус групата “Кауза Разград”. Според ответника
коментарът сам по себе си показва, че в края на 2020 г. ищецът по абсолютно
никакъв начин не се е чувствал притеснен от ответника, нито е имал вид на
лице, което търпи силни душевни болки и страдания. Ответникът посочва, че
с оглед всичко посочено не счита, че ищеца може да бъде лесно увреден
душевно с каквито и да било коментари, където и да било, респективно към
настоящия момент ищецът симулира търпени от него душевни болки и
страдания. Отделно твърденията на ответника са, че ищеца е зрял мъж, почти
53 годишна възраст, чийто криминални и общественоопасни прояви не му
дават вид на т. нар. „лесно ранима душа", а по-скоро го описват като лице,
склонно да извършва общественоопасни деяния - лице, изпитващо
удоволствие от това да уврежда други хора. Според ответника това се
потвърждава и от коментари на други потребители на социалната мрежа
„Фейсбук": „Тоя е е*хти боклука!!!", „За нищо не става мухала!", „жив
селендур" и като човек, който „номерата му са селски".
Ответникът счита, че исковата молба е нередовна, т.к. в нея не се
съдържа информация за това на коя дата сочените от ищеца думи и изрази са
достигнали до него, както и датата, на която е направил екранните снимки.
Съответно счита искът за основателен, а по същество неоснователен и
недоказан. Твърди, че посочената от ищеца публикация не е коментирана от
потребител с профилно име „I M", но е коментирана от потребител с
профилно име „Ф. Ф." който е „прикачил към своите коментари електронни
документи с неизвестен и неясен произход, за които последния твърди, че
съдържат направени от мен изявления, сочейки ме като „I M". Счита, че не
може да се твърди, че потребител с профилно име „P M" е потвърдил, че „I
M" е профил на ответника. Твърди, че ищецът няма нито едно доказателства
за твърдението си, че ответникът е автор на процесните думи и изрази, както
и за твърдението, че профила „I M" е управляван от ответника. Също така
сочи, че по различните дела ищецът е посочил различни дати на публикуване
на процесните публикации, че от представените доказателства не може да се
установи профилния адрес на потребителя с профилно име „I M"; че ищецът
не е посичал датата, на която твърди, че ответникът е изтрил профила „I M".
Сочи, че между същите страни има и други дела, част от които са
приключили с влязъл в сила съдебен акт, а другите са висящи. Оспорва
истинността на 10-те броя преписи от екранни снимки. Сочи, че и ищецът е
писал обидни думи и изрази, както и клеветнически твърдения по адрес на
ответника. Счита, че ищецът не се е чувствал притеснен от ответника и не е
имал вид на лице, което търпи душевни болки и страдания, т.к. през 2020 г. в
7
коментар към публикация на ответника е посочил, че не се страхува от него.
Също така сочи, че под публикацията за плащането от ищеца е имало и други
обидни коментари, но ищецът не завел дела срещу техните автори. Счита, че
не следва да се приемат като писмени доказателства тъжбата и актовете по
НЧХД.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Чл. 146 ал. 1 т. 1 от ГПК: Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права: че ответникът е употребил думите и изразите,
посочени в петитума на всяка от исковите молби в публикации в социалната
мрежа „Фейсбук“ по адрес на ищеца, че е направил това виновно, че
публикуването на същите е противоправно, че думите са били адресирани до
ищеца, че са достигнали до него, както и до трети лица, че той е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания и че тези неимуществени вреди са
били резултат от публикуването на думите и изразите.
Обстоятелства, на които основава възраженията си ответника: че той не
е лицето, което стои зад профила „Itso Mscr".
Чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация е по чл. 45 от ЗЗД
вр. с чл. 52 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК: Няма обстоятелства, които да се признават
от ответника.
Чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК: На основание чл. 45 от ЗЗД при непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК: Ищецът следва да докаже че ответникът е
употребил думите и изразите, посочени в петитума на всяка от исковите
молби в публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ по адрес на ищеца, че
публикуването на същите е противоправно, че думите са били адресирани до
ищеца, че са достигнали до него, както и до трети лица, че той е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания и че тези неимуществени вреди са
били резултат от публикуването на думите и изразите.
Не са представени доказателства за автора на изразите, за
неимуществените вреди на ищеца и за причинната им връзка с публикацията.
Съдът прецени, че исковите молби са редовни.
АДВ. М.: Нямаме възражение.
АДВ. Е.: Нямаме възражение по доклада. Бих искала да изкажа
становище по исковата молба, защото бях назначена след това. Относно
исковите молби, считам че същата е нередовна, защото от съдържанието на
исковата молба не могат точно да се извлекат какви точно са душевните
болки и страдания, които са били причинени, но ищеца, които имат пряко
значение на размера на предявения иск, продължителността и интензитета на
претърпените психически болки и страдания. Относно иска, той е
неоснователен по размер. Оспорвам също акцесорния иск, защото считам, че
същият следва да е предявен от предявяване на исковата молба, а не от дата
27.04.2019 г. Също така оспорвам на основание чл. 184, ал. 2 от ГПК
истинността на представените електронни документи - 10 броя документи.
АДВ.М.: Считам, че са по същество на спора тези доказателства.
Исковата молба е редовна. Това са факти и обстоятелства. По отношение на
8
доказателствените искания, по-нататък ще взема отношение.
АДВ. Е.: Мисля, че първо беше предявен инцидентен иск, от който се
отказваме.
АДВ.М.: Искът, от който се отказват, но то няма предявен какъвто и да
е иск, има едно изявление, което не отговаря на ГПК за предявяване на иск.
Като взе предвид становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като окончателен доклада на съда, съдържащ се в
определението в днешното съдебно заседание.
Съдът изслуша становищата на страните по отношение на
доказателствените искания.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА: Не съм публикувал аз. Така като
представят електронни документи на хартиен носител, и ще ги поискат като
доказателства, нали такова е искането, те са неистински.
АДВ. Е.: Той твърди, че този профил изобщо не е негов.
ОТВЕТНИКЪТ: По принцип може профилът да не е мой и човек да
създаде неистински документи и да ги представи срещу мен. Ищецът се и
случвало и по друго гражданско дело, т.е. това, че има нещо написано
някъде…
СЪДЪТ разяснява на ответника, че може да има едно от двете
твърдения: или да твърди, че не е автор на публикациите, или че посочените
думи и изрази не са публикувани от него. Разяснява на ответника, че няма как
да твърди, че е не е автор, а да му е известно какво е публикувано.
СЪДЪТ ДАВА 10-минутна почивка.
В 15:34 часа съдебното заседание беше подновено в присъствието на
адв. М. М., ответникът Х. Г. и адв. М.Е..
АДВ. Е.: Към доказателствата, приложени към молбата и извлечението
от профила на „И М“, ответникът твърди, че не е той автор на посочените
публикации. Оспорваме ги и моля да ги отхвърлите, да не ги приемате.
Възразяваме да бъдат приети по делото.
АДВ. М.: Неоснователно е възражението и следва да се приемат
писмените доказателства. Съдът с определението си по гр. дело № 803/2022
година ни беше задължил, както и по присъединеното гр.дело № 1550/2022 г.
да представим оригинали, като ги представяме и в цифров вариант, с копие за
насрещната страна. Водим за днешно съдебно заседание само двама
свидетели.
АДВ. Е.: Искаме срок за запознаване.
ОТВЕТНИКЪТ: Трябва да се запозная с доказателствата.
АДВ. М.: Не възразяваме.
Съдът намира, че представените писмени доказателства са допустими,
относими и необходими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: Частна тъжба, Разпореждане от
9
02.10.2017 по НЧХД № 590, 591, 738 и 739, всичките на Районен съд –
Разград, Присъда (без номер) от 22.01.2019 по НЧХД № 378/18 по описа на
РРС, ведно с мотиви, Справка от Търговски регистър за актуално състояние,
копия на публикация във вестник „Екип 7“ с надпис „Още 120 кила стотинки
внесе Ф. Ф. в касата на „Топлофикация“, находящи се на стр. 26 - 28
включително по настоящото дело.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да сравни съдържанието
на приложеното от л. 29 до л. 46 във връзка с представения в днешното с.з.
DVD-R, с оглед твърденията, че в цифров вид посоченото е включено на този
носител.
АДВ. Е.: По отношение на приложените писмени доказателства, имено
по наказателното дело, считам че там неоснователно са приложени, защото
нито с присъдата по наказателно дело № 590/2017, нито по дело № 378/2018
не се отнася за предмета на настоящото дело, т.е. там се води за фактите за
унизителни честта и достойнството на ищеца, обидите които са били от
26.01.2017 и 10.05.2017г. Нито присъдата няма обвързваща сила, нито
материалите по делото са годни по настоящото производство.
АДВ. М.: Въпрос по същество е, не е сега момента.
АДВ. Е.: Възразявам да се приемат. Това, което се твърди е за друг етап
публикации.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да посочи своето
становище във връзка с останалите доказателства, приложени по исковата
молба, с оглед представения в днешно съдебно заседание DVD-R и
твърдението, че същите доказателства са в електронен вид, записани на този
носител.
Пояснява, че останалите доказателства, посочени в ИМ, вече са приети
като писмени доказателства.
АДВ. М.: Водим само двама свидетели, тъй като третият не успяхме да
го осигурим, К. Д. Г., който ще помоля да бъде призован за следващо
съдебно заседание на адрес: гр.Разград, ул. “Ж“ № **. Този свидетел е както
във връзка с процесната публикация, така и за установяване
обстоятелството, че ответникът е имал такъв профил във Фейсбук и е
премахнал същия. Свидетелят И Ф. и В И.а водим за установяване на
сочените в исковата обстоятелства, включително и за изтърпените болки и
страдания във връзка с публикацията.
АДВ. Е.: За гласни доказателства нямаме искания. Предоставям на съда
за писмените доказателства. Представяме едно решение, влязло в сила по
едно гр. дело № 614/2020 на РРС, с което считаме, че г-н Т симулира пред
съда търпените от него неимуществени вреди.
АДВ. М.: С оглед направеното изявление, моля да не допускате така
представеното писмено доказателство.
АДВ. Е.: Всички въпроси, че моралната и ценностна система на ищеца,
следва да бъде подложена на проверка със специални знания и следва да се
назначи експертиза, че Ф. симулирала пред съда търпените от него
неимуществени вреди.
ОТВЕТНИКЪТ: Той в случая е осъждан да заплати обезщетение. На
02.12.2016 година Ф. е изнесъл за мене на личния профил във Фейсбук е
10
употребил клеветнически изрази и във връзка с това, че няма как лице, което
ме нарича „педал“, „мъжка курва“ и т.н., да претендира за търпени
неимуществени вреди, увреждания от тава, че бил обиден. Чрез свидетели,
няма как да се докажат такива неимуществени вреди.
Като взе предвид становищата на страните, съдът, счита че
представеното писмено доказателство е неотносимо и не е необходимо за
изясняване на фактите по настоящото производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането за приемане като писмено доказателство по
делото същото и ВРЪЩА на ответната страна представеното в днешно
съдебно заседание решение по гр.дело № 614/2020 по описа на РРС.
АДВ. Е.: Нямаме други доказателства засега и възразяваме да се
разпитват тези свидетели.
ОТВЕТНИКЪТ: Нямаме нужда да събираме днес доказателства от И Ф.
И. и В Ф.а И.а.
СЪДЪТ Е ДОПУСНАЛ гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
СЪДЪТ ВЪВЕДЕ в залата свидетеля И Ф. И..
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СЪЩИЯ.
И Ф. И., роден на 06.12.1991 година в гр. Р, живущ в гр. Р, български
гражданин, син на ищеца Ф. Ф..
ПРЕДУПРЕДЕН за правото на отказ от свидетелстване, заяви че ще
свидетелства.
Свидетелят бе предупреден за наказателната отговорност, която носи по
чл. 291 от НК, обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ И Ф.: Син съм на Ф. Ф.. Х. Г. го познавам от много
време, може би още от ученическите ми години. Имаха бизнес с баща ми,
фирма „Б –Ю“. Бил съм може би 11-12 клас, когато се запознахме с него.
Така си го спомням. Имам профил във Фейсбук – „Иван И.“, ми е профилът,
на кирилица. Бяхме приятели с Х. Г., може би отначало на запознанството.
Няколко години след това, профилът му беше закрит. Профилът се казваше
„И М“, с латински букви е „I M“. С този профил сме разменяли
кореспонденция. Писали сме си с няколко пъти, главно по общия бизнес,
който имаха с баща ми. Периодът е между 2010 и 2014 година, но си го
спомням много бегло. Не мога да кажа конкретна дата, но се е случвало със
сигурност по повод работата с нещата от общата им фирма. Влошиха се
отношенията им и се разделиха с лоши взаимоотношения и неразбиране.
Продължих да бъда приятел с профила на ответника. След това профилът
беше закрит и автоматично изчезна. След закриването му, не сме приятели
във Фейсбук.
АДВ. М.: Госпожо съдия, ще се наложи допълнителен разпит на
свидетелите, защото нямаме позиция, а желаем разпитът да се отложи за
друго съдебно заседание, и да не се прави разпит на втория свидетел в
днешното съдебно заседание.
АДВ. Е.: Когато ни се даде и възможност за запознаване с
доказателствата.
11
Доколкото съдът прецени направеното искане за продължаване разпита
на свидетеля от ищцовата страна като основателно, доколкото същият не
може да бъде разпитан за всички обстоятелства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА публично съдебно заседание за
22.12.2022 от 15:00 часа, за която дата явилите се страни да се считат
уведомени.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля К. Д. Г. в размер на
40,00 лева, вносими от ищцовата страна в 7- дневен срок от днес.
След внасяне на депозита да бъде призован свидетеля.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 16:10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в заседание.


Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
12