№…………
гр.
Варна, 20.06.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1051/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от
„Ареа“
ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Т.И.П.срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 119-ФК/01.04.2019 г. издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Ареа“ ЕООД принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – ресторант
„Хепи“, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „Ареа“ ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 10
/десет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С
Определение № 929/05.04.2019 г. по ч. адм. д. № 921/2019 г. на Адм. съд – Варна
е отменено разпореждането за предварително на изпълнение на ПАМ, поради което
оспорената заповед в тази част не е предмет на настоящото съдебно производство.
Жалбоподателят
сочи, че нарушението не е безспорно установено. Липсва пълно описание на
същото. Наличието на положителна разлика в касата е на по-малка стойност от
извършената контролна покупка. Взети са предвид две от четири фискални
устройства. На стр. 1 от заповедта е посочено, че е извършена проверка на
07.03.2019 г., което не отговаря на описаната фактическа обстановка в протокол
за проверка от 31.03.2019 г., това е нарушило правото му на защита. За
продажбата е издаден информационен и фискален бон, последният представя с
жалбата. Заповедта е издадена преди съставяне на АУАН и издаване на НП, липсват
мотиви относно срока на ПАМ, не е отчетено, че нарушението е извършено за първи
път и покупката е на ниска стойност, всичко това намира, че води до
незаконосъобразност на административния акт. Представя справка за задължения,
от която е видно, че няма такива. Счита, че заповедта не е в съответствие с
чл.22 от ЗАНН и целта на закона, с ПАМ няма да се постигне целта на закона,
поради това, че обекта ще е затворен и жалбоподателя няма да може да поправи
поведението си. Нарушен е принципа на съразмерност въведен с чл.6 от АПК и чл.
6 от ЕКЗПЧОС. Запечатването за срок от 10 дни ще доведе до трудно поправими
вреди, ще се накърни репутацията на търговеца. С молба от 13.05.2019 г. жалбата
се поддържа и е отправено искане за присъждане на разноски и възнаграждение за
адвокат в общ размер 550 лева. В молба от 31.05.2019 г. е изложено, че въпреки
заплащането на имуществена санкция, административния акт не е оттеглен и за жалбоподателя
е налице правен интерес от оспорването. В съдебно заседание е уточнено от процесуалния
представител на дружеството, че за двете фискални устройства, на които не е
извършена проверка, не твърди, че е издаден фискален бон за покупките. Не
оспорва, че касовия бон е издаден със забавяне, но наличието на такъв води до
незаконосъобразност на заповедта.
Ответник –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуален представител – упълномощен юрисконсулт в представени писмени
бележки – с.д. № 9061/06.06.2019 г., оспорва жалбата. Счита, че жалбата е
недопустима поради издадено постановление за прекратяване изпълненото на
процесната заповед. В условията на алтернативност, излага становище за
неоснователност на жалбата. Съгласно чл.25 от Наредба № Н-18/2006 г. следва в
момента на плащане на стоката да се издаде фискална касова бележка от
въведеното в обекта фискално устройство. Констатирано и записано е в протокол
за проверката, че часовниците на 4 – те броя ФУ в обекта се разминават с около
1 част от астрономическото време /минус един час/. От дневните отчети към ФУ е
видно, че са издадени в 12,09 ч., 12,14 ч. и 15,15 ч., а на четвъртото ФУ
дневния отчет е нулев. Приложената с жалбата ФКБ е издадена в 12,51 ч., т.е.
реалното време е било 13,51 ч., от ФУ с № DT42169, а дневния отчет от това фискално
устройство е изведен в 12,09 ч. /реално 13,09 ч./, т.е. представената ФКБ е
издадена след проверката. На стр.1, последния абзац в оспорената заповед е
допусната техническа грешка, вписано е, че 07.03.2019 г. е извършена проверка,
вместо на 31.03.2019 г. В останалата част на заповедта е изписана коректна дата
– 31.03.2019 г., също така всички описани доказателства на стр.2 са от
31.03.2019 г. Намира, че определения срок е обоснован, органът е длъжен да
издаде ПАМ при установено нарушение – назидаване на ФКБ. Целите на ПАМ са с
представителен и превантивен характер, за да се спазва финансовата дисциплина.
Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, след като
обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На
31.03.2019 г. е извършена проверка на търговски обект – ресторант „Хепи“,
находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „Ареа“ ЕООД. Извършена е контролна
покупка на 1 бр. изворна вода - 1,5 л на стойност 3,89 лева, 1 бр. фреш ябълка
на стойност 4,89 лева, 1 брой фреш ябълка и портокал на стойност 4,89 лева, 1
бр. телешко Беарнез на стойност 14,99 лева, 1 бр. свинска пържола с гарнитура
на стойност 9,89 лева, 1 бр. торта Филаделфия на стойност 8,49 лева, 1 бр.
сирене 50 грама, на стойност 0,69 лева, 1 бр. чийзкейк на стойност 5,89 лева от
Н.Д.– орган по приходите. Покупката на стойност 53,62 лева е била платена с банкноти
от 50 лева и 20 лева на сервитьор – П.Д.. Върнато е ресто 16,38 лева, не е
издаден фискален касов бон от монтирано или въведено в експлоатация работещо ФУ,
или касова бележка от кочан. Издадена е само бележка тип информационен бон, несъдържащ
задължителните реквизити на фискален бон.
Съставен е Протокол за извършена
проверка № 0349456/31.03.2019 г. от М.Д.и Н.Д., в присъствие на К.П. –
прокурист на „Ареа“ ЕООД и П.Д. – сервитьор. Към протокола са приобщени 4 бр. междинни
дневни отчети за 31.03.2019 г., 2 бр. описи на парични средства, справка за
заети лица, бележка от принтер тип „информационен блок“.
Издадена е оспорената Заповед за
налагане на ПАМ № 119-ФК/01.04.2019 от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Издадени са АУАН № F480308/03.04.2019 г. от старши инспектор по
приходите в НАП и Наказателно постановление № 431022 - F480308/22.04.2019 г. от началник отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „Ареа“ ЕООД е наложена
имуществена санкция 800 лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2008
г., на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Санкцията е платена на 03.05.2019 г., подадена
е молба от „Ареа“ ЕООД до началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ
на НАП за прекратяване изпълнението на ПАМ. Издадено е Постановление за
прекратяване изпълнението на ПАМ „Запечатване на обект“ № 435945 - F480308/17.05.2019 г. от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което е прекратено изпълнението
на наложена ПАМ запечатване на обект – ресторант „Хепи“, в гр. Варна ***и
забрана достъпа до него, считано от датата на постановлението.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК
съдът намира следното от правна страна:
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя на 03.04.2019 г. Жалбата е
депозирана на 12.04.2019 г., в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 186, ал.3, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е определено
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната
агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
Процесната
заповед е издадена на 01.04.2019 г., след което е съставен АУАН № F480308/03.04.2019
г. от инспектор по приходите в НАП. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в административното производство
по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който
предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за
извършена проверка № 0349456/31.03.2019 г. и в оспорената заповед. В този
смисъл е съдебната практика: Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018
г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
В
административното производство по установяване на процесното нарушение не е
издадено наказателно постановление /НП/, такова е издадено на 22.04.2019
г. и имуществената санкция е заплатена.
Прекратено е изпълнението на наложената ПАМ с Постановление № 435945-F480308/17.05.2019 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП. Прекратяване изпълнението на
административния акт, поради наличието на предпоставките в специалната норма на
чл.187, ал.4 от ЗДДС, не обуславя липса на правен интерес от оспорването.
Жалбоподателят е заплатил имуществената санкция наложена с НП, за да се
възползва от възможността обекта да не са запечатва и да не се забранява
достъпа до него, но това не води до извод, че възприема процесната заповед като
законосъобразна. Това е посочил жалбоподателя в молба от 31.05.2019 г., като е
уточнил, че правния му интерес от оспорването не е отпаднал. Провеждане на
настоящото производство е и възможност за реализиране на производство по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.204 от АПК, поради което за жалбоподателя е
налице правен интерес от оспорването и жалбата е допустима. Не е налице и
оттегляне на административния акт, поради което не са налице предпоставки за
прекратяване на производството. В този
смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела №№5361/2018 г. и
10542/2017 г.
Издаване
на оспорената заповед не е обвързано с издаването на НП, а с обективно
извършване на нарушението, което в случая е налице. Също така при издаване на
ПАМ не са предвидени давностни срокове, поради което липсата на издадено НП или
издадено такова след процесната заповед не опорочава производството по налагане
на ПАМ и забрана достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната
практика на ВАС: решения по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и 6970/2012
г.
Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, ресторант
„Хепи“ в гр. Варна ***е търговски обект, тъй като е място, от което се
извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект в оспорената
заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на жалбоподателя да
разбере за неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство,
относно кой обект е наложена ПАМ.
Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския обект.
Ответникът е уточнил в писмени бележки
от 06.06.2019 г., че посочване в заповедта, че на 07.03.2019 г. е извършена
проверка е техническа грешка. Правилната дата е 31.03.2019 г., като това се
установява от посочения протокол за проверка от 31.03.2019 г. Съдът приема, че
от представения протокол за извършена проверка се установява, че такава е проведена
на 31.03.2019 г. и всички приложени доказателства към протокола са от тази
дата. Включително представения с жалбата фискален бон за сумата от 53,62 лева е
от 31.03.2019 г., т.е. жалбоподателят е възприел, че се касае за проверка и
извършено от него нарушение на 31.03.2019 г. Следва, че в процесната заповед е
допусната техническа грешка относно записване датата, на която е извършена
проверката, но това не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, поради
което не е отменително основание.
Не са оспорени констатациите в протокол
за проверка от 31.03.2019 г., че е установено разлика между часа на 4 бр. ФУ и
реалния астрономически час в рамките на допустимото – минус 1 час от
астрономическия реален час.
В обекта са установени 4 бр. ФУ.
Изведени са 4 бр. междинни дневни финансови отчета, които са приложени към
протокола, съответно за ФУ DT421691
в 12,09 ч., за ФУ DT428166
в 12,14 ч., за ФУ DT653463
в 12,15 ч. и за ФУ DT278534
нулев, без посочен час. Изведени са КЛЕН за ФУ DT421691 и за ФУ DT428166. От посочените доказателства не
се установява издадена фискална касова бележка на 31.03.2019 г. в 13 часа.
Въпреки, че посочените доказателства, са с час 12 – 12,14 часа, съдът
съобразява, че реалния час е бил 13 – 13,14 часа, поради установеният и
неоспорен от жалбоподателя факт, че часа на четири броя ФУ е с минус 1 час от астрономическия. Издаден е само информационен
бон за сумата 53,62 лева при приключване на поръчката и заплащане на стоките от
проверяващите.
С жалбата е представен фискален бон
издаден на 31.03.2019 г. в 12,51 ч., т.е. 13,51 ч. /реално време/ за сумата от
53,62 лева, относно закупените стоки описани в заповедта за ПАМ. Това
установява, че покупка на стоки е извършена, плащането е направено и едва след легитимация и проверка на проверяващите
е издаден фискалния бон. Следва, че към момента на покупката не е издаден
такъв.
Дори и да се приеме, че наличието на
положителна разлика в касата е на по-малка стойност от извършената контролна покупка,
с това не се доказва, че е издадена
фискална касова бележка за извършената покупка на хранителни стоки, поради което доводът на жалбоподателя, че не
са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед е неоснователен.
Съгласно
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти, чрез фискални устройства определя, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и
платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно
чл. 25, ал.1, т.1 (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит,
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В
случая плащането е извършено в брой, което не е спорно между страните, както и
че не е издадена фискална касова бележка, към момента на плащането.
„Ареа“
ЕООД е лице по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извършва дейност в
търговски обект, поради което е следвало за извършената продажба на стока да
издаде фискална касова бележка, съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006. Това изискване е свързано със задължението по чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Неспазването
на посоченото задължение води до избягване на заплащане на данъчни задължения.
Издаването на фискален бон приключва с връчването му на клиента по арг. на чл.
38, ал.2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване -
клиентът е длъжен да съхранява касовата бележка до напускане
на търговския обект. Когато търговският обект се намира в общо помещение с
други търговски обекти или на територията на пазар или тържище, за напускане на търговския обект се счита напускането на общото помещение, съответно
пазара или тържището. В случая не е издаден и не е връчен фискален бон за
покупката на 31.03.2019 г. в 13,00 ч. на хранителни стоки на обща стойност 53,62 лева.
В
оспорената заповед е посочено, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за
издаване на фискален бон. От
установените факти се доказва, че жалбоподателят на 31.03.2019 г. е извършил
нарушение на чл.3, ал.1 вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Законосъобразно е прието, при налагане на
ПАМ, че е осъществен състава на чл.186, ал.1, т.1 б. ”а” от ЗАНН. В оспорената
заповед е налице съответствие между фактическите и правни основания. Същите са
описани в пълнота. Точно е посочен търговския обект както в мотивите, така и в
диспозитива. Посочено е, че не е издаден фискален бон, като извършеното
нарушение са доказва от Протокол за
извършена проверка, ведно със събраните писмени доказателства.
Налице е предпоставка за налагане на
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” от ЗДДС, поради което законосъобразно е
наложено запечатване на търговски обект, в който се извършва дейността на
жалбоподателя. В съответствие с чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ е
забранен и достъпът до него за 7 дни.
Съдът установява, че има непрецизност относно формулировката на ПАМ и забраната
за достъп. Следвало е да се посочи, че ПАМ – запечатване на обект се налага за
срок от 10 дни, поради това, че нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС предвижда срок
за налагане на ПАМ, съответно забраната за достъп до обекта е за срока на
налагане на ПАМ, съобразно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Въпреки това волята на
административния орган е достатъчно ясна и поради това, че запечатването и
достъпа до обекта са две части от едно цяло наказание, съдът приема, че
допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя. Отделно от това в мотивите за определяне на срока е
посочено, че той е за запечатването на обекта.
Налице
са мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е посочено, че 10 –
дневния срок за запечатване на търговския обект се обосновава от поведение на
лицето, насочено срещу установената дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство,
като целта на ПАМ е търговеца да извърши промяна в организацията на дейността в
конкретния обект, за което е необходим срок, в който търговеца да започне да
отразява правилно оборота, да спазва отчетността и да не допуска вреди за
фиска.
Мотивите за издаване на заповедта са и такива
за продължителността на наказанието. Стойността на продажбата е в размер на 53,62
лева, като търговския обект, в който е извършена продажбата е ресторант. Много
от покупките в такъв търговски обект са на ниска стойност до 50 лева, поради
което не може да се направи извод, че срокът за който е наложена ПАМ е
прекомерен. Предвид установеното, че за продажба на стойност 53,62 лева не е издадена фискална касова бележка и
нарушението е установено в ресторант, който се намира в оживен район на град
Варна, близо до централната градска част, търговския обект е на два етажа, със
172 места, съдът приема, че определения срок от 10 дни за запечатване на обекта
и забрана за достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на нарушението и
е съобразен с целите предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради
което е законосъобразен. Няма спор, че по време на ПАМ търговския обект няма да
реализира приходи, но по този начин се цели преустановяване на административни
нарушения. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателя, че след като
ще претърпи финансови загуби, ПАМ не е в съответствие с целта на закона.
Неспазване на данъчните правила е предпоставка за ощетяване на обществото, чрез
плащане на по-малки данъчни задължения. Чрез ПАМ се цели преустановяване на
тази практика от търговеца, поради което оспорената заповед е съобразена с
принципа за съразмерност – чл.6 от АПК, целта на закона и чл.6 от ЕКПЧОС.
В
случаят не намира приложение на чл.
28 от ЗАНН. Съгласно чл.
23 от ЗАНН начинът за приложение и
редът за обжалване на принудителните административни мерки се уреждат в
съответния закон. Институтът за освобождаване от административнонаказателна
отговорност по чл.
28 от ЗАНН е приложим единствено в
производството по реда на чл.
59-63
ЗАНН. Настоящото производство по обжалване на
заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което релевантни са
основанията за оспорване, посочени в чл.
146 АПК. В чл.
186 от ЗДДС не
е предвидена възможност на органите по приходите след като установят извършено
нарушение по чл.
186 от ЗДДС да
не наложат принудителна административна мярка, поради което размерът на сумата,
за която не е издаден касов бон и финансовото състояние на жалбоподателя, не
може да се обсъжда от административния органа при налагане на ПАМ, респективно
от съда. ЗДДС и наредбата не въвеждат минимален размер на суми, над които
следва да се издава фискална касова бележка.
Липсата
на данъчни задължения не е изключва налагане на ПАМ, поради което доводът в
тази насока на жалбоподателя е неоснователен.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за
един адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Упълномощен юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, чрез представяне на писмено становище по
спора съобразно чл.24, ал.1, т.2 от ЗА. Производството е по реда на АПК, на
основание чл. 186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност. С
оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния
представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение същото, като основателно следва да се уважи, като се осъди
жалбоподателя да заплати на НАП, към която се числи административния орган,
сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143,
ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „Ареа“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 119-ФК/01.04.2019 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена на „Ареа“ ЕООД принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – ресторант „Хепи“, находящ се в гр. Варна, ***,
стопанисван от „Ареа“ ЕООД и е забранен
достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни.
ОСЪЖДА
„Ареа“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Национална агенция за приходите
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: