№ 1031
гр. Плевен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430100937 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.В., против П. Д. П., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 294,48 лева, от които сумата от 266,46 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2017
г. – 30,04,2020 г., и сумата от 28,02 лева, представляваща лихва за забава за периода
03,01,2018 г. – ***,03,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №2156/2020 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с
абонатен №16631. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска.
В срока по чл.***1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител - адв.Кр.К. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим и основателен с оглед
представените доказателства. В писмена молба, депозирана преди с.з., особения
представител на ответника сочи, че иска следва да бъде уважен с оглед събраните по делото
1
доказателства.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет признаване за
установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***
гр.Плевен. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна
енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по
основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №2156/2020 г. по описа на ПлРС се установява,
че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо
ответника за процесните суми.
От представеното по делото копие от нот.акт №117, том 7, рег.№6263, дело №851/2006
г. на нот.***, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот.
От представената по делото от ищеца справка по пера относно задълженията на ответника /в
ИМ/ се установява, че от общо претендираната сума 159,90 лева е за отопление без ИРУ,
99,75 лева е за ТЕ, отдадена от сградната инсталаци, 6,30 лева са начислени за услуга дялово
разпределение и са извършени корекции на стойност 0,51 лева.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №16631 с титуляр П.
Д. П., че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 266,46 лева
главница и 28,02 лева лихва за забава.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено
понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се
съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт може
да се направи извода, че собственик на процесния имот е ответникът. Ето защо съдът
приема, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответникът е собственик на имота, то следва да се приеме, че същата се явява клиент на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
2
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответникцата. Безспорно е между страните, а
и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №*** във вход*** в сградата и
поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на
основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е
ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се
счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153,
ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище
в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът е потребител
на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на
потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител на такава
в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД в размер на 266,46 лева съгласно приложените справки. При осъществяването на
дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003
г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените
разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
3
задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия, следва да бъде
уважен като доказан по основание и в предявения размер от 28,02 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 100,00 лева за юрк.възнаградение и 180,00 лева за депозит за
особен представител.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/20*** г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Следва на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение в размер на
внесения за това депозит.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че П. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 266,46 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,11,2017 г. – 30,04,2020 г., и сумата от 28,02 лева, представляваща
лихва за забава за периода 03,01,2018 г. – ***,03,2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№82156/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от
4
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
75,00 лева за държавна такса, 180,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсулстко възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Да се изплати на адв.Кр.К. от ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на
180,00 лева.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5