Присъда по дело №395/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 134
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Георги Митев
Дело: 20253110200395
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 януари 2025 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда № 134/13.05.2025 г.
по НОХД № 395 по описа за 2025 година
на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на подсъдимите Г.В.Г. ЕГН ********** и Х.Н.М. ЕГН
********** районният прокурор на Районна прокуратура Варна е внесъл обвинителен
акт вх.№ 8683/29.01.2025 г. с предявени обвинения за престъпление, наказуемо по
чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от Наказателния кодекс НК/ – за това, че на 03.11.2023 г. в гр.
Варна, от строяща се сграда на бул.Трети март № 25, в съучастие като съизвършители
отнели чужди движими вещи - 132 метра мостов кабел тип „ПВВ-МБ1" 3x1 мм на
стойност 124.74 лв., 35 метра мостов кабел тип „ПВВ-МБ1" 3x1,5 мм на стойност
45.05 лв., 3,1 метра мостов кабел тип "ПВВ-МБ1" 3x2,5 мм на стойност 6.17 лв. и 84
метра мостов кабел тип "ПВВ-МБ1" 3x4 мм на стойност 281.23 лв., всичко на обща
стойност 457.19 лв., собственост на Пенемат ООД с управител Т.Ц.П., от владението на
Т.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
Преди разпоредителното заседание по делото постъпи молба вх.№
21783/11.03.2025 г. от Т.Ц.П. – представляващ Пенемат ООД гр. Варна - ощетено
юридическо лице, чрез адвокат Р.П. в качеството му на повереник на основание чл.84-
87 от НПК, да бъде конституирано като страна по НОХД № 395/2025 г. по описа на
Районен съд Варна, в качеството на граждански ищец дружеството Пенемат ООД,
ощетено юридическо лице, за престъпление по чл.194 ал.1 от НК извършено от Г.Г. и
Х.М. с размер на граждански иск в размер на 17 000 лева. На разпоредителното
заседание се яви адвокат Р.П. от Адвокатска колегия Русе, редовно преупълномощен от
адвокат Г.Л., надлежно упълномощен от управителя и представляващ Пенемат ООД –
П.П.. Адв.П. заяви пред съда, че поддържа молбата и че според доверителя му това са
действителните щети от престъплението и са имуществени вреди, без да уточни как е
формиран размера на тази претенция и да представи доказателства за това. Съдът
прецени, че молбата за приемане за разглеждане в наказателното производство на
граждански иск е неоснователна, тъй като липсват представени доказателства за
нанесени имуществени вреди на дружеството извън посочените в обвинителния акт,
които са щети за 457.19 лева и според материалите по делото вещите са възстановени
на юридическото лице, поради което съдът счете, че молбата не отговаря на
изискванията на НПК и я остави без уважение.
По желание на защитниците и подсъдимите, съдебното производство бе
разгледано по реда на чл.371 ал.1 на глава ХХVІІ от НПК със съкратено съдебно
следствие без разпит на вещото лице, но с разпит на всички свидетели.
По съществото на делото представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу двамата подсъдими Г.Г. и Х.М. така, както е предявено с
обвинителния акт, за извършена в съучастие помежду им кражба на кабели. Счита, че
от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че именно двамата
подсъдими са отнели описаните в акта кабели, поставили са ги в един кашон и са ги
занесли до спирката, което се виждало и на охранителните камери от самата спирка.
Според прокурора дадените от подсъдимите обяснения следва да се ценят единствено
като форма на защита от тяхна страна без никаква доказателствена стойност, тъй като
са нелогични и противоречиви. Счита престъплението за безспорно доказано от
1
обективна и от субективна страна и предлага на съда да бъдат признати за виновни по
това обвинение, по което са предадени на съд, като им се определи наказание с оглед
разпоредбата на чл.54 от НК, да заплатят направените по делото разноски, а
вещественото доказателство – диск от автобусната спирка да остане в материалите по
делото.
Защитникът на подсъдимия Г.В.Г. – адвокат С.С счита, че от събраните
доказателства по делото се установява фактическа обстановка, различна от описаната
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според адв.С. правната квалификация
не може да бъде кражба по чл.194 от НК, тъй като в този случай кражбата следва да е
квалифицирана на вещи, оставени без постоянен надзор. Според защитата
подсъдимите са намерили там в близост до спирката въпросните кабели и са ги взели
да ги продадат, но не са ги откраднали и правната квалификация следва да е по чл.207
ал.1 от НК. Вещите са намерени, но са иззети от органите на полицията и са върнати в
законоустановения срок на собственика и подсъдимите трябва да бъдат признати за
невинни и по това обвинение. Според адв.С. е редно да бъде приложен института на
чл.218б от НК. Моли съда да съобрази всичките събрани доказателства при
постановяването на съдебния акт.
Защитникът на подсъдимия Х.Н.М. – адвокат А.Д. счита, че обвинението,
възведено и поддържано от представителя на Районна прокуратура Варна, е
недоказано, поради което иска неговия подзащитен да бъде оправдан. Няма
представени доказателства от прокуратурата, че тези двама подсъдими някога и по
някаква причина са се намирали в тази сграда, че са обикаляли по етажите, намерили
са торбичка, намерили са чувал, в които сложили кабелите, а след това намерили и
този кашон. Според адв.Д. кабелите не са точно такива, каквито са иззети и намерени
в двамата подсъдими и не е логично да не вземат всички кабели. Счита, че това не е
първата кражба на кабели от този обект. Подсъдимите са намерили този кашон и са го
занесли до самата спирка, но това деяние не може да бъде квалифицирано като
кражба, тъй като не са отнети от владение на другиго. Обясненията, които
подсъдимите дали пред съда като подсъдими, са го заявявали и без адвокати в
дадените обяснения, в разпити на свидетели и после след повдигнатото обвинение в
разпит на обвиняеми. Счита, че по делото няма доказателства в подкрепа на
обвинението така, както е възведено в обвинителния акт за отнемане на въпросните
вещи, не е доказано обвинението, което е повдигнато на неговия подзащитен Х.М. по
чл.194 от НК и моли съда да го признае за невиновен.
Разпитани в хода на съдебното следствие, подсъдимите не се признават за
виновни, дават обяснения. Не отричат, че са занесли кашона с кабелите на автобусната
спирка, но според тях го били намерили в близост до спирката и решили да продадат
кабелите. В последната си дума отричат да са извършили кражба на кабелите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на
чл.14 и чл.18 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/, намира за установено
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Според справка от Търговски регистър за актуалното състояние на Пенемат
ООД/л.69 от досъдебното производство/ДП/, дружеството е с управители Т.Ц.П. и
Пресияна Тихомирова П.а с начин на представляване заедно и поотделно.
2
Дружеството извършвало дейност и в областта на строителството. Един от обектите на
фирмата била строяща се дванадесететажна жилищна сграда с търговски помещения
на партерния етаж в гр. Варна на бул.Трети март № 25 срещу магазин Алати. Към
месец ноември 2023 година сградата била завършена на етап груб строеж и се
полагала електрическата инсталация. За целта Пенемат ООД наело фирма-
подизпълнител за полагане на електрическата инсталация. Свидетелят П. от името на
Пенемат ООД закупувал необходимите материали, включително и различни видове
мостов кабел, които доставял на строежа и работници на подизпълнителя ги полагали
по стените на сградата, когато приключвали окабеляването на един етаж му давали
поръчка за необходимите кабели за следващия етаж и той ги закупувал. Полагането на
електрическа инсталация било стигнало до последния 12 етаж. В сградата нямало
охрана, имало помещения, които се заключват и там работниците оставяли в края на
деня материали и консумативи. На 02.11.2023 г. св.П. се качил на 12-ия етаж, за да
види докъде е стигнало окабеляването, тогава видял четири ролки с кабели с различен
метраж, тъй като част от кабелите били положени и като приключили работа в края на
деня работниците на фирмата-подизпълнител оставили там ролките с неизползваните
кабели. Сградата била висока и никой не очаквал, че някой ще се качи до последния
дванадесети етаж, за да краде. Поради това ролките с неизползвания кабел останали на
етажа, а не били прибрани в помещението, където работниците си държали вещите.
В ранните часове на 03.11.2023 г. подсъдимите Г.Г. и Х.М. се срещнали и
влезли в недовършения строеж на дванадесететажната сграда на Пенемат ООД, за да
потърсят вещи, които да отнемат и да продадат, с което да си набавят финансови
средства. Г. и М. се качили до последния дванадесети етаж, видели на пода няколко
ролки мостов кабел и решили да ги вземат. Намерили една найлонова чанта с логото
на Кауфланд и един чувал. Поставили в чувала една ролка от 132 метра мостов кабел
тип „ПВВ-МБ1" 3x1 мм, една ролка от 72 метра мостов кабел тип "ПВВ-МБ1" 3x4 мм
и едно парче мостов кабел с дължина 3,10 м тип "ПВВ-МБ1" 3x2,5 мм. Подсъдимите
поставили в чантата с логото на „Кауфланд" една ролка мостов кабел с дължина 35
метра тип „ПВВ-МБ1" 3x1,5 мм и едно парче с дължина 12 метра мостов кабел тип
"ПВВ-МБ1" 3x4 мм.
Двамата подсъдими напуснали сградата, пред сградата намерили празен кашон
от климатик и сложили чувала с ролките мостов кабел в кашона. След това двамата
подсъдими заедно пренесли кашона към близката автобусна спирка „Армейска за
центъра", там поставили в кашона и чантата с кабели, запечатали кашона с хартиено
тиксо и седнали на спирката да чакат автобус.
Няколко минути, след като подсъдимите Г. и М. занесли кашона с кабелите на
автобусната спирка и го запечатали, покрай спирката преминал патрулен полицейски
автомобил на Трето РУ Варна. В патрулния автомобил били свидетелите И.А. и Ф.Г.-
А. - полицаи в Трето РУ Варна. Те забелязали двамата подсъдими и намиращия се до
тях кашон и решили да извършат проверка на лицата и съдържанието на кашона.
Свидетелите А. и Г.-А. установили самоличността на двете лица, а именно
криминално проявените Г.Г. и Х.М.. След това ги попитали какво има в кашона,
подсъдимите първоначално заявили, че не бил техен и не знаят. Свидетелите А. и Г.-А.
погледнали в кашона и видели няколко ролки с мостов кабел, които изглеждали като
нови. Това породили у служителите на МВР съмнение, че кабелите са крадени, поради
което полицейските служители решили да задържат подсъдимите Г. и М.. Те ги отвели
в Трето РУ Варна заедно с кашона и намиращите се в него чувал и чанта с кабели.
Двамата подсъдими били задържани за срок до 24 часа, а Г.Г. предал с протокол за
3
доброволно предаване/л.76 от ДП/ кашона с намиращите се в него кабели, за които
написал собственоръчни пояснения: „Кабелите са откраднати от строителен обект
срещу магазин алати“.
Изготвена е докладна записка от разследващ полицай в Трето РУ при ОД на
МВР Х. Г.а/л.4 от ДП/, че след задържане на подсъдимите в Трето РУ при ОД на МВР
от извършената проверка е установено, че кражбата е извършена от строителен обект,
намиращ се зад спирка Алати, като кабелите са собственост на Пенемат ООД със
собственик и управител Т.Ц.П.. По случая е образувано ДП № 1471/2023 г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР Варна. На 03.11.2023 г. е започнато досъдебно производство
№ 1471/2023 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна, регистрирано в Районна
прокуратура Варна на 06.11.2023 г. като прокурорска преписка № 15796/2023 г.
На 04.11.2023 г. сутринта св.Т.П. бил уведомен от служители на полицията, че е
извършена кражба на кабели, които му обяснили, че непосредствено след кражбата са
задържали извършителите с кабела и те си признали откъде са го взели. При разпита
си св.П. предал фактури за закупени строителни материали/л.71 от ДП/.
От фактура № 6358/09.10.2023 г. и фактура № 1281/17.10.2023 г./л.71-73 от ДП/
е видно, че Пенемат ООД е закупило: кабел мостов 3х1 мм - 1300 метра, кабел мостов
3х4 мм – 100 метра, кабел мостов 2х1 мм - 1000 метра, кабел мостов 3х1,5 мм – 1400
метра.
Водещият разследването извършил оглед на доброволно предаваните вещи от
обвиняемия Г.Г./протокол за оглед на веществени доказателства - л.80 от ДП,
фотоалбум към огледа – л.82-88 от ДП/ – кашон от външно тяло на климатик, в който
са установени:
бял чувал с две ролки кабел – едната със 132 метра мостов кабел с надпис ПВВ-
МБ1 3x1 мм и втора ролка 72 метра мостов кабел с надпис ПВВ-МБ1 3x4 мм и
парче 3,1 метра мостов кабел с надпис ПВВ-МБ1 3x2,5 мм;
найлонова торба на Кауфланд, в която имало 35 метра мостов кабел ПВВ-МБ1
3x1,5 мм и 12 метра мостов кабел ПВВ-МБ1 3x4 мм.
По делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза от вещото
лице Й.К., от заключението на която е видно, че общата стойност на кабелите към
момента на инкриминираното деяние възлиза на 457.19 лева.
С разписка от 07.11.2023 г./л.74 от ДП/ разследващ полицай Х. К. предала на
Т.Ц.П. като собственик и управител на Пенемат ООД кашона, чувал и торба на
Кауфланд и доброволно предадените от подс.Г. видове и количества кабели.
С писмо изх.№ 1333/23.11.2023 г. от Общинско предприятие Тасруд при
Община Варна/л.99 от ДП/ е приложен приемо-предавателен протокол/л.100 от ДП/ за
предаване на оптичен носител диск със записи от охранителните камери на ОП
Тасруд, разположени на автомобилна спирка „Армейска за център“/Camera_1 и
Camera_2/ за периода от 05:15 часа до 05:50 часа на 03.11.2023 г.
С постановление на разследващ полицай Х.Х. от 15.10.2024 г./л.37 от ДП/ е
назначен адвокат С.С за защитник на обвиняемия Г.В.Г..
Обвиняемият Х.Н. М. е упълномощил адвокат А.Д./л.48 от ДП/ да го защитава
по ДП № 1471/2023 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна. С пълномощно от
04.03.2025 г. подсъдимият Х.Н.М. е упълномощил адвокат А.Д./л.53 от НОХД/ да го
защитава по НОХД № 395/2025 г. по описа на Районен съд Варна.
Според Експертна справка № 564 от 12.12.2023 г., изготвена от Г.С. – експерт в
4
Сектор БНТЛ при ОД на МВР Варна/л.105 от ДП/ при видео-техническо изследване на
предоставения диск с видеозаписите от охранителните камери се установява следното:
В 05:19 часа две лица от мъжки пол, които носят кашон, спират на автобусната
спирка, оставят кашона на земята и сядат на пейката, качеството на видеофайловете не
позволява отграничаване на достатъчно общи и частни признаци, характеризиращи
заснетите лица, кадрите с лицата са годни за разпознаване от свидетели, но не и за
целите на лицевата идентификация. От изготвения фотоалбум към експертната
справка/л.106-111 от ДП/ ясно се вижда как двамата подсъдими носят заедно хартиен
кашон, като единият от тях в лявата си ръка носи и торба с червено лого, оставят
кашона на земята до пейките на автобусната спирка, слагат вътре и торбата и облепят
кашона с хартиено тиксо, ролката от което се вижда в ръцете на едното лице
Тъй като свидетелите Т.Ц.П. и П.П.Д. бяха редовно призовани за съдебното
производство, не се явиха, със съгласието на страните бяха прочетени показанията им
от протоколите за разпит на свидетел от досъдебното производство - на Петков/л.67-68
от ДП/ и Дичев/л.77 от ДП/.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите И. К.А. и Ф.С.Г.-А.. Тъй като
между показанията, дадени от Ф.С.Г.-А. на съдебното следствие и показанията от
досъдебното производство, имаше съществени противоречия и с оглед на твърденията
, че не си спомня някои обстоятелства, бяха прочетени показанията от протокол за
разпит на свидетел от досъдебното производство/л.79 от ДП/.
В съдебно заседание бе прочетено заключението на съдебно-оценителна
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство от вещото лице Й.К..
Горната фактическа обстановка съдът прие, че се установява чрез показанията
на свидетелите Т.Ц.П., П.П.Д., И. К.А. и Ф.С.Г.-А.; заключението на съдебно-
оценителната експертиза, протокол за доброволно предаване, разписка, фактури,
протокол за оглед на веществени доказателства, експертна справка, писма, както и от
другите писмените доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК и
веществено доказателство компакт-диск DVD-R Silverfirst, предаден от Общинско
предприятие ТАСРУД Варна.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателства:
От гласните доказателствени средства основен източник на сведения, въз
основа на които съдът изгради своите фактически изводи, са обясненията на
подсъдимите Г.В.Г. и Х.Н.М. и свидетелските показанията на Т.Ц.П., П.П.Д., И.К.А. и
Ф.С.Г.-А..
По обясненията на подсъдимите:
В обяснение, дадено на 03.11.2023 г./л.103 от ДП/ Г. посочва, че се качили с
подс.М. на последния етаж на строежа, видели кабели, сложили ги в торба с логото на
Кауфланд и бял плетен чувал. В казана до спирката видели кашон и оставили в него
кабелите да не бият на очи и го сложили на около метър от тях на спирката.
В протокол за разпит на свидетел от 03.11.2023 г./л.75 от ДП/ подсъдимият Г.
посочва, че с подс.М. се качили на 12 етаж на сграда в строеж до спирката на магазин
Алати около 05 часа на 03.11.2023 г., имало три ролки с кабел, две от които сложили в
бял чувал и третата ролка в торба от Кауфланд и излезли. Пред сградата видели
контейнер с кашони, взели един кашон, сложили в тях кабелите и ги занесли на
5
автобусната спирка, където по-късно били задържани от полицаите.
Извънпроцесуалните изявления на лица, включително и на тези, които в по-
късен момент придобиват качеството на обвиняем или подсъдим, са доказателство,
стига да са свързани с обстоятелствата по делото/ в този смисъл е Решение № 225 от
19.05.2011 г. по н.д. № 1330/2011 г. на Върховен касационен съд/.
Поради тези аргументи съдът кредитира тези доказателствени източници
относно участието на подсъдимите в извършването на престъплението, мястото на
отнемане на вещите и техния вид, както и обстоятелството, че са установени в кашон.
След привличането му в качеството на обвиняем на досъдебното производство
подсъдимият Г. дава обяснения/л.32, л.33 от ДП/, че са чакали заедно с подс.М. на
автобусната спирка автобус, за да отидат на работа, отишли зад спирката да пушат, там
до стената видели кашон от климатик, пълен с кабели и решили да ги вземат, за да ги
продадат. Взели кашона и го преместили в близост до спирката, тогава минал
полицейски автомобил, спрял и им извършили проверка, след което ги задържали в
районното управление.
След привличането му в качеството на обвиняем на досъдебното производство
подсъдимият М. дава обяснения/л.47 от ДП/, че са отишли с подс.Г. на автобусната
спирка на Алати посока центъра и чакали автобус да отидат на работа, решили да
изпушат една цигара марихуана. Дръпнали се зад спирката до бетонна ограда, видели
на земята един кашон, отворили го и видели, че вътре има кабели и решили да го
вземат. Занесли го до спирката, тогава при тях спрял полицейския автомобил и били
задържани.
Съдът отчете безусловно гарантираното от закона право на подсъдимите да
дават обяснения по обвинението (по аргумент на чл.55 от НПК), каквито пожелаят. За
разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното
производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл.290 от НК),
обясненията на подсъдимите, в които оспорват обвинението, са както основно
средство за защита, така и доказателствено средство. Анализирайки обясненията на
подсъдимите, дадени на досъдебното производство след привличането им в качеството
на обвиняеми и дадени в съдебно заседание с оглед тяхната последователност и
логичност съдът счита, че те не съответстват на останалия приобщен доказателствен
материал, не притежават доказателствена стойност, приема ги за защитна версия и не
ги кредитира.
Видно от протоколите за личен обиск на лице/л.7 и л.8 от ДП/ на
подсъдимите, в тях са открити отвертки, длета, разпределителни кутии, ролетка,
мистрия, клещи, ножици, ключове, поради което дадените от тях обяснения, че са
щели през деня да работят на обект не могат да бъдат категорично отхвърлени.
Напълно е било възможно те да на насили и хартиено тиксо, с което е бил облепен
кашона с кабели.
По свидетелските показания:
Съдът кредитира свидетелските показания на Т.Ц.П., че на 02.11.2023 г. лично е
установил наличието на кабели на 12 етаж на строителния обект, които описва по вид
и метраж и че на 03.11.2023 г. сутринта от полицията му се обадили, че е извършена
кражба на тези кабели. Той е представил фактури за закупуването на кабелите, описал
ги е, същите са му били върнати, така че за съда няма съмнение, че намерените в
подсъдимите кабели са именно тези, които са се намирали в строителния обект и са
били закупени от св. П.. Показанията на св. П. се подкрепят от свидетелските
6
показания на св. П.П.Д. и от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П.П.Д. – управител на Агенция за
ремонт и строителство ЕООД, което дружество било подизпълнител за мазилките в
обекта. Св. Д. посочва, че на последния етаж на обекта били останали 3 ролки с
кабели, които той за последно видял два-три преди инцидента. На 03.11.2023 г.
сутринта му се обадили от полицията и го уведомили, че са хванали две лица с кабели,
за които те признали, че са ги откраднали от този строителен обект. След обаждането
П. се качил на последния етаж, но кабелите ги нямало. Съдът кредитира тези
свидетелски показания като обективни и безпристрастни, подкрепени от свидетелските
показания на Т.Ц.П. и писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира и свидетелските показания на полицейските служители
И.К.А. и Ф.С. Г.-А. от съдебното и досъдебното производство.
Според протокола за разпит от досъдебното производство на св. Г. на
03.11.2023 г./л.79 от ДП/ при обход на района около 05:15 часа в гр.Варна на бул. Трети
март на автобусна спирка Алати в посока центъра на града, на спирката забелязали две
лица, до които имало кашон, залепен с хартиено тиксо, лицата казали, че кашонът не е
техен. Под мястото на пейката, на което седял подс. Х., на земята имало хартиено
тиксо като това, с което бил облепен кашона.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира писмените доказателствени средства, подробно изброени по-
горе като обективни, изготвени по реда и изискванията на НПК.
По веществените доказателства:
Съдът кредитира изцяло и вещественото доказателствено средство компакт-
диск със съдържащите се в него записи от действията на подсъдимите.
Съдът отчита, че някои от доказателства имат преимуществено косвен
характер, но разгледани в съвкупност, в система помежду си и с данните, изводими от
останалите гласни и писмени доказателства достига до единствено възможния извод за
приетото авторство на деянието от подсъдимите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, след като прецени всички
доказателства, релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът призна подсъдимите Г.В.Г. и Х.Н.М. за виновни в извършване на
деяние по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК – затова, че на 03.11.2023г. в гр. Варна, от
строяща се сграда на бул. „Трети март" №25, в съучастие като съизвършители, отнели
чужди движими вещи - 132 метра мостов кабел тип „ПВВ-МБ1" 3x1 мм на стойност
124.74 лева, 35 метра мостов кабел тип „ПВВ-МБ1" 3x1,5 мм на стойност 45.05 лева,
3,1 метра мостов кабел тип "ПВВ-МБ1" 3x2,5 мм на стойност 6.17 лева и 84 метра
мостов кабел тип "ПВВ-МБ1" 3x4 мм на стойност 281.23 лева, всичко на обща
стойност 457.19 лева, собственост на Пенемат ООД с управител Т.Ц.П., от владението
на Т.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
Правните съображения на съда при вземане на това решение са следните:
За обективната съставомерност на престъплението по чл.194 ал.1 от НК е
необходимо деецът да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима
вещ и да установи свое такова, чрез извършване на своителни действия. Подсъдимите
са извършили активни действия, чрез които са реализирали изпълнителното деяние
7
отнемане на чужди вещи, собственост на Пенемат ООД и са установили владение
върху тях. Деянието си подсъдимите са извършили в съучастие помежду си, като всеки
от тях е вземал участие в изпълнителното деяние - и Г., и М. са извършвали действия
по фактическото отнемането на вещите, което обуславя и тяхното качество на
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК в задружната престъпна дейност.
От субективна страна подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди за себе си
движими вещи, като са прекъснали фактическата власт на собственика на вещите и са
установили своя такава. Всеки от двамата подсъдими е осъзнавал, че действа задружно
с другия подсъдим и усилията на всеки от тях се намират в пряка причинно-
следствена връзка със съставомерния резултат - отрицателното засягане на правно
защитените обществени отношения, свързани с правото на собственост, т.е. налице е
общност на умисъла. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва лично и пряко в
общата престъпна дейност и със своите действия допринася за целения от двамата
съставомерен резултат, а така също и че в действията си е подпомаган от другия
подсъдим.
Подсъдимите Г. и М. са действали със специфичното намерение за
противозаконното присвояване на инкриминираните вещи. В този смисъл престъп‐
лението е извършено от подсъдимите Г.Г. и Х.М. при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 НК, при която те са съзнавали обществено опасния характер на
деянието си, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали
настъпването им.
Квалификацията на деянието по чл.20 ал.2 от НК се обуславя от факта, че
подсъдимите са извършили деянието в съучастие като съизвършители.
Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които
осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Причина за извършване на престъплението – стремеж от страна на
подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин.
Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми физически лица,
български граждани.
По възраженията на защитниците:
Според адв.Д. кабелите не са точно такива, каквито са иззети и намерени в
двамата подсъдими и не е логично да не вземат всички кабели. В предоставените от
св.П. фактури за закупуване на стоки и материали/л.71-73 от ДП/ са посочени като
закупени същите видове кабели. Тъй като са закупувани на едро, някои по повече от
1000 метра, не може да се установи дали са били разделени на ролки и с каква
дължина. Съдът счита, че са налице достатъчно доказателства за идентичност между
закупените и доставените в строителния обект кабели и тези, открити във владение на
подсъдимите.
Според адв.С. деянието следва да се квалифицира като такова по чл.207 от НК,
а не по чл.194 от НК, тъй като инкриминираните вещи са били намерени от
подсъдимите и те не са извършители на кражба. Своите аргументи за
съставомерността на деянието на подсъдимите по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК
съдът изложи по-горе. Относно извода на адв.С., че в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл.218б от НК следва да се отбележи, че тази разпоредба е приложима
за деяния по чл.194 ал.3 от НК, а не и за такива по чл.194 ал.1 от НК, какъвто е
настоящия случай.
8
Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената
опасност на деянието и подсъдимите, подбудите за извършване на деянието и като взе
предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Относно подсъдимият Г.В.Г.:
Подсъдимият Г.В.Г. ЕГН **********, роден на **** г. в гр.Варна, живущ в
гр.Варна, български гражданин, българин, със средно образование, неженен, не работи,
осъждан, е пълнолетен български граждани. Той е извършил престъпление против
собствеността, което е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК. То се отличава с
висока степен на обществена опасност като се има предвид, че са накърнени
обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на частната собственост в
страната.
Личността на подсъдимия Г. разкрива сравнително ниска степен на
обществена опасност към момента на извършване на деянието.
Същият е неосъждан към датата на деянието.
Със споразумение по НОХД № 5288/2013 г. по описа на Районен съд Варна от
16.10.2013 г. Г. е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
3 години за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 вр.ал.1 от НК, за което е реабилитиран по
право през 2016 година.
По АНД № 1782/2023 г. по описа на Районен съд Варна за извършено
престъпление по чл.345 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК с решение на съда в сила от
03.06.2023 г. Г. е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а от НК
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
След извършване на деянието със споразумение по НОХД № 4224/2023 г. по
описа на Районен съд Варна от 07.11.2023 г. Г. е приел да изтърпи наказание глоба в
размер на 500 лева за престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК.
След извършване на деянието с присъда по НОХД № 1324/2024 г. по описа на
Районен съд Варна, в сила от 05.07.2024 г. на Г. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е
било отложено за срок от три години.
Според характеристичната справка от Трето РУ при ОД на МВР Варна/л.44 от
ДП/ Г. има 10 криминалистически регистрации през различни години по чл.194 ал.1,
чл.195 ал.1, чл.145 ал.1, чл.346 ал.2 и чл.354а ал.5 от НК, има данни да употребява
наркотични вещества.
Подс.Г. не се признава за виновен и няма критично отношение към деянието.
От друга страна съдът съобразява невисоката стойност на предмета на престъпно
посегателство.
При това положение съдът прие, че съответно на обществената опасност на
деянието и дееца ще е наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Налице са
материално-правните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на
това наказание. Съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
необходимо изолирането му от обществото, тъй като към датата на извършване на това
деяние е бил неосъждан. Наложеното наказание съдът отложи с изпитателен срок от
три години.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът групира наложените
наказания на осъденото лице Г.В.Г. по НОХД № 1324/2024 по описа на Районен съд
9
Варна с настоящото по НОХД № 395/2025 г. по описа на Районен съд Варна, като му
определи общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от
свобода” за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи с изпитателен срок от три години. На основание чл.25 ал.2 от НК приспадна
изтърпяната до момента част от наказанията по горепосочените присъди.
По отношение на подсъдимия Х.Н.М.:
Личността на подсъдимия М. разкрива сравнително висока степен на
обществена опасност. Същият е осъждан десет пъти за престъпления против
собствеността – по чл.195 ал.1 от НК и по чл.343б ал.1, чл.343в ал.2, чл.354а ал.3 и
ал.5 от НК, като едно от осъжданията му е след извършване на деянието по
настоящето дело. През 2013 година е изтърпял ефективно наказание лишаване от
свобода за срок от 11 месеца.
Не се признава за виновен и няма критично отношение към деянието. Според
характеристичната справка от Трето РУ при ОД на МВР Варна/л.65 от ДП/ е видно, че
същият е познат на органите на полицията по местоживеене като извършител на
противообществени прояви.
От друга страна съдът съобразява невисоката стойност на предмета на
престъпно посегателство.
При това положение съдът прие, че съответно на обществената опасност на
деянието и дееца ще е наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца. Не
са налице са материално-правните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на това наказание, тъй като М. е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия е необходимо изолирането му от обществото, тъй като наложените преди
това наказания лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанието и с
ефективно изпълнение не са изпълнили своята роля.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът групира наложените
наказания на осъденото лице Х.Н.М. по НОХД № 1073/2024 по описа на Районен съд
Варна с настоящото по НОХД № 395/2025 г. по описа на Районен съд Варна, като му
определи общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца, което да бъде изтърпяно при строг режим. На
основание чл.25 ал.2 от НК приспадна изтърпяната до момента част от наказанията по
горепосочените присъди.
Съдът осъди подсъдимите да заплатят по 112.99 лева за направените по делото
разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Варна.
Съдът разпореди вещественото доказателство: 1 брой оптичен носител (DVD-
R) „Silverfirst" с надпис на лицевата си страна „Камери на автобусна спирка „Армейска
за център" да остане по делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



10

11