№ 658
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей А.
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Г.
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора С. Д. Т.
като разгледа докладваното от Андрей А. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100602832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 29.09.2020 г. по НОХД № 5539 по описа за 2007 г., СРС, НО, 102
състав е признал подсъдимите:
І. А. С. Т. – за невиновен в това, че на 10.10.2006г., около 23:50 часа, в гр. София, бул.
„****, от мазе, в съучастие с подсъдимите Н. Ж. А. и Т. Ж. А., като съизвършител, чрез
използване на неустановено техническо средство, да е направил опит да отнеме чужди
движими вещи: 1 (един) брой детска тротинетка, на стойност 19.20 лева; 1 (един) брой
пластмасов куфар за инструменти, на стойност 6.00 лв.; 1 (един) комплект инструменти -
гедоре, на стойност 36.00 лева; 5 (пет) броя гаечни ключове, с един, стойност 6.20 лв. всеки,
на обща стойност 31.00 лева; 4 (четири) броя отвертки, с един. стойност 1.90 лв., на обща
стойност 7.60 лева; 3 (три) броя клещи, с един. стойност 4.10 лв., на обща стойност 12.30
лева; 3 (три) броя ключове шестограми, с един. стойност 5.50 лв., на обща стойност 16.50
лева, всичко на обща стойност 128.60 лева, от владението на Х. П.А., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини (задържането му от служители на 04 РПУ-СДВР), и
престъплението е извършено при условията на опасен рецидив - след като поде. Т. бил
осъждан, както следва: а) с присъда на СГС, по НОХД № 1637/1999г., влязла в законна сила
на 10.07.2001г., за престъпления по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и
по чл.339, ал1, пр.1 от НК, като му било определено наказание „лишаване от свобода” в
размер на 6 (шест) години, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
1
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „А”, вр. чл.18, ал.1 от НК.
ІІ. Н. Ж. А. - за невиновен в това, че в това, че на 10.10.2006г., около 23:50 часа, в гр.
София, бул. „****, от мазе, в съучастие с подсъдимите А. С. Т. и Т. Ж. А., като
съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство, да е направил опит да
отнеме чужди движими вещи: 1 (един) брой детска тротинетка, на стойност 19.20 лева; 1
(един) брой пластмасов куфар за инструменти, на стойност 6.00 лв.; 1 (един) комплект
инструменти - гедоре, на стойност 36.00 лева; 5 (пет) броя гаечни ключове, с един, стойност
6.20 лв. всеки, на обща стойност 31.00 лева; 4 (четири) броя отвертки, с един. стойност 1.90
лв., на обща стойност 7.60 лева; 3 (три) броя клещи, с един. стойност 4.10 лв., на обща
стойност 12.30 лева; 3 (три) броя ключове шестограми, с един. стойност 5.50 лв., на обща
стойност 16.50 лева, всичко на обща стойност 128.60 лева, от владението на Х. П.А., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини (задържането му от служители на 04
РПУ-СДВР), поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от
НК.
ІІІ. Т. Ж. А. -за невиновен в това, че че на 10.10.2006г., около 23:50 часа, в гр.
София, бул. „****, от мазе, в съучастие с подсъдимите А. С. Т. и Н. Ж. А., като
съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство, да е направил
опит да отнеме чужди движими вещи: 1 (един) брой детска тротинетка, на стойност
19.20 лева; 1 (един) брой пластмасов куфар за инструменти, на стойност 6.00 лв.; 1
(един) комплект инструменти - гедоре, на стойност 36.00 лева; 5 (пет) броя гаечни
ключове, с един, стойност 6.20 лв. всеки, на обща стойност 31.00 лева; 4 (четири) броя
отвертки, с един. стойност 1.90 лв., на обща стойност 7.60 лева; 3 (три) броя клещи, с
един. стойност 4.10 лв., на обща стойност 12.30 лева; 3 (три) броя ключове
шестограми, с един. стойност 5.50 лв., на обща стойност 16.50 лева, всичко на обща
стойност 128.60 лева, от владението на Х. П.А., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини (задържането му от служители на 04 РПУ-СДВР),
поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.
От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който в
подаден протест сочи основания за неправилност на присъдата, излагайки доводи за
доказаност на кражбата и авторството на подсъдимите в извършванетой. Прокурорът
счита, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд доказателства се установяват основание за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимите по обвинението, за което са предадени на
съд – в тази насока прокурорът изразява несъгласие с изводите на СРС за недоказаност
на обвинението в частта относно авторството на деянието от страна на тримата
подсъдими за извършеното престъпление кражба. Прави се искане за отмяна на
2
първоинстанционата присъда и постановяване на нова такава от въззивния съд, с която
тримата подсъдими да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.
В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста, като счита, че с
оглед направените от подс. Т. А. и подс.Т. А. искания наказателното производство
спрямо тях следва да бъде прекратено, а подс. Т. бъде осъден по обвинението за което
му е повдигнато обвинение.
Подс. Н. Ж. А. и подс. Т. Ж. А. правят искания за прекратяване на наказателното
производство спрямо тях.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. Н. Ж. А. и подс. А. С. Т. – адв.
Л. пледира за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност
спрямо подзащитния й А. и потвърждаване на първоинстанционната присъда в
останалата й част – по отношение на подс. А. Т..
Упълномощеният защитник на подс. Т. Ж. А. – адв. П. пледира за прекратяване
на наказателното производство поради изтекла давност спрямо подзащитния й А. и
потвърждаване на първоинстанционната присъда в останалата й част.
Подс. Н. А. в предоставената му последна дума моли за прекратяване на
наказателното производство.
Подс. Т. А. в предоставената му последна дума моли за прекратяване на
наказателното производство.
Подс. А. Т. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подс. А. Т. е осъждан както следва:
1. с влязла в сила на 29.07.1997г. присъда по н. о. х. дело № 66/1996г. на Районен
съд - Пловдив, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
години, за извършено престъпления по чл.198, ал.1 от НК;
2. с присъда на СГС по НОХД № 1637/1999г., влязла в законна сила на
10.07.2001г., за престъпления по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и
по чл.339, ал.1, пр.1 от НК, като на осн. чл. 23, ал.1 от НК му било определено общо
наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 (шест) години;
3. с влязло в сила на 11.06.2019г. протоколно определение по н. о. х. дело №
3
9381/2019г. на СРС, е одобрено споразумение, по силата на което му е наложено
наказание „пробация” за е пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи е пробационен служител, за срок от 6 месеца
за всяка от пробационните мерки, за извършено престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194,
ал.1 от НК.
Подс. Н. А. и подс. подс. Т. А. са неосъждани.
Св. Ц. Д. работил в денонощен магазин, намиращ се в гр. София, бул. „****, от
който имало видимост към жилищна сгР. с адрес в гр. София, бул. „****, където
живеел св. В.Х.. На 10.10.2006г., около 23:30 ч. св. Х. се намирал в денонощния
магазин, в който работил св. Д. и от посочения търговски обект св. Х. забелязал три
лица, които му се сторили съмнителни, да влизат във входа на блока, в който живеел.
Св. Х. се обадил в полицията и съобщил за видяното от него.
На 10.10.2006г., св. Д. Й. и св. И.А. били назначени като ПП 102, за времето от
22:00 ч. на 10.10.2006г. до 06:00 ч. на 11.10.2006г. По повод на подадения от св. Х.
сигнал, около 23:50 ч. на 10.10.2006г., свидетелите Й. и А. били изпратени от ОДЧ при
04 РУП - СДВР на адрес гр. София, бул. „****. След пристигането на полицейските
служители, входната врата на жилищната сгР., в която били влезли трите лица по-рано,
забелязани от св. Х., им била отворена от последния. Двамата полицейски служители
влезли във входа на посочената жилищна сгР., след което по стълби слезли в
обособената за мазета към апартаментите на живущите част. Общата врата, която по
принцип ограничавала достъпа на външни лица до мазетата, била намерена отворена
при пристигането на свидетелите Й. и А., като осветлението към въпросното
обособено за мазета място, било включено. Влизайки в коридора, който водил към
мазетата, св. Й. и А. установили в общите части (коридор) присъствието на
подсъдимите А. Т., Н. А. и Т. А.. На мястото на инцидента била изпратена огледна
група и бил извършен оглед на местопроизшествието, при който било установено, че
едно от мазетата, което се намирало в ляво от стълбите, било с отворена врата, а на
самата врата на въпросното мазе и на касата към нея, имало монтирани метални планки
за заключване с катинар, като на пода, под самата врата на мазето, имало отключен
катинар, без видими следи от насилие, а до катинара се намирала връзка с ключове -
седем секретни и девет обикновени. В коридора, в дясно от вратата на въпросното
мазе, на пода, имало пластмасов куфар с инструменти - полупразен и кутия от картон с
надпис „Juststart”, в която се намирала сгъната метална тротинетка. В мазето имало три
шкафа с врати и един дървен стелаж. Върху единия от шкафовете имало два броя
автомобилни гуми марка „Dayton” DW 500, с размери 175x70x14, а върху дървения
стелаж се намирали стари вещи и касети. Установен бил и собственикът на въпросното
мазе - св. А.. Били иззети дактилоскопни следи от кутията от картон, която била
намерена в коридора, пред вратата на мазето, собственост на св. А., в която се
намирала сгъната метална тротинетка. Подсъдимите А. Т., Н. А. и Т. А. били
4
задържани и отведени в 04 РУП-СДВР.
Според заключението на съдебно- оценителната експертиза (СОЕ), се
установява стойността на инкриминираните движими вещи - 1 (един) брой детска
тротинетка - 19.20 лева; 1 (един) брой пластмасов куфар за инструменти - 6.00 лв.; 1
(един) комплект инструменти – гедоре - 36.00 лева; 5 (пет) броя гаечни ключове – по
6.20 лв. всеки, на обща стойност 31.00 лева; 4 (четири) броя отвертки – по 1.90 лв.
всеки, на обща стойност 7.60 лева; 3 (три) броя клещи – по 4.10 лв. всеки, на обща
стойност 12.30 лева; 3 (три) броя ключове шестограми, по 5.50 лв. всеки, на обща
стойност 16.50 лева,всичко на обща стойност от 128.60 (сто двадесет и осем и 0.60)
лева при минимална работна заплата към датата на деянието - 160.00 (сто и шестдесет)
лева. Според заключението на дактоскопната експертиза дактилоскопната следа, иззета
на 11.10.2006г., при огледа на местопроизшествие, гр. София, бул. „**** (мазе) от
картонена кутия, е годна за сравнително изследване и идентификация, и е оставена от
десен безимен пръст на лицето Н. Ж. А..
Изложените фактически положения, по същество идентични с приетите за
установени от първостепенния съд, се извеждат от събраните от този съд писмени,
гласни и веществени доказателства и способите за събирането и проверката им, а
именно показанията на свидетелите Ц. Д., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, на И.А. дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
(вкл. и приобщените му по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от д.п.),
на Х. А. дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие(вкл. и
приобщените му по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от д.п.), на В.Х.
дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, (вкл. и приобщените му по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от д.п.), на Д. Й. дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, (вкл. и приобщените му по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от д.п.), заключенията на СОЕ и дактилоскопната
експертизи, потвърдени при разпита на експертите в хода на съдебното следствие,
както и писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествието, заповеди за полицейско задържане от 19.08.2012 г., акт за
установяване на административно нарушение № АР 1866/19.08.2012г., протокол за
химическа експертиза № 1409/20.08.2012 г. на МБАЛ „Света Анна“ АД,
характеристики и справки за съдимост на тримата подсъдими.
Настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на
СРС на събраните по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната
съвкупност Както правилно е преценил първоинстанционният съд, тази
доказателствена основа е достатъчна и годна, за да обоснове фактът на извършване на
престъпление против собствеността, но не и да свърже неговото авторство именно с
подсъдимите, нито да изясни обстоятелствата, при които са протекли събитията и
точната тяхна хронология. Доказателствата са правилно осмислени от първата
инстанция. Изложените аргументи, които обхващат всички значими обстоятелства и
5
документират необходимия доказателствен анализ, имат нужната обяснителна
стойност и яснота, като законосъобразните изводи на състава на СРС, които се
споделят от настоящия състав, с оглед на депозирания протест е необходимо да бъдат
допълнени със следното:
Анализът на данните в събраните по делото информационни носители води до
доказателствения извод, че по делото не е установен и не е възможно да бъде установен
по несъмнен и категоричен начин както механизмът на реализиране на престъпното
посегателство, така и авторството на подсъдимите ( или част от тях) в извършване на
инкриминираното деяние. От показанията на полицейските служители Й. и А. се
установява, че тримата подсъдими са установени и впоследствие задържани в коридора
на мазетата на сгР.та, в която им част се подкрепят от показанията на св. Х.. Също така
се установява от констатациите в огледния протокол и показанията на св. А., че
стопанисваното от него мазе е било отворено, а от заключението на дактилоскопната
експертиза – че е имало съприкосновение между дясната ръка на подс. Н. А. и
картонената кутия, намерена в общата част на мазетата. На така уличаващите
подсъдимите фактически данни се противопоставят обстоятелствата, че е невъзможно
да се установи дали вратата на мазето стопанисвано от св. А. е била отворена именно
на инкриминираната дата ( същият сочи, че приблизително седмица преди процесната
дата го е посетил ), а оттам – и дали именно подсъдимите са го отворили, съответно
взели оттам движимостите; у подсъдимите не са намерени вещи – предмет на
посегателство; установената дактилоскопна следа на подс. Н. А. е върху предмет,
намиращ се в общата част на помещението и съприкосновението му с него е възможно
да бъде израз на интерес / любопитство към съдържанието на картонената кутия. В
тази смисъл от комплекса косвени доказателства не е в състояние да бъде направен
един – единствен извод, непораждащ съмнение, че именно тримата подсъдими или
някой от тях е отворил вратата на мазето, собственост на св. А. и се е опитал да отнема
намиращите се там движимости. Ето защо и въззивният съд споделя доказателствения
извод на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинителната теза. Уликите –
обективния факт на установяване на тримата подсъдими на мястото на извършване на
престъплението и дактилоскопната следа от подс. Н. А.– според настоящия съдебен
състав не е от естество, което да води до доказаност на обвинението. Еднопосочна е
съдебната практика, че въз основа на косвени доказателства е възможно да бъде
постановена осъдителна присъда, но е необходимо същите да притежават няколко
качествени характеристики: на първо място уликите да са няколко, а не една; на
следващо място направените въз основа на тях изводи да са единствено възможните;
всяко косвено доказателство да е свързано с основния факт на делото и е от такова
естество, че обсъдено във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно
хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно основния факт;
анализът им да изключва друг възможен извод освен възприетия от съда. В случая
обаче това не е така - посочените кумулативно изискуеми предпоставки за
6
постановяване на осъдителна присъда не са налице - двете улики, свързани с основния
факт по делото, не водят до еднозначен извод. Косвените доказателства не разкриват
каквато и да било информация за изпълнителното деяние на престъплението кражба,
както и за механизма на осъществяването му, т.е. не пряко е свързано с основния факт
по делото. Ето защо и съдът намира, че авторството на тримата подсъдими ( или на
някой от тях) в извършване на инкриминираното деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин.
Въз основа на така изложените фактически изводи съдът намира от правна
страна следното:
Протестът на СРП е неоснователен.
По същество присъдата на СРС е правилна.
1.по отношение на подс. Н. Ж. А. и подс. Т. Ж. А..
Съгласно повдигнатите с обвинителния акт обвинения спрямо подс. Н. А. и
подс. Т. А., същите са предадени на съд за това, че са извършили престъпления по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК на датата
10.10.2006 г. За престъплението по чл. 195, ал.1 от НК, към момента на извършването
му, а и понастоящем се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до
10 години. Давността, изключваща наказателното преследване, съгласно разпоредбата
на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, е 10 години. Абсолютният давностен срок, изключващ
наказателното преследване, е уреден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, съгласно която
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
В случая абсолютният давностен срок е 15 години и като се съобрази датата на
деянието, се установява, че е изтекъл на 10.10.2021г., тоест след образуване на
въззивното производство и подаването на въззивния протест. Подс. Н. А. и подс. Т. А.
не са направили искане производството по делото да продължи, напротив – налице е
тяхно изрично изявление, че желаят прекратяването му. Следователно е налице
прекратителното основание, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, тълкувано във връзка с
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК – наказателната отговорност е погасена по
давност.
Затова, и с оглед позицията на подсъдимите, и разпоредбата на чл. 289, ал. 1
НПК не са налице предпоставки за произнасяне по съществото на обвинението.
Въпросите, включени в обхвата на чл. 301 НПК не следва да бъдат обсъждани
касателно обвиненията за престъпления по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, повдигнати срещу подс. Н. А. и подс. Т. А..
Проверяваният първоинстанционен съдебен акт в тази част следва да бъде
отменен само на соченото основание, а наказателното производство – прекратено.
2.по отношение на подс. А. Т..
7
Присъдата на СРС, НО, 102 с-в следва да бъде потвърдена в частта, с която подс.
А. Т. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „А”, вр. чл.18,
ал.1 от НК поради неговата недоказаност. Събраният по делото доказателствен
материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При така изложената доказателствена съвкупност не е възможно да
бъде установени както обстоятелствата, при които е извършено посегателството/
механизма на реализиране на престъпното посегателство /, така и да бъде направен
единствен и категоричен извод, че подсъдимия е извършител на престъплението –
налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото –
детерминирането на престъплението и участието на подсъдимия във вмененото му
деяние по чл. 196 от НК.
При така приетото за установено и събрания доказателствен материал СГС
счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е признал
подсъдимия Т. за невиновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и е отказал да ангажирана неговата наказателна отговорност.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата,
касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-
следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени
безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда.
Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и
колебливи изводи досежно престъплението, участието на подсъдимия/ите в
извършването му и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава
подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен
начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия,
респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за
невиновност, установена в чл.16 от НПК.С оглед на изложеното и поради съвпадане
на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, постановената от СРС, НО, 102 състав присъда по отношение на подс. А. Т.
следва да бъде потвърдена.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по
делото следва да останат в тежест на Държавата.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 4 и т. 6 от НПК Софийски Градски
съд, НО, ХІV въззивен състав
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда на Софийски районен съд, НО, 102 състав, постановена на
29.09.2020г. по НОХД № 5539/2007г. по описа на съда в ЧАСТТА, в която
подсъдимите Н. Ж. А. и Т. Ж. А., с установена по делото самоличност, са признати за
невиновни и оправдани по обвиненията за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.4,
вр. чл.194 ,ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, като ПРЕКРАТЯВА
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, образувано и водено срещу тях.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Софийски районен съд, НО, 102 състав,
постановена на 29.09.2020г. по НОХД № 5539/2007г. по описа на съда в
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9