Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева в.гр.д. № 11 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 44024 от 18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 19555/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 71
състав е отхвърлен предявеният иск от З. „А.Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** против З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2461,82 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., представляваща
размера на невъзстановеното обезщетение и обичайни разноски за определянето му
за щети по л.а. „Шкода Сюпърб“ с ДК № ********причинени при ПТП на 26.02.2018
г. в гр. Пловдив, като погасен поради плащане в хода на процеса, като З. „О.“
АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД, с ЕИК ******** на основание
чл. 86, ал. 1 ГПК сумата от 70,44 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 2461,82 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
04.04.2019г. до датата на плащането - 17.06.2019 г.
С първоинстанционното решение е отхвърлен
и предявения от З. „А.Б.“ АД, с ЕИК ******** против З. „О.“ АД, ЕИК ******** иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 186,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 07.07.2018г. г. до 04.04.2019
г., като е отхвърлено и искането на З. „А.Б.“ АД за присъждане на разноски по
делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК З. „А.Б.“ АД, с ЕИК ******** е осъден да
заплати на З. „О.“ АД, ЕИК ******** сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца З. „А.Б.“, в
която същото се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от
дружеството искове за присъждане на изтекли мораторни лихви, както и за
присъждане на направените по делото разноски като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционният съд се
е произнесъл по възражение, което ответникът не е навеждал в спора. Излагат се
твърдения, че съдът е отхвърлил иска за присъждане на мораторни лихви като изцяло
неоснователен поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по чл. 412 КЗ да предаде окомплектована преписка на ответника. В тази връзка се сочи, че
ответникът е оспорил само факта, че е дал повод за завеждане на делото, поради
което счита, че разноските следва да бъдат възложени на ищеца. На следващо
място се поддържа, че твърдението, че претенцията не е била окомплектована надлежно
е неправилно. Излага се, че в поканата за доброволно плащане изрично са били посочени
и индивидуализирани изпратените на ответното дружество документи, а именно на
ред 1 е индивидуализиран с номер и дата двустранния протокол за ПТП, а на ред 2
е посочено, че се изпраща 1 бр. фактура. Сочи се, че в искането за доброволно
плащане отметки са били положени единствено срещу документите, които са
типизирани като наименование и не са индивидуализирани (за разлика от ДКП и
фактура). Навеждат се доводи, че съгласно чл. 412 КЗ, застрахователят по
застраховка КАСКО не е длъжен да представя оригинални документи, поради което това
не може да бъде мотив за неудовлетворяване на претенцията. В тази връзка се
излага, че с писмо ответникът е поискал единствено представяне на оригинални
документи - фактура и ДКП, а не четливи копия, поради което счита, че е изпълнил
задължението са като е предоставил всички необходими документи по конкретната
щета. Във връзка с изложеното поддържа, че ответникът не е изпълнил
задължението си да плати в законния срок, като е направил формално искане за
представяне на оригинални документи с цел забавяне на плащането. Навеждат се
доводи, че с това си неоснователно искане, ответникът всъщност е дал повод и за
завеждане на съдебното производство, като едва след завеждане на делото и без
представяне на оригинали на посочените документи, същият е заплатил частично
претенцията в опит да избегне заплащането на лихви и разноски.
Въз
връзка с изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение, в обжалваната
част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло иска за
мораторни лихви в размер на 186,68 лв. за периода от 07.07.2018г. до 04.04.2019
г., както и да му присъди направените разноски по делото. Претендира разноски по
делото.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК - З.“ АД е депозирала писмен отговор, чрез процесуалния
си представител юрск. И.К., в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. В тази връзка се сочи, че спорните въпроси по делото са дали е надлежно
окомплектована регресната претенция на ищеца и дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Навеждат се доводи, че ищецът, чиято е била доказателствената
тежест не е ангажирал доказателства за това, че Протоколът за ПТП и фактурата
са били надлежно връчени на ответника при доброволното предявяване на
претенцията. Поддържа се, че правилно СРС е приел, че при предявяване на претенцията,
преписката не е била надлежно окомплектована и поради това, ответникът не е дал
повод за завеждане на делото. Излагат се твърдения, че ответното дружество не е
оспорило обстоятелството, че на 11.06.2018 г. е получило Покана за доброволно
изпълнение, но преписката не е била надлежно окомплектована с документ,
доказващ настъпването на застрахователното събитие, с фактура и калкулация по
щетата. Твърди се, че посочените документи не са били изпратени нито в копие,
нито в оригинал при доброволно предявяване на регресната претенция, а ответното
дружество се е запознало с тях след получаване на исковата молба. Поради тази причина, в срока по чл. 412,
ал. 3 от КЗ, при разглеждането на предявената регресна претенция, дружеството е
изискало допълнителни документи - Протокол за ПТП и фактура. Излагат се
съображения, че необходимите документи, които следва да бъдат представени са
посочени в разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ, като до представянето им, независимо от наличието на отправена покана, срок
за плащане не тече. Навеждат се доводи, че протоколът
за ПТП е сред необходимите документи за установяване на основанието и размера
на претенцията, но същият не е бил приложен към поканата, като се поддържа, че
дори и да се приеме, че е бил индивидуализиран в поканата, никъде не е било отбелязано,
че е приложен към нея, независимо дали в копие или оригинал. В тази връзка се поддържа,
че правилно първоинстанционният съд е приел, че при предявяване на извънсъдебната
претенция, ищецът не е приложил Протокол за ПТП и фактура нито в копие, нито в
оригинал, поради което и обосновано е счел, че ответникът не е изпаднал в
забава и не е станал повод за завеждане на делото.
Поради изложеното се
поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, във
връзка с което моли да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира разноски по
делото.
Подадена е и частна жалба от З. „А.Б.“ срещу Определение № 20239394 от 29.10.2020 г. по гр.д. № 19555/2019 г. на СРС, 71 с-в, с което е оставено без уважение искането на ищцовото дружество за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното решение, в частта за разноските. Навеждат се доводи, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. В тази връзка се излага, че с обжалваното решение, съдът е осъдил ищеца да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД разноски по делото, като е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Жалбоподателят
поддържа доводи за неправилност на извода на СРС, с който е прието, че
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В тази връзка, моли да бъде
отменено обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението, в частта за разноските и да бъде постановено
друго, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца З. „А.Б.“
направените разноски по делото.
В законоустановения срок е
подаден отговор на частната жалба от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, в който се излага
становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради
което се моли да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба да бъде
оставена без уважение.
Първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса предявеният от З. „А.Б.“ АД
срещу З. „О.“ АД главен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД не е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по
останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.
При
извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Въззивната
инстанция намира, че обжалваното решение е и правилно, като във връзка с
доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени
за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
З. „А.Б.“ претендира заплащане на регресно вземане от ответника З. „О.” АД, в
качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Предявява иск за
заплащане на сумата от 2461,82 лв. / с вкл. 15 лв. ликв. разноски/ -
неизплатено регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. „Шкода Сюпърб“ с ДК
№ ******за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 26.02.2018г. в гр. Пловдив,
причинено виновно от водача на л.а. „КИА“ с ДК № ******, чиято „Гражданска
отговорност” е застрахована при ответника, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира и присъждане на 186,68 лв.
- мораторна лихва върху за периода от 07.07.2018г. до датата на подаване на
исковата молба при фактически твърдения, че след надлежно отправена покана за
плащане на регресното вземане ответното дружество не е извършило плащане.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество заявява, че извънсъдебната
регресна претенция за възстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение е получена, като е образувана преписка по щета. Не оспорва
обстоятелството, че на 06.06.2018 г. е получил Покана за доброволно изпълнение.
Признава по основание и размер претенцията по главния иск за сумата от 2461,82
лв., поради което заявява, че на 17.06.2019 г. е извършил плащане на посочената
сума. Ответникът сочи, че в
законоустановения срок е разгледал претенцията на ищеца, но е установил, че
същата не е окомлектована. В тази връзка с писмо изх. № 99-2926/11.06.2018 г. е
изискал от ищеца „оригинален ДКП, оригинална фактура и калкулация по щетата“, но
същите са били представени едва с исковата молба. Поради това ответникът поддържа,
че не е изпаднал в забава и не е дал повод за завеждане на делото с оглед
произнасяне по отговорността за съдебните разноски. В тази връзка оспорва иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата и моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Спорно
пред настоящата инстанция е обстоятелството дали ответникът е изпаднал в забава
за изплащане на застрахователното обезщетение, в качеството си на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпване на процесното
застрахователно събитие водач.
Вземането
за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както
възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. С оглед направеното признание от страна на ответника на предявения иск
по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, както и направеното от процесуалния представител
на ищеца изявление за постановяване на решение при признание на иска, първоинстанционният
съд е уважил изцяло главния иск.
В
нормата на чл. 212, ал. 1 и ал. 2 КЗ е регламентирано, че застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно
е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу
този застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага, в това
число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в
случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Когато
застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички
доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за
установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не
е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да ги поиска в срок до 45 дни
от датата на завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл.
106, ал. 5 КЗ. С посочената норма е регламентирано, че не се допуска изискване
на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна
възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията.
В
конкретния случай, въззивният съд приема, че застрахователят ответник е изискал
по реда на чл. 412, ал. 2 КЗ от застрахователя по имуществената застраховка
допълнителни доказателства, които са били свързани с установяване на
основателността на претенцията му – документ за настъпването на произшествието,
както и такъв за установяване вида и размера на вредите във връзка с регресното
вземане, предявено за плащане. Протоколът за ПТП и фактурата имат съществено
значение за установяване основанието и размера на претенцията. С оглед на това
следва да се приеме, че изискването им от ответника не цели необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията, а е от
значение за изясняване на застрахователното събитие. Въз основа на протокола за
ПТП се установява механизма на ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило,
участниците и причините за настъпването му, както и нанесените щети. Фактурата
от своя страна има значение за вида и обема на щетите.
Спори
се между страните в производството дали с поканата за доброволно изпълнение на
регресна претенция по щета № 0300/18/777/501323 ищецът е представил протокол за
ПТП, както и фактура.
Въззивната
инстанция намира, че в хода на съдебното дирене в първоинстанционното
производство, ищецът, чиято е била доказателствената тежест за това, не е ангажирал
доказателства, че на ответника са били предоставени относимите за установяване
основателността на претенцията писмени доказателства, независимо дали в копие
или в оригинал. Видно от представения към исковата молба опис на представените
с претенцията документи, същият съдържа отметки само на част от документите, но
такива не са поставени на изисканите с писмото отговор двустранен констативен
протокол и фактура. Настоящият съдебен състав намира, че при изрично заявено оспорване
от страна на ответника и прилагането на писмен документ към исковата молба,
съдържащ опис на представените с претенцията документи с отметки само на част
от документите, каквито отметки не са поставени на изисканите с писмото отговор
двустранен констативен протокол и фактура, ищецът е следвало да докаже
изпадането на ответника в забава, като установи по делото, че на разположение
на последния са били предоставени необходимите документи за целите на
произнасянето по основателността и размера на извънсъдебно предявената регресна
претенция в четливи преписи, позволяващи на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да се произнесе по претенцията.
Във
връзка с изложеното, въззивният съд намира, че като е достигнал до същите
изводи относно релевантните по делото факти, първоинстанционният съд правилно е
приел, че ищецът не е установил изпадането на ответника в забава, поради което
и намира за неоснователни релевираните в тази връзка оплаквания във въззивната
жалба. Както вече бе изложено от настоящия състав, ответникът е релевирал своевременно
възражение, че е предприел действия по реда на чл. 412, ал. 2 КЗ - изискал е
представянето на допълнителни доказателства, които са относими към претенцията
на ищеца, като е представил с отговора на исковата молба и писмени
доказателства – писмо до ищеца, с което по конкретната преписка са изискани
документи. В хода на производството по делото, ищецът не е оспорил посоченото писмено
доказателство, като същевременно не е установил по делото да е представил на
ответника всички относими към основателността на претенцията му и нейния размер
доказателства с изпратената извънсъдебна покана за доброволно плащане.
В
тази връзка, въззивният съд намира, че решението, в частта, с която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК, следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна.
По
отношение на депозираната частна жалба:
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивната
инстанция намира, че разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска, а ответникът съразмерно с отхвърлената част. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските се дължат от ищеца, независимо от
изхода на делото, при наличието на следните две законови предпоставки:
ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждане
на делото.
Въззивният
съд намира, че в настоящия случай са налице посочените две предпоставки по чл. 78,
ал. 2 от ГПК, а именно - признание на иска от страна на ответника с отговора на
ИМ и ответникът с поведението си да не е станал повод за завеждане на
делото. В тази връзка, настоящият състав
напълно споделя извода на СРС, а посоченото обстоятелство се установява и от
събраните по делото доказателства, че ищецът при отправяне на поканата за
доброволно плащане до ответника не е представил всички необходими документи, с
които да докаже претенцията си, поради което ответникът е изпратил писмо, с
което моли ищецът да представи нужните документи. По делото, от страна на ищеца
не са представени доказателства, че е изпълнил указанията да окомплектова изисканите
документи съгласно изискванията на застрахователя преди подаване на исковата
молба в съда, поради което и за ответника не е възникнало задължението по чл.
412, ал. 3 от КЗ.
С
оглед на изложеното, въззивният съд намира за правилни изводите на СРС, че ответникът
не е станал повод за образуване на делото, поради което и съобразно константната
съдебна практика същият не следва да дължи разноски по делото съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а напротив – ищецът дължи сторените от
ответната страна разноски по делото, с оглед на което направените от ищеца
разноски следва да остават в негова тежест.
С
оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а частната жалба срещу него - оставена без уважение, като
неоснователна.
По
разноските във въззивното производство:
С
оглед изхода от спора - неоснователност на въззивната жалба срещу решението на
СРС по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна. На основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал.
8 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44024 от 18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 19555/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 71
състав, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от З. „А.Б.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** против З. „О.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК за
заплащане на сумата в размер на 186,68 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, считано от 07.07.2018г. г. до 04.04.2019 г..
РЕШЕНИЕТО в останалата част, с която е
отхвърлен искът по чл. 411 КЗ като погасен чрез плащане в
хода на процеса не е
обжалвано и е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20239394 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 19555/2019 г. по описа на
СРС, 71 с-в, с което е оставено без уважение искането на З. „А.Б.“ за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по
делото решение, в частта за разноските.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „О.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. ал.
8 ГПК сумата от 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание от чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.