О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Сливен, 12.10.2018г.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като се запозна с докладваното
от съдията Нейчева ВЧНД № 498 по описа
на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по частна
жалба на М.М.С. против разпореждане от 11.09.2018г. по НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС,
с което е върната подадената от него жалба против разпореждане
на СлРС от 19.04.2018г., с което е върната като нередовна жалбата
му против присъда № 92 / 22.05.2017г., постановена по същото дело, като
недопустима.
В частната жалба жалбоподателят С.
излага съображения, че е освободен от такси и разноски по НЧХД № 1307 / 2015г.
на СлРС, както и че не разполага със средства да заплаща такива. Искането е
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане от 11.09.2018г. и вместо него
да постанови, че въззивната жалба по
НЧХД № 1307 / 2015г. трябва да бъде разгледана по същество от СлОС.
След като се запозна с с частната
жалба и обсъди доводите изложени в нея, СлОС направи следните КОНСТАТАЦИИ:
По тъжба на М.М.С. срещу Д.К.Д. с
посочено в нея правно основание чл. 286, ал. 1 от НК, чл. 146, ал. 1 от НК и
чл. 144, ал. 1 от НК в Районен съд –
Стара Загора е образувано НЧХД № 1300 / 2015г. С тъжбата С. е направил и искане за освобождаване от
държавни такси по делото, но старозагорският районен съд не се произнесъл. След
отвод на всички съдии от Районен съд – Стара Загора, с определение № 89 /
14.09.2015г. по н.д. № 1136 / 2015г. на ВКС, 2-ро н.о. делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Сливен.
На 16.09.2015г. в Районен съд –
Сливен е образувано НЧХД № 1307 / 2015г. Тъжителят С. подал молба вх. № 19169 / 24.09.2015г., с която
поискал да бъде освободен от държавната такса от 12 лева за образуване на наказателното
дело от частен характер, като към молбата приложил декларация по чл. 83, ал. 2
от ГПК. Районният съд не се е произнесъл по молбата на тъжителя и въпреки че не
е платена дължимата държавна такса, е разгледал делото. С присъда № 92 /
22.05.2017г. СлРС е оправдал подс. К.; отхвърлил е предявения срещу него
граждански иск; осъдил е тъжителя да заплати на подсъдимия направените разноски
за адвокатско възнаграждение, а по бюджета на държавата по сметка на СлРС –
направените по делото разноски за експертизи. Няма произнасяне относно
държавната такса за образуване на делото. С разпореждане от 14.06.2017г. са
дадени указания да се уведоми тъжителят С., че до момента не е освобождаван от
държавна такса, тъй като е направил такова искане до РС – Стара Загора, но няма
произнасяне по него, освен това СлРС не е събрал дължимата такса, но можел да
направи това с отделно определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като в
НПК не е уредена процедура по
освобождаване от държавна такса, поради
което следва да заплати такава за образуване на дело пред въззивната инстанция.
Тъжителят С. е обжалвал това разпореждане, частната му жалба е изпратена в
СлОС, който с определение № 352 / 17.07.2017г.
по ВЧНД № 395 / 2017г. е върнал
НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС за събиране на дължимата държавна
такса за частната жалба в размер на 5
лв. Препис от определението на СлОС за изпълнение на указанията, дадени в него,
е изпратен на С., който го е получил на 31.07.2017г. Въз основа на разпореждане
от 13.09.2017г., на тъжителя С. е изпратено напомнително писмо /получено лично
от него на 21.09.2017г./, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението
следва да изпълни указанията на СлОС и да внесе д.т. за обжалване на
разпореждането, като е предупреден, че при неизпълнение частната жалба и
жалбата му против постановената присъда ще бъдат върнати /.
С молба от 28.09.2017г. тъжителят е
обжалвал пред Окръжен съд - Сливен отказа на СлРС той да бъде освободен от
плащането на държавни такси и разноски по НЧХД № 1307/2015г., по повод на което
било образувано ВЧНД № 576/2017г. на СлОС. В това производство било
констатирано, че липсва акт, т.е. произнасяне по молбата за освобождаване от
държавна такса и с определение от 19.10.2017г. производството е прекратено и делото върнато на първата инстанция
за произнасяне по молбата на тъжителя.
С определение от 25.10.2017г. е
отхвърлена молбата на частния тъжител С. от 24.09.2015г. за освобождаване от
държавна такса в размер на 12 лева за образуване на НЧХД № 1307/2015г. по описа
на СлРС и той е осъден да заплати държавна такса в размер на 12 лева за
образуване на НЧХД № 1307/2015г. по описа на СлРС.
С определение № 590 / 01.12.2017г.
по ВНЧХД № 662 / 2017г. на СлОС е оставена без уважение като неоснователна
частната жалба на С. срещу определението на СлРС от 25.10.2017г. по НЧХД № 1307
/ 2015г. в частта, касаеща осъждането на частния тъжител С. да заплати държавна
такса в размер на 12 лв. за образуване на същото дело и е оставена без
разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определението на СлРС от
25.10.2017г. по НЧХД № 1307 / 2015г. в частта, касаеща отхвърлянето на молбата
на частния тъжител С. от 24.09.2015г. за освобождаване от държавна такса в размер на 12 лв. за образуване на НЧХД №
1307 / 2015г. по описа на СлРС. Определението на СлРС от 25.10.2017г. е
потвърдено.
Частният тъжител С. е обжалвал така
постановеното определение на СлОС пред ВКС – София. С разпореждане от
19.01.2018г. жалбата му е върната като
недопустима. Той е обжалвал разпореждането за връщане и с определение № 38 /
09.03.2018г. по НЧД № 229 / 2018г. ВКС – София жалбата му е оставена без
уважение като неоснователна.
Съгласно разпореждане от
19.03.2018г. по НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС, на частния тъжител С. е изпратен
препис от определението на ВКС с указание да изпълни разпореждането на СлРС за
внасяне на държавна такса 12 лв. и държавна такса 6 лв. и привеждане на жалбата
против постановената присъда съобразно изискванията на НПК и дадените в
разпореждане от 14.06.2017г. указания, като е предупреден, че при неизпълнение
в 7-дневен срок от получаване на съобщението, жалбата ще му бъде върната като
недопустима. Съобщението е получено лично от С. на 02.04.2018г.
По повод искане на С. от
11.04.2018г., районният съд му е изпратил преписи от постановената присъда и
мотивите към нея, които получил на 03.05.2018г..
С разпореждане от 19.04.2018г. по
НЧХД № 1307 / 2015г. на СлРС е върната като нередовна жалбата на частния
тъжител С. подадена срещу присъда № 92 / 22.05.2017г., постановена по същото
дело. В срока за обжалване е подадена „въззивна“ жалба против разпореждането от
19.04.2018г., но направеното в нея искане е за отмяна на постановената по
делото присъда. Дължимата държавна такса за жалбата не е внесена. С жалбата чрез
РС – Сливен до ОС – Сливен частният тъжител С. е подал и искане на основание
т.12 от т.д. № 6 / 2012г. на ВКС да бъде освободен от плащането на държавна
такса и разноски по въззивната му жалба срещу разпореждането от 25.10.2017г.
С определение № 211 / 05.06.2018г.
по ВЧНД № 272 / 2018г. СлОС е прекратил съдебното производство по същото дело и
го е върнал на СлРС за отстраняване на нередовностите по подадената частна
жалба и администрирането й по съответния
процесуален ред. В мотивите на определението окръжнят съд е приел, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение като е дал ход на подадената жалба без да е събрана
дължимата държавна такса от 5 лева и е върнал делото на СлРС за събирането й. Въззивният
съд е приел още и, че не може да се произнесе по искането за освобождаване
от плащането на държавна такса и
разноски по въззивната жалба срещу разпореждането на СлРС от 25.10.2017г. по
НЧХД № 1307 / 2015г., тъй като от една страна по жалбата на частния тъжител
против определението на съда от 25.10.2017г. има влязло в сила определение №
590 / 01.12.2017г. по ВНЧХД № 662 / 2017г. на СлОС, а от друга страна районният
съд вече се е произнесъл по направеното от частния тъжител искане за
освобождаване от такси и разноски /с влязло в сила определение от 25.10.2017г.
по НЧХД № 1307 / 2015г./ и е указал, че жалбоподателят не може да бъде
освободен от заплащането им, тъй като в НПК липсват законови разпоредби за
това.
На 20.08.2018г. С. е получил препис
от определението на СлОС с указания в 7-дневен срок да внесе държавна такса 5
лв. за въззивно обжалване на разпореждането и е предупреден, че при
неизпълнение на дадените указания, жалбата ще му бъде върната. Тъй като
държавната такса не е внесена, с разпореждане от 11.09.2018г. районният съд е
разпоредил връщане на жалбата подадена от С. против разпореждане на СлРС от
19.04.2018г., с което е върната като нередовна жалбата му против постановената
по делото присъда, като недопустима.
Настоящата инстанция споделя напълно
изводите на първоинстанционният съд, че след като жалбоподателят в дадения му 7
– дневен срок не в внесъл дължимата държавна такса за подадената от него жалба,
последната се явява процесуално недопустима и следва да бъде върната на
подателя й. Погрешни са твърденията на жалбоподателя, че е освободен от
заплащането на държавни такси и разноски по образуваното по негова тъжба НЧХД
№1307 / 2015г. в СлРС. В НПК не е предвидена правна възможност за тъжителя
независимо от неговото материално състояние, да иска освобождаване от държавна такса
и разноски по делата, които са образувани по реда на частното обвинение и
тълкуването и прилагането на други закони по аналогия е недопустимо.
Предвид изложеното, обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Ето защо, СлОС
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.09.2018г. по НЧХД № 1307 / 2018г.
на Районен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: