Р Е Ш Е Н И Е
260078
гр. Пазарджик, 04.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на двадесет и втори октомври..…………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 636 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 395/08.04.2020 г., постановено по гр.д. № 4430/2019 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на "Никан лайн груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, ул. “Сергей Румянцев“ № 1, представлявано от управителя А.Н.Б., против С.Д.Г., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност заплащането на задължението по изпълнителен лист от 29.10.2012 г., издаден по гр. дело 1493/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, представляващо трудово възнаграждение за м. ХІ.2009 г. в размер 662,94 лв., за м. ХІІ.2009 г. в размер 694,21 лв. и за м. януари 2010 г. в размер 361,96 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 07.04.2011 г. до окончателното им изплащане, както и мораторна лихва върху главниците съответно в размер 92,75 лв., 90,86 лв. и 45,90 лв. и деловодни разноски в размер 150 лв.
Осъдил е "Никан лайн груп" ЕООД да заплати на С.Д.Г. разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер 600 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е
постъпила въззивна жалба от "Никан лайн груп" ЕООД, в която са
изложени оплаквания за незаконосъобразонст. Твърди,
че тъй като вземането на Г. произтичало от задължение за трудови
възнаграждения, то погасителната давност била 3-годишна, а не 5-годишна, поради
което тя е изтекла още през 2017 год., а присъединяването на отв. Г. е станало
през 2018 год.
Искането е решението да бъде
отменено, вместо което искът да бъде
уважен с присъждане на разноски.
В законниия срок не е постъпил писмен
отговор.
Окръжният съд след като се запозна с
твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против С.Д.Г. ищецът "Никан лайн груп" ООД е твърдял, че със свое разпореждане по изпълнително дело № 20178220401186 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с per № 822 и район на действие Окръжен съд Пловдив, частният съдебен изпълнител е присъединил като взискател С.Д. с ЕГН **********. Присъединяването било вършено въз основа на удостоверение от 18.09.2019 г., издадено по изпълнително дело 1474/2014 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, с рег. № 884 на КЧСИ, район на действие - Окръжен съд Пазарджик. Ищецът е твърдял, че при извършена справка по изпълнително дело 1474/2014 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, установил, че същото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС-Пазарджик на основание чл.404, т.1. и чл.405, ал.1 от ГПК гр.д. № 1493/2011 г. по описа на същия съд. Съгласно същият изпълнителен лист от 29.10.2012 г., бил осъден ищецът „НИКАН ЛАЙН ГРУП" ООД, ЕИК - ********* да заплати в полза на С.Д.Г. начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за м. XI.2009 г. в размер на 662,94 лв., за м.ХІІ.2009 г. в размер на 694,21 лв. и за м.януари 2010 г. ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 07.04.2011 г. до окончателното им изплащане както и мораторна лихва върху главниците съответно в размер на 92,75 лв., считано от 01.12.2009 г. до 07.04.2011 г., в размер на 90,86 лв., считано от 01.01.2010 г. до 07.04.2011 г. и 45,90 лв., считано от 15.01.2010 г. до 07.04.2011 г., както и деловодни разноски в полза на шццовата страна в размер на 150,00 лв. Ищецът констатирал, че по изп. д. № 1474/2014 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, в периода от 17.12.2014 г. (когато е изпратено запорно съобщение до „Райфайзен банк България" ЕАД) до 07.11.2017 г. (когато са изпратени запорни съобщения до 8 банкови институции), не са извършани никакви изпълнителни действия. Предвид на това и съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, производството по изпълнително дело №1474/2014 г. следвало да се счита прекратено ех lege на 17.12.2016 г. поради настъпила перемция.
Съгласно закона и трайната практика на ВКС, от последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №1474/2014 г. на ЧСИ Мария Ангелова е започнала да тече нова погасителна давност за вземането на С.Д.Г.. Тъй като вземането на С.Д.Г. било за неплатени възнаграждения за труд и аксцсорните задължения за лихви, съгласно чл.111, б."а" от ЗЗД, според ищеца същото се погасявало с изтичане на тригодишна давност. Тази давност започнала да тече на 17.12.2014 г., когато по изпълнително дело № 1474/2014 г. на ЧСИ Мария Ангелова било извършено последното валидно изпълнително действие, а именно изпратено запорно съобщение до „Райфайзен банк България" ЕАД, и била изтекла на 17.12.2017 г. Тя не била прекъсвана в този период нито с извършването на валидни изпълнителни действия, нито с образуването на ново изпълнително дело. В периода от 17.12.2014 г. до 07.11.2017 г. по изпълнителното дело не били извършани никакви изпълнителни действия и считано от 17.12.2016 г. по силата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК производството по изпълнителното дело било прекратено ех lege поради настъпила перемция, в резултат на което и всички изпълнителни действия, извършени по същото изпълнително дело след 17.12.2016 г., били осъществени при прекратено изпълнително производство, поради което и не пораждали правни последици, включително не водели до прекъсване на погасителната давност на вземането.
Предвид на това ищецът счита, че към датата на предявяването на иска вземането на С.Д.Г., описано в изпълнителен лист от 29.10.2012 г., издаден от РС-Пазарджик по гр.д. № 1493/2011 г. било погасено по давност.
Въпреки това обаче за същото погасено вземане С.Д.Г. бил присъединен като кредитор по изпълнително дело № 20178220401186 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с per № 822 и район на действие Окръжен съд Пловдив. За удовлетворяването и на това погасено вече вземане по изпълнително дело № 20178220401186 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова била насрочена публична продан за периода от 07.10.2019 година до 07.11.2019 връху имота предмет на ипотеката, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 56784.536.788 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, седем, осем, осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри па гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. па Изпълнителния директор на АГНИ, последно изменение със заповед: № 18-5091-27.06.2016 г. на Началника на СГИК — Пловдив, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, п.к. 4000, ЮИЗ № 7, с площ от 10 237 кв.м. (десет хиляди двеста тридесет и седем квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) , стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 71, квартал: 3, по плана на ЮИЗ IV част, УПИ XIV- складова и ремонтна база за инертни материали, при съседи: ПИ с идентификатор № 56784.536.1433, № 56784.551.64, № 56784.536.70, ведно с разположените в имота сгради, а именно:
СГРАДА с идентификатор № 56784.536.788.1 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, седем, осем, осем, точка, едно) със застроена площ 44 кв.м. (четиридесет и четири квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: промишлена сграда;
СГРАДА с идентификатор № 56784.536.788.2 (пет, шест, седем, осем. четири, точка, пет, три, шест, точка, седем, осем, осем, точка, две) със застроена плош 893 кв.м. (осемстотин деветдесет и три квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: промишлена сграда;
СГРАДА с идентификатор № 56784.536.788.3 (пет, шест, седем, осем. четири, точка, пет, три, шест, точка, седем, осем, осем, точка, три) със застроена плош 295 кв.м. (двеста деветдесет и пет квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: промишлена страда;
СГРАДА с идентификатор № 56784.536.788.4 (пет. шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, седем, осем, осем, точка, четири) със застроена площ 58 кв.м. (петдесет и осем квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: сграда за епергопроизводство;
СГРАДА с идентификатор № 56784.536.788.5 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, седем, осем, осем, точка, пет) със застроена плош 225 кв.м. (двеста двадесет и пет квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: промишлена сграда;
СГРАДА с идентификатор № 56784.536.788.6 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, три, шест, точка, седем, осем, осем, точка, шест) със застроена плот 214 кв.м. (двеста и четиринадесет квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: промишлена сграда;
СГРАДА с идентификатор № 56784.536.788.7 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет. три, шест, точка, седем, осем.осем. точка, седем) със застроена плот 28 кв.м. (двадесет и осем квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, ведно с ВСИЧКИ подобрения и приращення и имота, който имот е описан н Договорна ипотека, вписана в СВ Пловдив, акт № 106, том 26/2007 г. като Урегулиран поземлен имот, целият застроен и незастроен с площ от 10 000 кв.м. (десет хиляди квадратни метра), съставляваш УПИ XIV (четиринадесет римско) - складова и ремонтни база на "Инертни материали" от квартал 3 (трети) по плана на град Пловдив. Южна Индустриална зона IV (четвърта) част, при съседи: от северозапад - УПИ № XIX - инженерни съоръжения, от североизток - улица, от югозапад - инфраструктурен коридор, ведно с построените в имота сгради, а именно: трафопост, представляваши, едноетажна едропанелна сграда с ПЛОЩ от 62.07 кв.м. (шестдесет и два квадратни мезра и седем квадратни дециметра); РМЦ, състоящ се от битова сграда, представляваща триетажна монолитна сграда със застроена площ от 108 кв.м. (сто и осем квадратни метра), работилници, представляващи едноетажна монолитна сграда със застроена площ 288 кв.м. (двеста осемдесет и осем квадратни метра) и цех, представляващ едноетажна монолитна сграда със застроена площ 756 кв.м. (седемстотин петдесет и шест квадратни метра); контролно-технически пункт, представляващ едноетажна монолитна сграда със застроена площ от 40 кв.м. (четиридесет квадратни метра); помпена станция, представляваща едноетажна монолитна сграда, със застроена плот 27 кв.м. (двадесет и седем квадратни метра); масивна сграда, едноетажна, с площ 215 кв.м. (двеста и петнадесет квадратни метра): масивна сграда, едноетажна, с площ от 203 кв.м. (двеста и три квадратни метра), ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Това пораждало за ищеца правен интерес да предяви настоящият иск. Искането е да бъде постановено решение, по силата на което да се приеме за установено по отношение на С.Д.Г., че „Никан Лайн Груп" ООД не дължи заплащането на трудово възнаграждение за м. XI.2009 г. в размер на 662.94 лв., за м.ХІІ.2009 г. в размер на 694,21 лв. и за м.януари 2010 г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 07.04.2011 г. до окончателното им изплащане както и мораторна лихва върху главниците съответно в размер на 92,75 лв., считано от 01.12.2009 г. до 07.04.2011 г., в размер на 90,86 лв., считано от 01.01.2010 г. до 07.04.2011 г. и 45.90 лв., считано от 15.01.2010 г.до 07.04.2011 г., както и деловодни разноски в полза на шццовата страна в размер на 150,00 лв., съгласно изпълнителен лист от 29.10.2012 г., издаден от РС-Пазарджик по гр.д. № 1493/2011 г. по описа на същия съд. Претендирал е разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил иска с твърдението, че по
изпълнителното дело са били извършвани и други изпълнителни действия след 1914
г., като напр. налагане на запор или посочване на банкова сметка, ***, новата
давност започвала да тече от изтичането на двете години, а не от последното
изпълнително действие, а освен това прекратяването на изпълнителното дело не
ставало автоматично, а с постановление на съдебния изпълнител.
Установява се от събраните по делото доказателства че на 29.10.2012 г. РС-Пазарджик е издал изпълнителен лист по гр.д. № 1493/2011 г., съгласно който „Никан Лайн Груп" ООД е осъдин да заплати на С.Г. трудово възнаграждение за м. XI.2009 г. в размер на 662.94 лв., за м.ХII.2009 г. в размер на 694,21 лв. и за м.януари 2010 г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 07.04.2011 г. до окончателното им изплащане както и мораторна лихва върху главниците съответно в размер на 92,75 лв., считано от 01.12.2009 г. до 07.04.2011 г. в размер на 90,86 лв., считано от 01.01.2010 г. до 07.04.2011 г. и 45.90 лв., считано от 15.01.2010 г. до 07.04.2011 г., както и деловодни разноски в полза на шццовата страна в размер на 150,00 лв.
С молба от 14.12.2012 г. до ЧСИ М. Петков, рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд С.Г. е поискал въз основа на приложения изп. лист да бъде образувано изп. дело потив „Никан Лайн Груп" ООД, като е посочил и изпълнителен способ – налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. На същата дата – 14.12.2012 г. ЧСИ М. Петков е образувал изпълнително дело № 20128510403034 и е наложен запор на сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД. Повторно до същата банка е изпратено запорно съобщение и на 14.01.2013 г. Запорът не е наложен, тъй като банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът няма банкови сметки иби банкова касета в тази банка. С молба от 09.09.2014 г. С.Г. чез своя процесуален пълномощник е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ М. Ангелова с район на действие Окръжен съд – Пазарджик. На 01.10.2014 г. делото е предадено на ЧСИ Ангелова и е образувано ново изп.д. № 20148840401474. На 17.12.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзен банк България" ЕАД. На 25.11.2014 г. ЧСИ Ангелова е изпратила запорно съобщение до Общинска банка АД за претендираните от С.Г. суми и на 27.11.2014 г. банката е отговорила, че длъжникът има открита сметка в тази банка. На 06.11.2014 г. са изпратени запорни съобщения до Алфа Банк, Райфайзенбанк България АД и Банка ДСК АД. На 07.11.2014 г. са изпратени множество други запорни съобщения и до други банки, като е наложена и възбрана на недвижим имот, притежание на длъжника /лист 94 от приложеното изп.д. № 20148840401474/, а на 13.11.2014 г. е издадено разпореждане за насрочване на опис. Следващото същинско изпълнително действие е извършено на 29.11.2017 г., когато е наложен запор на вземане по договор от НКБ Сервиз ООД /лист 127 от изп.д. № 20148840401474/.
Безспорно е между страните, че ответникът е присъединен взискател по изпълнително дело №
20178220401186 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с peг. № 822 и район на
действие Окръжен съд Пловдив, като присъединяването
е извършено с постановление на съдебния изпълнител от 11.05.2018 г.
Въз основа на така приетото
за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно
и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователно по следните съображения:
Предявеният
отрицателен установителен иск от ищцата е с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал.
2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД само предприемането на действия на
принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече
нова давност, а разпоредбата на чл.
115, б. "ж" ЗЗД не се прилага в изпълнителното
производство, тъй като тя се отнася до производство пред съда. Без правно
значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по
вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействието на последния не е
предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. За
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение, е погасено
поради давност. В т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС пък е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е
прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по
чл.
116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.
116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването
на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането
да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в
изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Посочено е, че ППВС
№ 3/80 г. следва да се счита за изгубило сила.
В конкретния случай е безспорно установено, че изпълнителният лист за сумите, предмет на изпълнителното дело, е издадена на 29.10.2012 г. По делото няма данни кога е влязло в сила съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, поради което за целите на настоящия процес съдът приема, че най-късно това е станало на 29.10.2012 г. Към тази дата е било в сила действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Съгласно Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК, както доктрината, така и съдебната практика са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г. /датата на обявяване на ТР № 2 на ВКС, ОСГТК/, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Тук е мястото да се посочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че погасителната давност в случая била 3-годишна, а не 5-годишна, тъй като се касаело да вземане от трудови възнаграждения. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В конкретния случай вземането за неплатени трудови възнаграждения е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което новата давност за това вземане вече е 5-годишна, а не 3-годишна.
В настоящия казус след налагане на първоначалния запор на 14.12.2012 г., друго действие срещу длъжника в хода на първото изпълнително производство е извършено на 13.01.2013 г. с налагането на повторен запор пред същата банка. Освен описаното по-горе, друго действие срещу длъжника в хода на това принудително изпълнение не е извършвано. Това означава, че перемпция би настъпила, ако до 13.01.2015 г. не са били искани или извършвани други валидни изпълнителни действия, но в случая такава не е настъпила, тъй като на 01.10.2014 г. делото е предадено на ЧСИ Ангелова и е образувано ново изп.д. № 20148840401474. На 06.11.2014 г. са изпратени запорни съобщения до Алфа Банк, Райфайзенбанк България АД и Банка ДСК АД. На 07.11.2014 г. са изпратени множество други запорни съобщения и до други банки, като е наложена и възбрана на недвижим имот, притежание на длъжника /лист 94 от приложеното изп.д. № 20148840401474/, а на 13.11.2014 г. е издадено разпореждане за насрочване на опис. На 25.11.2014 г. ЧСИ Ангелова е изпратила запорно съобщение до Общинска банка АД за претендираните от С.Г. суми и на 27.11.2014 г. банката е отговорила, че длъжникът има открита сметка в тази банка. На 17.12.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзен банк България" ЕАД. Следващото същинско изпълнително действие е извършено на 29.11.2017 г., когато е наложен запор на вземане по договор от НКБ Сервиз ООД /лист 127 от изп.д. № 20148840401474/. Следователно за времето от 17.12.2014 г. до 17.12.2016 г. не са извършвани други валидни изпълнителни действия и независимо, че липсва нарочно постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство срещу посочения длъжник, то е било прекратено ex lege на 17.12.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ефектът на прекратяването е настъпил от момента на изтичане на предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното поискано изпълнително действие, т. е. считано от 17.12.2016 г. Считано от 18.12.2016 г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, която би изтекла на 18.12.2021 г.
Дори и да се приеме, че новата 5-годишна погасителна давност трябва да започне да тече, считано от последното валидно изпълнително действие, то тя отново не е изтекла към момента на присъединяването на Г. като кредитор по изп.д. № 20178220401186 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова по следните съображения:
Последното валидно изпълнително действие е извършено на 17.12.2014 г., но тъй като към този момент е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла, следва да се приеме, че новата 5-годишна погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015 г. - датата на обявяване на ТР № 2 на ВКС - и би изтекла на 26.06.2020 г., т.е. към датата на присъединяването на С.Г. като взискател по изп.д. № 20178220401186 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с peг. № 822 и район на действие Окръжен съд Пловдив - 11.05.2018 г., погасителната давност за вземането на взискателя не е била изтекла, а от тази дата до настоящия момент също не е изтекла новата 5-годишна погасителна давност, започната да тече на 11.05.2018 г.
Като е отхвърлил предявения иск, макар и без да изложи мотиви, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Тъй като цената на иска е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 395/08.04.2020 г., постановено по гр.д. № 4430/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касациоонно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: