№ 161
гр. П., 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101782 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Н. Т. С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Ц. О.“ № 14, ет. 5, ЕИК ***, твърди, че между него (като продавач/доставчик) и
ответницата (като купувач/получател) е бил сключен договор за покупко-продажба
(доставка) на стоки (захарни изделия), във връзка с което е издал фактура с №
**********/30.11.2023 г. и кредитно известие с № **********/30.11.2023 г. към
фактурата. Поддържа, че е доставил стоките на купувача, но тяхната цена от 4 142, 83
лв. не е платена. Изтъква, че поради забава, допусната в погасяването на този главен
дълг, се дължи и мораторна лихва от 359,51 лв., начислена за периода от 07.12.2023 г.
до 21.07.2024 г. Пояснява, че за визираните суми е била издадена заповед по чл. 410
ГПК, срещу която е постъпило възражение. Затова иска постановяване на съдебно
решение, с което дължимостта им да бъде призната за установена. Претендира и
съдебни разноски.
Ответницата – Н. К. М., действаща като ЕТ „Н. М. - Б.“, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. „К. М.“ № 44, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции
и настоява за тяхното отхвърляне. Излага доводи, че не дължи търсените вземания,
защото съответните стоки са й били доставени не от ищеца, а от друго лице (ЕТ „М.-Е.
Д.“), на което е заплатила цялата им продажна цена. Предлага в полза на адвоката,
който й е оказал безплатна правна помощ в настоящото производство, да бъде
1
присъдено съответно възнаграждение.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени установителни
искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.
318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за главницата, ведно със
законната лихва, считано от образуването на заповедното производство (23.07.2024 г.)
до погасяването, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.
Вземанията по тези искови претенции попадат в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 891/30.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1378/24 г. на
Районен съд – гр. П. (приложено към сегашното дело).
Ответницата, имаща качеството на длъжник по заповедта, е възразила срещу
нея, при условията на чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от
същия кодекс, ищецът е предявил исковете за съществуването на оспорените
задължения.
Следователно обсегът на настоящото исково дело касае основателността, респ.
неоснователността на релевираните облигационни искове, по повод на което
процесуалната дейност на съда трябва да бъде ориентирана към анализиране на
предпоставките, формиращи фактическите състави на спорните материални
притезателни права, и съобразяването им на фона на установените факти.
В принципен план уважаването на исковите претенции, поставени за решаване,
е детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, а
именно:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
сочения договор за търговска продажба и обвързващо ищеца (като продавач) и
ответницата (в качеството й на купувач); 2/ реално предоставяне на продадените стоки
от продавача в полза на купувача; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за
продажната цена и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на купувача в тази
връзка.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи
положителните изисквания за основателността на претенциите, а на ответницата –
2
погасяването на задълженията.
С цел да докаже сключването на процесния договор, при поддържаните
параметри, ищецът е представил горецитираните фактура и кредитно известие към
нея, от чието съдържанието става ясно, че:
- те са били издадени от ищеца, като доставчик на захарни изделия, чиято
доставка е повод за делото;
- получател на стоките е ответницата;
- дължимата цена по продажбата възлиза на исковата сума по главницата и
е с падеж на 06.12.2023 г.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма
основания да не бъде кредитирано изцяло, се изяснява, че:
- фактурата и кредитното известие са осчетоводени както при ищеца, така
и при ответницата, като в тази връзка е ползван и съответният данъчен кредит по
ЗДДС;
- при ищцовото дружество не са отразени плащания с погасителен ефект
спрямо този дълг;
- при ответницата задължението е осчетоводено като платено, но самото
плащане е извършено в полза на ЕТ „М. – Е. Д.“;
- според счетоводните записания, търговските взаимоотношения между
страните по делото са започнали от 24.11.2022 г., а тези между ответницата и ЕТ „М. –
Е. Д.“ датират от 09.01.2020 г.
В съдебната практика действията по надлежното осчетоводяване на една
фактура от получателя на дадена стока или услуга се приемат за недвусмислено
признание на обстоятелството, че задължението за заплащане на цената й към
доставчика е възникнало в правната сфера на получателя (вж. Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 114/26.07.2013 г. по т.
д. № 255/12 г., І т.о. на ВКС и Решение № 178/13.10.2017 г. по т. д. № 638/17 г., ІІ
т.о.).
Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на
овластено от него, от съда или от закона лице, в противен случай то е действително,
само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него (чл. 75, ал. 1 ЗЗД).
Длъжникът ще се освободи от дълга и когато добросъвестно е изпълнил задължението
си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да
получи изпълнението (чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД).
В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, очертани в
предходния абзац. Плащане от ответницата към ищеца за процесното главно вземане
изобщо липсва, а няма никакви фактически данни, че плащането от ответната страна
към ЕТ „М. – Е. Д.“ отговаря на описаните изисквания по чл. 75, ал. 1 и ал. 2, изр. 1
ЗЗД, за да има то погасителен ефект.
3
В обобщение на казаното дотук се налага финалният извод, че главният иск е
доказан както от гледна точка на неговото основание, така и по отношение на размера
му, поради което трябва да бъде уважен.
Върху главното вземане се дължи и търсената мораторна лихва, за заявения
период (07.12.2023 г. – 21.07.2024 г.), предвид настъпилия (на 06.12.2023 г.) падеж за
плащане, откогато е започнала и забавата в погасяването на главницата (чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД). Търсеният размер на закъснителната лихва не е оспорен от ответната
страна, а и кореспондира с претендирания такъв (при проверката му, извършена от
съда по реда на чл. 162 ГПК, с изчислителния модул, достъпен в правно-
информационната система „Апис“).
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Деловодните разноски, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 616 лв. – за заповедното дело, включващи заплатена държавна такса (91
лв.) и платено възнаграждение за адвокат (525 лв.);
- 899,71 лв. – за исковия процес, формирани от заплатена държавна такса
(124,71 лв.), платено възнаграждение за вещо лице (250 лв.) и платен адвокатски
хонорар (525 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Н. К. М.,
действаща като ЕТ „Н. М. - Б.“, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „К.
М.“ № 44, ЕИК ***, дължи на „Н. Т. С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „Ц. О.“ № 14, ет. 5, ЕИК ***, следните суми, които попадат в предметния
обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 891/30.08.2024 г., издадена по
ч. гр. д. № 1378/24 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 4 142,83 лв. – неплатена цена по договор за покупко-продажба (доставка)
на стоки (захарни изделия), сключен между Н. К. М., действаща като ЕТ „Н. М. - Б.“
(купувач/получател) и „Н. Т. С.“ ЕООД (продавач/доставчик), във връзка с което
продавачът е издал фактура с № **********/30.11.2023 г. и кредитно известие с №
4
**********/30.11.2023 г. към фактурата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2024 г., до
погасяването, и
- 359,51 лв. – мораторна лихва върху посоченото главно вземане,
начислена за периода от 07.12.2023 г. до 21.07.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. К. М., действаща като ЕТ „Н.
М. - Б.“, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „К. М.“ № 44, ЕИК ***, да
заплати на „Н. Т. С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.
О.“ № 14, ет. 5, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:
- 616 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1378/24 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 899,71 лв. – за исковото производство (гр. д. № 1782/24 г. на Районен
съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5