Решение по дело №772/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			14.12.2017
					Дупница

 

Номер                            Година                                                            Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                          състав

	16.11.		2017

 

на                                                                                                       Година

 

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Юлия Вукова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		772		2017

 

                                      дело №                          по описа за                                г.

С.В.Х., ЕГН **********,***, е предявил срещу Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ №5, ЕИК *********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС, иск за сума в размер на 4000.00 лв., представляваща неизплатената част от дължимото му обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ответникът по първоначалния иск е предявил срещу ищеца  насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, за осъждане на същия да му заплати сумата от 8131.00 лв., от които: получено без основание обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 5784.00 лв. и получено без основание обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 2347.00 лв.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че за периода от 20.10.1975г. до 30.03.2017г. е бил в трудово правоотношение с ответната кооперация. Междувременно, на 01.05.2014г. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 4/29.04.2014г. на председателя на УС на РПК „РИЛА“, на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, считано от 01.05.2014г. На 04.05.2014г. сключил нов трудов договор с ответника до изтичане на мандата му като председател на УС на кооперацията (30.03.2017г.). Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, било разпоредено да му се изплати сума в размер на 5784.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, в размер на шест брутни работни заплати, предвид обстоятелството, че е работил при ответника повече от 10 години. Обезщетението било начислено в платежната ведомост на кооперацията за м. април 2014г. До 31.10.2014г. ответната кооперация му е изплатила частично сума в размер на 1784.00 лв. от дължимото обезщетение. Към настоящия момент ответникът му дължи сума в размер на 4000.00 лв., представляваща разликата между начисленото му и изплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.

Ищецът по насрещния иск твърди, че въпреки, че между РПК „РИЛА“ и ищеца не е съществувало трудово правоотношение, със заповед № 4/29.04.2014г. същият, в качеството си на председател на УС на кооперацията, е наредил да му бъдат изплатени посочените обезщетения. Счита, че е липсвало основание за плащане на каквито и да било обезщетения по КТ, понеже правоотношението между С.В.Х. *** е било такова по договор за управление, а не по трудово правоотношение.

По делото са постъпили и отговори на първоначалния и на насрещния иск.

Ответникът по първоначалния иск изразява становище за неоснователност на същия, от една страна поради това, че претендираната сума е изцяло заплатена на ищеца, а от друга страна-поради недължимост на същата, тъй като не е било налице трудово правоотношение между ищеца и ответната кооперация.

Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност на същия, като сочи, че е в трудово правоотношение с ответната кооперация, считано от 20.10.1975г., когато бил назначен на длъжност „шофьор“. Твърди, че в периода от 20.10.1975г. до 01.05.2014г. без прекъсване бил преназначаван различни длъжности в РПК „Рила“. За времето, през което е изпълнявал функциите на председател на кооперацията е осигуряван на основание чл.4, ал.1, т.5, изр.1 от КСО, т.е. като лице, работещо по трудово правоотношение. Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, че не му се дължат обезщетенията по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1  от КТ. Излага правни съображения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от съдържащите се в личното трудово досие на ищеца по първоначалния иск Заповед № 582/20.10.1975г. и Трудов договор № 582/20.10.1975г., С.В.Х. е назначен на същата дата в Районна потребителна кооперация «Рила», гр. Рила, чийто правоприемник е ответната кооперация, на длъжност «шофьор» по безсрочен трудов договор на пълно работно време. Със Заповед № 52/06.08.1996г. е преназначен от длъжността «отговорник в хлебопроизводството» на длъжност «заместник председател», считано от 01.07.1996г. Като основание за преназначаване в заповедта е посочено «на основание решение на управителния съвет и чл.67, т.1 от КТ за неопределено време». Със Заповед № 47/26.03.1997г. С.Х. е преназначен на длъжността «председател» на РПК «Рила». Като основание за преназначаване в заповедта е посочено «на основание Протокол № 2 от годишно-отчетно събрание и Протокол №1 на комисията по избора от същото събрание, проведено на 25.03.1997г., и съгласно чл.86, ал.1 от Кодекса на труда».

Видно от Допълнително споразумение от 01.04.2002г. към Трудов договор № 582/20.10.1975г., на основание чл.86, ал.1 от КТ, С.Х. е преназначен отново на длъжността «председател», като трудовият договор е сключен за срок от три години, на пълно работно време, с определено основно месечно трудово възнаграждение. Следват неколкократни преназначавания отново на длъжността председател с допълнителни споразумения към Трудов договор № 582/20.10.1975г. : ДС от 30.03.2005г.; ДС от 02.01.2006г.; ДС от 04.01.2008г.; ДС от 05.01.2009г.; ДС от 01.09.2011г.; ДС от 02.01.2012г.; ДС от 01.02.2012г.; ДС от 02.05.2012г.; ДС от 01.10.2012г.; ДС от 01.11.2013г.

Със Заповед № 4/29.04.2014г. на председателя на управителния съвет на РПК «Рила» трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.05.2014г., когато С.В.Х. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от приетото като доказателство по делото Разпореждане № ********** на Ръководител «ПО» в ТП на НОИ, гр. Кюстендил.

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено на работника/служителя да се изплатят следните обезщетения: по чл.224, ал.1 от КТ за 51 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. в размер на 2361.80 и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при придобиване право на пенсия в размер на шест брутни заплати, в размер на 5784.00 лв.

Видно от представената от ищеца по първоначалния иск трудова книжка, С.В.Х. работи в ответната кооперация от 20.10.1975г., първоначално на длъжност «шофьор», а в последствие е преназначаван многократно на различни длъжности, все по трудов договор. В периода от 1997г. до 01.05.2014г., когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е изпълнявал длъжността «председател» на РПК «Рила». Трудовият му стаж в кооперацията в периода от 20.10.1975г. до  01.05.2014г. е 38г., 6 месеца и 11 дни, като е посочено, че осигурителният стаж е равен на положения трудов стаж. Посочени са и данни за получаваното от Х. трудово възнаграждение.

Видно от приетата като доказателство справка-данни от ТД на НАП-София, офис Кюстендил за осигуряването на С.В.Х. в периода от 01.06.1999г. до 30.04.2014г. (времето, в което е изпълнявал длъжността «председател»), същият е осигуряван за всички социални рискове, т.е. като лице, работещо по трудово правоотношение, видно от посочения код 01.

От заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ е брутното трудово възнаграждение за месец март 2014г., което е на стойност 964.00 лв., от което следва, че размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на шест месечни брутни работни заплати е 5784.00 лв., а размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 51 дни е 2347.10. Общата стойност на двете обезщетения е в размер на 8131.10 лв. С.В.Х. е получил частично плащане от дължимата сума в размер на 4131.10 лв. и има дължим остатък за получаване в размер на 4000.00 лв. В счетоводната сметка 499 на РПК «Рила» е отразено, че кооперацията дължи на С.В.Х. сума в размер на 4000.00 лв.

От ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск са представени Устав на РПК «Рила» от 2008г. и Устав на РПК «Рила» от 2014г., в които не е предвидено възникване на трудово правоотношение между кооперацията и избрания за председател.

Представена е и ведомост за заплати за м. април 2014г., подписана от С.Х., видно от която същият е получил сумата от 2347.10 лв.-обезщетение по чл.224 КТ и сумата от 5784.00-обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че С.В.Х. е изпълнявал длъжността «председател» на ответната кооперация в периода от 1997г. до 01.05.2014г.2014г., спорно е дали длъжността е изпълнявана по трудово правоотношение.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК, принципно възможно е чл. кооператор да е и в трудово правоотношение с кооперацията, а допустимо е също така, отношенията между председателят и кооперацията да бъдат уредени като трудови. В Решение № 268 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2012 г., IV г. о. е прието, че видът на договора следва да се установи с оглед неговото съдържание, като не са определящи цитираните в него правни норми и даденото му от самите страни наименование.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че при първоначалното постъпване на ищеца на работа в ответната кооперация на длъжност „шофьор“, същият е заемал длъжността на трудов договор и е престирал труд по трудово правоотношение. Последващите му преназначавания на различни длъжности, включително и на длъжността „председател“ през 1997г., са ставали с допълнителен трудов договор към първоначално сключения Трудов договор № 582/20.10.1975г. Със Заповед № 47/26.03.1997г. С.Х. е преназначен на длъжността „председател“ на РПК „Рила“, а като основание за преназначаване в заповедта е посочено „на основание Протокол № 2 от годишно-отчетно събрание и Протокол №1 на комисията по избора от същото събрание, проведено на 25.03.1997г., и съгласно чл.86, ал.1 от Кодекса на труда“.

Видно от приетата като доказателство справка-данни от ТД на НАП-София, офис Кюстендил за осигуряването на С.В.Х. в периода от 01.06.1999г. до 30.04.2014г. (времето, в което е изпълнявал длъжността „председател“), същият е осигуряван за всички социални рискове, т.е. като лице, работещо по трудово правоотношение, видно от посочения код 01. Съгласно чл.4, ал.1, т.5, предл.1 от КСО, членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица; а съгласно предл. 2-ро от същата разпоредба, членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица.

Неоснователни са възраженията на ответната кооперация, че ищецът е подписвал допълнителните споразумения към първоначалния трудов договор, както и заповедта за прекратяването му и за двете страни по правоотношението. С Решение № 826 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2010 г., IV г. о. е прието, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗК именно председателят на кооперацията е този, който изявява воля от името на юридическото лице и той е този, който сключва трудовите договори с работниците и служителите. При липса на изрична законова разпоредба кой да сключи трудовия договор със самия председател, следва да се приеме, че това не може да стори друг освен самият той, като представител на юридическото лице (арг. от чл. 61, ал. 2 от КТ). Такъв договор е валиден и обвързва кооперацията, тъй като законът не забранява сключването му.

Настоящият състав на РС-Дупница, по гореизложените съображения, приема, че между С.В.Х. ***» е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил на длъжност «председател» в периода от 1997г. до  01.05.2014г., когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

С оглед на това, че ищецът е работил по трудово правоотношение, при неговото прекратяване, съгласно чл.224, ал.1 от КТ, същият има право на парично обезщетение за неползвания от него платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. в размер на 51 дни и следователно полученото от него обезщетение в размер на 2347.10 лв. не е получено без основание, както твърди ищецът по насрещния иск. 

Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Видно от експертното заключение,  С.В.Х. е получил частично плащане от дължимото обезщетение в размер на 1784.00 лв. и има дължим остатък за получаване в размер на 4000.00 лв., който е отразен в счетоводната сметка 499 на ответната кооперация.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният от С.В.Х. ***» иск за заплащане на дължимия му остатък от обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 4 000.00 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен, а насрещния иск на кооперацията срещу ищеца с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД за връщане на получени без основание обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на този изход от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът по първоначалния иск дължи държавна такса в размер на 160.00 лв., както и 130.00 лв. разноски за съдебно - счетоводна експертиза, които следва да внесе по сметка на РС – Дупница.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид направеното искане, ответната кооперация следва да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ №5, ЕИК *********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС, да заплати на С.В.Х., ЕГН **********,***, сумата от 4 000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща  незаплатен остатък от дължимото  обезщетение по чл.222, ал.3 предл. второ от КТ, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017г. до окончателното му заплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ №5, ЕИК *********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС, срещу С.В.Х., ЕГН **********,***, насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 131.10 лв., представляваща получени без основание обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ №5, ЕИК *********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС, да заплати на С.В.Х., ЕГН **********,***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/,  представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ №5, ЕИК *********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС, да заплати държавна такса в размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, както и 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ - разноски за съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

                                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: