РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело №
20225300900102 по описа за 2022 година
Ищецът В. А. И. с ЕГН **********, от ***, представляван от пълномощника му
адвокат Д. К., твърди, че на ***, в ***, до магазин ***, при управление на специален
автомобил марка „ДАФ“, модел“ ФАТ ЦФ 750.250“, рег. № ***, третото лице Й.Т.Г.
нарушило регламентираните в Закон за движението по пътищата правила за движение
и по непредпазливост причинило смъртта на дядо му Й.Д.О., като деянието,
противоправността му и вината на третото лице Г. са установени с влязла в сила
присъда постановена по нохд № 2056 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2019 г.
Вследствие на загубата на дядо си, който го отгледал от дете с любов и
загриженост, дал му път в живота и винаги представлявал опора за него, ищецът
претърпял, търпи и ще продължава да търпи до края на живота си огромни
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, чувство на
празнота, неимоверна мъка и печал. С неговата смърт безвъзвратно и нелепо била
нарушена целостта на семейството им, загубил дядо, който за него бил като баща,
уникален с оглед на нравствените му качества и отношение към семейството. Смъртта
му отворила огромна празнина в душата му, като почернила сплотеното им семейство.
Тъй като към *** гражданската отговорност на третото лице Й.Т.Г. за
причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или
използването на гореописания специален автомобил е била застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен
със ЗК „УНИКА“ АД във формата на застрахователна полица № GO ***, валидна от
*** г. до ***, ищецът поканил дружеството да му заплати обезщетение за причинените
1
му неимуществени вреди от смъртта на дядо му, но получил отказ, с оглед на което и
предвид гореизложеното той моли съда да осъди ответника да му заплати такова в
размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата на уреждането – ***, до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Тодор
Александров“ № 18, представляван от изпълнителните директори И.Д. и А.Р., а също и
от пълномощника му юрисконсулт Г.Б.В., оспорва предявения иск по следните
съображения : не са налице всички основания за получаване на обезщетение от страна
на ищеца, тъй като липсват каквито и да е факти и доказателства по делото за
наличието на „особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта“, липсва трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на смъртта му сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания; в случай, че ищецът
докаже, че попада в кръга на лицата, които следва да получат обезщетение, то
предявеният иск е прекомерен, като следва да се съобразят и нормите на чл. 493а КЗ и
на § 96 от ЗИДКЗ – ДВ, бр. 101 от 2018 г.; искът за лихва е покрит от изтичането на
погасителна давност, а доколкото в чл. 493а КЗ във връзка с § 96 от ЗИДКЗ - ДВ, бр.
101 от 2018 г., е предвиден максимален лимит от 5000 лв., то не следва да се присъжда
лихва, която ведно с главницата би надхвърлила определения лимит от 5000 лв.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанията
на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Предмет на делото е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от
настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен срещу
застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването му следва да
се установят елементите както на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 Закон за
задълженията и договорите, така и предпоставките визирани в чл. 432, ал. 1 във връзка
с чл. 477, ал. 1 и чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането : непозволено увреждане
/противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили
неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване
на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, по който трето – правоимащо, лице е отправило
застрахователна претенция.
Не се спори, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на
2
Присъда № 260013/30.09.2020 г. постановена по нохд № 2056 по описа на Окръжен съд
– Пловдив, Наказателно отделение за 2019 г., влязла в сила на 16.10.2020 г., че с нея
подсъдимият Й.Т.Г. е признат за виновен в това, че на ***, в ***, в район на
кръстовището, образувано от *** и ***, до магазин ***, при управление на специален
автомобил „***, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20,
ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДВП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Й.Д.О. с ЕГН **********, която е
настъпила на ***, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „б“ във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето
защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Пловдив по нохд №
2056/19 г. и влязла в сила на 16.10.2020 г. присъда съдът приема за установено, че е
налице противоправно деяние – нарушение на установените в Закона за движението по
пътищата и в правилника за приложението му правила за движение, съставляващо
престъпление, извършено виновно от третото лице Й.Т.Г. на *** в ***, в район на
кръстовището, образувано от *** и ***, до магазин ***, при управление на специален
автомобил „***, с рег. № ***, вследствие на което е причинена смъртта на Й.Д.О.,
настъпила на *** Следователно налице са част от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане : противоправно деяние; вреда; вина и причинно-следствена
връзка между противоправното деяние на третото лице Й. Г. и произтеклия вредоносен
резултат – смъртта на Й.О..
Последният съобразно приетото като доказателство заверено копие на
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. ***, издадено на *** от Община
*** е дядо по майчина линия на ищеца В. И..
Не се спори, също така, че към *** гражданската отговорност на третото лице
Й. Г. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или
използването на специален автомобил „***, с рег. № ***, е била застрахована по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
сключен с ответника във формата на застрахователна полица № GO ***, валидна от
*** г. до ***, въпреки което, обаче, дружеството оспорва предявения срещу него пряк
иск с оглед на твърдението, че ищецът не попада в установения кръг от лица, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт.
Ето защо при решаване на спора относно дължимостта на претендираното
обезщетение на основание сключения договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите най-напред следва да се обсъди
въпросът за материално-правната легитимация на ищеца.
3
Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси
обезщетение не от самия увреден, а се иска обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение
лица не е законодателно решен, поради което отговор на същия е даден от съдебната
практика. Така в т. 1 от задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната
власт за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от
ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са :
лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. - най-близките на пострадалия :
низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са
претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума
на Върховния съд - отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане,
без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Следователно въз основа на последното от горните задължителни разрешения
настоящият състав приема, че за уважаване на предявения иск съобразно чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца, който доказа, че е внук на покойния Й.О., е да установи, че е
създал трайна и дълбока емоционална връзка с дядо си и търпи от смъртта му
продължителни болки и страдания.
В тази насока бе разпитана като свидетел А.Г.Р., според показанията на която :
„Познавам В. И. от самото му раждане. Ние с баба му и дядо му сме съседи, живеем
едно срещу друго. Говоря за дядо му Й.О.. С тях сме съседи от 52 години и сме много
близки като семейства, приятели и сме много, много близки. Живеем в една сграда, на
един етаж, апартаментите ни са един срещу друг. Апартаментите се намират в ***. В.
живя там, после живяха другаде, след това пак там. Й.О. е дядо на В. по майчина
линия. Майката на В. и баща му се разделиха и децата останаха при бабата и дядото,
но и майката остана в апартамента на *** при родителите си. Някъде преди 13-14
години може би майката и бащата на В. се разделиха, бащата замина в *** с някаква
жена и оттогава децата и майката дойдоха при бабата и дядото, т. е. преди 13-14
години В. заживя отново с баба си и дядо си. Дядото се грижеше много за тях,
прекалено, децата бяха от малки много привързани към дядо си и баба си, и той беше и
дядо и баща за децата. Грижеше се за тях. Тръгнаха на училище, той ходеше на едното
на родителска среща, бабата ходеше на другото на родителска среща. По-голямото
4
момченце почина преди една година от „Ковид“, бабата почина сега преди три месеца
и тя от „Ковид“. На *** дойде вестта, че се е случила много тежка злополука с Й.О. –
дядото. ... Децата го преживяха много тежко. Те просто изпаднаха в шок, не знаеха
къде се намират. Бях постоянно у тях да ги успокоявам, не знаеха какво ще се случи с
тях. Искаха всеки ден да ходят в болницата, Карит-а, да чуят лично от лекарите какво е
състоянието на дядо им, дали ще оживее или няма да оживее, но нема късмет, не можа
да оживее дядото. И те продължиха много тежко. Особено В. някак си се сви в себе си,
стана един мълчалив, един потиснат, един изнервен. Спря да излиза с приятелите си.
Баба му го караше, но той се затваряше в стаята и до сега си е такъв, много тежко го
преживява. На погребението пък плакаха, много плакаха и двете момченца, и цялото
семейство. Те като че ли загубиха собствения си баща. Той много се грижеше за тях.
Навсякъде ги водеше, интересуваше. Те споделяха с него, защото бяха момчета.
Откакто е заминал за чужбина, бащата не е полагал никакви грижи за децата си. Той ги
остави тук и е заминал с някаква жена българка. После чух, че се е върнал по някое
време, но след колко години не мога да кажа. През цялото това време майката беше
безработна, дядото и бабата се грижиха за децата. Всичко - храна, облекло, учебници, в
училището се интересуваха. В. му беше обещал на дядо си, че ще завърши висше
образование. Даже преди колко време ми каза на мен лично, то беше един помен: „Аз
обещах на дядо, че ще завърша висшето си образование“. И сега в момента е втори
курс студент, но пак е такъв. … Към днешна дата В. не е преодолял загубата на дядо
си. Няма да го преодолее. Аз нали го гледам. Той си остана такъв един затворен,
потиснат, мълчалив. Много не излиза и с приятели не знам защо. … В. в момента е на
21 години мисля. Беше в основното училище, четвърти-пети клас доколкото си
спомням, беше малък, когато отиде при баба си и дядо си. Майката беше безработна, тя
естествено се грижеше като майка, но финансово всичко дядото и бабата правеха.
Водеха ги на почивка, навсякъде, всичко им се купуваше, за да не чувстват липсата на
бащата. ...“
При анализа на показанията на свидетелката се установява едно единствено
противоречие, касаещо обстоятелството относно момента, от който ищецът е заживял
при баба си и дядо си след развода на родителите си – при разпита й от процесуалния
представител на ищеца свидетелката посочи, че родителите на В. се разделили „ …
някъде преди 13 – 14 години“ /т. е. през 2008 г./2009 г., когато, тъй като е роден през
*** е бил на *** години/ и от тогава майката и децата дошли при бабата и дядото, като
впоследствие поканена от пълномощника на ответното дружество да уточни от кога В.
е заживял при своите баба и дядо, тя заяви : „…Беше в основното училище, четвърти –
пети клас доколкото си спомням, беше малък …“, в който случай, като се вземе
предвид рождената му година следва да е бил на 10 – 11 години. Това несъответствие в
показанията, обаче, съдът не намира като нарушение на даденото от свидетелката на
основание чл. 170, ал. 2 ГПК обещание да каже истината, а по-скоро си обяснява с
5
възрастта й /към датата на разпита й свидетелка е на ** години/ и с отдалечеността на
събитието от времето, в което се събира информация за него. Ето защо и доколкото
само по себе си обстоятелството дали ищецът е живял при дядо си 7-8 години или 10-
11 години не е от съществена важност в случая, а в останалата им част показанията на
св. Р. като пряк очевидец са абсолютно непоколебими и последователни, то и като се
отчете липсата на някаква нейна заинтересованост в полза на страните, съдът ги
кредитира и на тях ще базира своя съдебен акт.
Така въз основа на същите решаващият състав приема за установена следната
фактическа обстановка :
След развода на родителите му В. И. с майка си и с по-големия си брат заживели
в дома на баба си и дядо си по майчина линия. В продължение на поне 7-8 години, през
които собственият му баща не проявявал никакъв интерес към него, покойният му
дядо поел всички грижи по отглеждането и възпитанието му и двамата се привързали
много един към друг.
Така липсата на контакт между ищеца и биологичния му баща и отдалечеността
на последния от България и същевременно непрекъснато полаганите от дядо му грижи,
заместващи бащините, с годините на тяхното съжителство довели до формирането на
своеобразна житейска връзка помежду им, надхвърляща рамките на обичайното за
отношенията дядо – внук, характеризираща се с голяма привързаност, взаимна обич,
доверие, зачитане – ищецът споделял с дядо си; дал му обещание да завърши висше
образование, което е на път да изпълни; изпаднал в шок, когато разбрал за инцидента с
дядо си и много тежко преживял дните на неяснота относно състоянието му, а
неочакваната му смърт преобърнала живота му – той загубил не само близък нему
човек, а фактически баща, приятел, опора в живота и пример, дарявал го в
продължение на не малко години безусловно и без корист с обич и грижи, поради
което и вече четири години след загубата продължават да изпитва мъка.
Предвид гореизложеното съдът приема, че към датата на пътния инцидент
между ищеца и дядо му е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, поради
което внезапната му кончина е засегнала неимуществената му сфера, като той търпи
продължителни болки и страдания. Следователно ищецът е материалноправно
легитимиран по предявения иск, както и са налице визираните в закона – чл. 432, ал. 1
във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо близките на увредения
- непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна
връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо в случая и
застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е бил покрит посредством
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са
6
пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий
за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Според дадените задължителни разрешение в т. ІІ от
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. … При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. …“
Съобразно трайната съдебна практика при определяне на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните обществено-икономически
условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т.
о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. №
3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
Ищецът е загубил човека, осъществяващ спрямо него грижи, заместващи
бащините и то в момент, когато е бил на прага на самостоятелния си живот, в който
най-много се е нуждаел от подкрепата му във всеки един аспект, поради което съвсем
резонно е да се приеме и че търпените от неочакваната смърт неимуществени вреди са
с по-голям интензитет. Отчитайки тези обстоятелства, а също и установената в
предходното изложение изключителна близост между увредения и ищеца и не-малката
продължителност на негативните изживявания, продължаващи и към датата на
приключване на съдебното дирене по делото, в съответствие с принципа за
справедливост съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да бъде уважен до размера на сумата от 60 000 лв., като за разликата до пълния
предявен такъв от 100 000 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение,
произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във
връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива в
рамките на застрахователната сума и отговорността на застрахования и за лихвите за
забава, когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
7
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна, върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва, в случая от
датата на предявяване на застрахователната претенция № 17410540135/23.12.2021 г. от
ищеца пред ответника – 23.12.2021 г., доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от увреденото лице в по-
ранен момент, като искането за присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на инцидента – ***, до *** следва да бъде отхвърлено.
Неоснователно е твърдението на ответника, че при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид нормите на чл. 493а Кодекс за
застраховането и на § 96 от Закон за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането, обн. ДВ, бр. 101/2018 г., според които обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя в размер до 5000 лв.,
тъй като подобно ограничаване на отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е в противоречие с правото
на ЕС /в този смисъл е решение на Съда на ЕС от 24.10.2013 г. по дело № С-277/2012
г., постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 3, § 1 от
Директива 72/166 и задължително за българските съдилища по силата на чл. 633 ГПК, в
което е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ТПТ, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посечените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2100 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск
/3500 лв. адвокатско възнаграждение х 60%/.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 350 лв., определен
съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредба за плащането на правната помощ, като се отчете
обстоятелството, че материалният интерес по делото е над 10 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 2400 лв. държавна такса по
производството.
По изложените мотиви съдът :
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Тодор Александров“ № 18, да
заплати на В. А. И. с ЕГН **********, от ***, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди
лева/ като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо му Й.Д.О. на ***,
причинена от престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка
с чл. 342, ал. 1 НК, в извършването на което Й.Т.Г. е признат за виновен с Присъда №
260013/30.09.2020 г., постановена по нохд № 2056 по описа на Окръжен съд – Пловдив
за 2019 г., влязла в сила на 16.10.2020 г., изразяващо се в това, че на ***, в ***, в район
на кръстовището, образувано от *** и ***, до магазин ***, при управление на
специален автомобил „***, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП и чл. 77, ал. 1 от
ППЗДВП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Й.Д.О. с ЕГН
**********, която е настъпила на ***, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, рискът от настъпването на което застрахователно събитие е покрит
посредством сключен със ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на застрахователна полица № GO ***, със срок на действие от *** г. до ***
ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното й изплащане, като над
уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева – отхвърля предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен, както и
отхвърля искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода
от ***, до ***
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Тодор Александров“ № 18, да
заплати на В. А. И. с ЕГН **********, от ***, сумата от 2100 лв. /две хиляди и сто
лева/ разноски по производството.
ОСЪЖДА В. А. И. с ЕГН **********, от ***, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление – бул. „Тодор Александров“ № 18, сумата от 350 лв.
/триста и петдесет лева/ възнаграждение за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Тодор Александров“ № 18, да
заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 2400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/ държавна такса по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
9
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10