№ 159
гр. С.З., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900202 по описа за 2024 година
Предявен е иск с право основание по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от „Б.“ АД – гр.С. против М. К. М. /**/
гражданин на В. с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД
и цена на предявения иск: 68 658,54 лева.
Изложено е в исковата молба, че на 05.02.2015 г. между „Б.“ АД, от една
страна като КРЕДИТОР, и **/М. **, от друга страна като
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, е сключен Договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя целеви кредит в размер на 64 542,39 лева (шестдесет и
четири хиляди петстотин четиридесет и два лева и 39 стотинки) за заплащане
на такси за обучение.
Сочи се, че “Б.” АД е сключила типов договор за кредитиране на
студенти и докторанти с министъра на образованието и науката № ДО 1-
519/21.06.2010г. и съгласно чл.10 от Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, може да кредитира студенти и докторанти. Неразделна част от
Договора за кредит са приетите и подписани от Кредитополучателя Общи
условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
1
докторанти - чл. 10 от Договора за кредит.
Посочено е, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано
от датата на изтичане на гратисния период - чл. 2 от Договора, през който срок
за издължаване кредитът се погасява чрез разплащателна сметка ** с равни
месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период - чл.5 от Договора.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на
гратисния период е 28-мо число на месеца - чл.6 от Договора.
Сочи се, че в чл.3 от Договора за кредит е уговорен гратисен период за
заплащане на главница и възнаградителна лихва, който период обхваща
времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен. През гратисния период кредитополучателят не
дължи плащане на главница и лихва, но има право да извърши такова плащане
- чл. 8.2 от ОУ към Договора. Съгласно чл. 23, ал.3 от ЗКСД по време на
гратисния период Банката начислява лихва върху кредита.
Отбелязва се, че съобразно условията на чл.4 от Договора и раздел II от
Общите условия към Договора - „Усвояване на кредита“, кредитът се усвоява
от Кредитополучателя на части в началото на всеки семестър, не по-късно от
последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър,
въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент или докторант с право да се запише за следващ
семестър със съдържанието по чл.10, ал.3 от ЗКСД. Сочи се, че усвояването на
кредита се извършва в началото на всеки семестър, след представяне на
документ по чл.10, ал.3 от ЗКСД, в който е посочена и сметка на учебното
заведение.
На база представени 6 броя Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е
усвояван, както следва:
дата усвоена сума
06.02.2015г. 5867,49 лв.
02.10.2015г. 6845,41 лв.
26.02.2016г. 6845,41 лв.
09.12.2016г. 6845,40 лв.
2
17.03.2017г. 6845,41 лв.
13.09.2017г. 6845,41 лв.
Посочено е, че съгласно Договора, за предоставения кредит
Кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно.
Пояснява се, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно.
Изложено е, че съгласно представените от кредитополучателя Уверения
по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен
изпит по специалност “Медицина“, в която ответникът се е обучавал, е
30.09.2020 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от Договора е до 30.09.2021
г., съответно първата падежна дата е 28.10.2021г., като кредитът е следвало да
се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 668,70 лева.
Сочи се,че срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да
тече след изтичане на гратисния период. Изготвен е нов погасителен план, с
първа падежна дата, определена съгласно чл.24, ал.2 от ЗКСД - 28.11.2021 г.,
един месец след изтичане на гратисния период. Изготвеният нов погасителен
план е със 120 месечни анюитетни вноски и с крайна падежна дата
28.10.2031г. - съобразно изискванията на чл.24, ал.3 от ЗКСД.
Твърди се, че в нарушение на Договора и Общите условия - Раздел V
„Погасяване“, кредитополучателят е преустановил плащанията по
погасителен план, като към датата на подаване на настоящата искова молба са
просрочени следните месечни погасителни вноски:
Дата: Вноска: Дата: Вноска:
28.11.2021 668,70 лв. 28.02.2023 668,70 лв.
28.12.2021 668,70 лв. 28.03.2023 668,70 лв.
28.01.2022 668,70 лв. 28.04.2023 668,70 лв.
28.02.2022 668,70 лв. 28.05.2023 668,70 лв.
28.03.2022 668,70 лв. 28.06.2023 668,70 лв.
28.04.2022 668,70 лв. 28.07.2023 668,70 лв.
28.05.2022 668,70 лв. 28.08.2023 668,70 лв.
28.06.2022 668,70 лв. 28.09.2023 668,70 лв.
28.07.2022 668,70 лв. 28.10.2023 668,70 лв.
3
28.08.2022 668,70 лв. 28.11.2023 668,70 лв.
28.09.2022 668,70 лв. 28.12.2023 668,70 лв.
28.10.2022 668,70 лв. 28.01.2024 668,70 лв.
28.11.2022 668,70 лв. 28.02.2024 668,70 лв.
28.12.2022 668,70 лв. 28.03.2024 668,70 лв.
28.01.2023 668,70 лв.
Общо: 19.392,30 лв.
от тях просрочена договорна лихва: 9.742,90 лв.;
от тях просрочена главница: 9.649,40 лв.;
Посочено е, че по силата на чл.17.1., раздел VII „Отговорност и
санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, при забава в плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора
за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Дължимата договорна лихва за периода от 28.11.2021 г. до 11.04.2024 г.
е в размер на 9 899,68 лева. Дължимата лихва за забава за периода 28.11.2021 г.
до 11.04.2024 г. е в размер на 1 165,36 лева.
Заявено е, че предвид посочената по-горе липса на плащане и
приложеното извлечение от кредитна сметка 11 /22414583 към 12.04.2024 г.,
от което е видно, че кредитополучателят е допуснал забава в плащанията и на
основание чл.17.2. от Общите условия към Договора за кредит, за „Б.“ е
възникнало потестативното право да отнеме преимущество на договорения
срок за издължаване на кредита, като го обяви за предсрочно изискуем.
Поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна
на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите условия към Договор
за целеви потребителски кредит за Финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015 г.,
отчитан по сметка № 11/22414583, с предявяване на настоящата искова молба
“Б.” АД обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му
неизплатен остатък.
Сочи се, че съобразно трайно установената съдебна практика исковата
молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се
упражняват и преобразуващи права, каквото е и правото на банката-кредитор
4
да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Моли да се приеме, че предсрочната изискуемост по процесния Договор
за кредит е надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис
от настоящата искова молба от Кредитополучателя, като на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК се вземе предвид това обстоятелство при постановяване на
решението по делото.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника **/М. К.
М., гражданин на В. **, дата на раждане: **, да заплати на “Б.“ АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С., **, дължимите по Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015 г., суми:
57 593,50 лева - главница;
- 9 899,68 лева - договорна лихва за периода от 28.11.2021 г. до
11.04.2024г.;
- 1 165,36 лева - лихва за забава за периода от 28.11.2021 г.
до11.04.2024г.;
- законна лихва върху главницата, считано от 12.04.2024 лева (датата на
подаване на исковата молба) до изплащане на вземането;
Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78.
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли разноските на
ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка, по която
ответникът може да заплати претендираните суми.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначеният му особен представител адв.К., в който е заявено, че предявените
искове са неоснователни и недоказани, като са изложени следните аргументи:
Счита, че не може да се приеме за безспорно, че представения Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 05.02.2015г. е подписан лично от посочения в него заемател
(ответник в настоящото производство). Твърди, че в случай, че договора не е
5
подписан от лицето посочено в него, то съответно и клаузите на договора не
биха могли да обвържат това лице. Сочи, че за него не биха възникнали
правата и задълженията по процесния договор.
Намира, че не може да се приеме за безспорно, че представеният
Договор за кредит е породил действие между страните. Сочи, че договорът за
кредит /заем/ е реален договор. При него се изисква да е налице реално
предаване на вещите, предмет на договора за кредит /заем/, от кредитора
(заемодателя) на кредитополучателя (заемополучателя). Счита, че от
представените доказателства не може да се установи дали предмета на
договора е реално предаден. Твърди, че липсват доказателства, че паричните
суми, предмет на договора са постъпили в патримониума на заемателя
(ответник в настоящото производство), по реда предвиден в Договора и
Общите условия към същия - чрез превод на сумите по сметката на учебното
заведение. Заявява, че в случай, че паричните суми предмет на Договора за
кредит не са реално предадени и не са постъпили в патримониума на
заемателя (по уговорения в договора начин и ред), то не може да се приеме, че
договора за кредит е породил действие и съответно са възникнали
задълженията за заемателя, предвидени в договора.
Счита, че не може да се приеме за безспорно, че кредиторът (ищец в
настоящото производство) е изпълнил точно задълженията си по
представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.02.2015г., вкл. не са представени
доказателства за усвояването на сумите по кредита. Намира, че не са налице
данни, дали кредиторът е превел дължимите суми по сметката на учебното
заведение и съответно дали учебното заведение е получило тези суми, както и
дали същите са били в размера, който е следвало да бъдат. Заявява, че при
положение, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по Договора, то не
може да се изисква от другата страна (кредитополучател) да изпълни своите
задължения по него. Посочва, че само точното и пълно изпълнение на
задълженията от страна на кредитора, предпоставя да се търси точно и пълно
изпълнение от страна на кредитополучателя.
Заявява, че дори и да се приеме, че е налице валиден договор за кредит,
то не може да се приеме за безспорно, че кредитополучателят по този договор
не е изпълнил в пълен обем задълженията си по този договор. Сочи, че не са
6
представени каквито и да било доказателства относно това дали ответникът е
правил някакви плащания към ищеца по повод процесния договор. Твърди, че
не са представени и данни дали е налице осчетоводяване на вземанията по
процесния договор.
Посочва, че от представените по делото документи става ясно, че
едностранното изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост
на целия кредит не е достигнало до кредитополучателя.
Твърди, че в конкретния случай - не е налице валидно уведомяване на
длъжника /ответник по делото/ от страна на кредитора /ищеца по делото/ за
обявяване на предсрочната изискуемост на пълния размер на задълженията по
посочения договор за кредит. Уведомлението не е достигнало да знанието на
длъжника /ответник по делото/. Счита, че след като до кредитополучателя не е
достигнало валидно изявление на кредитора за предсрочна изискуемост на
пълния размер на задълженията по договора, то от него може да се търси
заплащане само и единствено на вноските, които са просрочени - съответно е
настъпил падежа на тези вноски.
Сочи, че изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост се
съдържа в исковата молба по делото. Отбелязва, че тази искова молба не е
връчена на лично на ответника. Намира, че кредиторът дори не е направил
опит да уведоми по какъвто и да било начин длъжника за твърдяната
настъпила предсрочна изискуемост, макар че сочи два адреса на същия в
исковата си молба, а същите адреси се съдържат и в самия договор за кредит и
са били известни на кредитора още при подписването му. Заявява, че
връчването на исковата молба на особен представител на ответника, какъвто е
на стоящия случай, не е надлежно уведомяване на длъжника - ответник за
упражнено право на банката да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем.
От друга страна се твърди, че самото изявление за предсрочна
изискуемост не съдържа изрично изявление от коя дата кредита е обявен за
предсрочно изискуеми, за каква сума и т.н. Заявява, че съгласно записаното в
исковата молба се твърди просрочие без да се посочва началната дата на това
просрочие, както и за какво е просрочието - дали за главница или за лихви или
за такси.
Твърди, че при подписване на договора за кредит не е съставен
7
погасителен план, въпреки, че в договора се съдържа условие за начисляване
на лихва върху кредита за гратисния период, през който кредитополучателят
не дължи плащане на главница и лихва. Отбелязва, че още при сключване на
договора не е било ясно върху како се начислява лихва.
Заявено, че в договора се сочи, че погасителен план ще бъде съставен
след изтичане на гратисния период. Посочва, че по делото не е представен
погасителен план, подписан от страните по делото - нито от съответното лице
от банката, нито от ответника. Ищецът не е представил доказателства такъв
погаситилен план да е бил предоставен по какъвто и да било начин на
ответника. Счита, че така, за ответника и до настоящия момент не е ясно
какъв е размера на месечната вноска до изтичане срока на кредита и какъв е
размера на главницата и лихвата, които я формират. Отбелязва, че нещо
повече, в разпоредба на чл. 5 от договора дори не е посочен и срок, в който
банката, след изтичане на гратисния период следва да предостави на
кредитополучателя погасителен план. Заявява, че погасителен план не е
предоставен на ответника.
Съгласно действащият към датата на подписване на договора за кредит
ЗЗП (обн. ДВ 99 от 09.12.2005 год., в сила от 10.05.2006г.), конкретно -
параграф 13, т. 12, б. «б» ЗЗП от ДР, "Финансова услуга" е всяка услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и
инвестиционни фирми, като ...: «б) отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека».
Изложени са доводи, че съгласно чл. 143 от ЗЗП, действащ към датата на
сключване на договора, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В този смисъл се посочва, че
непредоставянето на погасителен план на ответника е довело до
невъзможност същият да се запознае преди сключване на договора с размера и
периодичността на дължимите погасителни вноски и с реда на разпределение
на вноските между различни неизплатени суми, дължими при лихвения
процент за целите на погасяването. Твърди се, че поради това, ответникът е
8
били лишен от възможността преди сключване на договора, а и след
подписването му, да се запознае с годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от него като потребител, изчислена при сключването на
договора за кредит.
Заявено е, че погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията, отнасящи се до извършването на тези плащания. Сочи
се, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит. Отбелязва се, че
погасителният план посочва по ясен начин факта, че данните в плана са
валидни само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Сочи се, че именно тези, съществени елементи на договора за кредит
трябва да бъдат посочени в него в ясно и точно и представляват задължителна
информация, която трябва да се съдържа в него. Твърди се, че тази
задължителна информация следва да се съдържа в договора за кредит или в
друг документ, представляващ неразделна част от него, и която информация
трябва да бъде предоставена в писмен вид на кредитополучателя преди
подписването на договора за кредит и той да се запознае с нея. Освен това се
посочва, че тази задължителна информация трябва да бъде предоставена на
потребителя в нейната цялост и то преди сключване на договора. Твърди, че в
настоящия случай тази информация не само не е предоставена, но в договора
за кредит изрично е записано, че ще бъде предоставена (чрез погасителен
план) едва след изтичане на гратисния период, което също не е сторено от
кредитора. Посочва, че макар и да се предвиждат отделни документи, в които
се съдържа задължителната информация - договор и погасителен план, то те
заедно следва да съдържат цялата задължителна информация, да бъдат
предоставени на потребителя едновременно и преди сключването на договора
(за да може той да прецени предложеното, преди да се съгласи да се обвърже с
него) и по този начин да има ясно доказателство, че потребителят
действително е получил своевременно (и във всички случаи преди
сключването на договора за потребителски кредит) цялата задължителна
информация. (Решение на съда (трети състав) 9 ноември 2016 година по дело
9
С-42/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Okresny sud Dunajska Streda (**) с акт от 19 декември 2014 г.,
постъпил в Съда на 2 февруари 2015 г., в рамките на производство по дело
Home Credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova).
Твърди се, че в настоящия случай това не е извършено от ищеца.
Освен това се сочи, че задължението за посочване на размера, честотата
или датите на плащанията е въведено за пръв път с Директива 90/88/ЕИО,
действаща и към датата на сключване на прецесния договор за кредит.
Твърди, че представената с исковата молба таблица, озаглавена
«погасителен план» не носи подписите на страните по договора и не
представлява документ.
Счита, че липсата на погасителен план към договора за кредит,
съдържащ задължителната информация от договора за кредит и за
потребителите, е лишил ответника като потребител от правото му на
информация за предоставената финансова услуга и това е довело до
накърняване на правото му на защита на икономическите му интереси при
придобиването на финансова услуга при нелоялна търговска практика и до
неравноправни за него договорни условия. Заявява, че именно защита на тези
права на потребителя предвижда ЗЗП и това е изрично посочено в неговия чл.
1.
Счита, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл.26, ал. 1 от
ЗЗД поради противоречие със закона.
Заявява се, че при липса на погасителен план, към настоящия момент не
може да се направи какъвто и да било извод относно допуснатите просрочия и
дали е налице или не условията за предсрочно изискуемост. Сочи се, че
поради тази причина /липсата на погасителен план/ не е налице яснота и
относно факта какво се включва в погасителната вноска - каква част е
главница и каква част е лихва. Намира, че съответно това води до
препятстване на възможността да се направи правилното изчисляване и
погасяване, включително и за изтекла погасителна давност.
Въпреки липсата на погасителен план и предвид преклузиите на закона,
прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на дължимите
суми, както за главница, така и за неустойки, лихви, такси и разноски.
10
Отбелязва, че прави впечатление и че в таблицата, озаглавена
„погасителен план“ е посочен ГПР - 7,23. Счита, че не става ясно защо е в
такъв размер и как е формиран този годишен процент на разходите, при
условие, че по договора за кредит се дължи само възнаградителната лихва от
7% и съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗКСД, кредитополучателите не дължат
заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено
свързани с отпускане и управление на кредита.
В случай, че съдът приеме валиден договор за кредит, по който
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, а кредитополучателят не
е изпълнил в пълен обем задълженията си, то счита, че следва да се има
предвид и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Договора, кредита е
обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД. Не са представени данни дали са
предприети действия от страна на кредитора за плащане по представената
държавна гаранция по кредита.
Посочва, че е направено искане за осъждане на ответника и за суми
представляващи договорни (възнаградителни) лихви, договорени лихвени
надбавки за забава, както и законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
Счита, че тези искания са неоснователни и поради това не следва да
бъдат уважавани, защото:
По отношение на договорената възнаградителна лихва - при положение,
че не е доказано реалното предаване на сумите предмет на договора
(главницата), то няма как да се приеме, че се дължи съответната
възнаградителна лихва. Сочи, че дължимостта на тази лихва е обусловена от
реалното предаване и получаване на главницата.
По отношение на лихвените надбавки за забава – сочи, че тук също важи
изложеното по-горе за лихвата и обвързаността й с реалното предаване и
получаване на главницата. Допълва, че следва да се има предвид, че при така
формулирана клауза, не е предвиден краен момент или максимален размер на
тази надбавка /неустойка/, което е още едно основание да се приеме, че тази
клауза е нищожна и не следва да намира приложения в отношенията между
страните.
По отношение на законна лихва, посочва, че доводите са същите като
тези изложени по-горе. Намира, че се получава натрупване на лихва върху
11
лихва, в частта за законната лихва върху договорената лихва и върху
главницата. Сочи, че такова олихвяване е предвидено в т. 17.2 от Общите
условия за предоставяне на целеви потребителски кредит/ОУ/. Счита, че тази
клауза от ОУ е изцяло неравноправна, вследствие нищожна и моли да се
прогласи за такава.
Счита, че в резултат не следва да бъде уважавана и претенцията на
ищеца в исковата молба за присъждане на законна лихва само върху
главницата, защото при обявена нищожност на клаузата на чл. 17.2 от ОУ, то
не се поражда право на ищеца да иска присъждане на законна лихва по чл. 87
от ЗЗД само върху част от дълга - главница и то върху такава част, избрана
едностранно от ищеца едва с исковата молба. Сочи, че още повече, че съгласно
чл. 20, ал. 1 от ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не
може да надхвърля седем процентни пункта, а уговорката за по-висока лихва е
нищожна.
Заявява, че предявените искове са неоснователни и защото в чл. 15. 1 от
Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, е предвидено, че
Министерство на образованието младежта и науката (МОМН) погасява
непогасената част от кредита при „....15.2. настъпване на изискуемост на
кредита“, поради което с оглед твърдяната в исковата молба изискуемост на
пълния неизплатен остатък, то кредитът следва да бъде погасен от МОМН
(сега МОН), а не от ответника. Друго в договора за кредит не е уговорено.
Твърди, че в ОУ също не се съдържат условия в друг смисъл.
На следващо място се посочва, че лихвата в размер на 7% е
договорна/възнаградителна лихва/. Въпреки, че поради изложените по - горе
съображения не е налице яснота относно факта какво се включва в
погасителната вноска - каква част е главница и каква част е лихва, то счита, че
в случая е налице претенция на ищеца, която е резултат на последващо
олихвяване на капитализираната възнаградителна лихва към главницата,
което представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е
допустим само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Изложени са доводи, че съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗКСД,
кредитополучателят, след изтичане на гратисния период дължи главницата и
лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, но не
12
и лихва върху нея. Това е така, защото, съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗКСД,
банката има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от
7% за времето на гратисния период на кредитното правоотношение, като
уговорка за по-висока лихва е нищожна.
Същевременно се сочи, че съгласно т. 10.2 от Общите условия /ОУ/,
фиксираната лихва от 7% се начислява върху усвоената част от кредита,
усвояван на части, включително и по време на гратисния период, като се
капитализира годишно. Намира, че тази разпоредба на ОУ е в отклонение от
индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителска
защита по този вид договори. Твърди се, че такава клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП, към разпоредбите на който Закон
/неговите чл. 138-148/, препраща чл. 17, ал. 5 от ЗКСД. Счита, че именно
поради това препращане, ответникът има качеството на потребител на услуга
и приложими са и разпоредбите на ЗЗП.
Поради това, моли да се прогласи за нищожна и на основание чл. 26, ал.
4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед изложеното счита, че за целия период на договора се дължи
възнаградителна лихва, която се дължи единствено върху усвоените, т. е.
заплатените, суми (за плащането на които не са представени доказателства, но
които в исковата молба са посочени в размера на 40 094,53 лева). Счита, че
такава лихва не следва да се начислява върху капитализираната като главница
лихва, защото се достига до начисляване на лихва върху лихва по смисъла на
чл. 10. ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал.1 ТЗ. Сочи се, че доколкото ответникът няма качеството
на търговец и е изтеглил кредит за потребителски нужди, натрупването на
лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД /в този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС/. Това води до начисляване на възнаградителна
лихва повече от 7%, поради което противоречи и на чл. 20 ЗКСД и е в
отклонение от потребителската закрила по чл. 143-146 ЗЗП.
Освен горното счита, че т. 10. 2 от Общите условия противоречи и на чл.
24, ал. 1 ЗКСД, предвиждащ, че общият размер на задължението на
кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва
главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за
такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на
13
договора за кредит. Заявява, че визираната законова разпоредбата единствено
предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане
на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно,
каквато клауза е посочена в ОУ. Твърди се, че нормите на ЗДСК са
императивни, поради което не е допустимо отклонение от тях.
Посочва се, че този извод не се променя и от разпоредбата на чл. 24, ал. 1
ЗКСД. че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира
след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2.
лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.
Заявява, че това е така, тъй като цитираната разпоредба допълва и пояснява
правилото на чл. 23, ал. 3 ЗКСД, но не дава право на кредитора да начислява и
лихви върху лихви в отклонение на правилото на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, по който
начин би се заобиколил и максималният размер на възнаградителната лихва,
ограничен в чл. 20 ЗКСД, която разпоредба също е императивна.
Сочи, че аргумент за тази императивност следва от специфичния
предмет и цели, които се уреждат със закона - гарантиране на равен достъп до
виеше образование на лица, независимо от социалния им статус и участие на
студентите и докторантите във финансирането на обучението (чл. 2 ЗКСД),
като по този начин се цели подобряването на условията за достъп до висше
образование. Посочва, че в този смисъл са и мотивите към законопроекта на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти, в които изрично е посочено,
че необходимостта от приемане на такъв закон произтича пряко от чл. 8 и чл.
96 от ЗВО, предвиждащи, че държавата създава условия за свободно развитие
на висшето образование, както и условия за достъп до виеше образование като
създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за
обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови
придобивки на студентите, докторантите и специализантите.
Предвид изложеното се сочи, че приемането на отделен закон, изцяло
регулиращ правоотношенията, които се създават по повод кредитиране на
учебната дейност на студенти и докторанти, е насочен изцяло към защитата на
тази специфична грипа кредитополучатели, които са в положението на по-
слабата страна в отношенията си с кредитора /банка/, относно условията, реда,
сроковете за отпускане и погасяване на кредити.
14
На следващо място твърди, че няма данни претендираните вземания да
са станали изискуеми.
Счита, че така предявените искове за заплащане от ответника на сумите,
посочени в исковата молба, произтичащи от процесния договор за кредит, са
изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени, ведно с всички произтичащи от това последици.
не възразява да се приемат представените с исковата молба доказателства.
Заявява, че относно доказателствената им стойност ще изрази становище по
съществото на делото.
Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която
поддържа изцяло предявената искова молба.
Оспорва изцяло отговора на исковата молба и моли да де приемат за
неоснователни и недоказани изложените в него твърдения.
Счита изложеното от ответната страна, че договорът за кредит не е
подписан лично от М. К. М. за неоснователно и недоказано.
Отбелязва, че същият представлява частен документ, който има
обвързваща за съда доказателствена сила, относно авторството.
Отбелязва също, че договорът за кредит и общите условия към него -
изрично приети и подписани от кредитополучателят М. К. М. са изначално
изготвени в двуезичен вариант – на български и английски език. Заявява, че
това подкрепя твърдението, че кредитополучателят се е запознал със
съдържанието им, което отразява обективно постигнатото съгласие между
страните. Посочва, че от поведението на ответника, изразяващо сe в
продължително във времето приемане на изпълнение на договора,
включително представяне на документи от университета и комуникация с
банката, следва, че същият не е оспорвал действителността на изявленията си,
разбирал е съдържанието им и е желаел настъпването на правните им
последици.
С оглед въведеното възражение, моли по преценка на съда, да се
задължи особения представител да прецизира твърденията си, като посочи
конкретно документите, за които счита, че не са подписани лично от ответника
М. К. М.. В случай, че такива уточнения бъдат извършени и особеният
представител поддържа въведеното възражение, моли съдът да разпредели
15
доказателствената тежест между страните.
Заявява, че споделя изложеното в отговора на исковата молба, че липсват
доказателства паричните суми да са постъпили в патримониума на заемателя.
Посочва, че за предоставената на ответника сума по процесния договор е
поискано извършване на съдебно – счетоводна експертиза.
Изразява категорично несъгласие с твърдението, че не е налице валидно
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Сочи, че
към датата на предявяване на настоящия осъдителен иск е налице допусната
забава от страна на кредитополучателя над 90 дни, което е условие съгласно т.
17.2. от ОУ за настъпване на предсрочна изискуемост ща вземането. Заявява,
че съгласно т. 18.1 „а“ от Общите условия, приложени към договора, банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три
последователни вноски.
Цитира и коментира съдебна практика и моли да се приеме, че
настоящата искова молба има характер на покана за изпълнение, като считано
от датата на връчването й на ответника, последният е изпаднал в забава и
вземането на ищеца е предсрочно изискуемо.
Заявява, че не споделя изложеното в отговора на исковата молба, че при
подписване на договора за кредит не е съставен погасителен план. Сочи, че
съгласно договора и на основание чл. 5 от него, погасителния план се изготвя
и представя на кредитополучателя, след изтичане на гратисния период.
Отбелязва, че към датата на подписване на договора за кредит
/05.02.2015г./ е съставен погасителният план, в който ясно са разграничени
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
имащ предварителен/примерен характер, с цел осведоменост на М. К. М..
Сочи, че в разпоредбите на ЗКСД липсва изискване за подписване на
погасителен план от кредитополучателя, като излага съображения в тази
връзка и посочва съдебна практика.
За неоснователно намира наведеното възражение за неравноправна
клауза в договора за кредит, във връзка с нормата на чл.143 ЗЗП. Твърди, че в
конкретния случай няма наличие на неравноправни клаузи, няма и уговорки
във вреда на потребителя, като посочва трайно установена съдебна практика.
За неоснователни намира възраженията на ответната страна за
16
наличието на анатоцизъм в сключения договор за кредит за капитализиране на
лихви към неплатената част от главницата и счита, че почиват на неправилно
тълкуване на закона, като излага съображения в тази връзка.
По отношение на това дали процесният кредит е с изплатена гаранция
от МОН, ищецът прави уточнения, като посочва, че към настоящия момент не
е предявил претенция за изплащане на гаранцията по съответния ред, поради
което и вземането не е погасено от държавата чрез МОН.
Счита за неоснователно възражението на особения представител на
ответника за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Заявява, че
правната доктрина е категорична , че по отношение на договорите за банков
кредит се прилага общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който особения представител на ответника поддържа изцяло изложеното в
отговора на първоначалната искова молба.
Оспорва изцяло основателността на възраженията и аргументите на
ищеца, въведени с допълнителната искова молба и за тяхната неоснователност
моли съдът да вземе предвид и следното:
В първоначалната си искова молба - стр. 2 и стр. 3, ищецът е представил
в табличен вид сумите и датите, на които твърди, че такива суми са усвоени от
ответника по договор за кредит от 05.02.2015г. Посочва, че обикновеното
пресмятане води до сбор от 40094,53 лева - усвоена сума по договора за
кредит, която сума следва да е главницата на исковата претенция.
Сочи, че предявените искове са за: 57 593,50 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба; 9
899,68 лева - договорна лихва за периода от 28.11.2021 до 11.04.2024г. и 1
165,36 лева - лихва за забава за същия период.
Заявява, че в първоначалната искова молба - стр. 3, ищецът сочи, че за
предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в
размер на 7% годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като лихвата се капитализира
годишно.
Посочва, че в представеното с първоначалната искова молба
„извлечение счетоводни книги от 12.04.2024г.“ е извършено капитализиране
17
на лихвата и са посочени основанията за това.
Отбелязва, че в допълнителната искова молба - стр. 5, ищецът заявява,
че лихвата, се дължи освен по силата на закона, при това като компонент от
главницата, а и предвид изричната воля на страните.
Заявява, че представения от ищеца договор е за кредит в полза на
физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в
университет. Твърди, че този вид договори са регулирани от държавата с
нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с
оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по
отношение на правилата на чл. 430 от ТЗ, на нормите на Закона за
кредитирането и на правилата за договор за заем по ЗЗД, т.е този договор се
урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми - от общите
правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП - при кредитополучател физическо лице.
Целта и вида на обществени отношения, предмет на ЗКСД са указани в
чл. 1 и чл. 2 от този закон. Правилата на ЗКСД, уреждащи начина на
сключване, предмета и изпълнението на договора за кредит между банка и
студент, с оглед въведената специална уредба и защита, са императивни. Те са
създадени с цел защита на студентите и гарантиране правото им на достъп до
образование като форма на държавна политика в тази сфера, продължение на
което е дадената държавна гаранция по всеки един такъв договор - при
неплащане на кредита, сумата се погасява от държавния бюджет чрез плащане
от Министерство на образованието.
Поради това сочи, че при тези договори чл. 17, ал. 5 от ЗКСД препраща
към защитата по чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП.
Счита, че израз на засилената защита на кредитополучателя и поради
това за императивни следва да се считат правилата на чл.17, чл. 18, ал. 3, чл.
19, чл. 20, чл. 21, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗКСД.
Тълкувайки императивните норми на ЗКСД счита, че ищецът е нарушил
правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, защото въпреки уговорката в чл. 5 от
договора, между страните не е постигнато съгласие и не е подписан
погасителен план, съдържащ информация за начина на изплащане на кредита
след изтичане на гратисния период. Сочи, че подписан между страните
погасителен план в изпълнение на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД няма. Резултатът от
това е, че не е ясно какво се дължи като месечна вноска и оттук има ли забава
18
и ако да - на вноски с какъв размер и за какъв период, т.е. твърдението на
ищеца за забава на ответника при погасяване на кредита е неоснователно,
защото не доказва падеж и размер на просрочените вноски. Твърди, че оттук
не се доказва фактическия състав на упражненото потестативно право от
кредитора за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми чрез
отправено изявление с исковата молба, защото не се доказва има ли настъпил
падеж и оттук има ли просрочени вноски и в какъв размер са.
Счита, че е налице и съществено нарушение на чл. 24, ал. 1 т. 1 и т. 2 от
ЗКСД, на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, защото банката с чл. 10
от договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според
които - чл. 10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се
прибавят към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на
главницата се увеличава. Посочва, че в резултат на това, след гратисния
период, размерът на главницата не е равен на размера на усвоените суми за
платени такси за обучение, както изисква чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 24, ал. 1, т. 1
и чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на
банката за този период, и оттук договорна лихва след гратисния период се
начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период,
т.е. след гратисния период се връща както сумата, ползвана за плащане на
такси за обучение и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и
изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея
възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й.
Излага доводи, че съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗКСД, законът забранява по
тези договори уговаряне и плащане на нещо друго, от това, което е
предоставено като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за
такси - чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД, и само това подлежи на връщане по чл. 24,
ал. 1 т. 1 от ЗКСД. Сочи, че законодателят забранява по тези кредити
кредитополучателят да извършва плащания към банката, които не са
включения в условията на сключения договор и за които кредитополучателят
не е уведомен преди сключване на договора.
Поради констатирано противоречие на чл. 10.2 и чл. 17.2 от общите
условия с правилата на чл. 18, ал. 3, чл. 17, ал. 4, чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал.1 и ал.
3 и чл. 24 ал. 1 от ЗКСД, които са императивни с цел защита на обучаващото се
лице, ползващо кредита, то моли да се приеме, че тези уговорки са
19
недействителни по смисъла на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Счита, че ответникът като
лице, ползвало кредит като студент за плащане на семестриални такси, дължи
на банката само 7 % на годишна база договорно възнаграждение върху
ползваната сума на кредита за такси за целия срок на кредита от 120 месеца
плюс гратисния период.
Заявява се, че с оглед изложеното и това, че ищецът се позовава на него,
за ответникът е налице правен интерес за поиска прогласяване на нищожност
на клаузата на чл. 10, ал. 2 от Типов договор за кредитиране на студенти и
докторанти, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката и
министъра на финансите на основание чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от ЗКСД,
/обнародван в ДВ бр. 33/202Юг./, наричан за краткост „типов договор“/,
поради което прави възражение за нищожност и моли да се прогласи
нищожността на чл. 10, ал. 2 от типовия договор, поради противоречието му с
разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 17, ал. 4, чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл.
24 ал. 1 от ЗКСД.
Моли, да се прогласи за нищожна и разпоредбата от подписания на
21.06.2010г. типов договор между ищеца Б. ЕАД и Министъра на
образованието, младежта и науката (предвид, че ищецът се позовава на него в
допълнителната искова молба), която разпоредба предвижда годишно
капитализиране лихвата, която се начислява върху усвоената част от кредита.
Заявява се, че към датата на подаване на настоящия отговор не мога да посоча
номера на тази разпоредба, поради това, че типовият договор от 21.06.2010г.
не е представен от ищеца по делото.
Изложените аргументи за недействителност според правилото на чл. 17,
ал. 6 и ал. 7 от ЗКСД, счита, че водят до извода за недействителност на целия
договор, а не на отделни негови клаузи. В ЗКСД нищожност на отделни клаузи
и неприлагането им указва само чл. 19, ал. 3 от този закон.
Поради изложеното счита, че следва да се приеме за недействителен договора
от 15.02.2015г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти, подписан по реда на ЗКСД .
Сочи, че тъй като в случая е налице специално правило за
недействителност по чл. 17 ал. 6 и ал. 7 от ЗКСД, целият договор е
недействителен и кредитополучателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи, което правило е
20
различно от това по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за нищожност само на отделна клауза,
не и на целия договор. Поради това, счита, че следва да се приложи
специалното правило.
Алтернативно посочва, че дори и да се направи извод за
недействителност на отделни клаузи, а именно само на чл. 10.2 и чл. 17.2. от
общите условия, то искът пак следва да се отхвърли като недоказан поради
липса на изискуемост на заявените вземания. Намира, че това е така, защото
страните не са подписали погасителен план и оттук не са уговорили как следва
да се връщат дължимите суми на падеж по размер.
Във връзка с възраженията и заявеното от ищеца в допълнителната
искова, молба, моли да се вземе предвид, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗКСД
изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния
период съгласно погасителен план, уговорен между страните. Предвид това,
счита за неравноправна и нищожна разпоредбата на чл. 5 от договора за
кредит от 05.02.2015г., в частта, в която се предвижда „който се изготвя и
предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период."
Заявява, че тази уговорка противоречи и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД.
Моли, да се оставят без уважение предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 05.02.2015 г. между “Б.” АД и
кредитополучателя М. К. М. е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, наричан по-долу за краткост -
(Договора). По силата на същия, Банката е предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 64 542,39 лева, за заплащане на такси
за обучение.
Срокът за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на
гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/. Последният е уточнен като понятие в
приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са
приподписани от кредитополучателя и са неразделна част от договора /чл. 10
от договора/. С чл. 3 от договора е уговорено, че гратисният период за
издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото
21
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се
усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка
държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно
заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като
преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата
за съответнитя семестър /чл. 4 от договора/.
Ответникът е бил задължен след изтичане на гратисния период да заплаща
на равни месечни вноски от по 668,70 лв. предоставения кредит /ежемесечно
след дата 28.11.2021 г./.
Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи
фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по
време на гратисния период. В чл. 10. 2 от ОУ към договора, е предвидено, че
лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния
период и се капитализира годишно.
Съгласно чл. 5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно
погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на
главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като
плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от
изтичане на 1 месец след това /чл. 11. 1 от ОУ/.
Видно от съдържанието на клаузите на чл. 2 от договора, чл. 3, чл. 5 от
същия и Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се
установява че крайната падежна дата на договора е 28.10.2031 г. Според чл. 10.
2 от ОУ, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. В исковата молба е уточнено, че въз основа на чл. 18. 1
б. „а“ от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски,
банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване
препис от исковата молба на ответника. С чл. 18. 1 от ОУ са уговорени
случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да
преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на
падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви
22
кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за
отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на
поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост
на кредита – чл. 18. 2 от ОУ.
Съгласно представените 6 бр. Удостоверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД,
издадени от Т. – С.З., с което учебното заведение удостоверява, че ответницата
е студент със специалност „Медицина“, срокът на обучение е 6 години, а
срокът за полагане на последния държавен изпит: месец 10.2020 година.
Видно от представеното извлечение от разплащателна и кредитна сметка на
Кредитополучателя, кредитът е усвоен на дати: 06.02.2015г.;
02.10.2015г.; 26.02.2016г.; 09.12.2016г.; 17.03.2017г.;
13.09.2017г..
С предоставянето на договорените суми, представляващи такса за
обучение, кредитът е усвоен изцяло, банката - кредитор е изпълнила поетия по
Договора ангажимент.
Съгласно понятието за "гратисен период" по см. на т. 8 от ОУ, същият е
изтекъл на 30.09.2021 г., която дата бележи и началото на изискуемостта на
вноските по погасителен план. Съгласно горепосочената клауза, гратисният
период е от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния
план на съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок за докторантурата. В
този период е уговорено, че кредитополучателят не дължи главница и лихви,
макар да може да извършва плащания. Съгласно договора, срокът за
погасяване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период,
т. е. считано от 30.10.2021 г. до 30.10.2031 г.
От заключението съдебно – счетоводната експертиза се установява
следното: Общият размер на усвоената главница по кредита е в размер на 40094.53 лв. и в
същия размер са преведените семестриални такси за обучението на **/М. К. М..Размерът на
кредита съгласно клаузите на Договора и Общите услувия към г.е 57593.50 лева. , в т.ч.
главница - 40094.53 лв. и капитализирана лихва -17498.97 лв. Експертизата извърши
проверка по сметки № 0000000022272100 и № 0000000022414583 с титуляр **/М. К. М. и
установи, че за периода 05.02.2015 г. до 27.01.2025г. не са извършвани погасявания на
главници и лихви във връзка с усвоените от титуляра средства по кредита. Общият размер
на задължението по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015 г. към
12.04.2024г. е 68658.54 лв. в т.ч.: 57593.50 лева - главница по кредита; 9899.68 лева -
23
договорна лихва от 28.11.2021 г. до 11.04.2024 г. ; 1165.36 лева - лихва за забава за периода от
28.11.2021 г. до 11.04.2024 г..
От допълнителното заключение съдебно – счетоводната експертиза се
установява следното: Общият размер на задълженията по Договор за целеви
потребителски кредит от 05.02.2015 г. за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от Б. (Кредитор) и титуляр **/М. К. М., гражданин
на В., с който са финансирани семестриалните такси за периода на обучение в
Т. гр. С.З. – Медицински факултет, изчислени върху реално усвоената сума за
главница без капитализация към 12.04.2024г. са: Главница - 40094.53 лв.; Дължима
лихва - 21811.56 лв. В. т.ч. лихва за гратисния период - 14919.76 лв.. Просрочена лихва
- 6891.80 лв..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че между страните „Б.“ АД гр.С., като
кредитор и М. К. М., като кредитополучател е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски банков кредит,
който е целеви- предоставя се в полза на физическо лице /студент/ с цел
плащане на семестриални такси за обучение в университет. По силата на този
договор, Банката е приела да предостави на кредитополучателя целеви кредит
за заплащане на таксите за обучението му във висшето учебно заведение, като
ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с лихва в размер
на 7% върху усвоената главница. Тази лихва е договорна /възнаградителна/
лихва и се дължи от кредитополучателя като възнаграждение за
предоставения от Банката кредит. Уговорен е гратисен период - до 30.10.2021
год., през който период не се дължи плащане на главница и лихви по кредита.
Крайният срок за погасяване на кредита е 28.10.2031год., съгласно
погасителния план. С предоставянето на договорените суми, представляващи
такса за обучение, кредитът е усвоен изцяло в общ размер на 64 542.39лв., с
което Банката-кредитор е изпълнила поетите по договора задължения.
Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. В случая съгласно чл.17.2 от ОУ към договора,
кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на
падеж на три последователни погасителни вноски, и като покана за
изпълнение кредиторът счита подадената искова молба и връчването и на
ответника /в случая на 12.04.2024 год. чрез назначения особен представител на
24
ответника адв. Т. К./. Договорът за предоставяне на целеви потребителски
кредит на студенти и докторанти се регулира от законодателя с нормите на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти /обн. ДВ
бр.69/5.VІІІ.2008год./, който закон се явява специален по отношение на
нормите, уреждащи банковия кредит по чл.430 и сл. ТЗ, нормите на Закона за
кредитиране и правилата на договора за заем по ЗЗД. Нормите на ЗКСД
уреждат начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за кредит
между Банката и студента /или докторанта/, и с оглед специалната уредба и
защита, те са императивни правни норми. Съгласно чл.1 от ЗКСД, този закон
урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна
финансова подкрепа. Договорът, съгласно чл.7ал.1 ЗКСД е типов и се сключва
по формуляр, който се утвърждава от министъра на образованието и науката и
министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в
чл.7ал.2 е посочено неговото задължително минимално съдържание. По
законов ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита,
недължимост на главница и лихви през време на гратисния период, който е
периодът от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно датата, на която изтича
определения срок на докторантурата, начин на формиране на общия размер на
задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния перод-
главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка
и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит,
началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно
погасяване на задължението, максимален размер на възнаградителната лихва
от 7%, под страх от нищожност на клауза, регламентираща по-висок размер на
лихвата. Същевременно разпоредбата на чл.17ал.5 от ЗКСД изрично
регламентира приложение за договора за кредит по този закон и на нормите на
чл.143-148 от Закона за защита на потребителите, които уреждат
неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. законодателят
изрично е признал на ответника качеството на потребител на услуга по ЗКСД,
като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните разпоредби
на ЗКСД. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави
25
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски
договор. С оглед естеството на спора, съдът следва да се произнесе по
валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на
претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит. Съгласно
чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като примерно и неизчерпателно са
посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съгласно разпоредбата на
чл.146ал.1 ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално
уговорени, а предвид ал.2 на визирания текст, не са индивидуално договорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при ОУ. С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП, доказателствената
тежест е на банката, която трябва да докаже, че спорните клаузи са резултат на
индивидуално договаряне с потребителя. Клаузите на чл.1 от договора, в
който е уговорен размера на отпуснатия кредит и чл.2 от договора- в който е
уговорен срокът за изплащане на кредита /120месеца след изтичане на
гратисния период, чрез погасителни вноски, съгласно погасителен план, който
е неразделна част от договора/, съдържат уговорки относно основния предмет
на договора. Съдът счита, че клаузите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит,
както и клаузите на чл.3- относно гратисния период за издължаване на
главницата, чл.5- относно разплащателната сметка на кредитополучателя, по
която се усвоява кредитът и по която следва да се внасят погасителните
вноски, чл.6- относно падежната дата за издължаване на месечните вноски, са
изразени по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП,
поради което и доколкото касаят основния предмет на договора, те не следва
да се преценяват като неравноправни. Клаузата на чл.7 от договора за кредит
предвижда, че кредитът се олихвява с фиксирана лихва, която не може да
надхвърля 7% на годишна база. Следователно клаузата съдържа
конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се
отнася до основния предмет на договора- възнаградителната лихва по
договора за кредит и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно
изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като
неравноправна. Следва да се отбележи, че дължимата лихва по този вид
26
целеви потребителски договор е законодателно определена с разпоредбата на
чл.20ал.1 от ЗКСД и тя не може да надхвърля 7% пункта. Не е неравноправна
и клаузата на чл.17т.1 от ОУ към договора за кредит, съгласно която при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на
10% пункта. Не е неравноправна и клаузата на чл.17т.2 от ОУ, че при
допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%
пункта. Практиката приема, че „Не е неравноправна клауза от договор за
потребителски кредит, която предвижда, при обявяване на предсрочна
изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и до
предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“ Относно
валидността на клаузата за капитализиране на възнаградителната лихва-
чл.10.2 от ОУ към договора, съгласно която лихвата се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно и последващото и олихвяване,
съдът счита, че: Капитализирането на възнаградителната лихва, договорена в
чл.7 от процесния договор, която е и законодателно уредена в чл.20ал.1 ЗКСД,
върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен
ако не води до анатоцизъм. Освен това е предвидено в съдържанието на
Типовия договор по чл.7 ЗКСД, като договорните клаузи възпроизвеждат
именно параметри, заложени в чл.10ал.2 /годишно капитализиране на лихвите
по време на гратисния период/ и чл.27ал.1 от типовия договор, съгласно която
общия размер на задължението на кредитополучателя се формира от главница,
равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за
срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви
през гратисния период. Нито в закона, нито в договора обаче има изрично
правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните вноски
капитализирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо съдът
приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи
свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват
законови императивни забрани. Или в случая възнаградителната лихва,
27
договорена в чл.7 за гратисния период, се дължи по силата на чл.23ал.3 ЗКСД
във връзка с чл.24ал.1 ЗКСД, при това като компонент от главницата, защото
такава е била волята на страните по договора. В случая съдът е сезиран с иск
за заплащане на главница, която се формира от сумите, заплатени от Банката
като такси за обучение на студента-ответник и договорната лихва, начислена
през гратисния период, която е капитализирана към главницата, т.е.
инкорпорирана в главницата възнаградителна лихва за гратисния период.
Съдът счита, че в случая ответникът дължи на ищеца сума в размер на 62
715,95 лв., формирана от усвоен кредит в размер на 40094,53 лв. за платени
такси за обучение на ответника и капитализирани лихви в размер на 14919,76
лв., договорна лихва за периода 28.11.2021 г. до 11.04.2024 г. за сумата 6891,80
лв. и лихва за забава за периода 28.11.2021 до 11.04.2024 г. за сумата 809,86
лв., съгласно допълнителното заключение на ССчЕ, с оглед обективираната в
процесния договор изрична воля на страните за капитализация и без да се
начисляват лихви върху лихви, което е анатоцизъм.
Предвид горното, предявените от ищеца искове следва да са уважат
както следва: по предявения иск за главница и капитализирана лихва за сумата
55014,33 лв., като за останали претендиран размер до 57593,50 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен; по предявения иск за договорна
лихва за периода 28.11.2021 г. до 11.04.2024 г. искът е основателен за сумата
6891,80 лв., като за останалия претендиран размер до 9899,68 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен; по предявения иск за лихва за забава за
периода 28.11.2021 до 11.04.2024 г. искът е основателен за сумата 809,86 лв.
като за останалия претендиран размер до 1 165,36 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Ищецът „Б.“ АД е направила разноски в общ размер на 7058,34 лв.,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и сумата 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва
да заплати на „Б.“ АД направените в настоящото производство разноски в
размер на 6447 лв. съразмерното уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. М. (**), гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
28
настоящ адрес в Р България: гр. С.З., **, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., **, главница и капитализирана лихва в
размер на 55014,33 лв. по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 12.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера от 55 014,33 лв. до
претендирания размер от 57 593,50 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. М. (**), гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
настоящ адрес в Р България: гр. С.З., **, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ** договорна /възнаградителна/ лихва
за периода 28.11.2021 г. до 11.04.2024 г., включително в размер на 6 891,80 лв.
лв., като отхвърля предявения иск над размера 6 891,80 лв. лв. до
претендирания размер от 9 899,68 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. М. (**), гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
настоящ адрес в Р България: гр. С.З., **, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., **, лихва за забава за периода от
28.11.2021 г. до 11.04.2024 г., включително в размер на 809,86 лв., като
отхвърля предявения иск за лихва за забава над размера 809,86 лв. до
претендирания размер от 1 165 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. М. (**), гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
настоящ адрес в Р България: гр. С.З., **, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., **, направените в настоящото
производство разноски в размер на 6447 лв. съразмерното уважената част от
исковете.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ** в „Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
29
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
30