Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 2 081 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 45 885, 40 лв.
В исковата молба на А.В.П. се твърди,
че на 24.09.2016 г., около 18.20 часа, в гр. София лек автомобил „Мерцедес Е
500“ с рег. № ********, управляван от М.Л.Б.се движел по ул. „*****“ с посока
ул. „Севастократор Калоян“ към ул. „Пушкин“ и в района на № 20 участвал в ПТП с
движещия се в същата посока и спрял пред него на маркирана пешеходна пътека лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *****, управляван от Б.П.П.. Твърди се, че
при удара пострадала ищцата като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил
„Тойота Корола“. Същата претърпяла камшичен удар, усетила силна болка във врата
и изтръпване на десните крайници. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на лек
автомобил „Мерцедес“, който нарушил разпоредбите на ЗДвП. След произшествието
ищцата била откарана от екип на БМП в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където й била
поставена диагноза „контузия на гръбначен мозък с десностранна пареза“, а
окончателната диагноза била „дискова херния“. Наведени са твърдения за
петдневен болничен престой, след което продължило лечение в домашни условия за
период от два месеца. Твърди се, че след ПТП- то дясната страна на ищцата била
парализирана и не могла да се предвижва самостоятелно, наложило се да носи и
шийна яка. Наведени са твърдения, че болките и неудобствата от увредите
усложнили ежедневието й, не могла да се обслужва самостоятелно, чувствала се
непълноценно, изпитвала стрес и уплаха. Сторила и разходи по повод на лечението
си.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мерцедес”, да й заплати сумата от 45 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 885, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Х..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 841 от СДВР – отдел „ПП“,
от който се установява, че на 24.09.2016 г., около 18.20 часа, в гр. София, на
ул. „*****“ в района на № 20 е осъществено ПТП между лек автомобил „Мерцедес Е
500“ с рег. №********, управляван от М.Л.Б.и лек автомобил „Тойота Корола“ с
рег. № *****, управляван от Б.П.П., от което е пострадала А.В.П., пътник в лек
автомобил „Тойота“ с диагноза: контузия на гръбначен мозък с десно странна
пареза. Като причина за ПТП е посочено, че лек автомобил „Мерцедес“ е участвал
в същото с движещия се в същата посока и спрял пред него на маркирана пешеходна
пътека лек автомобил „Тойота“.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че няма данни
за технически причини и неизправности по автомобилите, относими към настъпване
на произшествието. Посочено в експертизата е, че причини за неговото осъществяване
са субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с органите на
управление като същият е имал техническата възможност да управлява на
разстояние от лек автомобил „Тойота“, при което е имал техническата възможност
да спре преди мястото на удара. Посочено е в заключението, че към момента на
удара лек автомобил „Тойота“ е бил в състояние на покой като от техническа
гледна точка, настъпилите увреждания на пътника са в следствие на настъпилото
произшествие. Посочено е, че автомобил „Тойота Корола“ е фабрично оборудван с
триточкови предпазни колани от инерционен тип за водача и пътниците, както и
подглавници за всички места. Посочено е, че при конкретния механизъм на
произшествието инерционната сила е действала на тялото по посока към облегалката
като тялото на водача или пътника не се задържа от колана при политане напред,
а главата не се задържа от предпазния колан и в конкретния случай е политнала
назад към подглавника.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същото вещото лице е обосновало извод, че ищцата
А.В.П. е получила контузия на гръбначния мозък в шийна област, десностранна
хемипареза, дискова херния на С5-С6 вдясно. Обоснован е извод за проведено
консервативно лечение и поставена шийна яка за две седмици. Вещото лице е
посочило, че претърпените телесни увреждания са в причинно-следствена връзка от
процесното ПТП като за периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания,
които през първите две седмици са били с по-голям интензитет. Вещото лице е
посочило, че направените от ищцата разходи са във връзка с проведеното лечение.
Посочено е, че възстановителният период при подобна травма зависи от тежестта
на нервната увреда.
В съдебно заседание на 05.02.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Б.П.П., съпруг на ищцата и водач на лек автомобил „Тойота
Корола“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед констатациите в констативния
протокол, договорът за застраховка, покриващ риска „ГО“е сключен при ответника
на 16.11.2015 г., което обуславя приложението на нормите на КЗ /отм./.
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение лек
автомобил «Мерцедес Е 500» с рег. № ********.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението и на водача на лек автомобил «Мерцедес».
Същият е предприел действия по управление на автомобила в нарушение на
правилата за движение, установени в нормата на чл. 20 ал. 1 а ал. 2 от ЗДвП
като е управлявал същият със скорост, която не му е позволила да спре без да
настъпи удар при налична техническа възможност да управлява с такава. Още
повече, че същият е приближавал пешеходна пътека, а с оглед нормата на чл. 196
от ППЗДвП при приближаване към такава водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, което в конкретния случай водачът не е
сторил.
При ангажираните от страните доказателства настоящият съдебен състав не
може да обоснове извод, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат, поради което наведеното възражение за съпричиняване от
страна на ответника се възприема като неоснователно от настоящия съдебен
състав.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза респ. от събраните свидетелски показания, ценени при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания и създаден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, справедливо би
било да се присъди сума от 25 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
от 45 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изводите на СМЕ претенцията за имуществени вреди е изцяло
основателна.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение
N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/. С оглед
диспозитивното начало в процеса началната дата, от която следва да се присъди
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди е тази, посочена в
исковата молба.
По разноските: Ищцата е депозирала списък по чл. 80 от ГПК с оглед
заявеното искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. като по отношение
на неговия размер е заявено възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Предвид
размера на заявените искове и минималните адвокатски възнаграждения, определени
от Наредба 1/2004 г. размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата от 2 180 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото
настоящият съдебен състав намира, че това е адекватното възнаграждение за
процесуално представителство. Пропорционалната част от тази сума ведно с
сумите, платени от ищцата като ДТ и депозити за съдебни експертизи, съразмерно
уважената част от исковите претенции възлиза на сума в размер на 2 442, 69
лв., която следва да се присъди на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковете, която възлиза на 329, 08 лв.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на А.В.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. сумата от 25
000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 24.09.2016 г.
в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2016
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 45 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и
сумата от 885, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
закупена шийна яка, заплатени медицински услуги и рехабилитация, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 442, 69 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. да заплати на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 329, 08 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: