Р Е Ш Е Н И Е № 220/7.12.2020 г.
7.12.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На осемнадесети
ноември 2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Д. Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 228 по описа на 2020 година.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, във връзка с чл. 215 и чл. 156, ал. 4 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на Главния архитект на община Ямбол
против Заповед №
ДК-11-Я-001/03.08.2020 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е
отменено издаденото от Главния архитект строително разрешение № РС-086 от
17.07.2020 г. за строеж: „Промяна предназначението на таван в жилище“
ЗП=РЗП=44,38 кв. м, с местонахождение: ***, имот с идентификатор №
87374.552.8.3.1 в УПИ I, кв. 99а по плана на град Ямбол- кв. „Каргона“, ведно със съгласуваните и одобрени
инвестиционни проекти.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като издадена в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения с изложени подробни съображения в
подкрепа на наведените твърдения.
В съдебно заседание, оспорващият – Главен
архитект на община Ямбол, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по
жалбата – Началникът на РДНСК-Ямбол, се представлява
от упълномощен процесуален представител – главен експерт с юридическо
образование, който оспорва жалбата, намира я за неоснователна, а атакуваната
заповед - за правилна и законосъобразна, поради което моли съдът да постанови
решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Заявява се претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително
представя писмени бележки.
Заинтересованите
страни - Т.И.Т. и Д.М.Т., своевременно
и редовно призовани, чрез упълномощения
процесуален представител - адвокат С.В. от АК-Ямбол, изразяват становище за
основателност на жалбата и искат съдът да я уважи, респ. да отмени процесната заповед като незаконосъобразно постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон. В представени по делото
становища се излагат подробни съображения в подкрепа на тезата, като се
претендират и сторените в производството разноски за платено адвокатско
възнаграждение; ангажират се писмени доказателства.
След като
извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заявление
вх. № УТС-00565/06.04.2020 г. (л. 26), подадено от Т.Т.
и Д.Т., е заявено искане за одобряване на инвестиционни проекти за „Промяна
предназначението на таван в жилище“ ЗП=РЗП=44,38 кв. м. В заявлението е
отбелязано „технически/работен проект с приемане от ОЕСУТ“, като е приложен
нотариален акт № 15, т. IV, д. № 1407/24.07.1990 г., с който заявителите се
легитимират като собственици на жилищен апартамент *** със ЗП от 96,11 кв.м, на
таванско помещение № 1 с площ 29,20 кв.м и на гараж № 1 със ЗП- 22,33 кв.м.
Така депозираното заявление е внесено за разглеждане от ОЕСУТ, който, след
извършена оценка за съответствието на инвестиционните проекти с основните
изисквания към строежите, с решение по т. 8 от проведено на 09.04.2020 г.
заседание, (обективирано в Протокол № 4 от 09.04.2020
г.), дава положително становище на проект за „Промяна предназначението на таван
в жилище, сграда с идентификатор 87374.552.8.3 по КК на ***“, с изрично
посочване като препоръка, както следва: преди издаване на разрешение за строеж
да бъде поискано писмено становище от Дирекция ОСИД относно необходимостта от
учредяване на допълнително право на строеж. На 13.07.2020 г. инвестиционните
проекти са одобрени от Главния архитект на община Ямбол.
Впоследствие,
със Заявление вх. № УТС-01204/16.07.2020 г. (л. 27), подадено от Т.Т. и Д.Т., е поискано издаване на разрешение за строеж за
обект „Промяна предназначението на таван в жилище“ в имот с идентификатор
87374.552.8.3, находящ се в гр. Ямбол, ***, към което
заявление за посочения строеж със ЗП=РЗП=44,38 кв.м са приложени одобрените
инвестиционни проекти във фаза Технически по части: „Архитектурна“
„Електрическа“ и „ВиК“. Във връзка с това заявление,
на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 8 и чл. 142, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, Главният архитект на община Ямбол издал процесното
строително разрешение за строеж „Промяна предназначението на таван в жилище“
ЗП=РЗП=44,38 кв. м – четвърта категория в ПИ с идентификатор 87374.552.8 по КК на гр. Ямбол, участващ в УПИ I, кв. 99а
по плана на гр. Ямбол - кв. „Каргона“, с вписани в
него като възложители Тончо И.Т. и Д.М.Т.. В т. IV на разрешението „документ за
собственост“ са посочени нотариален акт № 15, т. IV, д. №1407/24.07.1990 г. и
Акт за узаконяване № 3/20.02.1990 г.
Във връзка с
постъпилото от Главния архитект на община Ямбол уведомление вх. №
РС-ЯБ-246-00-549 от 21.07.2020 г. по описа на РДНСК-Ямбол е инициирана проверка
на процесното разрешение за строеж по реда на чл. 156,
ал. 2 от ЗУТ, за което е съставен констативен протокол № РС-086 от 28.07.2020
г. (л. 49), с отразени в него подробни констатации. Към преписката по издаване
на разрешението за строеж е приложена Схема № 15-900751 от 04.10.2019 г. за
самостоятелен обект в сграда с ид. 87374.552.8.3.1 на
СГКК-Ямбол, от която е видно, че заявеното за промяна в жилище „таванско
помещение № 1“ е с площ 29,20 кв.м, като прилежаща част от обект жилищен
апартамент. Към административната преписка е приложен и Акт за узаконяване № 3
от 20.02.1990 г. на Председателя на КТСУС на ОбНС-Ямбол,
с който се узаконява четвърти етаж на ЖСК „Бужур“-Ямбол,
***, съгласно одобрен архитектурен проект; в приложената графична част – заснемане
за узаконяване, одобрена на 14.02.1990 г. не е отразена квадратурата на
нанесените стаи за хоби и WC, баня, които не са обособени като самостоятелни
обекти в сградата, а са прилежащи части към жилищата. В преписката липсват също
и приложени доказателства за разпределението на помещенията на четвърти етаж
между собствениците в етажната собственост.
Въз основа на
извършената служебна проверка и отразените в констативния протокол
установявания, със Заповед № ДК-11-Я-001 от 03.08.2020 г. на Началника на
РДНСК-Ямбол е разпоредена отмяната на издаденото
Разрешение за строеж № РС-086 от 17.07.2020 г., ведно със съгласуваните и
одобрени инвестиционни проекти. Административният акт е надлежно връчен на
заинтересованите лица с посочване на указания досежно
реда за обжалването му по съдебен ред.
С Жалба вх. №
РС-ЯБ-246-00-697 от 25.08.2020 г. по описа на РДНСК-Ямбол Главният архитект е
поискал отмяната на Заповед № ДК-11-Я-001 от 03.08.2020 г. на Началника на
РДНСК-Ямбол, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
с право и интерес от оспорването и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с
оглед на което е допустима. Разгледана
по същество, тя се преценя и като неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценя към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № ДК-11-Я-001 от
03.08.2020 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е отменено издаденото от
Главния архитект на община Ямбол Разрешение за строеж № РС-086 от 17.07.2020
г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти. Като правно
основание за издаване на заповедта е посочен текстът на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ,
съобразно който Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението
за строеж и одобрените инвестиционни проекти при констатиране на нарушения по
ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените
строителни книжа. По правилото на ал. 2 на чл. 156 от ЗУТ органите на ДНСК
проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и
одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията
на действащия подробен устройствен план.
Уведомяването на съответните органи на ДНСК е съобразно местонахождението на
строежа, то следва да бъде извършено писмено от органите, издали разрешение за
строеж, в 7-дневен срок от издаването, като се
изпращат копия от РС и от заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5
с прилагане на копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато
такава се изисква (чл. 149, ал. 5 от ЗУТ). В 14-дневен срок от уведомяването им
органите на ДНСК извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените
разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с
одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1.
С оглед на
посочената нормативна уредба, съдът
намира, на първо място, че обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган – Началник на РДНСК-Ямбол, в
рамките на делегираните му правомощия с представената и приета по делото като
доказателство Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г., издадена от овластения по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ орган - Началника на
ДНСК (л. 57), и по - конкретно с т. 13 от същата, съобразно която на
началниците на Регионалните дирекции за национален строителен контрол е
предоставено правомощието да издават мотивирани заповеди за отмяна на
разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на
издадените от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На следващо място, оспореният акт е издаден в писмена форма
и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително
фактическите и правни основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят
възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз
основа на фактите, счетени за относими от административния орган. Актът е
постановен и при спазване на установената в закона процедура, като съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването му – в хода на проверката на процесното
разрешение за строеж по реда на чл. 156 от ЗУТ, извършена във връзка с
изпратено в срок от Главния архитект на община Ямбол уведомление вх. №
РС-ЯБ-246-00-549 от 21.07.2020 г. по описа на РДНСК-Ямбол, е съставен
констативен протокол с дата 28.07.2020 г., с отразени в него подробни
констатации; процесният акт - Заповед №
ДК-11-Я-001 на Началника на РДНСК-Ямбол, е издаден на 03.08.2020 г., т.е. в указания в чл. 156, ал. 1 от ЗУТ 14-дневен срок. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават неговата отмяна. Предвид
изложеното, настоящият състав намира за неоснователно инвокираното
в жалбата оплакване, че при издаване на оспорения административен акт са
допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставящи
отмяната му.
При преценката за съответствието на процесната
заповед с материалния закон и неговата цел, съдът съобрази следното:
За да постанови
оспорения акт, административният орган приел, че в конкретния случай вписаните
като възложители в Разрешение за строеж № РС-086/17.07.2020 г. Т. Ив. Т. и Д.
М. Т. се легитимират като собственици на таванско помещение № 1 с площ 29,20
кв. м с н.а. № 15, т.IV, д.№1407/24.07.1990 г., като одобрените инвестиционни
проекти, по които е издадено РС, предвиждат „Промяна предназначението на таван
в жилище“ със ЗП=РЗП=44,38 кв. м; в тази връзка е посочено, че няма представени
документи, установяващи собствеността на възложителите Т.Т.
и Д.Т., за разликата в площта от 29,20 кв. м до 44,38 кв. м, възлизаща в размер
на 15,18 кв. м.; посоченият в разрешението като документ за собственост Акт за
узаконяване № 3/20.02.1990 г. установява законност на извършеното строителство,
но не и собственост върху него. Прието е също така, че предвидената с одобрения
инвестиционен проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж за
„Промяна предназначението на таван в жилище“ следва да бъде съобразена с
изискванията на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, която норма, според решаващия орган,
обуславя необходимостта от решение на общото събрание на собствениците, взето
по установения ред, и наличието на изрично писмено съгласие на всички
собственици - непосредствени съседи на обекта в случаите на преустройство на
собствени обекти, помещения или части от тях, извън тези по ал. 1, каквото няма
представено в преписката по издаване на процесното
РС. На база посочените обстоятелства е направен извод, че строителното
разрешение е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, въз основа на
одобрени в нарушение на чл. 144, ал. 1 т. 1 от с.з. инвестиционни проекти, без
представен документ за собственост за разликата от 15,18 кв. м, установена от
собствеността на Т. Т. и Д. Т. съгласно н.а. №15 от 24.07.1990 г. върху 29,20
кв. м и предвидената по проект, респ. разрешена ЗП - 44,38 кв. м, както и без
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред за
приемане на проекта, и без изрично писмено съгласие на всички
собственици-непосредствени съседи на обекта,
съобразно изискванията на чл. 185, ал. 2, вр.
чл. 185, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. По тези съображения Началникът на РДНСК-Ямбол
отменил издаденото от Главния архитект на община Ямбол Разрешение за строеж №
РС-086 от 17.07.2020 г. и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти към
него.
ЯАС в настоящия
си състав напълно споделя така направените от административния орган изводи по
следните съображения:
В конкретния
казус с н.а. № 15/24.07.1990 г. Т.Т. и Д.Т. –
възложители на строежа, се легитимират като собственици на недвижим имот,
придобит в качеството им на членове на ЖСК ***, а именно: жилищен апартамент №
1 със застроена площ 96,11 кв. м; гараж № 1 със ЗП от 22,33 кв. м и таванско
помещение № 1 с площ от 29,20 кв. м. Видно обаче от обяснителната записка на
одобрения на 13.07.2020 г. инвестиционен проект част „Архитектурна“, изготвен
по искане на възложителя – собственик на тавана съгласно н.а. № 15/24.07.1990
г., се предвижда промяна в предназначението на таван, намиращ се в таванския
етаж на четириетажна жилищна сграда със ЗП от 44,38 кв.м. Тези доказателства
недвусмислено сочат на несъответствие в площта на обекта, за който е издадено процесното РС, с действителната му площ съобразно титула за
собственост на възложителите, като се установява разлика от 15,18 кв. м – обстоятелство, констатирано и при
извършената по реда на чл. 156, ал. 2 от ЗУТ служебна проверка. Безспорно е
също, че заинтересованите по делото лица – възложители по РС, не са представили
документ за собственост за така установената разлика в площта. Разпоредбата на
чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ изисква инвестиционните проекти, по които се издава
разрешение за строеж, да се съгласуват и одобряват след писмено заявление на
възложителя и след представяне на документи за собственост, като за сгради на
жилищностроителни кооперации, какъвто е и настоящият случай, се изисква и
влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта. При горната
установеност и съобразно разписаните в цитираната норма правила следва да се
приеме, че в случая инвестиционните проекти са одобрени в нарушение на
изискванията по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както правилно е приел и
административният орган, без представен документ за пълната собственост на
предвидената с тях ЗП от 44,38 кв. м. В тази връзка не могат да бъдат споделени
наведените в жалбата доводи, (базирани на ТР № 34/83 г. и на ТР № 39/87 г. на
ОСГК на ВС), че изградените в подпокривното
пространство складови помещения са обща част по предназначение, които могат да
преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците, както и да се
придобият по давност. Действително, цитираните ТР на ВС сочат на една правна
възможност, която обаче се реализира при осъществяването на съвсем различна
процедура, а не в производството по издаване на строително разрешение по реда
на ЗУТ. Съобразно относимата за казуса нормативна
уредба, на Главния архитект не е предоставена материална компетентност за
признаване право на собственост, а напротив - разпоредбите на ЗУТ вменяват на
главните архитекти на общините задължението да одобряват инвестиционните
проекти, при това при стриктно спазване за наличието на конкретно посочените в
съответните норми предпоставки – в случая, според нормата на чл. 141, ал. 1, т.
1 от ЗУТ, след представяне на документ за собственост, какъвто е представен, но
само за площта от 29, 20 кв. м. (н.а. № 15/24.07.1990 г.), не и за разликата до
44,38 кв. м съгласно предвиденото в одобрените инвестиционни проекти. Не би
могъл да бъде споделен и изложеният в жалбата довод за наличието на
удостоверяващ собствеността върху констатираната разлика документ за
собственост - приложеният по преписката Акт за узаконяване № 3/20.02.1990 г.
(АУ), ведно със схемата към него, установяваща границите на таванското
помещение, посочени в н. а. № 15/24.07.1990 г. От една страна, Акт № 3 от
20.02.1990 г. е издаден за узаконяване на изграден четвърти етаж на ЖСК
„Божур“, като в приложената графична част - заснемане за узаконяване, одобрена
на 14.02.1990 г., не е отразена квадратурата на нанесените тавански помещения,
които не са обособени като самостоятелни обекти в сградата, а са прилежащи
части към жилищата; също така към АУ няма приложени доказателства за
разпределение на помещенията на четвърти етаж между собствениците в етажната
собственост. Доказателства, касаещи извършено разпределение между собствениците
в етажната собственост на процесната сграда на
помещенията на четвърти етаж, въпреки дадените от съда указания на
заинтересованите страни, не бяха представени. В тази връзка настоящият състав
не възприема изразеното от процесуалния представител на заинтересованите лица
становище, че такова доказателство е представеният с Молба вх. №
2324/10.11.2020 г. по делото Договор за делба на членовете на ЖСК „*“ от 1989 г.
- видно от този документ е, че с него между собствениците като членове на ЖСК „*“
са разпределени жилища, като според т. 1 от Договора за делба Т. и Д. Тоневи
стават собственици на апартамент на ет.1, вх. Б със ЗП 96,11 кв. м и таванско
помещение № 1 с площ от 29,20 кв. м. Очевидно, този договор не доказва
обстоятелството по разпределение на помещенията от четвърти етаж към АУ №
3/20.02.1990 г., а напротив, категорично потвърждава констатацията на
административния орган, че към 13.07.2020 г. - датата на одобряване на
инвестиционните проекти, въз основа на които е издадено строително разрешение №
РС-086/17.07.2020 г., заинтересованите в настоящото производство страни
разполагат с документ за собственост на таван към жилище с площ от 29,20 кв.м, а
не със записаната в проектите площ от 44,38 кв. м. От друга страна, АУ не би
могъл да установи собствеността на незаконния строеж, тъй като узаконяването
касае единствено техническия статут на обекта-предмет на узаконяването (в този
смисъл е и константната съдебна практика). Отделно от изложеното, дори да се
приеме, че с АУ № 3/20.02.1990 г. е направено заснемане на площ от 44,38 кв. м,
то издаденият след него нотариален акт № 15/24.07.1990 г. е съставен и
удостоверява собственост върху таванското помещение от 29,20 кв. м, а не върху
площ от 44,38 кв. м.
Възражението, че
решение на общото събрание на собствениците на процесната
сграда не се изисква поради приложимост на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ съдът преценя
като неоснователно, тъй като в отмененото РС не се съдържа такова правно
основание за издаването му, а и сочената норма е относима
при преустройства на самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в
заварена сграда - в конкретния случай, помещението, чието предназначение се
променя, както се посочи по-горе, не е самостоятелно, а е прилежаща част на
жилището на заинтересованите страни, което е видно от приложената към PC № 086
от 17.07.2020 г. схема на АКГГ №15-900751 -04.10.2019 г.; от друга страна,
същото, като част от жилището, е със жилищно предназначение и не представлява
„нежилищен обект“, поради което и чл. 38, ал. 5 не би могъл да намери
приложение в случая. По изложените съображения и представената нотариално
заверена декларация от 05.11.2020 г. на собственик на имот в *** също е неотносима към спора.
Съдът счита, че
правилно процесната заповед е съобразена с
представената в преписката по издаване на Разрешение за строеж №
РС-086/17.07.2020 г. Схема на АКГГ № 15-900751 от 04.10.2019 г. за
самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с площ 96,11 кв.м и прилежащо
таванско помещение с площ 29,20 кв.м. В тази връзка настоящият състав намира за
неотносима приложената към Молба от 10.11.2020 г.
Схема № 15-784959 от 27.08.2020 г. на АГКК, послужила при съставянето на
нотариален акт № 93/08.09.2020 г., съгласно който Т.И.Т. и Д.М.Т. са признати
за собственици на въпросния обект по РС, (описан в н.а. като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 87374.552.8.3.29 по КККР на гр. Ямбол, с
административен адрес: гр. ***, намиращ се на четвърти етаж в сграда с
идентификатор 87374.552.8.3, с предназначение „Друг вид самостоятелен обект в
сграда – таван хоби“, със ЗП от 44,38 кв.м, ведно с 13,498 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № 87374.552.8.3.25 и №
87374.552.8.3.28, под обекта - № 87374.552.8.3.6 и № 87374.552.8.3.12, над
обекта – няма). Така представените с молбата от 10.11.2020 г. Схема № 15-784959
от 27.08.2020 г. на АГКК и нотариален акт № 93/08.09.2020 г. не следва да бъдат
кредитирани като доказателства от съда, тъй като според нормата на чл. 142, ал.
1 от АПК, преценката на акта за съответствието му с материалния закон се
извършва към момента на издаването му, а въпросните документи са изготвени след
издаване на спорната заповед, като с тях не се установяват нови факти по
смисъла на ал. 2 на чл. 142 от АПК, които да бъдат преценявани от съда по
правилата, разписани в текста. От друга страна, от Схема № 15-784959 от
27.08.2020 г. на АГКК е видно, че в раздел „собственици по данни от КРНИ“ се
съдържа запис, както следва: 1. за площ от 14,6 кв.м за всеки един от
заинтересованите лица, (или общо за двамата 29,20 кв.м) е посочено, че е
представен н.а. № 15/1990 г.; за площта от 7,59 кв.м по отношение на Т.Т., и за площта от 7,59 кв.м по отношение на Д.Т., (или
общо за двамата 15,18 кв.м) изрично се сочи, че „няма документ за собственост“.
На следващо
място, следва да се има предвид и обстоятелството, че разрешението за строеж е
издадено при неспазване на дадената от ОЕСУТ препоръка след извършената от него
оценка за съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към
строежите. Както се посочи по-горе, с решение по т. 8 от проведено на
09.04.2020 г. заседание, (обективирано в Протокол № 4
от 09.04.2020 г.), ОЕСУТ дава положително становище на проект за „Промяна
предназначението на таван в жилище, сграда с идентификатор 87374.552.8.3 по КК
на ***“, с изрично посочена препоръка преди издаване на разрешение за строеж да
бъде поискано писмено становище от Дирекция ОСИД относно необходимостта от
учредяване на допълнително право на строеж. Видно от съдържащите се по делото
доказателства, на 13.07.2020 г. инвестиционните проекти са одобрени от Главния
архитект на община Ямбол, без да е изискано писменото становище на ДОСИД. Нещо
повече, от представено по преписката Възражение вх. РС-ЯБ-246-00-772/17.09.2020
г., (приобщено като доказателство по делото), депозирано от архитект Стоян Ж. в
качеството му на издател на процесното строително
разрешение по съставен АУАН № Я-24/04.09.2020 г. във връзка с образувано АНП по
същия казус, се установява, че изпълняващият длъжността „Главен архитект“ към
датата на издаване на РС – арх. Ж., е приел, че промяната в площта в посока на
нейното увеличаване се дължи не на усвояване на общи части в сградата, (тъй
като ограждащите стени запазват положението си по план), а на обстоятелството,
че се увеличава надзида за тавана и обектът се
разширява на запад към еркерите извън площта на жилищната сграда. Като се вземе
предвид така посоченото, очевидно е, че административният орган е действал със
съзнанието, че увеличената ЗП на преустройвания обект към еркерите извън площта
на жилищната сграда е за сметка на общинска собственост, и е одобрил проектите
в нарушение на дадената препоръка - без да е поискано становището на Дирекция
ОСИД към община Ямбол и без доказателства за допълнително учредено право на
строеж в полза на заинтересованите лица. В тази връзка, не е за пренебрегване и
обстоятелството, че съобразно приобщената към доказателствения
материал по делото Заповед № 568 от 19.05.1986 г., ИК на ОбНС
при гр. Ямбол е отстъпил възмездно право на строеж за строителство по стопански
начин на ЖСК „Божур“- жилищна сграда на три етажа с 6 бр. жилища и партер - 6
гаража (РЗП 589,95 кв.м и ЗП на гаражи - 134,26 кв.м), с определена стойност на
правото на строеж в размер на 5 793,68 лева. Посочената в заповедта РЗП 589,95
кв.м, разделена на броя на жилищата, за които се учредява ЖСК (6 на брой, или
по 98,3 кв.м на жилище), съответства на придобитата в собственост ЗП на
апартамента на възложителите по РС, вписана в
нотариалния акт, а именно - 96,11 кв.м. В РЗП на сградата, за която е
отстъпено и платено право на строеж, не е включена площта на таванския етаж
предвид разписаното в нормата на чл. 71 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1977 г., действала към датата на издаване
на заповедта за учредяване право на строеж от 1986 г. Съгласно цитирания текст
РЗП на сградата е сборът от застроените площи на всички етажи без стопанската
площ, посочена в чл. 69 от Наредбата - складовите помещения за лично ползване
(за зимнина, за отоплителни материали и др.) към жилищата, каквото е таванското
помещение. С АУ обаче, както става ясно от неговото съдържание,
предназначението на складовите помещения към жилищата на ЖСК „*“ е променено,
като е узаконен изграденият четвърти етаж - видно от приложените и по делото
проекти „за узаконяване“ е същият е със жилищно предназначение - стая за хоби с
WC и баня. В тази връзка нито жалбоподателят, нито заинтересованите лица
представят доказателства в полза на ЖСК да е учредявано допълнително право на
строеж за извършения такъв на четвърти етаж със жилищно предназначение извън
горепосоченото.
С оглед на
всичко изложено до тук съдът приема, че жалбата против заповедта на Началника
на РДНСК-Ямбол, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде
уважено в размер на 100 лева съобразно разписаното в чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, Я А С, трети административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Главния архитект на община
Ямбол против Заповед № ДК-11-Я-001/03.08.2020 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с
която е отменено издаденото от Главния архитект строително разрешение № РС-086
от 17.07.2020 г. за строеж: „Промяна предназначението на таван в жилище“
ЗП=РЗП=44,38 кв. м, с местонахождение: ***, имот с идентификатор № 87374.552.8.3.1
в УПИ I, кв. 99а по плана на град Ямбол- кв. „*“, ведно със съгласуваните и
одобрени инвестиционни проекти.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на РДНСК-ЯМБОЛ сумата от 100 (сто)
лева, съставляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете