Номер 152013.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002143 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 5773 от 07.08.2017г., постановено по търг. дело № 1704/2016 г.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, е признал за установено на осн. чл.422, ал.1
ГПК, че „44 бит“ЕООД дължи на Д. К. Р. на осн. чл.422 ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД сумата 200 000
лева, представляваща дължима неустойка по чл. 6.2 от споразумение от 26.02.2015г. с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от предявяването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение- 07.09.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 53841/2015г. на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „44 бит“ЕООД, с
която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с
присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна Д. К. Р. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
заявява становище за недопустимост и нередовност на въззивната жалба. В случай, че съдът
приеме жалбата за процесуално допустима се изразява и становище за нейната
неоснователност поради съображенията изложени в отговора на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че въззивната жалба е недопустима
поради това, че била подадена след изтичане на приклузивния процесуален срок за
обжалване на първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК
решението се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страната, следователно това
е единствено релевантният срок, а не отбелязването на картона, както сочи страната. В
случая жалбоподателят е получил препис от съдебния акт на 12.10.2017г., а въззивната
жалба е депозирана по пощата на 25.10.2017г., т.е следва да се счита за подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и възражението, че не е внесена предварително дължимата по
въззивното обжалване държавна такса- предмет на делото е спорно вземане в производство
по несъстоятелност, както и поради това, че постановеното решение ще има установително
действие в отношенията на длъжника, синдика и останалите кредитори на
несъстоятелността/ чл. 637, ал.4 ТЗ/ съответно приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 694, ал.7 от ТЗ, която предвижда, че предварително не се внася дължимата държавна
такса, вкл. и тази за образуване на въззивното производство, а по нея съдът се произнася с
крайния си съдебен акт.
На осн. чл. 637, ал.3, т.1 от ТЗ въззивният съд е разпоредил производството по делото
да продължи с участието на синдика на „44 бит“ЕООД- Р. С. Т., която е уведомена за
съдебното заседание, но не се явила, не е изпратила представител и не е взела становище по
иска и по въззивната жалба.
За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като
доказателство Споразумение с нотариална заверка на подписите от 26.02.2015г. се
установява, че съгласно чл.4.2 от споразумението въззивникът „44 бит“ЕООД се е задължил
да предприеме необходимите правни и фактически действия за извършване на продажба от
дяловете от капитала на дружеството „Пропърти Метросити А21“ЕООД на въззиваемия Д.
К. Р. , срещу заплащане на цена от 515 000 лева, която продажба на дялове е следвало да
бъде осъществена след извършване на непарични/апортни/ вноски в капитала на „Пропърти
Метросити А21“ЕООД.
Не се спори, а и от служебна справка в ТР по партидата на „Пропърти Метросити
А21“ЕООД се установява, че към датата на сключване на споразумението едноличен
2
собственик на това дружество "44бит" ЕООД. Към настоящия момент едноличен собственик
на „Пропърти Метросити А21“ЕООД/ с променено наименование /ПРОПЪРТИ А21
МАЛИНОВ 51“ЕООД/ е офшорното дружество Кабинет Холдинг Лимитид,с регистрация в
СЕЙНТ ЛУСИЯ.
Съгласно чл.6.2 от Споразумението „44 бит“ЕООД е разполагал с правото да поиска
разваляне на споразумението поради отказ да го изпълни в частта за продажба на дялове от
капитала на „Пропърти Метросити А21“ЕООД, като при упражняването на това право,
страната която е поискала разваляне на споразумението/т.е „44 бит“ЕООД/ ще дължи на
другата страна обезщетение за неизпълнение на задължението по чл.4.2 в размер на сумата
от 200 000 лева.
Между страните не се спори, а и се установява, че на 31.03.2015г. „44 бит“ЕООД е
упражнил правото си по чл.6.2 от споразумението, като е изпратил на въззиваемия Д. К. Р.
уведомление с нотариална заверка рег. № 7631 на нотариус № 310-А. Ч. с район на действие
СРС, с което го е уведомила, че няма да изпълни споразумението от 26.02.2015г., в частта му
за продажбата на дяловете от капитала на „Пропърти Метросити А21“ЕООД и в тази част го
счита за развалено от датата на нотариалната заверка на уведомлението, т.е от 31.03.2015г.
Не се спори, а и се установява, че със същото уведомление „44 бит“ЕООД е
декларирал, че се съгласява да заплати договорената неустойка по чл.6.2 от споразумението
в срока по чл.6.4 от същото- до 2 месеца от разваляне на споразумението.
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ от 24.11.2015год. по ч.гр.д. №
53841/2015год. СРС, е разпоредил на основание Чл.417,т.3 от ГПК длъжникът „44
бит“ЕООД да заплати на Д. К. Р. сумата 200 000 лева, представляваща дължима неустойка
по чл.6.2 от Споразумение от 26.02.2015г. с нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва от 7.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.78,
ал.1 ГПК сумата 4000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по
производството.
Видно е също така от представеното по делото разпореждане от
23.12.2015год./връчено на 08.01.2016г./, че заповедният съд е уведомил молителя Д. Р., че в
срока по Чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което на
основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е указал, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство съобщение/л.65/
ищецът е бил уведомен за горните указания на съда на 08.01.2016год. и съответно искът
видно от представения препис на исковата молба е бил предявен пред Софийски градски съд
на 11.02.2016год, т.е в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
3
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните
правни изводи :
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи,
които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
Правилни и законосъобразни са изводите на първата инстанция, че произтичащата от
чл.6.2 от споразумението от 26.02.2015г. едностранна възможност за всяка от страните да се
откаже от договора, по същество не представлява разваляне на договора по см. на чл.87 от
ЗЗД, а представлява изрично предвидена в договора едностранна възможност на всяка от
страните да се откаже от него. Това е така, защото правото да се развали договора
принадлежи единствено на изправната страна, а в случая страните изрично са предвидили
възможността да се прекрати за в бъдеще съществуващата между тях облигационна връзка
по инициатива на която и да е от тях без да има значение дали тя има качеството на
изправна страна, както и дали другата страна е изпълнила своите насрещни задължения по
правоотношението. И именно поради това/вкл. и поради липсата на виновно поведение/ е
предвидено в клаузата на 6.2 от споразумението задължение на страната по чиято
инициатива е прекратено правоотношението да заплати на другата обезщетение/имащо
характер на неустойка/, което има компенсаторен характер и с което се цели да се обезщети
тази страна за вредите от прекратяването на договора независимо, че е започнало неговото
изпълнение. По това всъщност уговорената възможност по чл.6.2 от споразумението
наподобява института на отметнината, но с тази разлика, че отказът е упражнен след като
изпълнението на договора е започнало.
В настоящия случай именно с упражняването на правото по чл.6.2 от споразумението
да се прекрати едностранно действието на договора от страна на „44 бит“ЕООД, което е
обективирано в уведомлението от 31.03.2015г., е възникнало правото на другата страна Д. Р.
да получи сумата 200 000 лева, представляваща дължима неустойка по чл.6.2 от
Споразумение от 26.02.2015г.
Въззивният съд намира клаузата за неустойка за валидна, а възражението на
въззивника за липса на индивидуализация на поетото задължение за прехвърляне на
дружествените дялове от капитала на „Пропърти Метросити А21“ЕООД за неоснователно. В
чл. 4.2 от споразумението от 26.02.2015 г. страните са постигнали недвусмислена и ясно
изразена уговорка за продажбата на дяловете притежавани от 44 бит“ЕООД в това
дружество при цена от 515 000 лева, след като въззивникът като негов едноличен
собственик извърши непарична вноска- апорт на описаните в приложението към
споразумението недвижими имоти, с което на практика ще се увеличи капитала на
4
дружеството и за което ще са приложими правилата на чл. 72 и сл. от ТЗ, и в този смисъл
доводите за противоречие с чл. 134 ТЗ правилно са преценени от първата инстанция като
напълно ирелевантни за предмета на спора.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че дължи връщане на получения задатък
по чл. 5.7 от 20 000 лв. в двоен размер, а не заплащане на неустойка от 200 000 лв. тъй като
по арг. от чл.93, ал.2 от ЗЗД задатък в двоен размер може да претендира единствено
изправната страна, която се е отказала от договора, поради неизпълнението му от длъжника,
но настоящият случай не е такъв. Както се посочи по-горе отношенията между страните не
се разглеждат на базата на виновното неизпълнение на задълженията на страните, а на
изрично предвидената в договора възможност която и да е от тях едностранно да се откаже
от договора независимо от липсата на виновно поведение на другата и за което е предвидено
да й дължи компенсаторно обезщетение в размер на исковата сумата от 200 000 лева. Ето
защо, както правилно е заключил и първостепенният съд, не е налице конкуренция между
уговорените в споразумението задатък и неустойка.
Неоснователни са и доводите на въззивника за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави, като въззивният съд споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, че същата не е уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции. Предвидената неустойка в размер на 200 000 лв., не
е и прекомерна по размер, тъй като освен обезщетителна, неустойката има и санкционна
функция, целяща да стимулира страните да изпълнят договореното. Дължимата неустойка е
точно и ясно отнапред определена по размер и е дължима поради едностранния отказ на
ответника да изпълни задължението си, видно от уведомителното писмо от 31.03.2015 г.,
изпратено от него до ищеца.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за основателност на предявените
искове в уважените от първостепенния съд размери, поради което и поради съвпадение в
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5773 от 07.08.2017г., постановено по търг. дело №
1704/2016 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6