№ 83
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002558 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.No-277356/22.10.2020 година от
„Специализирана болница за активно лечение по медицинска онкология-
доцент д-р В. Ц.-София“ ООД срещу решение 260028/18.09.2020 година,
постановено по т.д.1423/2019 година по описа на Софийски градски съд, ТО,
VI-21 състав с което е осъдено да заплати на С. С. В., ЕГН-**********,
гр.***, бул.“***“, 5, вх.В, ет.6, сумата от 31406.67 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК ОТ
157 003 ЛЕВА, представляваща паричната равностойност на дружествен дял,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2019 година до
окончателното заплащане, обезщетение за забавено изпълнение в размер на
1709.92 лева за периода 01.12.2018 година-22.07.2019 година, както и
разноски в размер на 1774.66 лева.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
направените от съда фактически изводи за определянето на стойността не
кореспондират с дадените от вещото лице отговори, като съдът е следвало да
съобрази, че дяловете са производни на така наречения чист актив. Не следва
да се уважава и иска за обезщетение за забава, тъй като не е налице забава на
1
ответника. Липсва изрична писмена покана до дружеството. Претендира се
отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на
решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Против жалбата е подаден писмен отговор от въззиваемата страна С.
В., в който се моли постановеното решение да бъде потвърдено.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 23.07.2019 година ищецът С. С. В. излага, че е
бивш съдружник в ответното дружество „Специализирана болница за активно
лечение по медицинска онкология-доцент д-р В. Ц.-София“ ООД като
притежава 3500 дружествени дяла с номинална стойност от 1 лев всеки от
капитала на дружеството. Членственото правоотношение е прекратено от
него с предизвестие, връчено чрез телепоща изх.17/08.08.2018 година на
Български пощи, с което уведомява дружеството, че прекратява участието си
с 3-месечно предизвестие. Писмото е доставено на 09.08.2018 година, поради
което срокът е изтекъл на 09.11.2018 година. Съгласно чл.125, ал.3 ТЗ
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводния баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а именно ноември,
2018 година, като счита, че общата стойност на дружествения му дял възлиза
на 157033 лева. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да
му заплати сумата от 31406.67 лева, предявен като частичен иск от сумата
157033 лева, представляваща стойността на дружествения му дял в
дружеството, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба-23.07.2019 година до окончателното изплащане
на задължението; сумата 1709.92 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 09.11.2018 година до 23.07.2019 година. Претендира да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението, че
членственото правоотношение е прекратено, тъй като то не става
автоматично, а е необходимо настъпването на сложен фактически състав,
който не е завършен. Счита, че размерът на дружествения дял е завишен. При
изплащане на дела на напусналия съдружник следва да се извади от
2
междинния счетоводен резултат корпоративният данък, както и всички
данъци, които следва да се удържат от дружеството. Твърди, че ответникът не
е изпаднал в забава, тъй като не е бил поканен. Ищецът не е изпълнил
задължението си да покани дружеството, поради което предявеният иск се
явява неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от вписаните по партидата на дружеството
обстоятелства, че ищецът С. С. В. е вписан като съдружник в
„Специализирана болница за активно лечение по медицинска онкология-
доцент д-р В. Ц. –София“ ООД, като същият притежава 3500 дружествени
дяла с номинална стойност 1 /един/ лев от капитала на дружеството.
Видно от представеното предизвестие /л.10 и 11/ е, че същият е
упражнил правото си да прекрати участието в дружеството, като
предизвестието е получено на 09.08.2014 година, поради което 3-месечния
срок е изтекъл на 09.11.2014 година.
От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че по данни от нарочно
изготвения междинен счетоводен баланс към ноември, 2018 година актива на
баланса е в размер на 1676 хил.лв., формиран от сбора на нетекущите
вземания 1233 хил.лв. и текущи активи в размер на 443 хил.лв., а
задълженията на дружеството са в размер на 363 хил.лв., поради което
стойността на собствения капитал е 1313 хил.лв., формиран от разликата
между активите и задълженията.
За да определи стойността на един дял вещото лице е използвало
формулата за определяне на нетната стойност на активите, която е позната
още като чиста стойност на имуществото на едно дружество е разликата
между правата и задълженията му т.е. собствения капитал на дружеството, но
с уточнението, че собствения капитал е разликата между стойностите на
активите и пасивите, така както са оценени за счетоводни цели, като
стойността на един дял е 43.18 лева, поради което общата стойност на
дружествения дял възлиза на 151145.54 лева. Законната лихва за забава до
3
23.07.2019 година е в размер на 2158.02 лева. Активите на дружеството са в
размер на 1676 хил.лв. и са формирани от предоставени дългосрочни заеми,
нетекущи дълготрайни активи, вземания от клиенти и доставчици, други
вземания, парични средства, текущи /краткотрайни/ активи. Съгласно анализа
на предоставената оборотна ведомост за периода от 01.01.2018 до 31.01.2018
година и представения амортизационен план се установява, че дружеството
не притежава недвижими имоти, медицинска техника и оборудване,
медикаменти и медицински консумативи Дългосрочните финансови активи са
предоставени заеми към „Приложна наука“ ООД. Стойността на
задълженията е в размер на 363 хил.лв. Вземанията са в размер на 1655741
лева и са формирани от вземания от клиенти, предоставени заеми, вземания
по записани дялови вноски. След удържане на 5% данък върху сумата, която
се дължи следва да се осчетоводи за изплащане сума в размер на 143 763.26
лева.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Искът е предоставен на съдружника, чието членствено
правоотношение е прекратено, поради което за същия възниква правото да
претендира равностойността на дружествения си дял, определен към края на
месеца, в който е прекратено членственото правоотношение.
Правото на съдружника да прекрати участието си в дружество с
ограничена отговорност чрез предизвестие е от категорията на
потестативните субективни права, характеризиращи се с това, че по силата на
едностранно волеизявление предизвикват промяна в чужда правна сфера с
факта на достигане на волеизявлението до адресата и изтичане на
предвидения в закона или дружествения договор срок. Прекратяването на
членственото правоотношение настъпва автоматично след изтичане на срока
на писмено предизвестие. Именно поради потестативния му характер,законът
не поставя като условие за възникването на правните последици от
реализирането му, наличие на решение на общото събрание за освобождаване
на съдружника. Същевременно буквалното и систематично тълкуване на
4
нормата на чл.125 ал.2 ТЗ от ТЗ изключва възможността прекратяването да
бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в това число от
уреждане на имуществените отношения по чл.127 във вр. чл.125 ал.3 от ТЗ, и
от установената процедура по чл.26 от дружествения договор. В този смисъл
е и задължителната практика по чл.290 от ГПК – Решение №46/22.04.2010 г.,
по търг.дело №500/2009 г. на II ТО. , поради което не може да бъде споделено
направеното от ответника възражение, че не е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение и, че е необходимо настъпването на сложен
фактически състав, който не е завършен.
С оглед прекратяването на членственото правоотношение за ищеца е
възникнало правото да получи равностойността на дружествения си дял,
определен към края на месеца, в който е прекратено членственото
правоотношение, в процесния случай ноември, 2018 година.
По реда на чл.290 ГПК са постановени решения от ВКС относно
начина на уреждане на имуществените последици при прекратяване на
участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност: Решение №
64/09.06.2009г. по т.д.№ 504/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение №
224/10.09.2010г. по т.д.№ 765/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение №
81/18.07.2011г. по т.д.№ 809/10г. на ВКС, ТК, І отд. Решение №
87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о., Решение № 120/10.07.2012г. по т.д.
№ 781/11г. на ІІ т.о. и Решение № 10/10.09.2012г. по т.д.№ 502/2010г. на ІІ т.о.
Съобразно практиката на ВКС при определяне на равностойността на
дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с
ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се
отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване,
себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите
счетоводни стандарти – Решение № 64/09.06.09г. по т.д.№ 504/08г. на ІІ т.о. и
Решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о. В компонентите за
формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива
на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва
въз основа на т.нар. чист актив /без собствения капитал, резерви и финансов
резултат/ - Решение № 224/10.09.10г. по т.д.№ 765/08г. на ІІ т.о.
Законодателят императивно е определил конкретния момент, към който
5
следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на
уреждане на имуществените отношения на съдружника – също и Решение №
120/10.07.2012г. по т.д.№ 781/11г. на ІІ т.о. В Решение № 405/25.06.2001г. по
т.д.№ 144/07г. на І т.о. е допусната възможността в дружествения договор да
се уговори при напускане на съдружник, същият да получи дяловата си
вноска, но и е обявена за нищожна клаузата в договора, според което
напускащият съдружник получава само тази сума, но не и равностойността на
дружествения си дял по чл.125, ал.3 ТЗ. Това решение не представлява
задължителна за съдилищата практика, но по същество не предписва и не
тълкува закона в смисъл, че за съдружника възниква право на възстановяване
на направената дялова вноска при прекратяване на участието, независимо и
самостоятелно от уредбата на имуществените отношения по чл.125, ал.3 ТЗ.
С оглед на даденото разрешение в практиката на ВКС дяловата вноска
на съдружника намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела
„Собствен капитал”, поради което не се включва в чистия актив и при
формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника,
прекратил участието си. Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ предвижда уреждане
на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника,
но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска се
заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела
му в капитала – чл.127 ТЗ. В този смисъл, под „имуществени последици”,
съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът,
прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към
момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност
на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл.127 ТЗ, независимо от
вида на вноската – парична или непарична и от размера й към момента на
възникване на членственото правоотношение на този съдружник.
Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато
сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се
включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на
участието. В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не
е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се
изплати делът му - решение № 100 от 07.02.2013 г., по т.д.№ 665 / 2011 г. на І
6
т.о. на ВКС.
Равностойността на дружествения дял се получава като от актива по
счетоводния баланс се вземе стойността на дълготрайните материални активи
на дружеството (напр. земя, сгради), други нематериални активи и
краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството
(т.е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При
съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от
задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който
се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество.
Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си
съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и
определената стойност на един дружествен дял, което съгласно вещото лице е
в размер на сума от 151 145.54 лева, като при формиране на този резултат
вещото лице е включило вземанията.
Направено е от ответника възражение относно включването на
вземанията от баланса с твърдения, че същите са несъбираеми.
Вещото лице е извършило анализ на предоставената оборотна
ведомост и е установило, че 1233339.92 лева са преведени като заем на
„Приложна наука“ ООД, 241449.14 лева са вземания от клиенти.
Посочило е, че най-големия длъжник на дружеството е „Приложна
наука“ ООД, като вземанията са формирани в резултат на извършени
осчетоводявания на предоставени суми с банково бордеро и едно
осчетоводяване с мемориален ордер на 01.01.2018 година за сумата в размер
на 191410.00 лева. От анализа на годишните финансови отчети на
дружеството „Приложна наука“ ООД се установява, че дружеството е с
отрицателен финансов капитал. Активите на дружеството са в размер на 689
хил.лева. Двете дружества са свързани лица, като сумите са трудно
събираеми, датират от 2016 година. По отношение вземанията от клиенти към
30.11.2018 година фактурираните суми са 444253.76 лева, а погасените
491 285.72 лева. Вземанията по записани дялови вноски са от свързани лица и
датират от 2014 и 2015 година.
Определянето на вземането към „Приложна наука“ ООД в размер 1233
7
хил.лв. като несъбираемо ще формира записването на сумата като загуба,
което ще намали собствения капитал с тази сума, което като краен резултат
ще доведе до надхвърляне сумата на пасива над актива.
Ищецът твърди, че обезценяването на вземането е недопустимо, тъй
като законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да
става на база пазарна цена на активите, като това може да стане само в случай
на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени
по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати
съответствуващия му се ликвидационен дял.
Определянето на вземането за несъбираемо не представлява
изчисляване на стойността му по пазарни цени.
Тъй като става въпрос за вземания приложение ще намери НСС 32
финансови инструменти.
Съгласно НСС 32 Кредитите и вземанията, възникнали първоначално в
предприятието, са финансови активи, създадени от предприятието
посредством директно предоставяне на пари, стоки и услуги на различни
дебитори. а) оценяването при първоначално признаване е по историческата
цена при възникването, включително всички разходи по сделката: такси,
комисиони, разноски и други. В първоначалната оценка не се включват
финансирания и разпределена част от административни и други общи
разходи;
б) след първоначалното оценяване и признаване тези активи се отчитат по
амортизирана стойност и не се преоценяват по справедлива цена. Вместо
провизиране на несъбираемата им част и отчитане на същата като коректив на
вземането и кредита, както беше регламентирано досега с НСС 3,
амортизацията намалява директно първоначалния размер на финансовия
актив, т.е. като отчетна стойност се формира сума, която предприятието
очаква да получи срещу актива на падежа или друга договорена дата; в)
обезценка на този вид финансови активи се прави, когато има доказателства
или голяма вероятност предприятието да не получи (инкасира) сумите
съгласно договорните условия с третото лице, включително и лихви към
главницата. Тогава то определя възстановимата стойност на кредитите и
вземанията, т.е. сегашната стойност на очакваните парични потоци. По
8
същество това е номиналната стойност, дисконтирана с подходящ лихвен
процент. Разликата между тази стойност и отчетната стойност, която е по-
висока, представлява обезценка на финансовите активи.
г) освобождаването от активите става чрез погасяване или чрез замяна,
при която новопридобитият актив се записва по справедливата му стойност и
се отчита приход или разход от финансови операции, ако тя е по-висока или
по-ниска от балансовата стойност на заменения актив. Като обезценка на този
вид финансови активи се третира и несъбираемостта им - цялостна или
частична, когато вземанията са просрочени. Конкретният размер на
обезценката и времето, когато тя трябва да бъде отчетена, се определя от
предприятието конкретно, в зависимост от обстоятелствата и наличната
информация, като основание за обезценяването. Такива основания могат да
бъдат:- безспорно установени финансови затруднения на длъжника, в
резултат на което той просрочва своето задължение;- фактически нарушения
на договора между страните, при което той не се изпълнява или не се правят
плащанията;- търговски опит с въпросния длъжник от негови минали
действия и системно просрочване на задълженията;- други обстоятелства като
реорганизации, закриване на дейности, тенденции или начало на
несъстоятелност и други.
Съгласно стандартите за изготвяне на междинен финансов отчет
изрично е изискването за тях да се прилага същата счетоводна политика,
която е приложима при съставянето на годишните счетоводни отчети, като
приложение намират и същите критерии за признаване и представяне на
активи, пасиви, приходи и разходи.
Вещото лице не е посочило, че дружеството прилага международните
финансови счетоводни стандарти, поради което приложение ще намерят
националните стандарти за малки и средни предприятия. Пълният ГФО,
съгласно чл.29, ал.1 и 2 ЗСч във вр. с т.2 НСС 1 се състои от счетоводен
баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци , отчет за
собствения капитал и приложение, вкл.справка за нетекущите активи.
По делото е представен както изготвен от дружеството междинен
баланс така и ГФО към 31.12.2018 година, обявен в Търговския регистър, като
не е представено приложение. В приложението се посочва приложимостта на
9
стандартите, счетоводната политика на дружеството, включително базите за
оценяване, предимствата на един счетоводен принцип пред друг.
Първоначалното признаване на активите и пасивите, собствения капитал,
приходите и разходите става по метода на историческата цена, като в края на
отчетния период се извършва проверка относно нуждата от обезценка на
активи, както и оценка на нетната реализируема стойност на стоково-
материалните запаси.
В двата баланса вземанията са отразени по историческата цена на
придобиване, което означава, че счетоводната политика, която дружеството
прилага е оценката на активите да се извършва по историческата им цена на
придобиване, както и съдържа волеизявлението на дружеството, че е
извършило преценка в края на отчетния период относно нуждата от обезценка
на активи като е преценено, че не са налице условия за обезценка.
Конкретният размер и времето, когато тя трябва да бъде отчетена, се
определя от предприятието, в зависимост от обстоятелствата и наличната
информация, като основание за обезценяването. Предприятието не е
приложило НСС 32 за да третира несъбираемостта на вземанията, точно
обратното извършило е преценка, че вземанията следва да се посочат по
тяхната историческа стойност на придобиване, преценило е че същите са
събираеми, поради което и чистия актив следва да се определи на база
балансовата стойност по баланса, изготвен за целите на това производство от
дружеството и съобразените от вещото лице данни по този баланс.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Уговореното задължение е лихвоносно, ответникът е изпаднал в
забава, съгласно поканата, в която изрично е поканен да заплати
равностойността на дружествения дял, в размер от 164500 лева, поради което,
с оглед основателността на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава. Размерът е определен от вещото
лице, но тъй като страната не е допуснала изменение на иска, чрез неговото
увеличаване следва да бъде присъден размера, посочен в исковата молба, а
именно сумата от 1709.92 лева.
10
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна С. В. дължимите разноски за настощата инстанция в
размер на 1500 лева, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие, в който съгласно чл.3 от същия е отразено волеизявлението на
страните, че възнаграждението е заплатено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260028/18.09.2020 година, постановено по
т.д.1423/2019 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение по
медицинска онкология-доцент д-р В. Ц.-София“ ООД да заплати на С. С. В.,
ЕГН-**********, гр.***, бул.“***“, 5, вх.В, ет.6 сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11