РЕШЕНИЕ № 604
гр. Пловдив, 04.11.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на
10 октомври 2019 г. в състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА ,
като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 830/2018 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Иск по чл.
79 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ.
Ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, моли ответницата Р.А.М.в качеството й са едноличен търговец с фирма
ЕТ „АДРИ-9-Р.А.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ЖК „Тракия“ бл. 283, вх. А, ет.6, ап.16, да бъде осъдена да заплати следните
суми, представляващи част от задължения по Договор за банков кредит № BL22158 от 01.10.08 г. и
анекси към него:
- 68 130.42 швейцарски
франка –дължима главница за периода 21.11.2016
-22.10.2018 г.
- 264.00 лв. – нотариални разходи за периода
02.04.2018 до 22.10.2018,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба – 23.10.18 /исковата молба е подадена по
пощата с пощенско клеймо 23.10.18/ до
окончателното изплащане на сумите.
Претендира
присъждане на разноските, направени в настоящето производство.
Ответницата
оспорва изцяло предявения иск и моли да се постанови решение, с което същият да
бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
На
02.10.2008 г. между ЕТ „АДРИ-9-Р.А.“ ЕИК ********* и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен договор за банков кредит – продукт „бизнес помещение“ № BL22158/1.10.2008 г., по
силата на който банката се е задължила да предостави на ответницата кредит в
размер на 80 000 шв.фр. за покупка на описан недвижим имот, който да
използва за своята дейност. Кредитополучателят
се задължил да върне кредита заедно с дължимите лихви в срок от 180 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка и при условията, уговорени в
договора.
В раздел ІV - чл. 9а – чл.
9е са предвидени т.нар. „специални
условия по кредита“. Съгласно чл. 9а кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франка съответно в
български лева или евро, като за услугата се задължава да заплати комисионна
съгласно действащата към датата на превалутиране тарифа на банката; с
подписването на договора кредитополучателят се е съгласил в случаите на
превалутиране банката да превалутира кредита в лева или евро по обявения курс
„Купува“ на банката за швейцарски франка за датата на превалутирането.
В
чл. 9б е посочено, че „превалутирането“ представлява промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да
се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същия.
В чл. 9в, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или
„продава“, както и превалутирането, може да има за последица повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лв/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди, вкл. пропуснати ползи, произтичащи
от промяната на валутните курсове, новите лихви, приложими към превалутирания
кредит.
Чл. 9в, ал.2 от договора съдържа
писмена декларация на кредитополучателя, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 3, ал.4 и чл.
9а-9в от договора и е съгласен с настъпването им.
Кредитът, ведно с лихвите, се
погасява съобразно погасителен план, неразделна част от договора, който се
подписва при окончателното усвояване на кредита. Първото плащане за погасяване
на предоставения кредит се извършва на 21-во число на месеца, следващ месеца на
откриване на заемната сметка. Погасяването на кредита се извършва по банкова
сметка с посочен номер, различна от тази, по която е усвоен.
Чл. 4 съдържа уговорката между
страните досежно размера на лихвата – дължимата от кредитополучателя годишна
лихва включва действащия базов лихвен процент за малки фирми за швейцарски
франка, обявен от банката, който не подлежи на договаряне, и договорна лихвена
надбавка в размер на 0.7 пункта. Отразено е, че към датата на договора БЛПМФ за
швейцарски франка е 6,9%. Според ал. 3 БЛПМФ не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во
число от датата на промяната му.
Чл. 5 предвижда, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва по чл. 4 се увеличава
автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в
размер на 10 пункта.
Според чл. 21 кредитополучателят
се е задължил да издължава вноските по главницата, лихвите, таксите,
комисионните и други разноски по кредита, във
валутата, посочена в чл. 1, а именно швейцарски франка.
В чл. 26 са предвидени случаите,
в които в полза на банката възниква правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем – сред тях е случаят, в който кредитополучателят не е изпълнил което и
да е задължение, поето с договора, в т.ч. не е внесъл дължима вноска по
главница и/или лихва. Според чл. 27, б. „в“ при неизпълнение от страна на
кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения, банката има
право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.
Подписано е приложение № 1 към
договора от 01.12.2008 год., с което страните констатират, че заемната сметка
по договора е открита на дата 01.12.2008 год. Т.е. на тази дата кредитът е
усвоен, при което срокът за погасяване на кредита от 180 месеца изтича до м.
12.2023 година.
На същата дата - 01.12.2008 год.
е съставен и погасителен план, представен с исковата молба, с дата на усвояване
– 1.12.08, начало на издължване: 21.01.09, край на издължаване: 1.12.2023
г.Валутата по погасителния план е швейцарски франкове.
Впоследствие условията по кредита
са променяни със седем последователни анекса:
Анекс № 1 от 01.02.2012 год. се
договаря тримесечен период на облекчено погасяване на кредита, през който
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката ежемесечно погасителна
вноска, равна на дължимото плащане по лихви за съответния период, като след
изтичане на периода за облекчено погасяване, се погасява остатъка по редовната
главница на кредита, като размерът на вноските се определя с нов погасителен
план, неразделна част от анекса.
С анекс № 2 от 13.12.2012 год.
се постига съгласие, че
кредитополучателят ще ползва четиримесечен период на облекчено погасяване, през
който търговецът се задължава да заплаща ежемесечно погасителна вноска,
равняваща се на дължимото плащане по лихви за съответния месец, а останалите
вноски се определят в нов погасителен план, представен по делото.
Анекс № 3 въвежда нов двумесечен
период на облекчено погасяване.
С Анекс № 4 / 10.06.2013 год.
освен въвеждането нов шестмесечен срок за облекчено погасяване, през който в
първите два месеца се плащат единствено вноски по лихви, а през останалите
четири – вноски в размер на 650 СHF, е продължен и крайният срок за издължаване на кредита с пет години - до
21.12.2028 год. Предвидено е ново обезпечение – поръчителство на А.Г., с който
е сключен договор за поръчителство от 10.06.2013 год. Отговорността на
поръчителя не е предмет на настоящия спор, тъй като исковете не са предявени
спрямо него.
С Анекс № 5 / 31.01.2014 год. е
постигнато съгласие за срок от два месеца да се въведе ново облекчено
погасяване, в който е дължимо единствено плащане по лихви.
С Анекс № 6/12.03.2015 год., с
който отново се въвежда режим на облекчено погасяване при условие, че се погасят вече просрочените
задължения. Предвижда в чл. 2.2 лихва в размер на базовия лихвен - малки фирми /БЛПМФ/ за швейцарски франкове,
обявен от банката, като чл. 2.3 предвижда, че
при просрочие с повече от 30 дни на която и да е погасителна вноска,
лихвената надбавка се увеличава, като кредитополучателят дължи лихва в размер
на 8,7 процента, равна на сбора от действащия БЛПМФ и лихвена надбавка от 0.7
пункта. В чл. 2.1. е посочено, че кредитополучателят се е съгласил да погаси
всички просрочени задължения по кредита, като ако не стори това е дал
безусловното си съгласие банката служебно да преоформи сумата на съществуващото
просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита.
Последното изменение в договора е
постигнато с Анекс № 7 / 20.04.2016 год., с който е договорен нов шестмесечен
период на облекчено погасяване, съобразно погасителен план, в който ще се
дължат само вноски по лихва. Постигнато е и съгласие договорната лихва да бъде
намалена с 1 пункт под БЛПМФ, но лихвата при просрочие повече от 30 дни остава
8,7% /БЛПМФ + 0.7 пункта/. В чл. 2 от Анекса отново е посочено, че при
непогасяване на просрочените задължения, банката ще преоформи сумата на
съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница.
Поради
допуснати просрочия - 24 вноски за главница, считано от 21.11.2016 и 28 вноски
за лихва, считано от 21.07.2016, банката
обявила целия кредит за предсрочно изискуем, като уведомила ответницата чрез
връчване на нотариална покана.
На 26.02.2018 год. кредиторът е
отправил до ЕТ „Адри“ нотариална покана, с която го уведомява, че е прекратил
плащанията, произтичащи от двата договора за кредит, в т.ч. и процесния; че
размерът на просрочената сума по процесния кредит е 13 662.12 СHF. Отправена е покана за
доброволно погасяване на задълженията в едноседмичен срок, с позоваване на чл.
27, вр. чл. 26 от договора за трансформация на кредита в предсрочно изискуем.
Поканата е връчена лично на Р.М., като собственик и представляващ едноличния
търговец, на 22.03.2018 год., което е удостоверено от нотариус Кашилска, като е
представена и разписката за връчване.
По делото е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда
като компетнетно изготвено и неоспорено от страните.
В
заключението е констатирано, че на 1.12.08 г. е заверена посочената в чл. 2,
ал.2 от договора банкова сметка на кредитополучателя със сумата 80 000 СНF, с което кредитът е изцяло
усвоен. Подробно са последени начисленията за главница и лихви към всяка падежна
дата, съответно извършените плащания и допуснатите просрочия. Констатиран е, че
последното плащане по кредита е на 15.9.16 г., когато са внесени в брой 400
евро, с които са погасени просрочени договорни лихви и такси администриране на
кредит. Мотивиран е краен извод, че дължимата главница по кредита възлиза на
68 103.42 шв.фр. Констатирано е, че на 2.4.18 г. са начислени нотариални
такси в размер на 264 лв.
Основно
възражение, което се поддържа от ответницата, е за нищожност на договора, тъй
като са нищожни отделни негови клаузи, касаещи съществените му елементи.
Ответницата счита за недействителни уговорките, че връщането на кредита се
дължи в швейцарски франкове, като се възразява, че всъщност кредитът е усвоен в
български лева, в която валута следва да бъде и върнат; в противен случай,
счита, че би се получило неоснователно нарушаване на правната симетрие в отношенията
между страните – някоя от страните би се оказала ощетена за сметка на друга
поради промените във валутните курсове. В тази връзка оспорва като
неоснователна претенцията за връщане на сума в швейцарски франкове, като счита,
че евентуално искът следва да бъде уважен до размера, в който кредитът се е
оказал необслужван в български лева. Навеждат се доводи, че уговорките за връщане на кредита в швейцарски
франка са подписани от кредитополучателя при условията на неинформирано
съгласие за съществени елементи от договора – валутата, в която кредитът
подлежи на връщане.
Съдът намира
това възражение за неоснователно.
Договорът за кредит има за предмет средства в конкретно
посочена валута – швейцарски франкове. Той е усвоен в швейцарски франка, което
се установява от експертизата – заемната сметка е заверена на 01.12.2008 год. с
80 000 швейцарски франка. Т.е. кредитът е усвоен именно в посочената в
договора валута.
Съгласно чл. 21, ал. 1, вр. чл. 1 от договора
кредитополучателят издължава вноските по главницата, лихвите, таксите,
комисионните и други разноски по кредита във валутата по чл. 1 – швейцарски
франка, като именно в такава валута погасителните планове, подписани между
страните, определят задълженията за главници, лихви, съответно дължими месечни вноски.
Липсва основание да се приеме, че сключването на договора
с предмет сума в чужда валута е сключен в хипотеза на неинформирано съгласие,
приравняващо се на липса на съгласие. В договора е налице специален раздел
четвърти, изписан и в удебелен шрифт, касаещ специалните валутни условия на
кредита. Изрично е посочено, че кредитополучателят е изцяло запознат с
икономическия смисъл и правните последици на нормите, касаещи валутата и е
съгласен с настъпването им. Поради това не може да се възприеме тезата за
наличие на неинформирано съгласие.
Следва да се посочени, че съгласно чл. 9а, ал. 1 от
договора кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франка съответно в български лева или
евро, т.е. във всеки един момент от изпълнението на договора, когато курсът на
швейцарският франк се е оказал неизгоден,
кредитополучателят е имал възможност да иска превалутиране. Такова искане обаче нито се твърди да е отправяно,
нито се установява да е постъпвало в банката. Анекс за изменение на валутата, в
която ще се обслужва кредитното задължение, не е подписван.
Поради това следва да се приеме, че кредитополучателят
информирано е приел и търпял /с пасивното си поведение и неотправяне на искане
за превалутиране/ икономическите последици от обслужването на кредита в
швейцарски франкове.
Навеждат се
и възражения за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Ответницата
счита, че недействителната клауза за връщане на дълга в шв.фр. следва да се
счита заменена с друга валидна клауза, като се приеме, че договорът е такъв в
лева и кредитът подлежи на връщане в лева.
Съдът
намира, че в случая Законът за защита на потребителите е неприложим, като
споделя възраженията в тази насока на ищцовата банка, изложени в допълнителната
искова молба. Отношенията между страните
са изцяло търговски и не подлежат на регулация от нормите на ЗЗП.
Легално
определение на понятието „потребител“ е дадено в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
според който "потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
В случая страна по договора за
кредит не е физическото лице Р.А. М., а Едноличен търговец „Адри“ като субект
на търговското право. Според чл. 430, ал. 1 от ТЗ, част от необходимото
съдържание на договора за кредит е неговата цел. Видно от посочената в договора
цел, предоставеният кредит не е за лични нужди на физическото лице, а за
закупуване на недвижим имот, който ще се ползва за дейността на едноличния
търговец. Налице е валидно сключена търговска сделка, като няма правно
основание да се сподели разбирането, че ответницата има качество на потребител
по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът приема, че както целият договор
за кредит, така и отделните негови клаузи, свързани с валутата, в която е отпуснат
и в която подлежи на връщане, са валидни. Те имат силата на закон за страните,
които са сключили договора – чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Кредитът е отпуснат в
чуждестранна валута – швейцарски франка и подлежи на издължаване в същата
валута. Ето защо, вариантът на заключението, изготвен в отговор на въпросите на
ответника, съдържащ изчисления на дълга
в лева, е неотносим към настоящия спор, поради което няма да бъде обсъждан в решението.
За пълнота
на настоящето решение съдът отбелязва и обстоятелството, че с подписването на
анекси № 6 и 7 страните са договорили капитализиране на просрочени лихви
/договорни и наказателни/, с което се е стигнало до анатоцизъм. Същият е
недопустим в отношенията между физически лица, но не и между търговци, ако е
изрично уговорен – чл. 294, ал.2 от ТЗ. Тъй като и двете страни по договора за
банков кредит са търговци, капитализацията, изрично уговорена в анекси № 6 и 7,
е допустима и с основание е зачетена от вещото лице при изчисляване размера на
дълга.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът
на дължимата главница по договора за кредит е 63 103.42 СHF, в какъвто размер е и заявения
иск. Вземането за главница е надлежно обявено за предсрочно изискуемо преди
образуването на делото – към момента на обявяването на предсрочната изискуемост
е било допуснато значително просрочие на вноски с настъпил падеж. Изявлението
на банката за трансформация на кредита в предсрочно изискуем е надлежно връчено
на длъжника, в съответствие с разрешенията, съдържащи се в ТР № 4 / 18.06.2014
год. на ОСГТК на ВКС.
При това положение осъдителният
иск за сумата 63 103.42 СHF се явява основателен и следва да
се уважи, като главницата се присъди ведно със законната лихва, считана от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Що се отнася до претенцията за
264 лв. - нотариални разходи за периода 02.04.2018 до 22.10.2018 съдът намира същата
за неоснователна и недоказана. По делото не са ангажирани доказателства, от
една страна, тези разноски действително да са направени от банката, а от друга,
да са направени във връзка с процесния договор, респ. ответницата да дължи
възстановяването им. В ССЕ единствено е посочено, че сумата е начислена от
банката в тежест на ответницата по кредита, но това не е достатъчно да се
приеме, че искът е основателен. Липсата на
доказателства за това разноските да са направени и то във връзка с
процесния договор /по основание и
размер/ води до извод за неоснователност на претенцията, която следва да бъде
отхвърлена.
За
разноските:
В полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски съразмерно на
уважената част на исковите претенции в размер на 9 590 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.А.М.в качеството й са едноличен търговец с фирма ЕТ „АДРИ-9-Р.А.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ бл. 283,
вх. А, ет.6, ап.16, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, 68 130.42
швейцарски франка –дължима главница за периода 21.11.2016 -22.10.2018
г. по Договор за банков кредит № BL22158 от 01.10.08 г. и
анекси към него,
ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 23.10.18 до окончателното й
изплащане,
ведно с
направените по делото разноски в размер
на 9 590 лв.,
като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска за сумата 264.00 лв. – нотариални разходи за периода 02.04.2018 до 22.10.2018.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: