Определение по дело №593/2015 на Районен съд - Свищов

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 299

                              гр.Свищов,27.08.2015г.

 

                      Подписаната Теодора Стоянова – съдия-докладчик по гр.д.593/2015г. по описа на СвРС, след като се запознах  с материалите по делото, намирам че предявения иск е недопустим и исковата молба следва да се върне.

Предявеният иск е за установяване недължимост на суми с правно основание  чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът  М.М. , чрез адв.С.М. твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ №725 В.Г. за сумата 10075,37 лв., от която: 1266,21 лв. Главница-данък върху недвижим имот и 331,71 лв. лихва върху него , 6537,65лв. такса за битови отпадъци и 1919,80лв. лихва върху тази такса, въз основа на акт за установяване на задължение №7-1/14.05.2014г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при Община Свищов. По изпълнителното дело направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1020,00лв. Твърди, че въпросният акт за установяване на задължение №7-1/14.05.2014г. не е му е връчен редовно и този факт бил установен с Определение №15./15.01.2015г. на Административен съд В.Търново, влязло в сила на 6.02.2015г., като съдът върнал на компетентния горестоящ административен орган в Община Свищов преписката и прекратил производството. Твърди, че към този момент няма произнасяне по преписката. Освен това направил искане до ЧСИ за прекратяване и спиране на изп.дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ №725 В.Г. , на което получил отказ. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Община Свищов, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ №725 В.Г., ищецът М.М.  не е имал качество на длъжник за описаните суми в акт за установяване на задължение №7-1/14.05.2014г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при Община Свищов. Претендира направените в изпълнителното производство разноски-1020,00лв.-за адвокатско възнаграждение.

Направено е особено искане на основание чл.391 ал.1 т.1 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявения иск през спиране на изпълнителното производство по ИД  № 20147250400462 по описа на ЧСИ №725 В.Г..

 Претендира съдебни разноски.

 

Към исковата молба са приложени заверени копия на покана за доброволно изпълнение, акт за установяване на задължение №7-1/14.05.2014г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при Община Свищов, Определение №15/15.01.2015г. по адм.д.№ 891/2014г. на Административен съд В.Търново, влязло в сила на 6.02.2015г.,съобщение за налагане на запор,писма до ЧСИ , съобщение за отказ за прекратяване и спиране на изп.д. № 20147250400462 по описа на ЧСИ №725 В.Г..

 

В изпълнение на чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. За вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ сочи, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Редът за издаване на административните актове, с които се определят задължения въз основа на декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК, като в разпоредбата на чл. 107 от ДОПК е регламентиран актът, който може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Следователно производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци е по реда на ДОПК. В чл. 156, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че на обжалване пред административния съд подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК следва, че на обжалване пред съда подлежи самия АУЗД, а не решението на решаващия орган. С изтичането на срока за обжалване акта за установяване на задължението става стабилен т.е. влиза в сила. Следователно наличието на специален ред за оспорване на задълженията за данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци води до извода, че липсва правен интерес от установяването на тези обстоятелства по общия гражданскоправен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Специалният ред по ДОПК и АПК за оспорването на тези задължения е редът за защита, по който ищецът е могъл да предяви основания / ако има такива/ за недължимост на сумите. Друг ред за защита, освен обжалването на акт за установяване на задължение №7-1/14.05.2014г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при Община Свищов , не е предвиден. Още повече , че в конкретния случай административната процедура не е приключила. Видно от Определение №15/15.01.2015г. по адм.д.№ 891/2014г. на Административен съд В.Търново, влязло в сила на 6.02.2015г., подадената там жалба / която е сходна по съдържание с подадената в РС искова молба/ е оставена без разглеждане, като предявена преждевременно, тъй като не е изчерпан редът за обжалване пред горестоящия административен орган –Кмета на Община Свищов. Жалбата е изпратена на Община Свищов за произнасяне на Кмета по преписката. По твърдения на ищеца към настоящия момент липсва такова произнасяне с нарочен акт, което потвърждава извода че не е изчерпан реда за обжалване , предвиден в ДОПК и АПК

 С оглед изложеното, иск за установяване на недължимост към датата на образуване на изпълнителното производство на  данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци по чл. 124 от ГПК, не може да се проведе успешно, защото  е допустим,  когато не е предвиден специален ред за реализиране на това право, а също и когато са налице частни вземания, а не публични. Нормата, която регулира отношенията, свързани с данъчните задължения не позволява недължимостта на данъка да се установява с този иск. В този смисъл е и Определение № 840/10.11.2005 г. по гр. д. № 719/2005 г., IV г.о. на ВКС, Бюлетин на ВКС бр. 6/2005 г., л.21 и Определение № 26 от 15.01.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 311/2008 г., I т.о., ТК, Определение № 444 от 31.12.2008 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2013/2008 г., V г.о., ГК.

Недопустимостта на предявеният иск следва и от разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК, която предвижда, че производството по принудителното изпълнение се прекратява, когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Специалната процедура по ДОПК изключва приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на публичните вземания на общините. Макар принудителното изпълнение да се извършва по реда на ГПК, разпоредбата на чл. 439 ГПК не е приложима, поради спецификата на задължението за данък и за местна такса.

В тази връзка направеното искане за спиране на изпълнителното производство е неоснователно. Обезпечение се  допуска при допустим и вероятно основателен иск, каквато хипотеза в случая не е налице.

 По изложените съображения производството следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М.М. , чрез адв.С.М. иск по чл.124 от ГПК против Община Свищов за установяване на недължимост към момента на образуване на изп.дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ №725 В.Г. на сумата 10075,37 лв., от която: 1266,21 лв. Главница-данък върху недвижим имот и 331,71 лв. лихва върху него , 6537,65лв. такса битови отпадъци и 1919,80лв. лихва върху тази такса, въз основа на акт за установяване на задължение №7-1/14.05.2014г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при Община Свищов, като недопустим.

         

Оставя без уважение искането за обезпечение на предявен иск чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ №725 В.Г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

                  

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: