Решение по дело №562/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 87
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20212130100562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Карнобат, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130100562 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Топлофикация –
П. АД гр. П. с която това дружество чрез неговия пълномощник е предявило иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против Р. ЛЮБ. Л.
, с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на
същия ответник , че същия му дължи следните суми, а именно: 1.сумата от 353, 74 лв. –
неплатена главница представляваща равностойността на доставената, ползвана в обекта на
същия потребител – апартамент находящ се в гр. П. на адм. адрес М.С. бл. *** незаплатена
топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 вкл. , 2. Мораторна лихва / обезщетение за забава / в размер
на сумата от 67, 93 лв. дължима се за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г., както и
законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
– 01.03. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането .
Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди
ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното
производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на
ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по
заповедното производство по ч.гр. д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС .
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява негов законен или
процесуален представител, като същото дружество чрез подадени от него нарочни молби
заявява , че поддържа предявените от него искове и моли тяхното уважаване изцяло така
както са предявени , ведно с всички законни последици от това .
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез пълномощника му и
процесуален представител адв. Т. ТР. е подал отговор по исковата молба с която са
предявени горепосочените установителни искове срещу него , като в нея оспорва така
предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло
като такива по съображения изложени в същия отговор.Претендира осъждането на
1
ищцовото дружество да му заплати всички направени от него съдебни разноски по
настоящото дело.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като
чрез пълномощника си и процесуален представител оспорва същите искове като
неоснователни и моли съдът да постанови съдебен акт по делото въз основа на събраните по
делото доказателства с които да ги отхвърли изцяло . Претендира за разноски по делото.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият предявен от ищеца Топлофикация – П. АД гр. П. иск се явява по
своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка
с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Р. ЛЮБ. Л.
съществуването в полза на ищеца Топлофикация – П. АД гр. П. на твърдяните от него
вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна
такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на
няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в
твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в
получаването на твърдените от страните доставка на топлинна енергия , ищецът като
страна по това валидно правоотношение – доставчик – продавач на същата топлинна
енергия да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него
топлинна енергия по договора сключен между тях за предоставяне на същата на
ответника в качеството му на потребител – купувач на енергия , ответникът също като
страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания за същата получена и доставена му топлинна енергия от ищеца
и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и
съответна заповед за изпълнение.
Не се спори между страните по делото , че ищцовото дружество Топлофикация –
П. АД гр. П. е краен снабдител съгласно Закона за енергетиката и като такъв продава
топлинна енергия на клиентите си при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация – П. ЕАД на потребители в град П. ,
които са влезли в законна сила поради одобряването им от ДКЕВР с решение по т. VI от
протокол № 13 от 18.12.2007 г. на Съвета на директорите на Топлофикация – П. ЕАД на
основание чл. 149 ал.1 т.3 от ЗЕ и са одобрени с решение № ОУ- 012 от 14.04.2008 г. на
ДКЕВР. В случая ответникът е имал качеството на "битов клиент " по смисъла на § 1, т. 2 а
от ДР на ЗЕ и между него и ищцовото дружество е бил сключен договор за продажба на
топлинна енергия при горепосочените публично известни общи условия, които влизат в
сила за потребителите, които купуват топлинна енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е
уредено в представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от Топлофикация – П. ЕАД на потребителите в град П..
Не се спори между страните и факта , че ответника Р. ЛЮБ. Л. е станал собственик
по наследство съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти и приложеното удостоверение за наследници изх. № 1 от
04.01.2016 г. издадено от Община Карнобат , като по този начин е притежавал като
собственик такъв недвижим имот като такъв, считано от 23.12.2015 г. който недвижим
имот е находящ се в гр. П. , обл. П. на адм. адрес - ул. М.С. бл. *** представляващ
апартамент № 40 на 4 етаж с площ от 65, 42 кв.м. , състоящ се от две стаи , кухня , сервизни
2
помещения и избено помещение № 6 с полезна площ от 3, 52 кв.м. . Не се спори между
страните и факта , че въз основа на протокол от Общото събрание на етажните собственици
от 18.11.2001 г. за сградата на ул. М.С. бл. 2 за входове А, Б и В е взето решение за
монтиране на уреди за индивидуално отчитане на топлинната енергия , за начина на
отчитане , разпределение и заплащане на подаваната и ползвана от всички собственици
топлинна енергия и въз основа на горепосочените Общи условия ищцовото дружество е
поело да снабдява с топлинна енергия горепосочения обект на ответника който е получил
клиентски абонатен номер № *** като затова същият ответник е имал и открита партида
вкл. и през процесния период от 1.05.2017 г. до 30.04.2020 г..
С оглед осъществяването на правата си по процесния договор за предоставяне на
топлинна енергия с оглед получаването на съответното заплащане на същата , с подаване
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми респ. сума ищецът е инициирал нарочно заповедно производство ,
като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС
по което последният съд е издал заповед № 31 от 25.03. 2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Р. ЛЮБ. Л. явяваща се
длъжник да заплати на кредиторът – ищецът по делото Топлофикация – П. АД гр. П.
дължимите се от същият суми посочени в диспозитива на исковата молба , а именно
общата сума от 420, 74 лв. включваща следните суми : 1. парична сума в размер на 353,
74 лв. – главница по неизплатени фактури за ползвана топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и 2 . сумата от 67 лв. представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата респ. мораторна лихва за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г./
грешно посочена сума вместо заявената такава от 67, 93 лв. , за която няма и отказ за
разликата по произнасянето / , както и 3. законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС – 01.03.2021 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 75 лв. / от която сумата от 25 лв. представляваща държавна такса и сумата
от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение / представляваща всички направени по
заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че спрямо
ищецът по настоящото дело е налице първата от императивните кумулативни предпоставки
за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство
за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника. Тъй като ответника посочен по-
горе е подал възражение по чл. 414 от ГПК против така издадената срещу него
горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение , то съдът с нарочно
разпореждане по същото ч.гр.д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС е указал на кредитора на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за
горепосочените задължения срещу ответника , което с настоящата си искова молба
сегашния ищецът е сторил, тъй като по силата на горепосочения договор същото има
горепосочените вземания срещу ответника . Горепосочените факти така установени от
настоящия съд не се оспорват от страните по делото, като се подкрепят изцяло от събраните
по делото доказателства. Съдът с оглед на горното намира предявените искове за допустими
, тъй като са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
От приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на
вещите лица С.Л. и С.А. изготвили съдебно – техническата експертиза, което съдът затова
приема като абсолютно доказателство по делото се установява, че през процесния период
абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, е работила, като е подавала топлинна
енергия само за отопление. През процесния период в имота на ответника е имало затапен
един водомер за топла вода , съгл. Констативен протокол на фирмата за топлинно
счетоводство Н. АД № 57 от 02.03.2016 г. , били са отсъединени радиаторите в жилището,
3
като е останало монтирано отоплително тяло респ. отоплителен уред Щранг – лира №
30150039 за което е била начислявана потребената топлинна енергия , която е в общ размер
за същата от 1, 137 М/Wh за процесния период и съответства на отчетеното количество и
начислената сума за заплащане . През периода не е имало начисление на топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия за отопление на имота , поради липса
на консумация. За имота в тежест на ответника не са били начислявани технологичните
разходи в абонатната станция , които са приспаднати с изравнителните сметки и не са
посочени в съответните месечни фактури за абонатния номер на ответника № *** за
процесния период от 1.5.2017 г. до 30.04.2020 г. Няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, което се установява чрез
сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Н.“ЕАД и ищцовото дружество за
абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението
и начисляването на разходите на ТЕ.Същите вещи лица посочват, че размерът на
задължението на ответника за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
отопление за процесния период възлиза на сумата от 421, 67лв.
От заключението на вещото лице М.Д. по назначената по делото съдебно –
счетоводната експертиза, прието по делото и възприето от съда като обективно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че стойността на потребената от ищеца топлинна
енергия за процесния период, възлиза общо на сумата от 353, 74 лв. претендирана главница
в която са включени следните суми : 1. Сума от 312, 73 лв. за отопление , 2. Сума в размер
на 12, 96 лв. за дялово разпределение и 3. Сума в размер на 28, 05 лв. за изравнителни
сметки , като за процесния период няма извършени плащания от страна на ответника , а
обезщетението за забава, изчислена върху всяка месечна сума за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2020 г. възлиза на 67,93 лв..
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик. От представените доказателства се установява, че в
процесния период ответникът е титуляр на право на собственост върху процесния недвижим
имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия /ТЕ/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ето защо,
ответникът като титуляр на правото на собственост има качеството на клиент на
дружеството.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно,
за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. Към исковата молба ищецът е приложил Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация П. “ ЕАД на потребители в град П. .
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна
енергия според вещите лица по съдебно техническата експертиза е бил извършван в
съответствие с нормативните изисквания. Вещите лица които са изготвили експертизата, са
ползвали не само предоставени им от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител
относно дяловото разпределение в случая Н. ЕАД гр. София. Заключението не е оспорено,
няма основание да не се кредитира, доколкото експертите са отговорили обективно и
4
компетентно на поставените им задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от същото заключение , както и от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни в
претендираните размери и следва да бъдат уважени.
В заключението си вещите лица са посочили, че абонатната станция е подавала
топлинна енергия само за отопление на имотите в сградата – етажна собственост, което
означава, че не е подавана такава за битово – горещо водоснабдяване / БГВ/. С оглед липсата
в имота на действащ водомер за топла вода , остъединени отоплителни дела с изключение
на отоплителния уред тип щранг- лира № 30150039 , който не е елемент от сградната
инсталация , а представлява отоплително тяло за баните в апартаментите от вертикалата ,
като за него енергията ползваната топлинна енергия се получава по изчислителен път ,
респ. по реда на методиката за дялово разпределение като отоплително тяло , но без
наличие на измервателен уред , същите вещи лица посочват , че начисленията касаят само
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация / която по своя характер също
представлява ТЕ за отопление/ за процесния период и стойността на топлоенергията от
услуга дялово разпределение . Ето защо съдът намира, че не е налице противоречие в
заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което и го кредитира изцяло.
Определянето на размера на месечното задължение за плащане на цената на
потребената топлинна енергия, независимо дали същата е за отопление в имота , топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване , топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация или топлинна енергия за общите части , се отнася задължително за всеки
потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне
на топлинната енергия, респективно формирането на месечното задължение, е
регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен срок, след
изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на
топлинна енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е доказана доставка
на топлинна енергия и че такава не се дължи. От неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза се установи, че абонатната станция е работила през процесния
период и е доставяла топлинна енергия за отопление, като на ищеца е начислена такава,
отдадена от сградната инсталация и такава дължима се по услугата дялово разпределение за
щранг - лирата. Относно разпределението на потребената топлинна енергия съдът намира,
че е осъществено съгласно действащата нормативна уредба, поради което и не се възприема
възражението на ответника за неправилно разпределение от страна на ищцовото дружество.
С оглед посочените доказателства, съдът намира за установено, че ответникът е
потребил начисленото му количество топлинна енергия, като от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установи точното количество потребена топлинна енергия вкл. и
нейния размер , а от заключението на съдебно- счетоводната експертиза – стойността на
същото количество енергия.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази,
в която се намира процесният имот , се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части , топлинна енергия за отопление на имотите
и топлинно енергия за дялово разпределение. Топлинната енергия за сградна инсталация се
разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори.
Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не
само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е.
налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето
защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период -
01.05.2017 г. – 30.04.2020г., ищцовото дружество е доставило на ответника топлинна
енергия за обект, находящ се в гр. П. , ул. „М.С. бл. *** , като ответникът не е заплатил
дължимата цена в размер на 353, 74 лева главница. Същият дължи и обезщетение за забава
в търсения размер- мораторна лихва в размер на сумата от 67, 93 лв. дължима се за периода
от 9.7.2017 г. до 16.2.2021 година , както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
По този начин съдът намира, че предявените искове се явяват напълно основателни и
доказани за горепосочените суми и като такива следва да бъдат уважени изцяло .Освен това
тъй като ищецът претендира за присъждане на направените от него съдебни разноски по
настоящото дело , то ответникът на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените от същото съдебни разноски в настоящото
съдебно производство съразмерно уважения иск респ. искове които са в размер на общата
сума от 1405 лв. от която : сумата от 1305 лв. вкл. , платена държавна такса от 75 лв.,1230
лв. разноски за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв.
, което е в минимален размер , на основание чл. 78 ал.8 от ГПК . Същият следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество и направените от същото разноски по
заповедното производство в размер на общата сума от 75 лв. от които сумата от 25 лв.
представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Л. П. с ЕГН ********** с
постоянен адрес село И. , Община Карнобат , обл. Бургаска ,с адрес за призоваване гр. П.
ул. М.С. бл. *** същият с пълномощник адв. Т. ТР. , че същият дължи на Топлофикация
– П. АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. Мошино
ТЕЦ Република с пълномощник юрк. М.Т. следните суми , а именно : 1. сумата от 353, 74
лв. –неплатена главница представляваща равностойността на доставената, ползвана в
обекта на същия потребител – апартамент находящ се в гр. П. на адм. адрес М.С. бл. ***
незаплатена топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия за битови
6
нужди за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 , както и 2. Сумата от 67, 93 лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане респ. мораторна лихва върху
горепосочената главница дължима се за периода от 09.07.2017 г. до 16.02. .2021 г. , както и
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд
Карнобат – 01.03. 2021 г. до окончателното им изплащане , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 31 от 25.03.2021 г. по
ч. гр.д. № 410 / 2021 година по описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Р.Л. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес село И. , Община Карнобат
, обл. Бургаска , с адрес за призоваване гр. П. ул. М.С. бл. *** същият с пълномощник адв.
Т. ТР. да заплати на Топлофикация – П. АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. П. 2303 кв. Мошино ТЕЦ Република с пълномощник юрк. М.Т. общата
сума от 1405 лв./ включваща сумата от 75 лв. платена държавна такса, сумата от 1230 лв.
разноски за експертизи и сумата от 100 лв. юр. възнаграждение / представляваща
направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 562 / 2021 г. по описа на КРС на
основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Л. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес село И. , Община Карнобат
, обл. Бургаска , с адрес за призоваване гр. П. ул. М.С. бл. *** същият с пълномощник адв.
Т. ТР. да заплати на Топлофикация – П. АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. П. 2303 кв. Мошино ТЕЦ Република с пълномощник юрк. М.Т. сумата от
75 лв. представляваща направените съдебни разноски по заповедното производство по ч.
гр.д. № 410 / 2021 г. по описа на КРС.
Отхвърля искането на Р.Л. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес село И. ,
Община Карнобат , обл. Бургаска , с адрес за призоваване гр. П. ул. М.С. бл. *** същият с
пълномощник адв. Т. ТР. за заплащането на направените от него съдебни разноски по
настоящото дело , като неоснователно изцяло.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14-
дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7