Определение по дело №326/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК, вр. чл. 172, ал. 6 и чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по искане от К. Л. Г., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], община Т., област Добрич, чрез адвокат М. Я. – ДАК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ - временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, направено във връзка с негова жалба вх. № 2385/03.07.2024 г., с която е оспорена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0355-000054/03.06.2024 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на Началника на РУ - Т. при ОД на МВР - Добрич.

Съобразно нормата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт и при наличие на висящо административно дело, образувано по жалбата срещу законосъобразността на същия, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността" за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, изразяващо се от фактическа страна в управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

В разглеждания случай жалбоподателят сочи като мотив за исканото спиране на предварителното изпълнение на наложената му ПАМ – временно отнемане на СУМПС, че свидетелството му за управление на МПС му е необходимо с оглед управлението на автомобил, по който начин изкарва прехраната си. Релевира и настъпването на непоправими имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи в следствие на издадената заповед и допуснатото предварително изпълнение се осуетява възможността му да упражнява задълженията си по трудов договор. Счита, че показанията на положителния резултат от полевия тест с техническото средство за опровергани от изготвените вече резултати от лаборатория“ Кандиларов“.

Със специалната норма на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което в случай е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и то такава, която е противопоставима като интензитет на заложената в чл. 60, ал. 1 АПК.

За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящият случай в жалбата се сочат основания, които касаят негови права и интереси, но липсват доказателства от които да се установяват твърденията му за настъпване на непоправими вреди и пропуснати ползи с оглед правото му на труд. Не са представени и доказателства за твърденията му, че е в трудово правоотношение, изпълнението на задълженията по което изисква валидно СУМПС. В този смисъл предпоставките за защита на неговите права и интереси, респ. баланса между тях и интересите, предмет на защита с оглед предварителното изпълнение на административният акт, очевидно не биха довели до настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Предварителното изпълнение на заповедта не засяга изначално възможността лицето да полага труд, като общо понятие, срещу възнаграждение. Нещо повече, очевидно същото разполага с достатъчно възможности, в при които може да упражнява това свое право, като това не може да се противопостави на охраняемия от закона значителен обществен интерес. Освен това обстоятелството, че с изпълнение на заповедта се препятства възможността да упражнява задълженията си по трудовото правоотношение във връзка с изпълнението на което му е необходимо СУМПС са неотносими към настоящото производство. Това е така, защото целта на допуснатото предварително изпълнение на този вид ПАМ е да обезпечи обществения интерес свързан с орана на живота, здравето и имуществото на хората, като не допусне лице, по отношение на което има основателно съмнение, че употребява наркотични вещества или техни аналози да управлява МПС.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Текста на чл. 166, ал. 2 АПК предполага своевременност на защитата, при преценка на баланс между охраняемия обществен и засегнатият частен интерес, през призмата на възможността за настъпване на значима или трудно поправима вреда.

В тази връзка, след настъпване на вредата и след установяване евентуалната незаконосъобразност на нейния източник, за лицето остава отворена възможността да търси обезщетение на причинените му вреди.

Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е презумиран обществения интерес за допускане на предварителното й изпълнение. Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значимостта на същите. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респективно същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането и жалбоподателят не е ангажирал достатъчно и значими доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока, искането за спиране на предварителното изпълнение на акта се явява неоснователно. В процесния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което като неоснователно искането за спиране следва да бъде отхвърлено.

Н. второ място (не по важност) следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК предвижда, че изпълнението може да се спре само въз основа нови обстоятелства, т.е. те да са възникнали след постановяване на акта. Като за наличие на такива в случая се поддържа, че жалбоподателят е оспорил резултатите от теста и именно с оглед несъгласието му е предоставил проби за изследване, съобразно издаденият му талон за изследване. Допълнително се сочи, че е предприел и допълнителни действия, като предвид непризнаване на резултата от полевия тест се е подложил на повторно изследване - дал е проби за изследване в независима лаборатория „Кандиларов“, като резултатите за употреба на наркотици или техни аналози от това изследване били отрицателни.

Съдът намира, че представеното медицинско изследване по делото на лаборатория „Кандиларов“, съгласно което резултатът от дадена на 05.06.2024 г. проба на жалбоподателя е отрицателен за наркотични вещества, е неотносимо към предварителното изпълнение на акта и към предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК, което е и достатъчно основание за отхвърляне на искането. В този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10701 ОТ 07.11.2023 Г. П. А.. Д. № 10410/2023 Г., VІІ ОТД. Н. В.; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13097 ОТ 29.12.2023 Г. П. А.. Д. № 11409/2023 Г., VІІ ОТД. Н. В.; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1639 ОТ 13.02.2024 Г. П. А.. Д. № 727/2024 Г., VІІ ОТД. Н. В. и др.

С оглед на това съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Л. Г., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], община Тервел, област Добрич за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ - временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, направено във връзка с негова жалба вх. № 2385/03.07.2024 г., с която е оспорена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0355-000054/03.06.2024 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на Началника на РУ - Тервел при ОД на МВР - Добрич.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.