Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260003
гр. Ботевград,
15.07.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ******
при участието на секретаря ******,
като разгледа докладваното от съдия ****** гражданско дело No 734 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове - първоначален
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ и насрещен
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът- “******” ООД, гр. Плевен, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 11.04.2019 г. с ответника “******” АД са сключили
договор за изработка No ГРЗ/11.04.2019 г. за разработване и изработване на
електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей и пускането му в
редовна експлоатация, по който са договорени плащания, както следва: авансово
плащане- 25% в размер на 4 650 лв., без включен ДДС, до три дни след
подписване на договора и представяне на фактура от изпълнителя; плащане 40% в
размер на 7440 лв., без включен ДДС, до три дни след монтаж на оборудването,
извършване на първични проби, доказващи наличие на всички необходими движения и
команди и представяне на фактура, и окончателно плащане 35% в размер на 6510
лв. без включен ДДС, след въвеждане на оборудването в експлоатация, подписване
на Окончателен приемо-предавателен протокол и представяне на фактура. Твърди,
че в срока по договора възложителят “******” АД извършило частично
плащане- авансово плащане 25 % в размер
на 4650 лв. без включен ДДС или 5580 лв. с включен ДДС. За остатъка от
договореното са издадени и възложителят е получил две проформа фактури:
проформа фактура No 1841/11.10.2019 г. на стойност 7440 лв. без включен ДДС или
8928 лв. с включен ДДС и проформа фактура No
1885/03.02.2020 г. на стойност 6510 лв. без включен ДДС или 7812 лв. с
включен ДДС, или общо главница 16740 лв. Поддържа, че с двустранно подписан
Окончателен приемо-предавателен протокол от 09.10.2019 г. е констатирано
цялостно изпълнение /качествено, без забележки и в срок/ от страна на “******”
ООД на договора, като срокът, до който е следвало да бъде заплатено
изработеното, е изтекъл на 09.10.2019 г. с подписването на Окончателен
приемо-предавателен протокол. Сочи, че общата дължима сума по посочените 2 бр.
проформа фактури е в размер на 16740 лв. с включен ДДС, като плащане от страна
на ответното дружество не е извършено. Излага, че по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК РС- Ботевград
Заповед за изпълнение на парично вземане No 917/20.02.2020 г. по ч. гр. д.
No 238/2020 г. Моли съда да постанови решение, с
което признае
за установено, че ответника му дължи сумата в размер 16740.00 лв.,
представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка No
ГРЗ/11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума - главница,
считано от 17.02.2020 г. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- “******” АД, гр.
Ботевград, в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не дължи сумите, предмет на приложените с исковата молба 2 броя
проформи фактури на обща стойност 16740 лв., поради неизпълнение на
задължението за изработка от страна на ищеца и непредаване на изработеното.
Заявява, че поради това и на основание чл. 262, ал. 2 от ЗЗД разваля сключения
между “******” ООД, като изпълнител, и “******” АД, като възложител, договор за
изработка от 11.04.2019 г. Поради развалянето на сключения договор за изработка
и отпадането на последиците от сключването му с обратна сила, ищецът в това
производство следва да върне на ответното дружество и заплатеното на 19.04.2019
г. в съответствие с уговореното в чл. 2, ал. 2 от договора за изработка
авансово възнаграждение в размер на 4 650 лв. без ДДС или 5 580 лв. с ДДС,
ведно с лихвата за забава върху претендиралата сума, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до датата на изпълнение на задължението на ищеца
по първоначалния иск за нейното заплащане. Твърди, че констативният протокол от
09.10.2019 г. не удостоверява изпълнение на задълженията на ищеца, нито
приемане на изработеното от ответника. Претендира разноски.
По реда на чл. 211 от ГПК ответникът “******” АД, гр.
Ботевград е предявил
насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск “******” ООД. Сочи, че между “******” ООД, като изпълнител и “******” АД,
като възложител е сключен договор за изработка No ГРЗ/11.04.2019 г. на
електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей и пускането му в
експлоатация. Според уговореното между страните по договора, предметът му се
счита за изпълнен след извършване на положителни проби, пускането на
електронното оборудване за управление на шприца в експлоатация и подписването
на двустранен приемо-предавателен протокол, а приемането на изработеното се извършва
в съответствие с процедура, описана в раздел IV от договора. За изпълнението на
задължението за изработка, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение на
обща стойност 18 600 лева без ДДС, платимо в сроковете на чл. 2, ал. 2 от
договора, а именно ищецът заплаща на ответника при сключването му авансово
възнаграждение в размер на 4 650 лева без ДДС или 5 580 лева с ДДС. Твърди, че
авансовото плащане е извършено въз основа на издадена от ответника “******” ООД
фактура от 15.04.2019 г. и от тази дата възниква и задължението на ответника да
извърши изработване на поръчаното в договора. Поддържа, че от датата на авансовото плащане до настоящия
момент ответникът по насрещния иск е в неизпълнение на задължението си, като не
е изработил и не е предал на ищеца поръчаното в сроковете и при условията на
сключения договор, а претендира заплащане на остатъка до пълния размер на
уговореното възнаграждение, без да са налице условията за получаване на
плащането. За “******” АД е налице правен интерес да упражни правото си по чл.
262, ал. 1 от ЗЗД като развали сключения договор за изработка и поиска връщане
на авансово заплатеното възнаграждение като платено на отпаднало правно
основание, ведно с лихвата за забава върху подлежащата на заплащане главница,
считано от датата на предявяване на исковата претенция до датата на изпълнение
на задължението за плащане. Моли съда да постановите решение, с което да осъди “******”
ООД да му заплати сумата от 5 580.00 лв. с ДДС, представляваща заплатеното
при сключването на разваления договор за изработка авансово възнаграждение,
ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на
насрещния иск до датата на окончателното изпълнение на задължението.
Ответникът по
насрещния иск- “******”
ООД в депозирания по реда на чл. 131
от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен.
Заявява, че е изпълнило задълженията си по договора точно и в срок. Твърди, че от страна
на възложителя е подписан Констативен протокол от 09.10.2019 г. за приемане на
цялостно изпълнение на договора, с което е приел работата, извършена от
изпълнителя, без забележки. Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора,
задължението за възложителя да извърши окончателно плащане възниква с
подписване на окончателния двустранен приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ извършената работа. Поддържа, че с предаване на работата по
смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД за възложителя възниква задължение да я
приеме, поради което и с изтичането на срока но чл. 263, ал. 3 от ЗЗД е
преклудирано правото на “******” АД да развали договора и да претендира връщане
на платеното. От правото да развали облигационно отношение може да се възползва
само изправната страна, каквато не е ответникът в настоящото производство.
Излага, че от страна на “******” АД не са правени забележки за недостатъци по
смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, а я приел след обстоен преглед и провеждане
на тест на оборудването, подписвайки двустранен протокол. Поддържа, че
изработеното е във фактическа власт и се ползва по предназначение от
възложителя, поради което не е налице и хипотезата на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за
упражняване правото за разваляне на договора в случай, че работата е негодна за
договореното или обичайното потребление. Сочи, че в констативния протокол
възложителят изрично е декларирал, че тестовете по сключения договор са
извършени успешно.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 238/2020 г.
по описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
ищеца от 17.02.2020 г. съдът е издал заповед No 917/20.02.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. С разпореждането за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът
да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото
сумата-главница от 16 740.00 лв., представляваща парично вземане по сключен между
страните Договор за изработка No ГР3/11.04.2019 г. за разработване и
изработване на електронно оборудване на шприц-автомат “Нисей” и пускане в
редовна експлоатация, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2020
г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 334.80
лв. за платена държавна и 750.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за
установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото
безспорни между страните са обстоятелствата, че същите са сключили процесния договор за изработка No
ГРЗ/11.04.2019 г. на електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей, както и че ответникът, ищец по
насрещния иск, е извършил плащане на авансово възнаграждение в размер на 4650 лева без ДДС
или 5580 лева с ДДС на 19.04.2019 г.
По делото е безспорно между страните, че между ответника
“******” АД, в качеството на възложител, и ищеца “******” ООД,
в качеството на изпълнител, е сключен процесният Договор за изработка No ГР3/11.04.2019 г., по силата на който ответникът е
възложил, а ищцовото дружество е приело срещу възнаграждение, със свои
материали и работна сила, в съответствие с изискванията на възложителя и
клаузите на договора, да извърши разработване и изработване на електронно
оборудване за управление на шприц автомат Нисей и го пусне в редовна
експлоатация, като разработването и изработването на електронно оборудване за
управление на шприц автомат Нисей следва да се извърши съгласно Приложение No 1
- Технически изисквания, неразделна част от договора. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора, предметът му се счита за изпълнен след извършване на положителни
проби, пускането на електронното оборудване за управление на шприца в
експлоатация и подписване на двустранен приемо-предавателен протокол между
страните. В чл. 2 е предвидено е заплащане на цена за извършване предмета на
договора в размер на 18 600.00 лв., без ДДС, платима от възложителя към
изпълнителя както следва: 1). авансово плащане 25% в размер на 4 650.00
лв., без ДДС, до три дни след подписване на договора и представяне на фактура
от изпълнителя; 2). плащане 40% в размер на 7 440.00 лв., без ДДС, до три
дни след монтаж на оборудването, извършване на първични проби, доказващи
наличие на всички необходими движения и команди и представяне на фактура; 3). окончателно
плащане 35% в размер на 6 510.00 лв., без ДДС, след въвеждане на
оборудването в експлоатация, подписване на окончателен приемо-предавателен
протокол и представяне на фактура. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, срокът за
изпълнението му е както следва: срокът за извършване на монтажни действия върху
машината - до 2 месеца след сключване на договора и превеждане на аванса по чл.
2, ал. 2; срокът за извършване на експлоатационни изпитвания, предаване на
експлоатационна документация на отделните възли и системата като цяло,
извършване на положителни проби, въвеждането в експлоатация и подписване на
двустранен Приемо-предавателен протокол между страните - до 3 месеца след
сключване на договора и извършените плащания съгласно чл. 2. По силата на чл.
4, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че приемането на разработеното и
изработено електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей се
извършва след провеждане на експлоатационни изпитвания, предаване на
експлоатационната документация, извършване на положителни проби, въвеждане в
експлоатация и подписване на двустранен приемо-предавателен протокол между
страните. В чл. 5 от договора са изброени задължения на изпълнителя, сред които
в ал. 1: да извърши качествено, в срок и в пълен обем дейностите от предмета на
настоящия договор съгласно Техническите изисквания в Приложение No 1; в ал. 4:
да извърши свързването на оборудването към машината, необходимите настройки, предварителните
и експлоатационните изпитвания; в ал. 5: да изготви и предаде на възложителя
експлоатационна документация на отделните възли и системата като цяло.
Към договора е
приложено и заверено копие на Технически изисквания за разработване и
изработване на електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей,
представляващо Приложение No 1, неразделна част от същия.
Видно от
заверено копие на платежно нареждане от 19.04.2019 г., със същото ответното
дружество “******” АД е наредило по сметка на ищцовото дружество “******” ООД сумата
от 5580.00 лв. с основание Ф.********** от 15.04.2019 г. По делото не е спорно
между страните, че посоченото плащане съставлява извършеното от ответника авансово плащане на възнаграждение
на ищеца в размер на 4650.00 лв. без ДДС или 5580.00 лв. с ДДС
От заверено копие на Констативен протокол от
09.10.2019 г. се установява, че същият е съставен и подписан на посочената дата
от комисия в състав: от “******” АД - ******, и от “******” ООД - ******, като
е отразено, че комисията е разгледала изпълнението на дейностите по договор No
ГРЗ/11.04.2019 г. между “******” АД и “******” ООД. В протокола са удостоверени
следните констатации на комисията: “1. Електронното оборудване за управление на
шприц автомата “Нисей” е монтирано в пълен обем; 2. Машината изпълнява всички
движения и команди; 3. Проведени са
първоначални тестове с инструмента за “Капак за вана 1000 мл.”. Констативният
протокол е подписан и от трите посочени лица на комисията.
Видно от заверено копие на проформа фактура No
1841/11.10.2019 г., същата е с издател ищцовото дружество “******” ООД и получател ответното
дружество “******” АД с “наименование”: “1. Електронно оборудване на шприц автомат “Нисей
FS260” - междинно плащане по Договор No 2/09.04.2019 г.”, брой 1, на стойност 7440.00 лв. без ДДС, общо
8928.00 лв. с ДДС.
Видно от заверено копие на проформа фактура No 1885/03.02.2020 г., същата е с издател ищцовото дружество “******” ООД и получател ответното
дружество “******” АД с “наименование”: “1. Електронно оборудване на шприц автомат “Нисей
FS260” - крайно плащане по Договор No ГР3/11.04.2019 г.”, брой 1, на стойност 6510.00 лв. без ДДС, общо 7812.00 лв. с ДДС.
Приложени са заверени копия на възпроизведени
хартиен носител електронни документи – 2 бр. писма по електронна поща, от
ищцовото до ответното дружество, видно от които в първото писмо от 11.10.2019
г. е посочено от страна на ищеца, че изпраща на ответника проформа за междинно
плащане по договора и протокола за Нисей FS260, а с второто писмо от 03.02.2020
г. е посочено, че поради голямото закъснение на разплащанията по договора за
шприц-автомата, по който ищецът е изпълнил всички дейности по договора, изпраща
на ответника проформа фактурите за междинно и крайно плащане.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ******и ******.
От показанията
на свидетеля ******се установява, че същата работи в ответното дружество на
длъжност търговски директор и заместник директор, като тя лично е занесла и
дала на охраната на портала заповедта, с която е дадено разрешение за допускане
на представителите на ищцовото дружество на територията на завода за
посещението им на процесната дата. Сочи, че от страна на ищцовото дружество
били двама представили, като единият бил господин Врачански, когото била
виждала и преди това, а другият бил висок мъж, който с лаптоп седял по встрани
на машината, имал кабел и правел някакви неща от лаптопа. Излага, че през
цялото време тя проследила присъствието на хората от “******” посредством
видеонаблюдение, чрез специално инсталиран в стаята на офиса й монитор, като през цялото това време никой не
се е доближавал до шприц-автомата, за да управлява през самия автомат. През
цялото време действията се случвали от лаптопа, като тя виждала човека да
работи от лаптопа. Сочи, че това, което знае е, че въпросният престой в този
ден е бил поискан от “******” във връзка с предварителна проверка на
съвместимостта на софтуера, който те разработват за управлението на въпросния
шприц автомат, като не е бил с цел проба на нещо от самата машина, а на ниво
разработка на проби от лаптопа. Твърди, че движенията и командите, които
машината и към настоящия момент изпълнява, и преди въпросния ден, в който са
правени някакви тестове за съвместимост между софтуера и машината, са едни и
същи. Със завъртане на копчета машината изпълнява чисто механично движение на
своите части, което не е дори режим на работа на самата машина, като без
софтуера машината няма как да изпълнява каквито и да било движения. Свид. ******в
показанията си твърди, че не се е стигало до проба на самото изделие и
изработването му, като изтъква, че за да се направи такава проба, трябва да
бъде създадена организация, при която тя да присъства като търговец, да
присъства мениджър качество, тя да даде ваната, към която ще се затваря
капакът, за да се пробва за функционалност и други условия, а такава процедура
при тях изобщо не е стартирана, включително поради липсата на документация за
това как да се борави със самата машина. Поддържа, че няма как да е въвеждана в
производствена експлоатация, тъй като не е стартирана такава процедура за
въвеждане в експлоатация поради липсата на документация, на инструкция за
експлоатация, на указания за самото изделие. Сочи, че от страна на техните
хора, които са присъствали, тя е разговаряла с Николай Станчев, който е от
техническия им отдел, като съшият й казал, че е подписал въпросния протокол на
доверие, като по-скоро е приел, че правят партньорска услуга на “******”, които
да могат да си тестват това, което е било готово като софтуер. От показанията й
се установява, че в същото помещение, в което се намира шприцът, има два
съседни шприца, който работят по съвсем друг начин. За процесния шприц идеята е
да се вкара в автоматичен режим, да може да произвежда изделия при определена
производителност. Сочи, че другият присъстващ тогава – Георги, е оператор на
такъв шприц, като не знае и не го е питала дали другите шприцове работят на
автоматичен режим. Излага, че знае и за едно предишно искане от “******” за
достъп, при което е било демонтирано старото управление от машината. Заявява,
че в случаите, какъвто е този, в който е описано точно какво изделие трябва да
бъде постигнато на финала, тя присъства във всички приемания, като крайното
нещо, което трябва да се види, е изделието, и тя да потвърди, че това е зададеното
изделие след извършени от нея замервания, тестване за функционалност и едва
тогава колегите й могат да подпишат протоколи за приемане. От показанията й се
установява още, че са правили опити и са викали външен специалист за машината,
който не успял да я пусне поради липсата на каквито и да било документи и
указания. Твърди, че е звъняла на господин Врачански, защото още в начало се
генерирала забава, която рефлектирала директно в отношенията с клиента за
изделието, което трябвало да се изработва от автомата, като не е уведомявала
ищеца официално за такава забава.
От показанията
на свид. ****** се установява, че същият е инженер по електронна техника, като
се заминава със сервиз и ремонт на промишлена електроника. Сочи, че фирма “******”
притежава три шприц-автомата, два от които не са модернизирани и са в
оригиналното си състояние, и които той сервизира срещу заплащане, а третият е с
подменена електроника и софтуер. Преди три-четири години се опитвали да го
пуснат, но поради липса на всякаква документация и инструкция за работа не
успели. Стигнали до някакъв ръчен режим, който е само за настройка и за
еталонизиране на производството, а автоматичният режим, до който стигнали,
отказал да работи, като поради липсата на показание за грешка решили, че не
може да работи в автоматичен режим, тъй като най-вероятно този автоматичен
режим не е пуснат софтуерно. Заявява, че не разполага с експлоатационна
документация на машината, а му била предоставена единствено оригиналната
документация, която вече няма нищо общо с модернизираната машина, която има нов
софтуер. Сочи, че този шприц-автомат преди да тръгне в автоматичен режим има
ред движения, които трябва да се настроят, и които машината ги изпълнява, но
това не става за производствен режим, тъй като трябва да стои един човек там и
да щрака постоянно копчетата и вместо да прави 100 изделия на час, автоматът ще
прави 3 изделия на час, което не е производствен режим. Софтуерът на машината
има няколко нива на достъп, които изискват пароли, които той не знае. Излага,
че хардуерно новите неща са монтирани и са си там, но без описание на софтуера
не може никой нищо да направи, като дори и софтуерът да го има качен, без
инструкциите това няма как да се разбере. Свид. Костадинов сочи, че в ръчен режим
е пуснал машината, като тя извършва ръчни движения, както и че ако е имал
инструкцията, най-вероятно би могъл да пусне машината в автоматичен режим.
Твърди, че след като машината работи в ръчен режим, то това означава, че достига
необходимите температури и това не е проблемът да не работи, а проблемът е, че
софтуерът не разрешава на машината да започне в нормален производствен цикъл. Софтуерът
е това, което управлява цялата машина. Сочи, че другите две машини, която той
сервизира, и които са до тази, са същите, но са със стара електроника, като те
си работят в автоматичен режим. Един оператор работи на двете машини – Георги.
Свидетелят заявява, че хардуерната, апаратната част, която е поставила фирмата,
изглежда добре, качествена е, като проблемът е, че машината не работи в
автоматичен режим, тоест не става за производство. Излага, че много пъти се е
обаждал на фирми, ако има проблем, като в случая не се е обаждал на “******”.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице С.Г.М. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и обосновано, от което се установява, че след извършен оглед на процесната машина в
присъствие на представители на двете страни по делото и направени опити да бъде
пусната машината в автоматичен режим е констатирано, че електронното управление, предмет на договора, не е въведено в редовна
експлоатация, машината очевидно не е работила с процесната система за
електронно управление /софтуер/ и не е произвеждала детайли в автоматичен
производствен режим. При огледа се установило, че процесното електронно
оборудване, така както е налично при ответника, не е в състояние да произвежда
продукция в автоматичен режим, както и съгласно договора, като не се установило
цялостно изпълнение на техническите изисквания, договорени в Приложението към
договора. Вещото лице сочи, че шприцът Нисей е в добро техническо състояние и
комплектност по отношение на основните възли, подобно на наличните на място в
помещението съседни шприц автомати, както и че видимо шприц-автоматът не е
въвеждан в експлоатация, не е работил в автоматичен производствен режим и не е
произвеждал продукция с новата система за електронно управление, предмет на
договора. Според показателите и от състоянието на машината, то не се е стигнало
до въвеждане в редовна експлоатация и съответно производство на продукция в
автоматичен производствен режим с разработеното от ищеца ново управление, като
по този начин е блокирано използването на машината шприц Нисей, включително и с
предходно съществуващата му система за управление. В заключението си вещото
лице М. сочи, че очевидно има монтирано електронно управление, тъй като на
монитора излизат определени индикации, но дали това управление /софтуер/ е
монтирано в пълнота, не може да се установи, тъй като за това е необходима
техническо-експлоатационна документация и съответно извършване на
производствени проби в автоматичен производствен режим и от пулта на машината,
каквито не са правени. Има изработка на няколко броя изделия в ръчен режим, което
не удостоверява въвеждане в експлоатация. Съгласно заключението, в момента на
огледа софтуерът не е активиран така, че да може машината да работи в автоматичен
производствен режим. От същото заключение се установява, че процесната машина
не може да бъде пусната в автоматичен производствен режим без описание и
активиране на електронна система за управление от пулта на машината чрез пароли
за достъп за всички нива на системата, които се генерират и предават от
изпълнителя на възложителя (достъп за оперативна работа, достъп за настройки
вкл. и при въвеждане на нови изделия и т.н.) като част от техническо-
експлоатационната документация. Според вещото лице, работата на ищеца по
инсталиране и настройка не е завършена. От отговорите на вещото лице в съдебно
заседание при изслушване на заключението се установява, че първоначалните
тестове или първоначалните проверки на определени функции в системата на
електронно управление се правят на ръчен режим, тъй като се проверяват отделни
възли, действия, компоненти, които са предходна част, преди да се активира
системата за управление, поради което и предварителната подготовка е на ръчен
режим. Самата система е проектирана за автоматичен режим.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 422 във вр. чл. 286 от ТЗ във вр. чл. 266,
ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните
по делото не е спорно, че същите са били в сочените от ищеца облигационни
отношения по сключен Договор за изработка No ГР3/11.04.2019 г., по силата на който ответникът е възложил, а
ищцовото дружество е приело да извърши разработване и изработване на електронно
оборудване за управление на шприц автомат Нисей и го пусне в редовна
експлоатация, като разработването и изработването на електронно оборудване за
управление на шприц автомат Нисей следва да се извърши съгласно Приложение No 1
- Технически изисквания, неразделна част от договора, срещу дължимо от
поръчващия възнаграждение. Същото е уговорено между страните като размер и
начин на плащане в чл. 2 от договора, на три плащания, а именно: сумата от
18 600.00 лв., без ДДС, платима от възложителя към изпълнителя както
следва:
1). авансово
плащане 25% в размер на 4 650.00 лв., без ДДС, до три дни след подписване
на договора и представяне на фактура от изпълнителя;
2). плащане 40%
в размер на 7 440.00 лв., без ДДС, до три дни след монтаж на оборудването,
извършване на първични проби, доказващи наличие на всички необходими движения и
команди и представяне на фактура;
3). окончателно
плащане 35% в размер на 6 510.00 лв., без ДДС, след въвеждане на
оборудването в експлоатация, подписване на окончателен приемо-предавателен
протокол и представяне на фактура.
Страните са се
съгласили в чл. 1, ал. 3 от договора, че предметът му се счита за изпълнен след
извършване на положителни проби, пускането на електронното оборудване за
управление на шприца в експлоатация и подписване на двустранен
приемо-предавателен протокол между страните, като в чл. 4, ал. 1 са предвидили, че приемането на разработеното и
изработено електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей се
извършва след провеждане на експлоатационни изпитвания, предаване на
експлоатационната документация, извършване на положителни проби, въвеждане в
експлоатация и подписване на двустранен приемо-предавателен протокол между
страните. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, срокът за изпълнението му е както
следва: срокът за извършване на монтажни действия върху машината - до 2 месеца
след сключване на договора и превеждане на аванса по чл. 2, ал. 2; срокът за
извършване на експлоатационни изпитвания, предаване на експлоатационна
документация на отделните възли и системата като цяло, извършване на
положителни проби, въвеждането в експлоатация и подписване на двустранен
Приемо-предавателен протокол между страните - до 3 месеца след сключване на
договора и извършените плащания съгласно чл. 2.
Предвид
обстоятелството, че страните по делото са търговски дружества и сключената сделка е свързана с упражняваното
от ищеца занятие, то същата се явява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ.
При договора за
изработка, какъвто е настоящият, възложителят дължи възнаграждение за приетата
работа по силата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията му за неправилно
изпълнение следва да се заявят при приемането – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно
чл. 264, ал. 3 от ЗЗД липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора,
като работата се счита приета.
В случая между
страните не е спорно обстоятелството, че от страна на ответното дружество -
възложител е извършено плащане само на сумата, уговорена в договора като
авансова плащане 25% в размер на 4 650.00 лв. без ДДС, като с платежно
нареждане от 19.04.2019 г. ответникът “******” АД е наредило по сметка на ищеца
“******” ООД сумата от 5580.00 лв. с основание Ф.********** от 15.04.2019 г. Не
е спорно също, че няма извършвани плащания на другите две суми, предвидени като
част от общото възнаграждение на изпълнителя по договора, а именно плащане на
40% в размер на 7 440.00 лв., без ДДС, до три дни след монтаж на
оборудването, извършване на първични проби, доказващи наличие на всички
необходими движения и команди и представяне на фактура; и окончателно плащане на
35% в размер на 6 510.00 лв., без ДДС, след въвеждане на оборудването в
експлоатация, подписване на окончателен приемо-предавателен протокол и
представяне на фактура. Безспорно е по делото, че за така посочените суми от
страна на ищцовото дружество – изпълнител са издадени проформа фактура No
1841/11.10.2019 г. - за междинно плащане по договора, на стойност 7440.00 лв. без ДДС, общо
8928.00 лв. с ДДС, и проформа фактура No 1885/03.02.2020
г. - за крайно плащане по договора, на стойност 6510.00 лв. без ДДС, общо 7812.00 лв. с ДДС.
По същество спорът
по делото е за това налице ли е изпълнение от страна на ищеца, като изпълнител
по договора, на задължението му съгласно поръчката на ответника да извърши
разработване и изработване на електронно оборудване за управление на шприц
автомат Нисей и да го пусне в редовна експлоатация, като разработването и
изработването на електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей се
извърши съгласно Приложение No 1 - Технически изисквания, неразделна част от
договора.
Съдът намира,
че по делото се доказа от страна на ищеца само частично изпълнение от негова
страна на задълженията му по сключения с ответника договор.
Видно от
процесния договор, ищецът се е задължил да извърши разработване и изработване
на електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей съгласно
техническите изисквания в Приложение No 1 и го пусне в редовна експлоатация,
като сред основните му задължения в чл. 5, ал. 4 е предвидено да извърши
свързването на оборудването към машината, необходимите настройки, да извърши предварителните
и експлоатационните изпитвания, а в ал. 5 на чл. 5 – да изготви и предаде на
възложителя – ответника по делото, експлоатационна документация на отделните
възли и системата като цяло.
В случая от
събраните по делото доказателства, анализирани по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията
си по договора по разработване и изработване на електронно оборудване за
управление на шприц автомат Нисей, собственост на ответното дружество, като е
извършило и свързването на оборудването към машината, както и необходимите
настройки и предварителните изпитвания, съгласно чл. 5, ал. 4 от договора, но
не изпълнило останалата част от задълженията си, а именно да извърши експлоатационните
изпитвания (чл. 5, ал. 4 от договора) и да предаде на възложителя – ответника
по делото, експлоатационна документация на отделните възли и системата като
цяло. Така посочените дейности, част от задълженията на изпълнителя по
процесния договор, са ясно и конкретно описани в сключения между страните
писмен договор. Изпълнението на отделните етапи от предмета на договора
кореспондира и на начина, по който е уговорено заплащането на възнаграждението
в ползва на изпълнителя – 1-во- авансово плащане до три дни след подписване на
договора и представяне на фактура от изпълнителя; 2-ро плащане - до три дни
след монтаж на оборудването, извършване на първични проби, доказващи наличие на
всички необходими движения и команди и представяне на фактура; 3-то окончателно
плащане след въвеждане на оборудването в експлоатация, подписване на
окончателен приемо-предавателен протокол.
По делото
липсват доказателства, установяващи изпълнението от страна на изпълнителя –
ищцовото дружество, на задължението му по въвеждане в експлоатация на
оборудването, включващо извършването на експлоатационни изпитвания и предаване
на ответника на експлоатационна документация, което е предвидено като условие
за извършване на третото, окончателно плащане по договора. Провеждането на
експлоатационни изпитвания, предаване на експлоатационната документация,
извършване на положителни проби, въвеждане в експлоатация и подписване на
двустранен приемо-предавателен протокол между страните е изрично предвидено в
чл. 4 от договора като условие за приемане на разработеното и изработено
електронно оборудване за управление на шприц автомат Нисей.
Видно от
представените от страна на ищеца Констативен протокол от 09.10.2019 г., изготвен
и подписан от комисия, включваща представители на двете дружества, със същия е
удостоверено, че комисията е разгледала изпълнението на дейностите по договор No
ГРЗ/11.04.2019 г. между “******” АД и “******” ООД, като е направила следните
констатации: “1. Електронното оборудване за управление на шприц автомата
“Нисей” е монтирано в пълен обем; 2. Машината изпълнява всички
движения и команди; 3. Проведени са първоначални тестове с инструмента
за “Капак за вана 1000 мл.”. Така описаните действия в протокола представляват по същество доказателство за
изпълнение от страна на ищеца на задълженията му като изпълнител да извърши монтаж на разработеното и изработено от
него оборудване, както и да извърши първични проби, доказващи наличие на всички
необходими движения и команди, и изпълнението на което е предвидено като
предпоставка за извършване на второто плащане от възложителя по договора- до
три дни след извършването им (чл. 2, ал. 2 от договора). Същевременно, отразените
в протокола дейности напълно съответстват по съдържание и на посочените в чл.
5, ал. 4 от договора задължения на изпълнителя да извърши свързване на
оборудването към машината, както и необходимите настройки и предварителните изпитвания.
В представения
по делото Констативен протокол от 09.10.2019 г. не е удостоверено извършване на
експлоатационни изпитвания, а именно въвеждане на оборудването в експлоатация,
и предаването от изпълнителя на експлоатационната документация на възложителя. В
тази връзка следва да се посочи, че освен че описаните констатации на комисията
в процесния констативен протокол, посочени по-горе, изцяло и напълно покрива
съдържанието на задълженията на изпълнителя за монтаж на оборудването и за извършване на първични проби, доказващи
наличие на всички необходими движения и команди (така в протокола е
вписано, че електронното оборудване е
монтирано в пълен обем, машината изпълнява всички движения и команди и са проведени
първоначални тестове с инструмента за “Капак за вана 1000 мл.), т.е.
изводът за съдържанието на този протокол е категоричен в насока, че същият
удостоверява извършването само на тази част от задълженията на изпълнителя, но
не и окончателното приемане на работата от страна на възложителя, то допълнителен
извод за същото е и обстоятелството, че представеният по делото Констативен
протокол е съставен на 09.10.2019 г., като два дена по-късно от страна на
ищцовото дружество – изпълнител е издадена и проформа фактура No
1841/11.10.2019 г. на стойност 7440.00 лв. без ДДС, общо 8928.00 лв. с ДДС, която
е за второто предвидено в договора плащане съгласно чл. 2, ал. 2, а именно до три дни след извършването на монтаж на разработеното и изработено
от него оборудване, както и извършване на първични проби, доказващи наличие на
всички необходими движения и команди.
Останалите
събрани по делото доказателства и конкретно гласни такива, съдържащи се в
показанията на свидетелите Цветинка ******и ******, както и заключението на
вещото лице М. по приетата съдебно-техническа експертиза, изцяло подкрепят
горните изводи и напълно кореспондират с тях относно приетите за установени
факти във връзка с изпълнената част от работата, съответно за неизпълнената
част от нея - за неизвършени от изпълнителя експлоатационни изпитвания (чл. 5,
ал. 4 от договора) и неизпълнено задължение да предаде на възложителя
експлоатационна документация на оборудването.
Предвид всичко
изложено по-горе съдът намира за установено по делото, че от страна на ищцовото
дружество - изпълнител е налице частично изпълнение на задълженията му по
сключения с ответното дружество – възложител договор за изработка No
ГР3/11.04.2019 г. за извършване
на разработване и изработване на електронно оборудване за управление на шприц
автомат Нисей и пускането му в редовна експлоатация. Изпълнената част от
задълженията на ищеца “******” ООД, удостоверени в съставения от страните
двустранен констативен протокол от 09.10.2019 г., а именно извършването на монтаж
на разработеното и изработено от него оборудване, както и извършването на първични
проби, доказващи наличие на всички необходими движения и команди, представлява
съгласно чл. 2, ал. 2 от договора основание за второто предвидено от страните плащане
от възложителя - ответника “******” АД, дължимо в срок до три дни след
извършването им, в случая до 12.10.2019 г. При това за ответника е възникнало
задължението за плащане на втората сума, част от общото договорно
възнаграждение на ищеца, а именно за плащане на 40% в размер на 7 440.00
лв. без ДДС, за което от страна на ищцовото дружество е издадена проформа фактура No
1841/11.10.2019 г. - за междинно плащане по договора, на стойност 7440.00 лв. без ДДС, общо
8928.00 лв. с ДДС. По делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане на ищеца на сумата в размер на 8 928.00 лв.,
съставляваща част от дължимото му съобразно изработеното договорно
възнаграждение. Предвид липсата на изпълнение от страна на ищеца на
задължението му за въвеждане на
оборудването в експлоатация, включващо предаване на ответника на
експлоатационната документация, то не са възникнали предпоставките за третото,
окончателно плащане на частта от възнаграждението по договора от 35% в размер
на 6 510.00 лв. без ДДС, за което ищецът е издал проформа фактура No 1885/03.02.2020 г. - за крайно плащане по
договора, на стойност 6510.00 лв. без ДДС, общо 7812.00 лв. с ДДС.
Предявеният иск поради това се явява основателен до размер на сумата от
8 928.00 лв., като за разликата над посочения размер до пълния предявен такъв
от 16 740.00 лв., явяваща се стойността на проформа фактура No 1885/03.02.2020 г., или окончателното плащане на предвидено в договора
възнаграждение на изпълнителя, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По насрещния иск с квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД.
С така
предявения иск ответникът в производството “******” АД претендира връщане на заплатеното от него на
19.04.2019 г. в съответствие с уговореното в чл. 2, ал. 2 от договора за
изработка авансово възнаграждение в размер на 4 650 лв. без ДДС или 5 580 лв. с
ДДС.
Предвид изложеното по-горе, то не е налице пълно неизпълнение от страна на
изпълнителя по договора и ответник по насрещния иск “******” ООД, като
възложителят дължи заплащане на договорното възнаграждение съответстващо на
изпълнената и приета работа. За възложителя не е налице правото по чл. 265, ал.
2 от ЗЗД да развали договора, доколкото съгласно цитираната разпоредба, за да
възникне същото, то отклонението от
поръчката или недостатъците следва са толкова съществени, че работата да е
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. За да се приеме, че
недостатъците на изработеното са толкова съществени, че го правят негодно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение и го приравняват на пълно
неизпълнение, тези недостатъци следва да бъдат и неотстраними – отстраняването
им да създава сериозни затруднения или да е технически невъзможно или
икономически нецелесъобразно /така в Решение No 157 от 08.11.2010 г. по т.д. No
1135/2009 г. на ВКС, II т.о./. Такава невъзможност не се установява в
настоящото производство. Основното в случая обаче е, че дружеството възложител се
позовава на липса на предаване от изпълнителя и съответно приемане от негова
страна на изработеното, което не може да се квалифицира като отклонение от
поръчката или съществени нейни недостатъци, а за незавършен фактически състав
по предаване, съответно приемане на работата. Именно на последното “******” АД
основава и доводът си за неприложимост на презумцията по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД
за приета работа при липса на заявени от него възражения при фактическото й
приемане и съответно за липса на преклузия както за тези възражения, така и за упражняване
на правото по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора съгласно чл. 265, ал. 3
от ЗЗД. По силата на цитираната разпоредба на чл. 265, ал. 3 от ЗЗД правата на
възложителя по чл. 265, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД се погасяват в шест месеца. В процесния
казус, при наличие на приета работа този срок би бил изтекъл към момента на
упражняване на правото за разваляне на договора (с предявения насрещен иск в
производството по делото), но доколкото се касае за незавършен фактически
състав по приемане на работата, то и този срок не е започнал тече, като не е
възникнало и правото да се иска разваляне на договора.
Предвид
изложеното съдът намира, че претендираната сума е дължимо платена на ответника
по насрещния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като същият се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за
присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 391.89 лв.,
от които 178.56 лв. за държавна такса и 213.33 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (изчислено при основа 400.00 лв. съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ).
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника както следва:
разноски за държавна такса в размер на 178.56 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00лв.,
или общо разноски в заповедното производство в размер на 578.56 лв.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 280.00 лв. за възнаграждение за вещо
лице.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ съществуването на вземането на “******” ООД, ЕИК ******,
със седалище
и адрес на управление: ******, представлявано от ****** и ******- заедно и
поотделно, към “******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано
от И.Л.М., за което е издадена Заповед No 917/20.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 238/2020 г. по описа на РС- Ботевград, за сумата от 8 928.00 лв. /осем хиляди деветстотин двадесет
и осем лева/ с вкл. ДДС,
представляваща неизплатено възнаграждение
по Договор
за изработка No ГР3/11.04.2019 г. за разработване и изработване на електронно
оборудване на шприц-автомат Нисей и пускане в редовна експлоатация, за което е
издадена проформа фактура No 1841/11.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2020 г. /датата на подаване
на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 8 928.00 лв.
до пълния му предявен размер от 16 740.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от И.Л.М., срещу “******” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от ****** и ******- заедно и поотделно, иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 580 лв. /пет хиляди петстотин и
осемдесет лева/ с вкл. ДДС, представляваща заплатено на отпаднало основание при
сключването на Договор за изработка No ГР3/11.04.2019 г. авансово
възнаграждение, ведно с лихвата за забава, считано от датата на предявяване на
насрещния иск до датата на окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА “******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от И.Л.М., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на “******” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от ****** и ******- заедно и поотделно, сумата от 391.89 лв. /триста деветдесет и един
лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 578.56 лв. /петстотин седемдесет и осем
лева и петдесет и шест стотинки/, направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. No 238/2020 г. по описа на
РС-Ботевград.
ОСЪЖДА “******” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от ****** и ******- заедно и поотделно, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК да заплати на “******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от И.Л.М.,
сумата от 280.00 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляваща направени
разноски в настоящото производство.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :