М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
2211/2019 год.
по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.В.В.Г.,***, ЕГН-********** в това, че:
На 03.04.2019 г. в гр. Русе като извършител, в съучастие с неустановено лице – също като
извършител, чрез използване на специален начин – особена ловкост, отнел чужда
движима вещ – камера за видеонаблюдение „IP ONVIF 960P“," на стойност 68
лева, от владението на В.С.Ш. ***, без негово съгласие, с намерението
противозаконно да я присвои – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
На 29.04.2019 г. в гр. Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление – с Наказателно постановление
№18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, влязло в
сила на 08.12.2018 г., извършил такова деяние – управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“, с
рама № WVWZZZ1HZTB136504, без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
На 29.04.2019 г. в гр. Русе си служил с табели с регистрационен номер – 2 бр. австрийски
регистрационни табели с № К 30 EL, поставени на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф 3“, с рама №
WVWZZZ1HZTB136504, издадена за друго моторно превозно средство – за лек
автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс RXEV6“, с рама № VF8J638050R108023 – престъпление по
чл.345, ал.1, пр.1 от НК, и
На 29.04.2019 г. в гр. Русе управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф 3“, с рама №WVWZZZ1HZTB136504, което не е
регистрирано по надлежния ред – по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) – престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията и му наложи предвидените
за тях наказания.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, по смисъла на чл. 371, ал.1, т.2 от НПК. Със защитникът му молят Съда за
снизхождение при определяне размера на наказанията.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият В.В.Г., е роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН:**********.
На 03.04.2019 г., след обяд, подс. В.Г. и неустановено по делото лице се
разхождали по ул. „Б.“***. Около 14:00 ч. двамата минали покрай входа на блок
„Пушкин“ и влезли вътре. Подс. Г.
видял, че във входа на блока има инсталирани две камери за видеонаблюдение.
Отишъл до едната - марка „IP ONVIF 960P“ и тъй като същата била монтирана на
около 3.50-4.00 м. от земята, повдигнал с ръце и задържал
неустановеното по делото лице, което достигнало до камерата и я издърпало с
ръце от мястото, на което била закрепена. Веднага след това, вземайки камерата,
двамата напуснали входа на блок „Пушкин“ и се насочили в неизвестна посока.
По-късно през деня свид. В.Ш. – управител на етажната собственост на
блок „Пушкин“ забелязал липсващата камера, която била закупена на 11.04.2018 г. от него, със средства на собствениците на
етажната собственост. Прегледал записа от видеокамерите и видял, че процесната
камера е открадната от две лица, които не познавал като живущи в блока.
За установената кражба, свид. Ш. подал жалба в полицията, като предоставил и
видеозаписа от камерите във входа на блока. Проверката по случаите била
възложена на свид. П.Б.– полицейски служител в Първо РУ при ОД на МВР-Русе. При
прегледа на видеозаписа, свид. Б. разпознал едно от лицата, които извършили
кражбата – подс. В.Г., когото познавал като криминално проявен и наркозависим.
Няколко дни по-късно свид. Б.установил подсъдимия и снел обяснения от него, в
които последният признал, че е извършил кражбата на видеокамерата, но тъй като
бил под въздействие на наркотици не можел да си спомни кое е другото лице.
От заключението на назначената
ценова-икономическата експертиза се установява, че стойността на камерата за
видеонаблюдение марка „IP ONVIF 960P“, която подс. В.Г. и неустановеното по
делото лице отнели от входното фоайе на бл.“Пушкин“ възлиза на 68,00 лв.
В хода на образуваното
досъдебно производство била назначена и техническа експертиза на видеозаписа от
камерата за наблюдение в бл.“Пушкин“, при която били изведени фотокадри, имащи
отношение към предмета на делото.
В хода на съдебното
производство, подс. В.Г. възстановил на етажната собственост на бл.“Пушкин“
стойността на отнетата от него вещ в пълен размер.
От 2018 г., подс. В.Г.,
независимо, че бил неправоспособен водач, тъй като никога не му било
издавано свидетелство за управление на
моторно превозно средство, ползвал лек автомобил „Фолксваген Голф 3“, с рег.№ Р
1184 КК и с рама №WVWZZZ1HZTB136504, собственост на майка му - свид. В.И..
Въпреки, че бил неправоспособен
като водач на МПС, на 21.10.2018 г. подсъдимия управлявал процесният автомобил в
гр. Русе, по бул. „Христо Ботев“, където бил спрян за проверка от Ц.П.- младши
автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. След като установил нарушението по чл.150 от ЗДвП П. съставил против подс. Г. АУАН №18-1085-002997/ 21.10.2018 г., с който двете
регистрационни табели на автомобил с № Р 1184 КК били иззети.
Въз основа на съставеният АУАН,
с Наказателно постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, влязло в сила на 08.12.2018 г. подс.
Г. бил наказан по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за това, че управлява моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. № Р 1184 КК, без
да е правоспособен водач. На 30.11.2018 г. това наказателно постановление било
връчено лично на подсъдимия, срещу подпис. Освен това, със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 18-1085-001273/22.10.2018 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, влязла в сила на
06.11.2018 г., на свид. И., като собственик на автомобила, била наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ – на лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег.№ Р 1184 КК, за
срок от 6 месеца. На 22.10.2018 г. Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1085-001273/22.10.2018 г. била връчена лично на свид.
В.И., срещу подпис. Впоследствие свид. И. уведомила подсъдимия Г. за издадената
заповед. След като изтекъл срокът на принудителната административна мярка,
наложена с горепосочената заповед, свид. В.И. не предприела действия за
възстановяване на регистрацията на лекия автомобил „Фолксваген Голф 3“, с рег.№
Р 1184 КК.
Независимо от това, през
м.април, 2019 г. подс. Г. отново решил да управлява автомобила, но тъй като
същият бил без регистрационни табели, поставил две австрийки регистрационни
табели с № K 30 EL, които били издадени за лек автомобил „Рено Еспейс RXEV6“ с
рама № VF8J638050R108023 и били валидни до 15.02.2007г. С така поставените
табели, около обяд на 29.04.2019 г. подс. Г. привел в движение процесния л.а.
„Фолксваген Голф 3“, като го управлявал по ул. „Юндола“ в гр. Русе, в посока към
кръстовището с ул. „Петрохан“ и ул. „Рига“. В автомобила се возел свид. Р.С. –
приятел на подсъдимия.
По същото време свид. С.В., П.
М. и Т. И. – полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР – Русе, извършвали
обход със служебен автомобил, като се движели по ул. „Юндола“, в посока от бул.
„Липник“ към кръстовището с ул. „Петрохан“ и ул. „Рига“. Полицейските служители
забелязали автомобила управляван от подсъдимия, като им направило впечатление,
че не е с включени светлини. В този момент подсъдимият също видял полицейският
автомобил и веднага завил на дясно, по локалното платно, разположено успоредно
на ул. „Рига“. Тогава полицаите решили да последват автомобила и извършат
проверка. Застигнали подсъдимия и му подали сигнал за спиране, който подс. Г.
възприел и незабавно изпълнил, като спрял. В хода на извършената проверка полицейските
служители установил самоличността на подсъдимия, като водач на автомобила,
както и на пътника - свид. Р.С.. Подсъдимият признал пред полицаите, че не
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, че регистрацията
на лекия автомобил „Фолксваген Голф 3“ е прекратена, както и че лично е
поставил двете австрийки регистрационни табели с № K 30 EL на автомобила. По
време на проверката полицаите вдигнали капака на двигателния отсек на автомобила,
за да запишат номера на рамата му, при което установили, че двигателят на
автомобила е горещ. Предвид установеното, полицейските служители от Второ
РУ-Русе поискали съдействие от екип на „Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Русе. На място били изпратени свид. Д.Г. и П. П. – младши автоконтрольори в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Свид. Г. и колегата му също
извършили проверка в масивите на МВР, при която установили, че подс. В.Г.
действително е неправоспособен водач, а л.а. „Фолксваген Голф 3“ е с прекратена
регистрация. При проверката установили също така, че двете австрийки
регистрационни табели с № K 30 EL не са издадени за този автомобил. Полицейските
служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе също вдигнали капака
на двигателния отсек на лекия автомобил и установили, че двигателят на
автомобила е горещ. При така установеното свид. Д.Г. съставил на подс. Г. АУАН бланков
№ 243594/29.04.2019 г. за това, че е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, а Пламен
Петров АУАН с бланков №243619/29.04.2019 г. за това, че е нарушил чл.150 от ЗДвП. Подсъдимия подписал двата акта, като вписал като възражения в тях, че не
е управлявал автомобила, а го придвижвал по инерция, с намерение да го закара
за ремонт. С протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на свид. Г.
двете австрийки регистрационни табели с № K 30 EL.
От заключението на назначената
по досъдебното производство техническата експертиза се установява, че двете
австрийки регистрационни табели с № K 30 EL представляват истински контролни
знаци (австрийски регистрационни табели за МПС) и че по тях няма следи от
поправки или преправяния.
Била назначена криминалистическата
експертиза на подпис и на почерк, от заключението на която става ясно, че ръкописният
текст „В.В.Г.“ и подписът, положени в частта „Разписка“ на Наказателно
постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, са изпълнени от подс. В.Г..
Авторството на подсъдимия в извършването на деянията и начина им на извършване Съдът намира за безспорно
установени. В тази насока са признаването изцяло от страна на подсъдимия Г. на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на
съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите В.Ш., С.В., Д.Г., К.Д., Р.С., П.
П., П.Б.и В.И., както и от приложените и приобщени то Съда по
делото заключение на съдебно ценова-икономическа експертиза, заключения на
техническите експертизи, заключение на криминалистическата експертиза на подпис
и на почерк, заверено копие на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-1085-001273/22.10.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе, писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“
при МВР, заверено копие на Наказателно постановление
№18-1085-002997/26.10.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, писмо и справки от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе,
копие на АУАН № 18-1085-002997/21.10.2018 г., копие на АУАН бланков №243619 от
дата 29.04.2019 г., копие на АУАН бланков № 243594 от дата 29.04.2019 г.,
справка за нарушител, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, декларация
за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената
и неоспорена фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият В.В.Г. е осъществил състава на
престъплението по чл.197, т.3, вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на
03.04.2019 г. в гр. Русе като извършител, в съучастие с неустановено лице –
също като извършител, чрез използване на специален начин – особена ловкост,
отнел чужда движима вещ – камера за видеонаблюдение „IP ONVIF 960P“," на
стойност 68 лева, от владението на В.С.Ш. ***, без негово съгласие, с
намерението противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ била заместена.
Безспорно е установено, че инкриминираната
веща била чужда за подсъдимия Г.. Тя била собственост на собствениците на етажната собственост на бл.
“Пушкин“ в гр. Русе и била в тяхно владение, съхранявана във фоайето на входа
на блока, където била монтирана и използвана по предназначение.
Подс. В.Г. и неустановеното по
делото лице, участвали в самото извършване на престъплението, както във фаза на
отнемането на вещите, като прекъснали фактическата власт на ощетените лица над
предмета на престъплението, а така също и във втората фаза - установяването на
трайната фактическа власт над отнетите вещи, като вземали видеокамерата от
мястото на което била монтирана във фоайето на входа на бл.“Пушкин“ и се
отдалечили с нея от местопрестъплението, с което си осигурили възможност за безпрепятствено
разпореждане с вещта. Тези обстоятелства квалифицират престъплението като
извършено от подс. Г. в съучастие с неустановено лице, като съизвършители.
Деянието подс. В.Г. извършил
използвайки специален начин - особена ловкост, която употребил, за да повдигне неустановеното
лице до височината, на която била монтирана камерата и по този начин да му
осигури възможност да я достигне, хване и отскубне от мястото където била
монтирана. Това дава основание на Съда да приеме, че е налице квалифициращото
обстоятелство на чл.195, ал.1, т.4, пр. последно от НК.
От субективна страна е налице
пряк умисъл у подсъдимия Г.. Той действал с ясното съзнание за
противоправността на извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер
на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването
на противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин.
По отношение подсъдимия Г. бил налице субективният обединяващ признак на
съизвършителството - т.нар. "общ умисъл", защото всеки от дейците при
осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението заедно с другия и е допускал от така съчетаната дейност да бъде
причинен вредоносният престъпен резултат.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, и т.4, пр.2 във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което
подсъдимият В.В.Г. следва да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление, Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства оказаното съдействието за разкриване на обективната
истина още във фазата на предварителната полицейска проверка, признанието на
вината в хода на досъдебното и съдебното производство, тежкото му социално и имотно
състояние и ниската стойност на предмета на престъплението.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните осъждания на Г.,
неоказващи влияние върху правната квалификация на деянието.
Предвид това Съдът
приема, че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца. Съобразявайки,
съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК,
Съдът намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс. В.Г.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер
на 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
С оглед събраните
доказателства и въз основа на установената и неоспорена фактическа обстановка,
Съдът намира, че подс. В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна и състава
на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като на 29.04.2019 г., в гр. Русе, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред - с Наказателно
постановление № 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, в сила от 08.12.2018 г., за управление на моторно
превозно средство, без съответното свидетелство за управление, извършил такова
деяние - управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф
3” с рама № WVWZZZ1HZTB136504, без съответното свидетелство за управление на МПС.
Самоличността на извършителя
била безспорно установена както от самопризнанието на подс. Г., така и от свид.
Р.С. и полицейските служители извършили проверката по случая.
Безспорно се установява по
делото, че на инкриминираната дата и място, подс. В.Г. е управлявал процесният лек
автомобил „Фолксваген Голф 3”. В тази насока са показанията на посочените
по-горе свидетели, както и самопризнанието на подсъдимия. Обстоятелството, дали
двигателят на автомобила е бил „запален” не рефлектира върху съставомерността
на деянието. Както ВС и ВКС в своята изобилна и непротиворечива практика са
имали възможност нееднократно да посочат, под управление на МПС се разбира манипулирането
с механизмите на автомобила, без значение дали двигателят е в работен режим или
не.
Установи се по несъмнен начин
също така, че подс. Г. бил наказван вече по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление – с Наказателно постановление
№ 18-1085-002997/26.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе, влязло в сила от 08.12.2018 г., с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от същия закон, му било наложено
наказание “Глоба”. Безспорно, настоящото деяние Г. извършил преди да изтече
една година от наказването му по административен ред за същото деяние.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият Г. знаел за
съществуващата принципна забрана за управление на МПС без съответната
правоспособност. Наясно бил, че не е придобивал такава правоспособност. Бил му
връчен и препис от наказателното постановление, с което бил наказан за
управляване на МПС без да е правоспособен водач. Въпреки това на 29.04.2019 г.
отново привел в движение МПС - л.а. „Фолксваген Голф 3” с рама №
WVWZZZ1HZTB136504 и го управлявал по улиците в гр. Русе, като съзнавал
общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, Съдът отново отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината и
изключително краткото разстояние, което подсъдимият изминал с управляваното от
него МПС, както и липсата на други санкционирани нарушения на правилата за
движение по пътищата, извън това квалифициращо настоящото му деяние като
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът приема предходните осъждания на подс. Г..
Предвид това, Съдът приема, че
е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което, на
подсъдимия следва да бъде определено наказание “Лишаване от свобода” и
наказание „Глоба“, като първото следва да бъде отмерено в границите между минимума
и средата на предвиденото от закона и ориентирано към минимума, а второто, с
оглед тежкото му имотно състояние – на минимума.
По тези съображения Съдът
счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс. В.Г. на
наказание “Лишаване от свобода” за срок от
1 година и 3 месеца и „Глоба“ в размер на 500.00 лв.
Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс. В.Г.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
Всички доказателства
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат правния извод, че
подсъдимият В.В.Г. осъществил състава и на престъплението по чл.345, ал.1, пр.1
от НК, тъй като на 29.04.2019 г., в гр. Русе си служил с контролни знаци – 2 бр.
австрийски регистрационни табела с регистрационен № К 30 EL, поставени на лек
автомобил „Фолксваген Голф 3” с рама № WVWZZZ1HZTB136504 и издадени за друго
МПС – лек автомобил “Рено Еспейс” с рама № VF8J638050R108023.
Налице са съставомерните
обективни елементи на престъплението, като аргументите за това са следните:
Съобразно чл.10, ал.1 от
Наредба № I-45 на МВР, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят
табели с регистрационен номер, като ал.2 от същия член указва, че формата,
размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се
определят с Българския държавен стандарт (БДС 15980 и БДС ISO 7591) и Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. Изложеното дава основание да се
приеме, че табелата с регистрационен номер се издава само от съответния
компетентен орган по чл.2 от Наредбата - структурните звена "Пътна
полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или областните
дирекции на МВР /ОДМВР/ и за конкретно определено превозно средство.
По делото безспорно се
установи, че по неустановен начин и на неустановена дата, подс. Г. се снабдил с
регистрационни табели с 2 бр. австрийски регистрационни табела с регистрационен
№ К 30 EL, издадени от компетентните органи, но за друго МПС – “Рено Еспейс” с
рама № VF8J638050R108023 и ги поставил на определените за това места на
ползваният от него автомобил. След това, на 29.04.2019 г., с така подменените
регистрационни табела, подс. Г. управлявал автомобила по улиците в гр. Русе. От
изложеното е видно, че на тази дата подс. В.Г. си служил с табели с
регистрационен номер – 2 бр. австрийски регистрационни табела с регистрационен
№ К 30 EL, издадени от компетентните органи, но за друго МПС – “Рено Еспейс” с
рама № VF8J638050R108023.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на пряк умисъл. подсъдимият бил наясно, че на
регистрираните в страната МПС се поставят табели с регистрационни номера,
отговарящи на съответните стандартизационни документи и издадени от
компетентните органи. Знаел за съществуващата принципна забрана за използване
на такива табели, които не са издадени и предназначени за конкретното МПС.
Съзнавал общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието но въпреки това искал настъпването на
тези последици.
Поради изложеното дотук, Съдът
намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на
състава на престъплението по чл.345, ал.1, пр.1 от НК, поради което подсъдимият
Г. следва да бъде признат за виновен в извършването и на това престъпление.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, Съдът отново отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината и
изключително краткото разстояние, което подсъдимият изминал с управляваното от
него МПС, както и оказаното съдействие за разкриване обективната истина по
делото.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът приема предходните осъждания на подс. Г..
Предвид това, Съдът приема, че
е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но с оглед факта,
че в условията на идеална съвкупност, с едно деяние, подсъдимия осъществил
състава на три престъпления по транспорта, наказанието което следва да му бъде
наложено, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, е наказанието “Лишаване
от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите между минимума и средата
на предвиденото от закона.
По тези съображения Съдът счита,
че целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс. В.Г. на
наказание “Лишаване от свобода” за срок от
6 месеца.
Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс. В.Г.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
От доказателствата по делото
се установява, че подс. В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 29.04.2019 г.,
в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген
Голф 3” с рама № WVWZZZ1HZTB136504, което не е регистрирано по надлежният ред –
по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
Безспорно е установена самоличността
на извършителя, като водач на процесният автомобил, както бе посочено и по-горе.
Установи се по несъмнен начин,
че подс. Г. управлявал по пътищата отворени за обществено ползване – улиците на
гр. Русе, лек автомобил „Фолксваген Голф 3” с рама № WVWZZZ1HZTB136504, който
не бил регистриран по надлежният ред – по реда на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Към
датата на деянието, със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-1085-001273/22.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе, влязла в сила на 06.11.2018 г., на основание чл.171, т.2а,
б.„а“ от ЗДвП на собственика на автомобила - свид. В.И. била наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ – на лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. № Р 1184 КК,
за срок от 6 месеца. След като изтекъл срокът на принудителната административна
мярка, наложена с горепосочената заповед, свид. В.И. не предприела необходимите
действия съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 2 от Наредба № І-45/24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, за възстановяване на регистрацията на процесния
лек автомобил. Това обстоятелство било известно на подс. Г., тъй като свид. И.
– негова майка, го уведомила още след издаване на посочената по-горе заповед.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Подс. Г. бил наясно за съществуващата забрана за
управление на МПС, което не е регистрирано по установения в Държавата ред.
Съзнавал, че автомобила, който управлявал не бил регистриран по този ред и
въпреки това на 29.04.2019 г. го привел в движение и го управлявал по улиците в
гр. Русе, като съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
Поради изложеното дотук, Съдът
намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на
състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което подс.
Г. следва да бъде признат за виновен в извършването и на това престъпление.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, Съдът и тук отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината и изключително
краткото разстояние, което подсъдимият изминал с управляваното от него МПС,
както и оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът приема предходните осъждания на подс. Г..
Предвид това, Съдът приема, че
е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но с оглед
посоченият и по-горе факт, че в условията на идеална съвкупност, с едно деяние,
подсъдимия осъществил състава на три престъпления по транспорта, наказанието
което следва да му бъде наложено, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК,
е наказанието “Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите
между минимума и средата на предвиденото от закона.
По тези съображения Съдът намира,
че целите на наказанието и за това престъпление ще се постигнат с определяне за
подс. В.Г. на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.
Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс.В.Г.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
На осн. чл.23, ал. 1 от НК,
така наложените наказания следва да се групират, като се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду
тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА. Към така
определеното общо наказание, на осн. чл.23, ал.2 от НК следва да се присъедини
наказанието „Глоба“, в размер на 500.00лв.
С оглед предходната
съдимост на подс. Г., Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 66 от НК, за отлагане изтърпяването на определеното общо наказание „Лишаване от
свобода“, поради което и на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ РЕЖИМ
за изтърпяване на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“
Подсъдимият следва
да заплати в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 452.82 лв., за
разноски на досъдебното производство.
На основание чл.53,
ал.1, б.“а“ от НК следва да се отнемат в полза на държавата 2бр. австрийски
регистрационни табела с регистрационен № К 30 EL, които след влизане в сила на
присъдата да се изпратят на Сектор ПП-Русе по компетентност.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: