О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен,
10.01.2024г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на десети
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 354 по
описа за 2023г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на жалба
от А.А.Ю. ***, депозирана чрез пълномощник адв.Г.С.от ШАК против Разпореждане №
1012-27-123#1/15.11.2023г. на ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на
НОИ – Шумен. С обжалвания акт административният орган е оставил без разглеждане
заявление вх. № 2113-27-646/05.06.2023г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, подадено от оспорващия и е
прекратил производството по подаденото заявление. А.А.Ю. счита разпореждането
за незаконосъобразно като твърди, че не е налице основанието по чл.27, ал.2,
т.1 от АПК. В тази връзка сочи, че заявление с вх. № 2113-27-646/05.06.2023г. е
трето по ред на заявителя, като преди това е имал още две искания за отпускане
на пенсия. По последното от тях е бил постановен отказ за отпускане на пенсия,
който бил обжалван пред директора на ТП на НОИ – Шумен. Със свое решение №
2153-27-111/09.11.2023г. директорът на ТП на НОИ отменил разпореждането и
указал производството да бъде прекратено. В изпълнение на дадените указания
било постановено процесното разпореждане.
Според жалбоподателя, влезлите в сила предходни разпореждания, с които
му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не пораждат
права или задължения за заявителя, за ТП на НОИ или за трети лица и не решават
спора по същество за правото на пенсия. Административното правоотношение по
упражняване и реализиране правото на пенсия не е приключило, респективно
правото на лицето да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано.
Счита, че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не е отпусната пенсия, може да упражни това право като подаде заявление.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
подаденото заявление и да издаде разпореждане по него, като се произнесе по
пенсионните права на заявителя. По изложените аргументи счита изричния отказ на
ръководителя на пенсионно осигуряване да разгледа по същество искането за
отпускане на пенсия за незаконосъобразен и настоява за неговата отмяна и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по
направеното искане.
Ответната страна – ръководител на
«Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен в представено по делото писмено
становище оспорва жалбата. Излага подробни аргументи за неоснователност на
оспорването, въз основа на които моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление №
2113-27-1732/06.12.2021г. А.А.Ю. поискал отпускането на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
С Разпореждане №
2113-27-1732#5/25.03.2022г. ръководител на «Пенсионно осигуряване» при ТП на
НОИ – Шумен отказал отпускане на пенсия за ОСВ с аргумент, че заявителят не
отговаря на изисквания на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като има недостигащ
изискуем осигурителен стаж в размер на 20г., 04м. и 25 дни, както и че лицето
няма навършената възраст по чл.68, ал.3 от КСО и липсва изискуем действителен
осигурителен стаж. Административният орган приел, че А.А.Ю. има действителен
осигурителен стаж в размер на 12г., 05м. и 05 дни.
Разпореждането е обжалвано. С
решение № 2153-27-149/30.06.2022г. директорът на ТП на НОИ - Шумен установил,
че към датата на произнасяне заявителят е навършил изискуемата от закона
възраст, зачел е за действителен осигурителен стаж наборната военна служба в
размер на 2г., 0м. и 0дни и като е приел, че общият действителен осигурителен
стаж е в размер на 14г., 05м. и 05дни, счел подадената жалба за неоснователна.
Решението на директора на ТП на
НОИ – Шумен е обжалвано по съдебен ред. С решение №129/11.11.2022г.,
постановено по АД № 227/2022г. Административен съд – Шумен отхвърлил жалбата
като неоснователна. В мотивите на съдебния акт е разгледан въпросът досежно
зачетения период на наборна военна служба. Според съда като е зачел
действителен осигурителен стаж периода от 31.08.1973г. до 29.08.1975г. и е отказал
да зачете като такъв останалия период от 30.08.1975г. до 31.08.1976г.
директорът на ТП на НОИ – Шумен е изтълкувал правилно приложимите материално –
правни норми. При това положение действителният осигурителен стаж на оспорващия
е в размер на 14г., 05м. и 05дни, което обосновава извод за липса на втората
кумулативно изискуема предпоставка по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия
за ОСВ, независимо от навършената възраст.
Съдебното решение е влязло в
законна сила на 17.01.2023г. и се ползва със сила на присъдено нещо.
Със заявление вх. № 2113-27-646/05.06.2023г.
А.А.Ю. отново поискал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл.68, ал.3 от КСО, като заявил, че ще се ползва от документите,
представени с предходното заявление. Други документи не е приложил.
С Разпореждане № №2113-27-646#3/02.10.2023г.
ръководителят на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен отказал да
отпусне ЛПОСВ по заявление с вх.№
2113-27-646/05.06.2023г.
По повод обжалване на постановеното
разпореждане, с Решение № 2153-27-111/09.11.2023г. директорът на ТП на НОИ –
Шумен отменил разпореждането и върнал административната преписка за ново
произнасяне, с указания за преценка на обстоятелствата, обосноваващи
недопустимост на производството и прекратяване на същото.
С разпореждане № 1012-27-123#1/15.11.2023г.
ръководителят на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен приел, че
доколкото с подаденото заявление не са представени други документи за
осигурителен стаж, респективно след постановения отказ за отпускане на пенсия
за ОСВ на заявителя не е налице различна фактическа обстановка, установена с
предходното разпореждане за отказ, то в случая е налице основанието по чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, а именно налице е влязъл в сила административен акт със същия
предмет и същите страни (Разпореждане № 2113-27-1732#5/25.03.2022г.). С оглед
на това административният орган счел, че искането е недопустимо и на основание
чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК оставил без разглеждане заявление вх.
№ 2113-27-646/05.06.2023г. на А.А.Ю. и прекратил образуваното производство.
Разпореждането е съобщено на
неговия адресат чрез изпращане на препис от същото. Получено е на 22.11.2023г.
Настоящата жалба е подадена по
пощата на 06.12.2023г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпореждане № 1012-27-123#1/15.11.2023г.
на ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен обективира
отказ на административен орган да се произнесе по отправено пред него искане.
Доколкото процесното разпореждане не попада сред тези, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО, за които се предвижда задължителен контрол
пред ръководителя на ТП на НОИ като предпоставка за съдебно обжалване, същото
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба
на чл.197 от АПК.
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице и в законово установения срок по чл.197 от АПК, поради което
е процесуално допустима.
При разглеждането ѝ по
същество съдът приема следното:
След извършената на основание
чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка съдът намира, че оспореното разпореждане
е издадено от компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на
пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното
териториално поделение на НОИ съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО. По аргумент от
чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши проверката за
допустимост на административното производство на всички основания по последно
посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако
счете, че е налице някое от тези основания. В случая оспореното разпореждане е
издадено от ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен, в
пределите на неговата материална и териториална компетентност. Разпореждането е
в писмена форма и съдържа изложение на фактическите основания, обусловили
постановяването на административния акт, като изложените факти са съотнесени
към цитираните правни основания.
При направената преценка за
съответствие с материалния закон, съдът намира, че разпореждането се явява
правилно, като счита, че е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или
абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно -
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
По делото няма спор, че до
настоящия момент на жалбоподателя не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както и че по предходно подадено от него заявление е постановен отказ,
поради липсата на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Не е
спорно също, че жалбоподателят е подал поредното искане за отпускане на пенсия
по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като не е представил други документи за
осигурителен стаж.
От документите, съдържащи се в
пенсионното досие на А.А.Ю. и приложени към изпратената в съда преписка е
видно, че по повод подадено от жалбоподателя заявление за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-27-1732/06.12.2021г., е издадено
разпореждане № 2113-27-1732#5/25.03.2022г. на ръководител на «Пенсионно
осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ, тъй
като заявителят няма изискуемия действителен осигурителен стаж. В хода на
развилото се административно производство е установено, че А.А.Ю. има
действителен осигурителен стаж в размер на 14г., 05м. и 05дни. Спорът досежно
наличието на предпоставки за отпускане на ЛПОСВ е разгледан от съда. Според
мотивите на решение №129/11.11.2022г., постановено по АД № 227/2022г. по описа
на Административен съд – Шумен, като е зачел действителен осигурителен стаж
периода от 31.08.1973г. до 29.08.1975г. и е отказал да зачете като такъв
останалия период от 30.08.1975г. до 31.08.1976г. директорът на ТП на НОИ –
Шумен е изтълкувал правилно приложимите материално – правни норми. При това
положение действителният осигурителен стаж на оспорващия е в размер на 14г.,
05м. и 05дни, което обосновава извод за липса на втората кумулативно изискуема
предпоставка по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ, независимо от
навършената възраст. Както се посочи и по-горе, съдебното решение е влязло в
законна сила на 17.01.2023г. и се ползва със сила на присъдено нещо. Въпросът
дали жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.3 от КСО, съобразно представените от него документи за придобит
осигурителен стаж към заявлението за отпускане на пенсия, подадено на
06.12.2021г. е решен. С последващото заявление с вх. № 2113-27-646/05.06.2023г.
А.А.Ю. отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, но към това заявление не са представени никакви нови удостоверителни
документи, касаещи придобития от него осигурителен стаж, т.е. безспорно е
налице искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила
стабилен индивидуален административен акт. В този смисъл правилно е становището
на ответния орган, че наличието на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, препятства разглеждането по същество на подаденото заявление.
За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на
нови данни, т.е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от
страна на заявителя, тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи
действителния осигурителен стаж, респективно правото на лична пенсия за ОСВ,
представени от жалбоподателя в административното производство, образувано по
първото заявление, пенсионният орган при ТП на НОИ - Шумен е направил своята
преценка, обективирана в решение № 2153-27-149/30.06.2022г. на директора на ТП
на НОИ – Шумен.
Подаденото ново заявление на 05.06.2023г., без
наличието на никакви нови писмени доказателства, т.е. на удостоверителни
документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж
на жалбоподателя, няма как да новира производството за преценка на правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това налага извод, че административният
орган - ръководителят на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен правилно
е приел, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и същите страни, е налице основанието по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Влезлият в сила индивидуален
административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална
пречка за неговото повторно решаване от органа при идентичност на предмета и на
страните, какъвто е и настоящият случай. Този извод не се разколебава от
приложеното към жалбата удостоверение обр.33, издадено от Държавна агенция
«Архиви», съгласно което А.А.Ю. е учил и завършил ПЖИ «Тодор Каблешков» от
31.08.1973г. до 28.07.1976г. Тази информация е идентична със съдържащата се
такава в приложената към пенсионното досие военна книжка на лицето. Въз основа
на същата с решение № 2135-27-149/30.06.2022г. директорът на ТП на НОИ - Шумен
е зачел като действителен осигурителен стаж периода от 31.08.1973г. до
29.08.1975г. Видно от мотивите на решение № 129/11.11.2022г. по АД № 227/2022г.
Административен съд – Шумен също е приел за безспорен факта, че в периода от
31.08.1973г. до 28.07.1976г. А.А.Ю. е бил курсант и е учил в ПЖИ «Тодор
Каблешков». Предвид изложеното настоящият състав приема, че приложеното към
жалбата удостоверение не съставлява ново писмено доказателство за придобит
осигурителен стаж. Напротив, удостоверените обстоятелства са били известни на
пенсионния орган при постановяване на първоначалния отказ за отпускане на ЛПОСВ.
Същите се били предмет на обсъждане в развилото се съдебно производство и са
съобразени при постановяване на съдебния акт, с който спорът между страните е
разрешен.
Наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт със същия предмет и страни съставялва абсолютна
процесуална пречка за провеждане на административното производство по аргумент
от разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Решението на пенсионния орган се
ползва със стабилитет, поради което компетентността на административния орган по
конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя
нов административен акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и
обстоятелства.
В допълнение към изложеното
следва да се отбележи, че отказът за
отпускане на пенсия по предходното заявление, подадено от жалбоподателя е
мотивиран от ответния орган с липсата на доказателства, установяващи изискуемия
съгласно чл.68, ал.3 от КСО минимален действителен осигурителен стаж от 15
години, а не поради възрастта на лицето. С оглед на това, независимо от
изминалия период от време, за административния орган не е възникнало задължение
да се произнесе по същество по искането
за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Отново следва да се посочи, че при настоящото
пенсионно производство, образувано по заявление вх. № 2113-27-646 от 05.06.2023г., А.А.Ю.
не е представил никакви нови доказателства за друг осигурителен стаж, освен
вече заявения с предходното заявление, а на практика се позовава единствено на
новонастъпил факт във връзка с увеличена възраст. Този новонастъпил факт -
промяна във възрастта е ирелевантен досежно предметните предели на заявеното
право и не променя предмета на административното производство. Възрастта като
изискуем и наличен факт за придобиване правото на пенсия, е била призната от
пенсионния орган още в предходното производство, приключило с решението на
директора на ТП на НОИ - Шумен.
В административното производство
свързано с издаването на индивидуален административен акт, компетентният за
това орган следва да се съобразява с установените в специалния процесуален
закон правила, включително да провери предпоставките за допустимостта на
искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27,
ал.2 от АПК преди да започне производството, административният орган
задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването
на съответния индивидуален административен акт, в това число липса на влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни (т.1). В случая е налице
влязъл в сила акт със същия предмет и между същите страни, което правилно е
отчетено от пенсионния орган като отрицателна предпоставка, препятстваща
допустимостта на производството, респективно – разглеждане и произнасяне по
същество по депозираното заявление.
При така установеното фактическо
и правно положение съдът намира, че оспореният административен акт - Разпореждане
№ 1012-27-123#1/15.11.2023г. на ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП
на НОИ – Шумен, е издаден от материално и териториално компетентен орган, в
съответната форма и с изискуемо се съдържание, спазени са процесуалноправните и
материално-правните разпоредби по издаването му, като актът е съобразен и с целта
на закона, поради което същият е законосъобразен, а подадената жалба от А.А.Ю. като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание на чл.200, ал.1 от АПК, вр.чл.197 от АПК Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.А.Ю. с
ЕГН ********** *** против Разпореждане № 1012-27-123#1/15.11.2023г. на
ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ – Шумен, с което административният орган е оставил
без разглеждане заявление вх. № 2113-27-646/05.06.2023г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, подадено от
оспорващия и е прекратил производството по подаденото заявление.
На основание чл.200, ал.2 от АПК
определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария, като съгласно
ТР №2 от 24.03.2021г., постановено по т.д. №10/2019г. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ –
Шумен.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: