№ 1280
гр. Варна, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100501309 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:13 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, представлява се от
юрисконсулт Г. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна А. П. В., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. З. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
1
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета Иван
Портних срещу Решение № 1291 от 19.04.2023г. по гр.д. № 11106/2022г. по описа на ВРС, 50-ти
състав, с което на основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД въззивната община е осъдена да заплати на А.
П. В. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на
08.08.2022 г., поради неизправност на пътната настилка на велоалеята на бул. „Сливница" близо
до спирка „Трансформатора", посока Центъра в гр. Варна, представляваща публична общинска
собственост на Община Варна, понесени в причинна връзка с противоправното бездействие на
натоварени служители на Община Варна по поддръжка на настилката на описания участък, ведно
със законната лихва върху сумата от увреждането - 08.08.2022г. до окончателното плащане, както
и сумата от 58.19 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, представляващи медицински разходи за снабдяване с медицинско удостоверение и
лекарствени продукти на 09.08.2022г., вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва
върху сумата от увреждането - 08.08.2022г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, без анализ и
оценка на конкретни за случая факти и обстоятелства от значение за формиране на преценката за
справедливия размер на обезщетението. Съдържа доводи, че по делото е останал неизяснен
въпросът дали към момента на настъпване на произшествието електрическата тротинетка, с
която въззиваемият се е движил е била в изправно техническо състояние, с изправна спирачна
система и дали същият се е движил със съобразена скорост, поради което е необоснован изводът,
че увреждането е настъпило единствено поради виновно поведение на служителите му.
Инцидентът е настъпил в светлата част на деня, при ясно време, като ищецът е имал обективна
възможност за възприятие на процесната неравност и да предотврати настъпването на вредоносния
резултат. В този смисъл посочва, че в случая е налице съпричиняване и приложение следва да
намери разрешението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
неравност на велоялеята и доколкото това не е сторено, съдът е следвало служебно да назначи
СТЕ, с която да установи налична ли е процесната неравност или не. При определяне размера на
справедливото обезщетение, съдът не е съобразил заключението на СМЕ, установяващо
увреждането като контузия на гръден кош и на десен лакът, които травми са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, при отшумяване на болевите усещания в период от
2-3 седмици, без данни за настъпили усложнения. Не е била затруднена функцията на ръката, нито
хватателнатай способност, като увреденият е можел да се самообслужва, без да се нуждае от
чужда помощ. При преценка на свидетелските показания съдът не е отчел обстоятелствата по чл.
172 от ГПК, нито заинтересоваността на свидетелката майка на ищеца Т. В.а. В този смисъл се
позовава на завишеност и несправедлив размер на определеното обезщетение. Към процесния
период 2022г. МРЗ съгласно ПМС № 37/24.03.2022г. е била в размер на 710 лв., като определеното
от ВРС обезщетение възлиза на повече от 4 МРЗ. От друга страна съдът не е обсъдил възраженията
по иска за присъждане на законна лихва от датата на деликта. Същата следва да се присъди от
датата на исковата молба, а не от датата на деликта аргумент за което е разрешението по ТР №
3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Отправя искане в тази връзка за постановяване
на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност, а в условията на евентуалност до
справедливия размер на обезщетение, съобразно константната съдебна практика.
В отговор на жалбата А. П. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава
правилност, задълбоченост и законосъобразност на решението. Посочва, че чрез въззивната жалба
въззивникът заобикаля процесуалните срокове и компенсира пасивното си поведение при
първоинстанционното разглеждане на делото. Оспорване на представените доказателства не е
направено своевременно, поради което обсъждането за първи път във въззивната жалба счита за
2
преклудирано. В тежест на въззивника е било да установи, че пътната настилка, на която е
настъпило събитието е била в изправно състояние към датата на инцидента, както и че ищецът се е
движил с несъобразена скорост. Установено е по делото, че електрическото превозно средство
развива максимална скорост 25 км/час, а от свидетелските показания е установено, че в
конкретния участък от велоалеята е обективно невъзможно да се е движил с тази скорост.
Присъденият размер на обезщетението счита за доказан и справедлив. Моли поради изложеното
решението да се потвърди.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам възражения по
доклада.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представлявам доверителя си по реда на
чл.38 ЗАдв.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната
жалба и изцяло да отмените решението на първоинстанционния съд, като оставите без
уважение исковата претенция на А. П.. В условията на евентуалност, ако приемете същата
за основателна, моля да намалите размера и по правилата на чл. 52 ЗЗД.
́
Моля да присъдите на община Варна като юридическо лице юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
АДВ. С.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение, същото е правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено с оглед на събраните по делото пред
първоинстанционния съд доказателства, които не бяха оспорени от въззивника в това
производство.
Напротив, насрещната страна с пасивното си процесуално поведение демонстрира
неангажираност с неоспорване на доказателства в процеса, а едва с въззивната жалба
навежда възражения, които няма как да докаже, тъй като възможността за това е
3
преклудирана. Моля да не възприемате възраженията, изложени във въззивната жалба, да
приемете, че решението е правилно, а също и по отношение на присъденото обезщетение, за
което съм изложила съображения в отговора на жалбата. Считам, че същото е напълно
адекватно, предвид травмите, преживени от доверителя ми, включително и
възстановителния период. В този смисъл абсолютно несъстоятелни са съображенията,
изложени във въззивната жалба, че, видите ли, тъй като майката на доверителя ми е роднина
по права линия, нейните показания не могат да се приемат за достоверни. Напротив, тя е
единственият очевидец, който е бил свидетел на това, как синът и се възстановява, предвид
́
и усложненото му здравословно състояние преди падането. Отделно от това, моля да
приемете, че самото електрическо средство, което е управлявал доверителя ми, не развива
по- висока скорост от 25 км/час, за да се твърди, че същият е допринесъл и съпричинил по
някакъв начин инцидента. Отделно от това, заявявам че и към момента, тъй като си
направих труда да отида вчера, въпросната неравност и дупка все още стои на същото място
и не е отремонтирана от страна на ответника.
Моля да ни присъдите сторените съдебноделоводни разноски съобразно чл. 38, ал. 2
ЗАдв..
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4