Р
Е Ш Е Н И Е
№
144
гр. Габрово 03.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на тринадесети юни
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ
: Кр. Големанова
С.Миланези
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в.гр.д. № 161 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
104/27.03.2019г., постановено по гр.д. № 373/2018г., Тревненският районен съд
е признал за установено по отношение на Х.Е.П.
***, че Д.С.П., М.Д.Д. и С.Д.П. *** са съсобственици на общо 1/6 ид.ч. или по 1/8 ид.ч. за всеки
от недвижим имот - ПИ 73403.501.1341 по КК и КР на гр. Трявна при подробно
посочени граници, ведно с намиращите се в него
сгради: - сграда с идентификатор – 73403.501.1341.1 със з.п. 85 кв.м.,
на три етажа и предназначение – жилищна; - сграда с идентификатор
73403.501.1341.2 със з.п. 26 кв.м., на един етаж и предназначение – хангар
,депо, гараж; сграда с идентификатор № 73403.501.1341.3 със з.п. 28 кв.м., на
един етаж и предназначение – хангар, депо, гараж , като е осъдил Х.П. да
предаде на Д.П., М.Д. и С.П. владението върху посочените идеални части от
описаните имоти на осн. чл. 108 ЗС.
В законния срок против
така постановеното решение е опдадена въззивна жалба от ответникът Х.П.. В
жалбата се твърди, че то е неправилно, необосновано, а и в една част е
постановено” плюс петитум” доколкото в исковата молба не е било отправено
такова искане.
Неправилно съдът
приел, че за да придобие по давност 1/6 ид.ч. от имота, оставена в наследство
на ищците, той не бил манифестирал намерение за своене на същата. Този извод на
съда противоречал на събраните по делото доказателства. Твърди, че родителите
му, са имали намерение да прехвърлят собствеността върху целия имот находащ се
в гр. Трявна на него, като това се установявало от пълномощното дадено от майка
му на неговият баща. Сделката не могла да се осъществи , тъй като баща му
заболял, а майка му непосредствено след това внезапно починала. Сестра му- наследодателка на ищците, знаела
за тези намерения на родителите и била съгласна с тях, като заявявала, че няма
претенции към имота в гр. Трявна. При
редките гостувания на сестра му и нейните наследници в имота , той ги посрещал
като гости. По-късно баща му му прехвърлил 5/6 ид.ч. от имота. По тези причини
жалбоподателят завладял целият имот и го
владял със съзнанието, че е негов. При тези факти съдът не съобразил разпоредбата
на чл. 79 СЗ. Установено било, че жалбоподателят е владял имота в определен
период от време, като негов изключителен собственик. Съдът не е следвало да
кредитира показанията на свидетелите водени от ищците, тъй като от тях не се
установявало ищците да са водили преговори с него за заплащане на процесната
част от недвижимия имот. За да приеме, че жалбоподателят е държател на
процесната 1/6 ид.ч. от имота съдът дал вяра единствено на твърденията на от
ищците, но не обсъдил твърденията на
ответника, че неговата сестра- наследодател на ищците многократно е заявявала,
че няма претенции за солствеността на процесния имот, тъй като той ще
принадлежи изцяло на жалбоподателя. Не бил верен и извода на съда, че
ответниците по жалба са искали доброволно да ликвидират съсобствеността, чрез
заплащане на дела им от страна на жалбоподателя.
Претендира се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Ответниците по
жалба са я оспорили. Изложили са подробни съображения в подкрепа на становището
за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт.
Претендират, въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение частта, в която съдът се е произнесъл относно имот с
идентификатор 73403.501.1341.2, със застроена площ 26 кв.м., брой етажи – един,
с предназначение –хангар, депо, гараж е процесуално недопустимо. Видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, че ищците не са заявили
искане ответникът да им предаде владението върху 1/6 ид.ч. общо или по 1/18 ид.ч. за всеки от тримата от посочения недвижим
имот, застроен в спорния ПИ. След като няма такова искане, а съдът се е
произнесъл по същото в диспозитива на обжалваното решение, то безспорно се е
произнесъл „плюс петитум” – извън заявеното искане. В тази част решението е
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено , само по
отношение произнасянето относно имот с идентификатор73403.501.1341.2, със
застроена площ 26 кв.м., брой етажи – един, с предназначение –хангар, депо,
гараж .
При служебната проверка, съдът
констатира, че в останалата част обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледано по същество в тази част, то е
правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Неоснователен е довода за необоснованост
на съдебния акт, тъй като съдът не обсъдил показанията дадени от свидетелите
водени от жалбоподателя. Видно от мотивите на обжалваното решение, че
показанията на св. Г.са обсъдени от съда, наред с всички събрани по делото
доказателства. Правилно съдът е приел, че от показанията на св. Г.и Ф., се
установява обстоятелството, че жалбоподателят и семейството му са живели в
процесния имот, само те са се грижили за поддръжката му, а сестра му М.П. , а след нейната смърт и наследниците й са посещавали имота много
рядко. Тези факти не са спорни по делото, а се установяват и от останалите доказателства.
Правилно съдът е приел, че установяването на фактическа власт върху
съсобствения имот не е достатъчен, за да
бъде придобит по давност. Следва да бъде
установена и промяната в намерението за своене, доколкото всеки съсобственик
владее съсобственият имот за всички. За придобиване идеалните части на
останалите съсобственици е необходимо
владеещият съсобственик освен да установи фактическа власт върху имота,
да демонстрира пред останалите съсобственици, че владее имота само за себе си,
като отблъсне тяхното владение. В случая не е установено жалбоподателят да е
демонстрирал пред сестра си, а след нейната смърт и на наследниците й, че
владее имота само за себе си, нито има данни да е отблъснал владението на
останалите наследници, с които действия би уведомил съсобствениците, че вече
владее имота само за себе си, за да бъде сложено началото на предвиденият в чл.
79 ЗС срок, за придобиване на имота по давност.
Обстоятелството, че един от свидетелите
преразказва случка, на която не е присъствал, съдържаща данни, че
наследодателката на ответниците по жалба е заявила отказ от своите идеални
части от процесния имот е ирелевантен за случая, тъй като отказа от наследство
е строго формален акт, какъвто в случая не се твърди, че съществува.
Ирелевантно в случая е обстоятелството,
че ответниците по жалба са посещавали имота много рядко, не са го поддържали и
не са плащали данъци за него, както и не са го декларирали. Плащането на
данъци, както декларирането на имота не са действия установяващи намерение за
своене. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с
декларативен характер. Съгласно константната съдебна практика, не се включват в
обективните действия на владението и не изразяват промяна в намерението за
своене.В този смисъл, те не са годно основание за начало на придобивна давност.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна в тази част и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно – потвърдено в
посочената част.
С оглед
изхода на спора, съдът намира, че разноските по делото следва да останат така,
както са направени.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 104/27.03.2019г., постановено по гр.д. №
373/2018г. на Тревненския районен съд В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Х.Е.П.
***, че Д.С.П., М.Д.Д. и С.Д.П. *** са съсобственици на общо 1/6 ид.ч. или по 1/8 ид.ч. за всеки
от недвижим имот - сграда с идентификатор 73403.501.1341.2 със з.п. 26 кв.м.,
на един етаж и предназначение – хангар ,депо, гараж, като е осъдил Х.П. да
предаде на Д.П., М.Д. и С.П. владението върху общо 1/6 ид.ч. или по 1/8 ид.ч.
за всеки от недвижим имот - сграда с идентификатор 73403.501.1341.2 със з.п. 26
кв.м., на един етаж и предназначение – хангар ,депо, гараж ,на осн. чл. 108 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
104/27.03.2019г., постановено по гр.д. № 373/2018г. на Тревненския районен съд
в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.