ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1295
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Пламен П. Чакалов
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от З. С. С., чрез пълномощника адв.Е. И.
срещу определение от 30.08.2021г. по гр.д. №8202/2020г. на РС Пловдив, V гр.с., с
което са оставени без уважение молба с вх. № 283407/08.07.2021 г. по описа на ПРС на
процесуалния представител на ищеца за допълване на Решение № 261867/02.07.2021 г
в частта за разноските и молба с вх. № 285090/03.08.2021г. по описа на ПРС на
процесуалния представител на ответника за допълване на Решение №
261867/02.07.2021 г в частта за разноските. В жалбата се твърди, че определението по
отношение на молбата на ищеца е неправилно и несъобразено със съдебната практика
на ВКС.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Изи Асен Мениджмънт“ АД, с
което жалбата се намира за неоснователна, а определението правилно и се иска
неговото потвърждаване.
Първата инстанция е била сезирана на дата 13.07.2020г. с осъдителен иск на З.С.
срещу „Изи Асен Мениджмънт“ АД за сумата от 50 лева платена от него нищожна
неустойка по договор за потребителски кредит от 10.07.2017г. С отговора си по
исковата молба ответника по иска не признава иска и го намира за недопустим,
несонователен и недоказан. В хода на делото се установява, че между същите страни
виси съдебно дело по предявен установителен иск от З.С. срещу „Изи Асен
Мениджмънт“ АД за нищожност на целия процесен договор. След спиране и
възобновяване на настоящото дело се оказва, че искът относно установяване на
нищожността на процесната неустойка е уважен с влязло в сила решение по това дело.
След което на дата 25.01.2021г. с банков превод сумата от 50 лв. за неустойка по
процесния договор е преведена по банкова сметка на ищеца от ответника. С решението
по настоящото дело ПРС е отхвърлил иска изцяло поради плащане на исковата сума в
хода на делото. Решението е влязло в сила като необжалвано.
Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, защото макар
и отхвърлен иска ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска и
1
не е признал иска, ето защо съдът неправилно е приложил чл.78 ал.2 от ГПК.
РС Пловдив не е присъдил разноски на ищеца, защото към датата депозиране на
исковата молба е бил налице висящ спор относно действителността на договора и
ответникът със своето поведение не е станал причина за завеждане на делото. Актът на
РС Пловдив е законосъобразен, макар и не по мотивите изложени в него.
Неоснователно е виждането на жалбоподателя, че съдът неправилно е приложил чл.78
ал.2 от ГПК, защото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на
иска и не е признал иска. Това е така, защото тази разпоредба се прилага само в случай
на уважаване на иска и е допълнение към нормата на чл.78 ал.1 от ГПК, която сочи, че
в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ответника. Само че в казуса
искът е изцяло отхвърлен и по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК разноските са в тежест
на ищеца, като тук няма никакво значение дали ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на иска и е признал иска. Така че в конкретния казус разноски
има право да иска и да му се присъдят ответника, а не ищеца. Единствената
процесуална възможност ищеца да има право на разноски е хипотезата на чл.78 ал.4 от
ГПК при прекратяване на делото, и то на база на изключението на принципа на чл.78
ал.4 от ГПК, обоснован в правната теория БГПП изд.девето – „По аналогия на чл.78
ал.2 от ГПК ще трябва да се уреди отговорността за разноските, когато след
предявяване на иска поради нови факти, независещи от ищеца, предявеното от него
прави се погаси и ищецът веднага след това се откаже от иска си. Отговорността ще
бъде понесена от ответника, макар че делото ще бъде прекратено /чл.78 ал.4/, защото
той е дал повод да се заведе делото, а ищецът е осуетил продължаването му веднага
след като искът е станал неоснователен“. В казуса обаче доколкото искът е отхвърлен
ищецът няма никакво право на разноски по делото, видно от ясната норма на чл.78а л.3
от ГПК. Ето защо акта в обжалваната му част /оставена без уважение молба с вх. №
283407/08.07.2021 г. на процесуалния представител на ищеца/ следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.08.2021г. по гр.д. № 8202/2020г. на РС
Пловдив, V гр.с., в частта в която е оставена без уважение молба с вх. №
283407/08.07.2021 г. по описа на ПРС на процесуалния представител на ищеца за
допълване на Решение № 261867/02.07.2021 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2