РЕШЕНИЕ
№ 15492
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110152136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „***“ ЕАД срещу И. Е. М., с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника
дължат на ищеца сумата от 287,08 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г., за имот, находящ
се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от
22.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 96,48 лв. - лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 13.06.2023 г., сумата от 13,81 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от
22.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,94 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., за които суми на 05.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34836/2023 г. по описа на СРС, 61
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответника
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
1
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. Е. М.,
с който оспорват предявените искове. Не оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение с ищеца, както и количеството на доставената до имота топлинна енергия
за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца по същия е да установи по
делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за
ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото се концентрира върху
обстоятелството относно дължимостта на претендираните суми с оглед своевременно
релевираното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
2
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2023 г. От страна на ищеца се претендира вземане за
периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното месечно
вземане – това за м. март 2020 г. е станало изискуемо м. 05.2020 г., т.е. преди 22.06.2023 г.,
поради което и всички, предхождащи го такива, включени в рамките на исковия период, се
явяват изцяло погасени по давност.
С оглед изложеното исковата претенция за цена на топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 31.03.2020 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, съдът
приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на главния иск и предвид
правилото на чл. 119 ГПК, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 96,48 лв. за периода
от 15.09.2021 г. до 23.09.2021 г.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „***“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „***“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
3
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 05. 2020 г. се счита за възникнало на 31.05.2020 г., или същото е станало
изискуемо на 01.06.2020 г., т. е. преди 22.06.2020 г., поради което то също е обхванато от
изтекла погасителна давност. Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК с оглед данните,
удостоверени в представеното извлечение за аб. № *** (л. 23 от делото), задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.10.2020 г., за който
съдът прие, че не е обхванат от изтекла погасителна давност, се равнява на 11,81 лв.
С оглед изложеното искът за главница за цена на услугата за дялово разпределение е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 11,81 , дължима за периода от м.06.2020 г.
до м.10.2020 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 13,81 лв.,
следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.06.2023 г.
до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 22.06.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 3,94 лв., начислена за периода от 16.07.2020 г. до
13.06.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло спрямо всеки един от
ответниците
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
125 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената
част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на
разноски в размер на 2,18 лв. за заповедното производство и 3,63 за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът И. Е. М. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите в размер на 291,28
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото Договор
за правна защита и съдействие от 06.12.2023 г.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу И. Е. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И. Е. М., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК
***, сумата от 11,81 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума на 05.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34836/2023 г. по описа на СРС, 61 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 11,81 лв. до пълния предявен размер от
13,81 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу И. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. Е.
М., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 287,08 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 31.03.2020 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 96,48 лв. - лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., и сумата от 3,94 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., за които суми на 05.07.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
34836/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА И. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2,18 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. д. № 34836/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
3,63 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на И. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 291,28 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5