Р Е Ш Е Н И Е
№ 240/13.4.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на втори март, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 91 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 76, ал. 3 от Закона за
здравното осигуряване и е образувано по жалбата на "МБАЛ Здраве -
Велинград" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от д-р Т.В.У. против Заповед
№ 13/РД-09-1534 от 10.12.2019 г. на И. Д. Директор на РЗОК Пазарджик.
В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни
основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна,
алтернативно да приеме, че е налице съставът на "маловажен случай"
или да намали размера на наложените имуществени санкции.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по
жалбата.
За ответника
по жалбата – И. Д. Директор на РЗОК гр. Пазарджик, редовно призован, се явява
юриск. С., която твърди, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при стриктно
спазване на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде
отхвърлена подадената жалба. Претендира изплащането на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък на разноските.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед №
13/РД-09-1063/18.09.2019 г. И. Д. Директорът на РЗОК - Пазарджик е наредил да
бъде извършена тематична в периода 18.09.2019 г. – 19.09.2019 г. на "МБАЛ Здраве
- Велинград“ ЕООД по изпълнение на индивидуален договор № 13/РД-29-430/28.05.2018
г. със задача: 1. Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ за
съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2018 г. по ИД №
13/РД-29-430/28.05.2018 г.; 2. Контрол на медицинската документация на
пациентите по време на хоспитализация по изпълнение на ИД № 13/РД-29-430/28.05.2018
г.
Съставен е Протокол
№ 504/07.10.2019 г. за резултатите от проверката, в който са констатирани
нарушения по изпълнение на договора, а именно: десет нарушения на чл. 288, ал.
2, т. 3, във връзка с чл. 30, т. 9 от НРД за МД за 2018 г. и едно нарушение на
чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД за МД за 2018 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5
от ЗЗО. Приложен е и доклад вх. № 13/93-00-1273/15.11.2019 г. от служителите,
извършили проверката до директора на РЗОК Пазарджик, в който са отразени
констатациите от извършената проверка, посочени са допуснатите от лечебното
заведение нарушения и е направено предложение за налагане на санкция
"Финансова неустойка" в съответния размер.
Относно
направените в протокола констатации е постъпило становище с вх. № 13/29-02-1939
от 21.10.2019 г. от „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД, представлявано от Тодор
Ушев – управител, което е разгледано на заседание на Арбитражна комисия по чл.
75 от ЗЗО към РЗОК гр. Пазарджик. С решение № 12/07.11.2019 г. Арбитражната
комисия е потвърдила констатациите по т. 4.1 от протокола, а по отношение на
останалите констатации не е прието решение, поради наличие на равен брой
гласове.
Последвало е
издаване на оспорената Заповед № 13/РД-09-1534 от 10.12.2019 г. на И. Д.
Директор на РЗОК Пазарджик, с която на „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД са
наложени единадесет санкции "Финансова неустойка" по 200 лв.
Посочената заповед е редовно връчена на дружеството-жалбоподател на 30.12.2019
г., видно от известие за доставяне /лист 21/. В законоустановения срок
жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд
Пазарджик.
Като
доказателство по делото е представен Индивидуален договор № 13/РД-29-430/28.05.2018
г. /лист 52/.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, непосредственият
контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ се
осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от НЗОК, определени
със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице и
от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Съгласно ал. 3 на чл. 72 от ЗЗО
служителите на РЗОК - контрольори могат да извършват проверки на територията на
съответната РЗОК по заповед на нейния директор или оправомощено от него
длъжностно лице. В конкретния случай е налице издадена заповед № 13/РД-09-1063/18.09.2019
г. на И. Д. Директор на РЗОК Пазарджик, с която е наредено да бъде извършена
тематична проверка на "МБАЛ Здраве - Велинград" ЕООД. За резултата от
проверката длъжностните лица съставят и подписват протокол, който се предоставя
срещу подпис на лицето - обект на проверката. Преписи от същия се изпращат
съответно на управителя на НЗОК, директора на РЗОК и съответната съсловна
организация на лекарите. В конкретния случай този ред е спазен, видно от
представените по делото писмени доказателства. Издаването на оспорената заповед
се предхожда от Протокол № 504/07.10.2019 г.; Доклад до директора на РЗОК
Пазарджик от служителите, извършили проверката.
Съдът намира жалбата по т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3,
т. 1.4, т. 1.5, т. 3.1, т. 3.2, т. 3.3, т. 3.4, т. 3.5 от оспорената заповед за
неоснователна по следните съображения:
Административният орган е наложил санкция в
размер на по 200 лв. за нарушения на чл. 288, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 30,
т. 9 от НРД за МД за 2018 г. Съгласно посочената разпоредба извършването на дейности по КП
се отразява в медицинската болнична документация и в декларация за информирано съгласие от страна на пациента по отношение
провежданите процедури в хода на лечебно-диагностичния процес, която се изготвя
от изпълнителя на БМП и се прикрепва към ИЗ на пациента, като става неразделна
част от него. Текстът на чл. 30, т. 9 от НРД за МД за 2018 г. пък регламентира,
че изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предоставят на пациента
ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за
евентуалното му лечение.
В процесния случай от представените по делото
доказателства е видно, че в декларацията за информирано съгласие по ИЗ №
3726/2019 г. на А. В. Т., ИЗ № 3743/2019 г. на Р. З. Ц., ИЗ № 3400/2019 г. на Б.
Т. С., ИЗ № 3393/2019 г. на Р. К. Р., ИЗ № 3658/2019 г. на Р. Й. В., ИЗ №
3464/2019 г. на С. М. Д., ИЗ № 3392/2019 г. на Х. А. А., ИЗ № 3830/2019 г. на Р.
П. Б., ИЗ № 3576/2019 г. на Ц. А. Б. и ИЗ № 3436/2019 г. на Л. Ю. П., не е
посочено от лекуващия лекар или от неговите сътрудници какво е състоянието на
пациента, съответно няма как да се приеме, че той е информиран и за
предстоящото лечение. Съгласието за лечение трябва да бъде дадено от пациента,
съответно от неговия родител, настойник или попечител и е определящо за
провеждането на лечението. С оглед на
това е от изключителна важност да бъде отразено в информираното съгласие
диагнозата на пациента, за да може да бъде дадено и адекватно съгласие както за
извършваните прегледи, така и за диагностични и терапевтични дейности, и
оперативни интервенции.
Съдът намира
жалбата по т. 2.1 от оспорената заповед за неоснователна по следните
съображения:
Административният
орган е наложил санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 287, ал. 3, т.
21 от НРД за МД за 2018г. Съгласно посочената разпоредба епикризата съдържа
описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно
ползване. В процесния случай видно от приложената епикриза /лист 224/ в графа
"Извършени изследвания" не е отбелязано извършената рентгенография на
гръден кош и бял дроб, както и същата не е предоставена на пациентката, не е приложена
и към медицинската документация.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е
нарушил изискванията за надлежно водене на документацията и документооборота,
поради което и правилно е наложена санкция в размер на 200 лв. за посоченото
нарушение. Вписването в епикризата на всички извършени по време на
хоспитализацията на пациента изследвания освен, че е нормативно регламентирано
като задължително, така също и е от особено съществено значение за последващото
проследяване на здравословното му състояние. Епикризата е медицинският
документ, който описва не само проведеното лечение на пациента по време на
хоспитализацията му, но и цялостното му здравословно състояние, включващо и
придружаващите го заболявания. Проведеното лечение и извършените изследвания по
време на болничния престой, определят лечението и необходимостта от наблюдение
на пациента след дехоспитализацията му, поради което и допуснатото нарушение,
изразяващо се в нарушение на надлежно водене на документацията и
документооборота е съществено.
Следва да се
отбележи, че в жалбата не се спори по фактическата страна, установена от
административния орган. Възраженията са основно върху неправилно прилагане на
закона и маловажност на случая. Тези възражения съдът намира за неоснователни.
Санкционната норма на чл. 402, ал. 3 от НРД за МД за 2018 г. предвижда, когато
изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за
работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на
явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК,
налага санкция "финансова неустойка" в размер на от 200 лева до 500
лева. Административният орган е установил по безспорен начин, че са налице
посочените по-горе нарушения на установените изисквания за работа с
медицинската документация, като е наложил предвидената неустойка за всяко едно
от нарушенията в минималния размер, предвиден в НРД.
Разпоредбите
на чл. 286, чл. 287 и чл. 288 от НРД за МД за 2018 г. поставят императивно
лимитативно изброени изисквания към воденето на медицинската документация, като
изготвянето на медицинската документация в определени нейни части е важен
компонент за изпълнение на КП. След като безспорно е установено, че
медицинската документация не е водена по предвидения от нормативния акт начин,
то са били налице материално-правните предпоставки за налагане на санкциите.
От друга
страна, съдът не приема възражението за маловажност на случая, тъй като в НРД
за МД за 2018 г., както и в ЗЗО, не е предвидена санкция за маловажност на
случая. С § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД за МД 2018 е дадена легална дефиниция на
понятието "маловажен случай" по смисъла на чл. 395, ал. 4 за
болничната медицинска помощ, с изброяване на четири възможни хипотези (а) липса
на подпис на декурзус от лекуващ лекар; б) липса на декурзус в почивни дни на
нетежко болни; в) технически грешки в медицинската документация; г) липса на
печат върху епикризата).
В случая не е
налице нито един от изброените фактически състави при процесните случаи.
Наличието на допуснатите нарушения изисква ангажирането на административната
отговорност на лечебното заведение. Наложените санкции са законосъобразно
определени по размер.
С оглед на
това, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби, поради което жалбата срещу нея ще следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на "МБАЛ Здраве - Велинград" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от
д-р Т.В.У. против Заповед № 13/РД-09-1534 от 10.12.2019 г. на И. Д. Директор на
РЗОК Пазарджик.
ОСЪЖДА "МБАЛ
Здраве - Велинград" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от д-р Т.В.У. да
заплати на РЗОК Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто)
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.