РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Враца, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024 г.
/двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАНД № 641 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Ц.“ АД ***,
представлявано от изпълнителния директор, действащ чрез адв. В.Ч. ***, против
Решение №
273/09.10.2023 г., постановено по
АНД № 677/2023 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което е потвърдено
издаденото против дружеството
Наказателно постановление № 26-0000760/08.06.2023 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Враца, за налагане на наказание
„имуществена санкция“ от 3000,00 (три хиляди) лева на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2-ро от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, за извършено нарушение
на чл.
7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвт.П.
В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като
неправилно са посочени противоречия с материалния закон. Прави се искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Враца,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Ангажиран е отговор за
неоснователност на касационната жалба, в което е направено възражение за
прекомерност на заплатеното и претендирано от адвокатско възнаграждение.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, а решението на Районния съд намира за правилно.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е Решение №
273/09.10.2023 г., постановено по
АНД № 677/2023 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което е потвърдено
издаденото против дружеството
Наказателно постановление № 26-0000760/08.06.2023 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Враца, за налагане на наказание
„имуществена санкция“ от 3000,00 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2-ро
от ЗАвт.П, за извършено нарушение на чл.
7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвт.П.
В оспореното решение
е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е
установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл.
7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвт.П, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на посоченото в НП правно
основание.
Районният съд е
развил доводи, че от 21.10.2022 г. /ДВ, бр.84/2022 г./ с изменението на
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., удостоверението за
психологическа годност става безсрочно, но само в случаите, когато то е било
валидно към датата на влизане в сила на същото изменение, по аргумент на § 6 от
ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №36/15.05.2006 г. В тези
насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на които е приел,
че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него съдебен
акт го е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
Според разпоредбата
на чл.
7а, ал. 2 от ЗАвт.П, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за
психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7,
ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Цитираната норма установява задължение за
превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от
водач, който не отговаря на посочените изисквания. По силата на чл.
152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП, министърът на ТИТС определя изискванията
за психологическа годност на водачите на МПС и условията и реда за
психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни
комисии.
В тази връзка е
приета Наредба № 36
от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Според чл. 5 от Наредбата, психологическата
годност се установява с психологическо изследване, а според чл.
36, ал. 2 от същата наредба, след приключване на психологическото
изследване на всички лица получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност. Нормата на чл. 8, ал. 1, вр. ал. 2 /в
редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./
сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като
водач на таксиметрови автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок 3
години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1,
ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок 1 година.
Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба №
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите
и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товар, валидността
на СУМПС е 5 години. Такъв е срокът на валидност и според разпоредбата на чл.
51, ал. 4 от ЗБЛД. Според чл.
7, § 3, б. „б“ от Директива 126/2006/ЕО, СУМПС е с временен характер и
държавите-членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински
причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според
тази разпоредба, щом водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за
психологически годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. /в
редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./
въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност, е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на валидност
на СУМПС, а от там и с европейското законодателство. Последното допуска
държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но
изключва възможността, той да е по-кратък от срока на валидност на СУМПС,
промяната по мед. причини на тези срокове е възможна, но това следва бъде
синхронизирано и със срока на валидност на СУ. Нещо повече, този срок на
валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като
Директивите на Европейския парламенти на Съвета намират пряко действие, когато
съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая въведеният
тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.
/в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012
г. / се явява неприложим. Съобразно цитираните правни регламентации се налага
извода, че щом водач на МПС има валидно СУ на МПС за съответната категория, той
следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази
категория за срока на валидност на СУ на МПС, съответно такъв водач не следва
да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
По делото няма спор,
че водачът е притежавал валидно СУМПС от съответната категория към дата на
извършване на нарушението.
От друга страна съдът
констатира, че към настоящия момент е последвало изменение на нормата на чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. обн. ДВ бр. 84/2022 г. в сила от 21.10.2022 г./,
като същата вече гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Ето защо съгласно императивната разпоредба на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя.
Несъмнено новата редакция на чл. 8, ал. 2 от 4 от Наредба № 36/15.05.2006 г. се
явява по-благоприятна за касатора. Този извод следва от факта, че при
действието на същата, установените по делото факти изобщо не биха обосновали
извод за извършено нарушение на превозвача, доколкото водачът С.Т.В. би
отговарял на изискванията на психологическа годност, с оглед безсрочния
характер на удостоверението му за психологическа годност.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че в решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по
дело С-227/22, с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл.
7, § 1 и 3 от Директива 126/2006/ЕО, е посочено следното: т. 47 - чл.
7, § 1 и 3 от Директива 126/2006/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват
професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници и стоки и
които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това
издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да
притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на
валидност от него удостоверение за психологическа годност.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, поради
неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а с постановеното от
касационният състав решение същият следва
да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни, като оспореното НП следва
да бъде отменено.
При
този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 720,00 лева.
Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като договореното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл.
8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с включен ДДС.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 273/09.10.2023 г., постановено по АНД № 677/2023 г. по
описа на Районен съд – Враца и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000760/08.06.2023
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с
което на „Ц.“ АД *** е наложена „имуществена санкция“ от 3000,00 (три
хиляди) лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАвт.П, за извършено
нарушение на чл.
7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвт.П.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ
на „Ц.“ АД *** сумата от 720,00 (седемстотин и двадесет)
лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143
от АПК, приложим по аргумент от чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.