№ 232
гр. ХАСКОВО, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. А.А-С.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20225600100279 по описа за 2022 година
Предявени са пет иска в субективно активно
съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за
суми в размер по на 200 000 лева – застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди.
ИЩЦИТЕ – Й. Т. Г., Ж. Т. Г., М. С. Г., Ф. Т. Г. и Д. Т.
Й. твърдят, че на 12.08.2021 год. на територията на Община Харманли е
настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Р. А. С., който
като водач на лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, движейки се
с изключително висока скорост – несъобразена с конкретната пътна
обстановка и при неспазване на ограничение от 50 км./ ч., при преминаване
през кръстовище с път III – 809 и път II - 76, реализирал сблъсък с лек
автомобил, марка ***, модел **** с рег. № ***, управляван от Т. Й. Г., в
резултат на което била причинена смъртта на водача Г. – наследодател на
ищците. Във връзка със станалото ПТП, било образувано ДП № 343 / 2021
год. по описа на РУ МВР – Харманли – прокурорска преписка № 1510 / 2021
год. по описа на Окръжна прокуратура – Хасково, производството по което не
било приключило. В резултат на смъртта на Т. Г., ищците – М. С. Г. –
съпруга, Й. Т. Г., Ж. Т. Г., Ф. Т. Г. и Д. Т. Й. – деца, претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие, за
репарирането на които претендират обезщетения в размер по на 200 000 лева
– за всеки от тях. Твърдят още, че към момента на настъпване на ПТП е бил в
1
сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
виновния водач – Р. А. С. и ответното дружество – ЗД “Евроинс“ АД –
гр.София, от страна на което било отказано изплащане на застрахователни
обезщетения по заявена от ищците претенция, отправена на 20.10.2021 год. С
оглед на изложеното, молят за решение, с което съдът осъди ответника да им
заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени в
резултат на смъртта на наследодателя им Т. Й. Г., настъпила при ПТП,
станало на 12.08.2021 год. по вина на застрахован при ответника водач на лек
автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, ведно със законната лихва,
считано от датата, на която е отправена застрахователната претенция до
ответника - 20.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЗД ЕВРОИНС“ АД – гр.София –
оспорва исковете. Поддържа, че застрахования при него водач на лек
автомобил **** няма вина за настъпване на ПТП, както и това, че същото е
станало по изключителна вина на наследодателя на ищците, който като водач
на управляваното от него МПС, навлязъл внезапно на платното за движение,
в момент, в който ударът е бил непредотвратим, като не е спазил поставеният
в кръстовището пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя в
предимство“, отнемайки предимството на застрахования водач. При
условията на евентуалност спорва размера на претендираните обезщетения,
заявявайки възражение за съпричиняване, допуснато от водача Г., който
управлявал автомобила с несъобразена скорост – в нарушение на
изискванията на чл.47 от ЗДвП и след употреба на алкохол.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници с изх.№ 94 – 03 – 1231 – 001 е, че Т. Й. Г., починал на 12.08.2021
год. е оставил за наследници – М. С. Г. – съпруга, Г. Т. Г. – син, Д. Т. Й. – син,
Й. Т. Г. – син, К. Т. Г. – дъщеря, Ж. Т. Г. – дъщеря и Ф. Т. Г. – дъщеря, част от
които са конституирани като ищци по делото – обстоятелство, обуславящо
наличието на материално правната им легитимация по предявените от тях
искове с правно основание чл.432 от КЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът
прие за безспорно установено наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка ***, модел ***, с
рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № BG/07/121002286454,
със срок на покритие от 00.00 часа на 12.08.2021 год. до 23.59 часа на
11.08.2022 год., сключен между ответника – „ЗД Евроинс“ АД – гр.София и
собственика на автомобила, управляван от Р. А. С.. В подкрепа на посочените
обстоятелства са и приетите като писмени доказателства справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 33 от 12.08.2021 год.
На 20.10.2021 год. ответникът е получил отправената
2
от ищците застрахователна претенция, видно от приетата като писмено
доказателство молба - претенция, с искане за присъждане на застрахователни
обезщетения, по които застрахователят е постановил отказ, обективиран в
уведомление от 27.10.2021 год. и мотивиран с това, че представената от
ищците документация не обосновавала извод, че вина на настъпване на ПТП
има застрахования в дружеството водач.
Като писмено доказателство по делото е приет и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33 от 12.10.2021 год., от
съдържанието на който се установява, че причина на настъпване на ПТП е
поведението на участник № 1 – Т. Й. Г., който като водач на лек автомобил
марка ***, модел *** с рег. № *** не е съобразил поведението си с пътен
знак Б1, не е намалил скоростта и не е спрял,за да пропусне движещия се от
лявата му страна в права посока по път с предимство участник № 2 – Р. А. С. –
водач на лек автомобил марка ***, модел **“, с рег. № ***, вследствие на
което и удряйки участник № 2, е станал причина за настъпване на ПТП. По
случая било образувано ДП № 343 / 2021 год.
Към момента на приключване на устните състезания,
наказателното производство не е приключило – данна, която съдът възприема
от приложената по делото справка, изпратена от Окръжна прокуратура, видно
от съдържанието на която е, че към датата на изпращането й – 11.05.2023 год.,
няма привлечено към наказателна отговорност лице.
Като писмено доказателство по делото е прието
Решение № РД – 04 – 64 от 05.08.2022 год. на Агенция „Пътна
инфраструктура“, от което се установява, че кръстовището на път II - 76
Тополовград – Харманли с път III – 809 Любимец /Главан – Младиново/ се
намира на км 37 + 580. В зоната на кръстовището имало поставени пътни
знаци В26, въвеждащи ограничение на скоростта на движение до 50 км/ч.
Знаците се намирали при км 37 + 423 в дясно и при км 37 + 783 в ляво.
Същите били налични към 12.08.2021 год. Към решението е приложена и
схема на кръстовището. Като писмено доказателство по делото е прието и
Решение № РД – ОИ – 96 от 19.12.2022 год. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ , от съдържанието на което се установява, че пътни знаци,
регулиращи кръстовището между път II - 76 и път III – 809 в землището на
село Черепово са били откраднати, но към момента – възстановени. От
представената от Областно пътно управление Хасково, схема на процесното
кръстовище се установява, че по пътя, по който се е движел наследодателят
на ищците е нямало поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на
движение, а само такъв, предупреждаващ наближаване на кръстовище с път с
предимство.
При разглеждане на делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. От
показанията на свидетеля С. Д. – очевидец на процесното ПТП, станало на
пътя Тополовград – Харманли – на кръстовището за село Главан, се
установява, че червен *** „минал и засякъл“ сребрист **. Свидетелят пътувал
в посока към гр.Харманли. Пътят бил с две ленти. *** му се падал от ляво –
идвал от село Изворово, пътят на който пресичал неговия. Пътят по който се
3
движел свидетеля е бил път с предимство, а този, по който се движел *** –
път без предимство. Отдалече му се сторило, че *** е „засилен за това
кръстовище“ и, че няма да успее да спре. В един момент колата изчезнала -
самият път и завоят били с такова разположение, че се губела видимостта към
кръстовището. Секунди след това видял, как „**ът“ се върти на пътя. *** се
ударил в „**а“, който идвал в посока от гр.Харманли към гр. Тополовград – в
насрещната лента за движение спрямо тази на свидетеля, който обяснява, че
не е видял самият удар, а само последващото въртене на колите, което се
случило пред него. Пътят бил с лек десен завой и се виждал целия участък.
След сблъсъка между двата автомобила, същите пресекли неговата лента на
движение, позиционирайки се от дясната му страна. Твърди, че преди удара
не е видял „**а“. Свидетелят споделя, че не помнел дали имало пътни знаци,
ограничаващи скоростта – произшествието станало извън населено място.
След произшествието свидетелят слязъл да види как са пострадалите.
Позвънил на телефон 112. Помогнал на водача на *** да слезе от автомобила
си. След това отишли при водача на ***. Колата му била толкова смачкана, че
не посмели да пипат. Ударът се падал от шофьорската врата, а водачът се
намирал в дясно, долу до седалката за пасажерското място. Други пътници в
автомобилите, освен водачите, нямало. Във *** имало доста зеленчуци, част
от които били разпилени по пътя, заемайки половината от пространството на
платното. Задните седалки били спуснати и цялото пространство и багажника
били заети от зеленчуци. За *** ударът бил челен – цялата предна част била
смачкана. Инцидентът станал между 09.30 ч. – 10.00 ч., сутринта. Видимостта
била добра. Успели да разговарят с водача на ***, но не посмели да го извадят
заради големите деформации по автомобила. На място пристигнали пожарна
и спешна помощ.
От показанията на свидетеля Р. С. се установява, че е
управлявал автомобила си с разрешената за пътния участък скорост от 50
км./ч., движейки се по път с предимство. За това, че е карал с посочената
скорост твърди, че се е уверил още преди пътния знак за ограничаване на
скоростта, след което не я бил превишавал. Пътувал сам. Както си карал пред
него излязло едно червено петно – изобщо не видял от къде идва другия
участник. След удара едно момче му помогнало да слезе от колата. Двамата
отишли да видят другия пострадал, който бил в съзнание, лежал отпред долу
и вдясно на автомобила, и искал да му помогнат. След около 5 – 10 минути на
място пристигнали пожарна и полиция, с помощта на които е бил изваден от
колата. Свидетелят твърди, че в неговата посока за движение имало само една
пътна лента. Изпреварването било забранено – имало непрекъсната линия. От
дясната му страна имало храсти и друга растителност. Преди произшествието
не бил предприемал никакви инстинктивни дейности за спиране. Нямал
време за реакция. Въобще не видял другия водач.
От показанията на свидетеля М.С. – съсед и колега на
пострадалия от пътния инцидент – Т. Г. се установява, че последният е
живеел със съпругата си М., в гр.Елхово. Децата му, част от които живеели в
село Воден, а друга – в гр.Елхово, постоянно посещавали родителите си.
Отношенията помежду им били много добри. Определя пострадалия Г. като
4
грижовен баща. Преди инцидента работел като кравар, а през свободното
време ходел да продава дини и друга селскостопанска продукция. От начало
не се знаело кой какво е направил, по по-късно разбрал, че Т. е направил
катастрофата. Близките му – съпругата и децата изживели тежко случилото
се. Чувствали се зле, узнавайки за смъртта му. Били в шок. На погребението
съпругата му припаднала. Често ищците ходили на гробищата. Настъпила
промяна в отношенията и в поведението им – вече не били толкова сплотени,
както приживе на наследодателя им. Отчуждили се. Не ходили по
мероприятия, организирани в махалата – балове и сватби. В тази насока са и
показанията на свидетеля С.П. и на свидетеля М. Т., който по време на пътния
инцидент е бил в чужбина, но от разговори със съпругата си, разбрал за
станалия пътен инцидент, при който починал Т. Г. и за състоянието на
близките му.
От показанията на свидетеля З. М. се установява, че в
деня на станалия пътен инцидент е изпълнявал служебните си задължения по
пътен контрол към РУ – Харманли. Около 10.30 часа от страна на
оперативния дежурен било подадено съобщение за станало ПТП в района на
„Голямата звезда“, намиращ се на кръстовището, образувано с второкласен
път № 76 и третокласен път № 809. На местопроизшествието имало два
автомобила – „***“ и *** **“, в първия от които имало човек на който
пожарникарите се опитвали да окажат помощ, мъчейки се да отворят
предната дясна врата, за да го извадят. Предната лява и задна врата било
невъзможно да се отворят, поради голямата им деформация. След като
изкарали пострадалия от автомобила, го отнесли в линейката, където
свидетелят опитал да направи проверка за алкохол с техническо средство
„Дрегер“, но състоянието на водача – Т. Г., не позволявало това. Пострадалият
Г. бил откаран с линейка за гр.Харманли. Другият участник в движението бил
Р. С., който се оплаквал от болки в гърдите, но бил на крака. Свидетелят
обяснява, че той е изготвил протокола за ПТП. Местността била с лек наклон
в посоката, в която се е движел ***. При изкачване с ляв завой и с голям
радиус, вероятността за видимост била много малка. Тези две обстоятелства
се явявали пречка за добра видимост на водача на ***. За другия водач – на
***, свидетелят предполага, че възможността да възприеме другия участник в
движението е била по-голяма. На пътя, по който се е движел *** е имало
поставен пътен знак Б1 – „Пропусни движещия се по пътя с предимство“.
Маркировката била много бледа. Имало две пътни ленти – едната в посока за
гр.Тополовград, а другата – в посока за гр.Харманли, и отделно отбивки за
село Главан и село Изворово. Свидетелят твърди, че е констатирал много
бледа лента за ляв завой. Имало пътен знак, който ограничавал скоростта на
движение на ***. По пътното платно имало разпилени дини, каквито имало и
в багажното отделение на ***.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на Т. Й. Г. е
съчетана травма, която включвала счупване на ребра двустранно; колапс на
двата бели дроба; разкъсване на лявата диафрагма; контузия на
средостението, сърдечната торбичка и гръдната аорта; кръвоизлив в лявата
5
гръдна кухина, разкъсване на слезката; кръвоизлив в коремната кухина;
счупване на крилото на лявата хълбочна кост; хематом в малкия таз; разкъсно
контузна рана на брадичката. Направеното химическо изследване на пробите
за кръв и урина, взети от трупа на Т. Г. отчитали липса на етилов алкохол. В
устния си доклад вещото лице посочва, че при управление на автомобил с 50
км./ч. също могат да се получат достатъчно тежки травми, които да причинят
смърт.
От заключението, представено по допуснатата
еднолична съдебно автотехническа експертиза се установява, че ПТП е
станало при следния механизъм: На 12.08.2021 год. около 10.20 ч., при
слънчево време, добра видимост и суха асфалтова настилка водачът Р. А. С. е
управлявал **** с рег. № ***, движейки се по път с предимство II - 76,
преди кръстовището с път III – 809, в посока от гр.Харманли за
гр.Тополовград, с превишена скорост от 60.98 км/ч. В същото време водачът
Т. Й. Г. управлявал „***“ с рег. № ДК *** по пътя без предимство III – 809, в
посока кръстовището за с.Главан, движейки се с превишена скорост около
71.78 км/ч. Въпреки наличието на два пътни знака Б1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“ и В26 „ Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената“ – в случая 50 км./ч. по път III – 809 в посока с.Главан и
наличие на видимост за водача на *** в посока запад за идващи от там коли,
водачът на *** не намалил скоростта, не реагирал и така навлязъл в
кръстовището. В същия момент водачът на ***, въпреки наличието на
предимство и добра видимост по път III – 809 в посока юг за идващи коли от
там, не е видял навлизащия в кръстовището от юг без предимство *** и също
не е реагирал. В средата на кръстовището *** с челната си част се ударил в
лявата страна на *** в областта на преден ляв калник и предна лява врата,
като я деформирал на дълбочина около 20 см., нарушавайки успоредността
между преден и заден мост. Ударът бил в средата на кръстовището. В
резултат на удара предната част на *** също се деформирала на значителна
дълбочина. Вследствие на инерцията след удара с лек ляв завой надясно ***
преодолял бордюра и с лек ляв завой преминал през затревената част на
североизточния остров, през пътната лента за с.Главан, преминавайки през
затревената част северно от същата лента и спрял в покой на пътната лента с
предна част в посока северозапад. Вследствие на деформациите след удара, от
двигателя на *** на асфалта изтекла течност /вероятно двигателно масло/.
Скоростта на *** преди и в момента на удара е била 60.98 км./ч. На път II -
76, около 150 м. преди кръстовището в посока гр.Тополовград вдясно от
пътното платно имало пътен знак А 26 „Кръстовище с път без предимство“ и
пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“
– в случая 50 км./ч. На път III – 809, около 70 м. преди електрическия стълб
в посока с.Главан, вдясно от пътното платно имало пътен знак В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ – в случая 50
км./ч. Вещото лице посочва, че ако водачът на *** се е движел с максимално
позволената скорост от 50 км./ч., същият е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Възможността за
предотвратяване на ПТП от страна на водача на ***, е съществувала и при
6
управление на автомобила при скорост от 60.98 км./ч., чрез реакция с
аварийно спиране. Деформациите по *** биха били много близки, дори
невъзможно различими, според експерта при скорост на *** от 60.98 км./ч. и
от 50 км./ч. Югозападно от кръстовището, на около 3 – 4 м. след пътната
лента имало дърво и храсти, които ограничавали взаимната видимост между
водачите на двете МПС. Водачът на ***, при управление на автомобила със
скорост от 71.78 км./ч. е имал техническа възможност да възприеме ***, но не
и възможност да спре и пропусне ***, дори и при аварийно спиране, предвид
превишената скорост, с която водачът на *** е управлявал МПС. Отнемането
на предимство е допринесло за настъпване на вредоносните последици.
От устния доклад на вещото лице Х. се установява, че
при и скорост от 50 км./ч., водачът на *** е нямал техническа възможност да
възприеме ***. На въпроса дали при посочената скорост от 50 км./ч., водачът
на *** е имал възможност да предотврати удара, експертът не дава отговор,
предвид необходимостта от извършване на допълнителни изчисления.
Вещото лице посочва, че освен използвания от него метод за определяне на
скоростта на движение на двете МПС, съществували и други. Експертът
приема, че *** се е движел в лентата за движение в посока към с.Главан,
идвайки от гр.Харманли. Вещото лице посочва, че при изготвяне на
заключението не е отчетено обстоятелството, че *** е бил пълен с дини,
което би повлияло върху сцеплението и други фактори.
Поради направено от страните оспорване на
заключението, представено по допуснатата еднолична автотехническа
експертиза, по делото бе назначена тройна комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, от представеното по която заключение се установява
следното: На 12.08.2021 год., около 10.20 часа, в землището на село Черепово,
Община Харманли, по път III - 809, в посока юг – север към кръстовище с
път II – 76, се е движел лек автомобил „***“, управляван от Т. Г., със скорост
от 79.8 к/ч. Водачът е предприел маневра „преминаване през кръстовище“ със
запазване посоката си на движение, с постоянна скорост 79.8 км./ч., в момент,
когато към кръстовището е приближавал лек автомобил ****, управляван от
А. С., движещ се по път II – 76, в посока запад – изток, със скорост от 56.3
км./ч., предприемайки маневра „преминаване през кръстовище“, със
запазване посоката си на движение. При така създалата се ситуация и
параметри на движение между двете превозни средства е настъпил удара,
който по характер е определен като кос, страничен при контакт на предна,
челна част на ***, със странична лява част на ***. Вещите лица посочват, че
при конкретната пътна обстановка, водачът на *** е имал техническа
възможност да възприеме признаците за вида и характера на предстоящото
кръстовище, да съобрази действията си с тях и да предотврати
произшествието, като не създаде предпоставки за възникването му. Скоростта
на движение на *** не е позволявала на водача да предотврати настъпването
на ПТП чрез своевременно, екстрено спиране и пропускане на движещия се
по пътя с предимство ***. Водачът на *** при реално установената скорост
на движение също е нямал възможност да предотврати настъпването на
произшествието чрез своевременно, екстрено спиране в момента на
7
възникване на възможността да възприеме ***. Това би било възможно при
посочените условия при управление на *** със скорост равна или по-малка от
46.5 км./ч. Вещите лица посочват, че към датата на настъпване на ПТП –
12.08.2021 год., на път III - 809, преди процесното кръстовище е нямало
поставен пътен знак „В26“ за ограничаване на скоростта до 50 км./ч. Ударът
между двата автомобила настъпил в централната част на кръстовището, при
първоначален контакт разположен в мисленото продължение на лентата за
движение направо по посока на движение на *** и с частично навлизане на
последния в мисленото продължение на лентата за завИ.не наляво в посока
„север“.
От устния доклад на вещото лице К. от състава на
допуснатата тройна комплексна експертиза се установява, че при изготвяне
на заключението е ползвал негови лични замервания на мястото на пътния
инцидент, извършени през месец август 2022 год. по повод изготвяне на
заключение, нужно за целите на досъдебното производство, възложено на
негов колега, на който е помагал. Към този момент нямало наличен пътен
знак, ограничаващ скоростта на движение за ***, а само знак за приближаване
на кръстовище с път с предимство. Пътната маркировка била похабена на
места.
Поради заявено от ответника оспорване на
заключението, представено по тройната комплексна експертиза по делото бе
назначена повторна тройна автотехническа експертиза, от представеното по
която заключение се установява следното: На мястото на ПТП не са били
намерени спирачни следи, при което вещите лица приемат, че и двата
автомобила не са предприели спиране, като скоростите им преди удара са
същите като в момента на удара, а именно – скоростта на лек автомобил „***“
е определена от експертите на 88.2 км./ч., а на лек автомобил **** – на 44.5
км./ч. Дължината на опасната зона при движение на *** със скорост от 44.5
км./ч. е определена на 28.2 м., а при движение със скорост от 50 км./ч. – 33.2
м. Вещите лица приемат за момент на възникване на опасността, момента, в
който *** е навлязъл в южната лента за движение в посока изток с предни
състави. От този момент, разстоянието до мястото на удара е определена на
8.24 м., което се изминава от *** при изчислената му скорост от 88.2 км./ч., за
0.34 сек. Сравнявайки отстоянията при скорост от 44.5 км./ч. и 50 км./ч. с
опасната зона за спиране на ***, експертите приемат, че за водача на *** е
нямало техническа възможност да предотврати удара. Максимално
възможната скорост на движение, с която е можел да се движи *** и да спре,
респективно да предотврати настъпването на ПТП, е определена на 7.45 км./ч.
При управление на *** със скорост до 50 км./ч., биха настъпили деформации
по ***, които да засегнат съществено купето в областта на мястото на водача
и да застрашат реално живота му. И за двамата водачи е имало ограничение
на видимостта от разположената висока растителност на югозападния край на
кръстовището. Водачът на *** е имал възможност да възприеме преди да
навлезе в кръстовището, приближаващия се ***, при установената му скорост
на движение. Опасната зона за спиране на *** при скорост от около 88.2
км./ч. е определена на 73.06 м. Разстоянието, на което е бил поставен знак
8
„Б1“ от кръстовището до мястото на удара с *** е определено на 22.94 м.,
което сравнено с опасната зона обосновавало извод за това, че от техническа
гледна точка подбраната скорост от водача на *** е била несъобразена с
конкретната вертикална маркировка в зоната на кръстовището, касаеща
неговия автомобил. Вещите лица посочват, че водачът на *** не би могъл да
спре или пропусне движещия се по пътя с предимство *** със скоростта, с
която се е движел от около 88.2 км./ч. Това би могъл да стори в случай, че е
управлявал *** със скорост от 27.9 км./ч. При реално установената скорост
на движение на *** при преминаването му през кръстовището, би настъпил
удар с *** при скорост на управление за последния от 50 км./ч. При същите
параметри двете МПС не биха могли да се разминат и в случай на незабавно
аварийно спиране от страна на водача на *** при започване на навлизане на
*** в кръстовището. Мястото на удара е определено в мисленото
продължение на северната лента на южното полуплатно. Водачът на *** е
нямал техническа възможност да заобиколи или пропусне ***. Вещите лица
посочват, че *** е попадал в опасната зона за спиране на ***, при което
ударът е бил неизбежен.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на исковете се съдържа в
нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото
собственикът на МПС, управлявано от водача Р. А. С. е имал сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 12.08.2021 год. От страна на
ищците като наследници на Т. Й. Г. - пострадал от ПТП, станало на
посочената дата са отправени застрахователни претенции за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, като в срока по чл. 496 от КЗ,
застрахователят е постановил отказ – обстоятелства, обуславящи
допустимостта на исковете.
Разгледани по същество, исковете се явяват
неоснователни по следните съображения:
В тежест на ищците бе възложено да докажат
наличието на елементите от фактическия състав на основанието, на което
претендират ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество, а именно: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и
претърпените вреди, валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от деликвента
МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. Вината като елемент от състава
на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното,
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата
презумпция бе възложена на ответника. С договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността
9
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
оборена презумпцията за вина на застрахования при ответника водач – Р. С.,
явяващо се основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, а
от тук и извод за неоснователност на предявените искове.
В подкрепа на изложения по горе извод за това, че
застрахования при ответника водач не е действал виновно, съдът цени
заключението на вещите лица от състава на допуснатата по делото повторна
тройна автотехническа експертиза, като компетентно и обективно дадено, от
което по безспорен начин се установява, че водачът на лек автомобил **** –
Р. С. е нямал техническа възможност да заобиколи или пропусне
управлявания от наследодателя на ищците лек автомобил „***“, поради това,
че *** е попадал в опасната зона на спиране на ***. Като безспорно в тази
насока съдът приема и това, че от страна на водача на *** – Т. Г. са допуснати
нарушения на правилата на движение, предвидени в нормите на чл.47 от
ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“ и чл.50, ал.1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните преводни
средства, които се движат по пътя с предимство“. Допускайки посочените
нарушения на правилата за движение, водачът Г. е станал единствено
причина за настъпване на пътния инцидент. Безспорно в тази насока по
делото е установено, че водачът Г. е управлявал автомобила си със скорост от
88.2 км.ч., движейки се по път без предимство, както и това, че от страна на
същия не са били предприети действия по намаляване на скоростта,
навлизайки в зоната на кръстовището с посочената по-горе скорост, при която
двете превозни средства не биха могли да се разминат, избягвайки удара и в
случай на незабавно аварийно спиране от страна на водача С.. Установената в
заключението на повторната тройна автотехническа експертиза, скорост на
движение на *** – 44.5 км./ч., опровергава твърдението на ищците за
допуснато от страна на водача С. нарушение на правилата за движение –
10
управление на МПС с несъобразена и неразрешена скорост.
В подкрепа на изложените по-горе доводи, установени
от заключението на допуснатата по делото повторна тройна автотехническа
експертиза, съдът цени и приетия като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП № 33 от 12.08.2021 год., неоспорен от ищците, от
съдържанието на който се установява, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на участник № 1 – Т. Й. Г., който като водач на лек автомобил
„***“ с рег.№ ***, не е съобразил поведението си с пътен знак „Б1“ –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като не е намали скоростта
и не е спрял за да пропусне движещия се от лявата му страна в права посока
по път с предимство, участник № 2 – Р. С., с което е станал причина за
настъпване на ПТП.
В подкрепа на констатациите в протокола са и
събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля З.
М. – изготвил протокола в качеството си на длъжностно лице, посетило
местопроизшествието, от които се установява още, че при изкачване с ляв
завой и с голям радиус, вероятността за видимост на водача на *** е била
много по-малка от тази за водача на ***, при приближаване на кръстовището.
От показанията на свидетеля Д. – очевидец на ПТП се установява, че в
момента, когато е възприел *** е направил преценка за това, че същият е
„засилен за това кръстовище“ и, че няма да успее да спре. Макар и косвени, в
тази насока са и показанията на свидетеля С., посочен от ищците, от които се
установява, че „по-късно се разбрало, че Т. е направил катастрофата“.
В подкрепа на изложените по-горе доводи,
обосноваващи неоснователност на предявените искове, съдът отчита и това,
че констатациите на вещите лица от състава на повторната тройна
автотехническа експертиза, според които причина за настъпване на ПТП е
единствено поведението на водача Г., не се опровергават от заключението,
представено по едноличната автотехническа експертиза и това на
комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза, които съдът
не цени поради тяхната необоснованост и компрометираност, по следните
съображения: В писменото си заключение вещото лице Х. посочва, че ако
водачът на *** се е движел с максимално разрешената скорост от 50 км./ч.,
вместо с установената от експерта скорост от 60.98 км./ч., същият е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, докато в
устния си доклад вещото лице заявява, че не може да отговори на въпроса
дали при скорост от 50 км./ч. водачът на *** е имал възможност да
предотврати удара, обяснявайки, че за отговора на този въпрос са необходими
допълнителни изчисления. Експертът обяснява, че при изготвяне на
заключението не е отчетено това, че *** е бил пълен с дини, явяващо се
фактор, който би повлиял върху сцеплението на автомобила. От друга страна,
вещото лице Х. е включен в състава на тройната комплексна експертиза, в
представеното по която заключение скоростта на движение на двата
автомобила чувствително се разминава с определените от него скорости в
едноличната експретиза. Досежно липсата на обективност на заключението на
тройната комплексна експертиза, съдът отчита и обясненията на вещото лице
11
К. от състава на същата, който в устния доклад обяснява, че при изготвяне на
заключението са ползвани данни, установени от него като свидетел при
изготвяне на експертиза за нуждите на наказателното производство.
Обстоятелството, че част от данните са установени по ненадлежния за това
ред, опорочава изводите на вещите лица – автотехници, поради което същите
не могат да служат като база, въз основа на които да се направят обосновани
изводи за допуснато от страна на водача С. нарушение на правилата за
движение, изразяващо се в неспазване на предвиденото за пътния участък
ограничение на скоростта на движение – до 50 км./ч., в рамките на която
вещото лице – съдебен лекар, включен в състава на комплексната експертиза
е категоричен, че не изключва възможността за причиняване на смърт на
водача Т., предвид и мястото на удара между двете превозни средства – в
лявата част на *** - в непосредствена близост до тялото на пострадалия и в
предната част на ***.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице
предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предвид проведено от него опровергаване на
презупцията за вина на застрахования при него водач, поради което
предявените искове като недоказани, а от тук и неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, обусловен от
неоснователност на предявените в субективно активно съединение искове, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сторените от ответника разноски в общ размер
на 7 200 лева, от които 5 200 лева – възнаграждения за вещи лица и 2 000 лева
- възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащане на правната
помощ, отчитайки и броя на предявените искове, следва да бъдат възложени в
тежест на ищците.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Т. Г., ЕГН **********
от ****, от Ж. Т. Г., ЕГН ********** от ****, от М. С. Г., ЕГН ********** от
****, от Ф. Т. Г., ЕГН ********** от **** и от Д. Т. Й., ЕГН ********** от
**** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – ****, осъдителни ИСКОВЕ с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на суми в размер по на
200 000 лева – поотделно за всеки от ищците, претендирани като
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени от смъртта на
Т. Й. Г., настъпила на 12.08.2021 год. в резултат на ПТП, станало на
12
12.08.2021 год., на основание договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № BG/07/121002286454, със срок на
покритие от 00.00 часа на 12.08.2021 год. до 23.59 часа на 11.08.2022 год., за
МПС - лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***, ведно с исканията
за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано от 20.10.2021
год.
ОСЪЖДА Й. Т. Г., ЕГН ********** от ****, Ж. Т. Г.,
ЕГН ********** от ****, М. С. Г., ЕГН ********** от ****, Ф. Т. Г., ЕГН
********** от **** и Д. Т. Й., ЕГН ********** от ****, да заплатят на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – ****, общо сумата в размер на 7 200
/седем хиляди и двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
13