№ 8253
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110121696 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. М. П. срещу
ФОНДАЦИЯ „ЦЕНТЪР ЗА АКАДЕМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СОФИЯ“.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 16/15.02.2021 г. е
замел при ответника длъжността „експерт програми и проекти“ срещу
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 546, 43 лв., увеличено
през м.08.2021 г. на 1 933, 05 лв., а през м.11.2021 г. – на 2 190, 70 лв. Твърди,
че ответникът не му е изплатил в цялост дължимото трудово възнаграждение,
с оглед на което ищецът има вземане, както следва:
за сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2021 г.;
за сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2021 г.;
за сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2023
г.;
за сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2023
г.;
Твърди, че на 27.02.2023 г. е изпратил до работодателя уведомление за
прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради забава в
изплащането на трудовото възнаграждение.
Малко по-късно на същия ден е получил искане за даване на обяснения
1
по чл.193 КТ защо не се е явил на работа в периода 03.01.2023 г. – 27.02.2023
г., като със заповед № 1/02.03.2023 г., връчена на 09.03.2023 г., му е било
наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.
Счита, че към този момент ТПО вече е било прекратено едностранно от
него, с оглед на което заповедта за уволнение следва да бъде отменена.
Моли съда да постанови решение с което:
1. да отмени заповед № 1/02.03.2023 г., връчена на 09.03.2023 г., с която му
е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“;
2. да осъди ответника да му заплати:
сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2021 г.;
сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2021 г.;
сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2023 г.;
сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2023 г.;
3. да осъди ответника да му заплати:
сумата 2 190, 70 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ;
4. да осъди ответника да му заплати:
сумата 3 614, 65 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224 КТ;
Претендира законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ФОНДАЦИЯ „ЦЕНТЪР ЗА АКАДЕМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
СОФИЯ“, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице неизплатено
трудово възнаграждение за м.11.2021 г. и м.12.2021 г., като твърди, че за тези
месеци дължимото трудово възнаграждение е било изплатено в пълен размер.
Оспорва за ищеца да е било налице основание за едностранно
прекратяване на ТПО, с оглед на което изявлението му в същия смисъл не е
породило правно действия. Счита, че законосъобразно е било прекратено
ТПО на ищеца с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ заради неявяване на работа в периода 03.01.2023 г. – 27.02.2023 г.
В тази връзка не оспорва и че трудово възнаграждение не е изплащано на
ищеца за м.01.2023 г. и м.02.2023 г., тъй като през тези месеци той не е
2
полагал труд.
Оспорва исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.224 КТ като неоснователни.
Предявява насрещен иск срещу ищеца за сумата 2 190, 78 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, дължимо при прекратяване
на ТПО с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“,
ведно със законна лихва от предявяване на насрещния иск до изплащане на
сумата.
В срок е постъпил отговор на насрещния иск от ищеца Т. М. П., с който
оспорва същия по съображения, че не са налице предпоставките за
възникване в полза на работодателя на претендираното обезщетение по
чл.221 ал.2 КТ. Отправя искане същият да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Правна квалификация:
Предявени са искове с правно основание, както следва:
чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно на уволнението на
ищеца и неговата отмяна;
чл.128 КТ – за неизплатено трудово възнаграждение;
чл.221, ал.1 КТ – за обезщетение, дължимо от работодателя в полза на
работника/служителя при прекратяване на ТПО без предизвестие;
чл.224 КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ – за
обезщетение, дължимо от работника/служителя на работодателя при
дисциплинарно уволнение.
Процесуален ред за разглеждане:
Съгласно чл.310, ал.1, т.1, предл.1 ГПК исковете за трудово
възнаграждение се разглеждат по реда на бързото производство.
Същевременно, съгласно чл.310, ал.2 ГПК при обективно съединяване на иск,
предвиден в ал.1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не
се допуска бързо производство. По силата на чл.310, ал.3 ГПК при
съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал.1 с иск, който
подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.
Такъв именно е конкретният случай, в който, наред с исковете по чл.344, ал.1,
3
т.1 КТ и чл.128 КТ, са предявени и искове по чл.221, ал.1 КТ и чл.224 КТ,
които не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на
разглеждане по общия исков ред. По тази причина настоящото производство
следва да се разглежда по общия исков ред, а не по реда на бързото
производство по чл.310 и сл. ГПК.
Съгласно чл.314, ал.2, предл.1 ГПК по реда на бързото производство не
може да се предявяват насрещни искове. С оглед обстоятелството, че
настоящото производство подлежи на разглеждане по общия исков ред,
допустимо е предявяването на насрещен в иск, какъвто в случая е предявен от
страна на ответника.
Доказателствена тежест:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен
трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било
прекратено от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение.
По иска по чл.128 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и
ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото
съдържание, по което е изпълнявал задължението си да престира труд, поради
което в негова полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято
изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в
размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По иска по чл.221, ал.1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно
от ищеца без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2, т.3 или т.3а КТ;
размера на претенцията си, както следва:
- размера на брутното му трудово възнаграждение – при безсрочно
ТПО;
4
- размера на действителните вреди – при срочно ТПО, т.е. времето, през
което е останал без работа.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По иска по чл.224 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже: 1) че между него и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че
размерът на претенцията съответства на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото
си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника
обезщетение за неизползвания такъв.
По насрещния иск по чл.221, ал.2 КТ:
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено поради дисциплинарно уволнение,
както и размера на претенцията си, както следва: брутното трудово
възнаграждение на ответника за срока на предизвестието – при безсрочно
трудово правоотношение, съответно – действителните вреди – при срочно
трудово правоотношение.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже плащане на
задължението.
Безспорно е между страните, че:
1. между ищеца и ответника е възникнало ТПО по силата на трудов
договор № 16/15.02.2021 г.;
2. на 27.02.2023 г. ищецът е отправил към ответника изявление за
прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради забава в
изплащането на трудовото възнаграждение;
3. със заповед № 1/02.03.2023 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“;
4. за м.01.2023 г. и м.02.2023 г. ответникът не е изплащал трудово
възнаграждение на ищеца.
5
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета
на спора.
Следва да се допусне поисканата от ищеца ССЕ, която да отговори на
поставените с исковата молба въпроси.
Следва да се уважи искането на ищеца ответникът да бъде задължен по
реда на чл.190 ГПК да представи ведомостите за изплатени трудови
възнаграждение на ищеца за периода на сключения между страните трудов
договор.
Следва да се уважи искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
28.03.2024 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл.190 ГПК, в едноседмичен
срок от съобщението да представи ведомостите за изплатени трудови
възнаграждение на ищеца за периода на сключения между страните трудов
договор.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза която да отговори на
поставените с исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.П.И., тел. ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 300 лв. от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да
послужи пред Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР за снабдяване с
удостоверение дали през м.12.2022 г. Т. М. П., ЕГН ********** е напускал
Република България и ако да – за какъв период от време.
6
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ , че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на ответника (ищец по
насрещния иск) – препис от отговора на насрещния иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7