Решение по дело №626/2019 на Районен съд - Попово

Р Е Ш Е Н И Е  № 52

 

гр. Попово, 03 юли 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Поповският районен съд в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 626 по описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

         Ищецът  „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД – гр. София, представлявано заедно от Я.Й.О. и П.Я.П., действащи чрез пълномощник: Зорница Николова Димитрова – прокурист, последната действаща чрез пълномощник: юрисконсулт К.К.Т., твърди в исковата молба, че предявява иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Твърди, че на 02.04.2013 г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.С.А. е подписан Договор 1129432 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност 3437.04 лв., в т.ч. 3000.00 лв.–чиста стойност на кредита, 90.00 лв. – такси/комисионни и 347.04 лв. – застрахователна премия. Твърди, че съгласно сключения договор кредитополучателят се задължава да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на по 92.20 лв.  с падеж на първата: на 28.04.2013 г. и падеж на последната: 28.03.2017 г. Твърди, че общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя по договора е в размер 4425.60 лв.

Твърди, че кредиторът изпълнява задълженията си по договора, като отпуска договорената в заем сума на кредитополучателя, вследствие на което за последния възникват задължения да издължи кредита съгласно условията на договора. Твърди, че кредитополучателят прави 9 вноски по погасяване на задължението, както и погасява 2.23 лв. – лихви за просрочие или общо внесената от него сума по договора е в размер 820.97 лв.

Твърди, че понастоящем всички вноски по кредита са с настъпил падеж.

Твърди още, че на 08.07.2014 г., между УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който първото дружество прехвърля на второто вземането си по горепосочения договор за потребителски кредит.

При цедирането на вземането и при отписване на кредита цедентът сторнира общата дължима от кредитополучателя сума 495.75 лв., които представляват недължими редовни лихви. Освен това, след цесията кредитополучателят прави 7 вноски за погасяване на задължението по договора за кредит в общ размер 1000.00 лв., като посочва подробно датите, на които са направени плащанията и заявява, че посочената сума е приспадната от размера на претендираното вземане.

Твърди, че кредитополучателят е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с писмо с обратна разписка, връчено на 04.08.2014 г.

В случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърленото вземане, моли да бъде прието, че с исковата молба и приложеното към нея уведомление се извършва уведомяването му.

Твърди, че поради неизпълнение на задълженията към новия кредитор от страна на длъжника, на 20.03.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 199/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 224/2019 г. по описа на ПпРС, за сумата 2119.47 лв., представляваща неизплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на дълга, както и са присъдени разноски.

Тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, в дадения от съда 1-месечен срок, ищецът предявява настоящия иск за установяване дължимост на вземане на ищеца от ответника за неизплатено парично задължение по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1129432/02.04.2013 г., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия  от 08.07.2014 г., за сумата 2119.47 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 199 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.03.2019 г. по  ч.гр.д. № 224/2019 г. по описа на ПпРС. С исковата молба се претендират и разноски в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание ищцовата страна  не изпраща представител, но с писмена молба чрез пълномощник, поддържа изцяло предявения иск и моли, в случай, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Претендира  разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.С.А. ***, не е изразено становище по предявения иск, не са оспорени представените с исковата молба документи, не са представени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не изразява становище по предявения иск.

         Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото  доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

         Видно от материалите по делото, на ответника му е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок за отговор, указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но въпреки това същият не се яви в съдебно заседание, не изпрати надлежно упълномощен представител и   не посочи уважителна причина за това. От своя страна, ищецът чрез пълномощника си се възползва от законната възможност по чл. 238, ал. 1 от ГПК и поиска съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

         От правна страна съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Решението на съда се основава на наличието на предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищцовата страна, както направените разноски в заповедното производство в общ размер 92.39 лв. (в т.ч. 42.39 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт), така и сторените в настоящото производство разноски – в общ размер 192.39 лв. (в т.ч. 42.39 лв. – заплатена държавна такса и 150.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт, последното определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП).

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С.С.А., ЕГН **********,*** и  „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано заедно от  двама от членовете на Съвета на директорите Я.Й.О., Б.Р. и Т.Я. или от един член на Съвета на директорите, заедно с прокурист, ЧЕ С.С.А. ДЪЛЖИ НА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД СУМАТА 2119.47 лв. (две хиляди сто и деветнадесет лева и 47 ст.) – главница по Договор за потребителски кредит № 1129432/02.04.2013 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.С.А., вземането по който е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва върху гламницата, сичтано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 199/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 224/19 г. по описа на Поповския районен съд.

ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА и  „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано заедно от  двама от членовете на Съвета на директорите Я.Й.О., Б.Р. и Т.Я. или от един член на Съвета на директорите, заедно с прокурист, сумата 92.39 лв. (деветдесет и два лева и 39 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2019 г. по описа на Районен съд – Попово, както и сумата 192.39 лв. (сто деветдесет и два лева и 39 ст.) – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 626/2019 г. по описа на Районен съд – Попово.

         Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

         Препис от решението да се връчи на страните.

        

 

СЪДИЯ: