Решение по дело №7024/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260931                                                23.12.2020 г.                                            град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                       ХХХVІ-ти граждански състав  

на трети декември                                                              две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                    

                                                                                          Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Кина Киркова,

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 7024 по описа за 2019 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.Д.М., ЕГН **********,*** против К.К.Б., ЕГН **********,*** и К.К.П., ЕГН **********,***, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *****.** с площ 814кв.м. по КККР  на гр. Бургас, при посочени граници, идентичен с описания в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ** , том **, дело № **/ ****г. имот, съставляващ реално обособена част с площ 1дка от нива, цялата с площ 8дка, в м. „Б.”, землище на гр. Бургас.

Ищецът твърди, че е наследник на *****и Д. С.М. и като такъв след смъртта им е придобил недвижим имот, земеделска земя с площ 1дка., съставляващ част от нива, цялата с площ 8дка, която се намирала в м. „Б.”, землище на гр. Бургас. Твърди, че така посоченият имот е бил закупен от наследодателката Д.М.с нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, дело 221/ ****г. По това време родителите на ищеца били в законен брак и са придобили имота в режим на СИО. Праводателите на Д.М.са лицата И.И.П., А.И.П. и С.И.П., като същите са придобили описаната нива в резултат на извършена замяна срещу нива в м. „Ш.К.”, с Протокол от 04.04.1967г. на ТПС Комисия, на основание чл. 12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС. Твърди се, че от момента на закупуване на имота родителите на ищеца са го оградили и са започнали да го обработват, като са засявали различни култури, плодни дръвчета, лози и др. В северозападната част на имота била изградена и едноетажна постройка, която се ползвала за почивка и съхраняване на инвентар. Постройката била електрифицирана, като сградата съществува и към момента. Посоченият имот е бил заснет в плана за новообразуваните имоти като имот с № 117.**, а съгласно КККР на гр. Бургас ПИ е с идентификатор *****.** с площ 814кв.м. Имотът със сградата били регистрирани в МДТ Община Бургас, като дължимите данъци били редовно заплащани. Ищецът установил при справка в СГКК Бургас, че ответниците са записани в КККР на гр. Бургас като собственици на имота. Това станало въз основа на издадена от Кмета на Община Бургас Заповед № 1120/ 13.05.2011г., с която на осн. § 4к, ал. 7 вр. § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследодателя на ответниците К. Б. е възстановена собствеността върху същия имот. Ищецът получил отказ от началника на СГКК-Бургас да бъде вписан в кадастралните регистри като собственик на имота. Изложени са правни съображения по приложението на ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва се вещноправното действие на издадената от Кмета на Община Бургас заповед. Направени са доказателствени искания. Представени са доказателства.  Претендират се разноски по делото. 

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, чрез упълномощения адв. П.Ч.,***, с който искът се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди се, че след 2011г., когато е издадена заповедта на Кмета на Община Бургас, с която е възстановена собствеността, нито ищецът, нито други лица, различни от ответниците са владяли имота. С Протокол от 29.07.2011г. е извършен въвод във владение. Твърди се, че още през 2009г. имотът е бил посещаван от членове на семейството, а след въвода във владение е посещаван и редовно през годините. Непосредствено след издаване на заповедта и въвода във владение, имотът бил деклариран пред Община Бургас и данъците са били заплащани регулярно от ответниците. Твърди се, че Д.Р.е лице различно от Т.Р., която е майка на ищеца и се оспорва идентичността на лицето, поради липса на представени доказателства за идентичност на имената. Прави се изложение за придобиването на имота в годините от К.К.Б., като се сочи, че последният бил оземлен по Закона за селскостопанско оземляване на бежанците, за което е издаден и нотариален акт от ***г. Посочено е че през 1951г. Б. е приет за член – кооператор в ТКЗС „Христо Ботев” бр. Бургас, като е внесъл в стопанството 55 дка, включително земите в м. „К.Б./ Б.”. На наследниците на Б. било признато правото на възстановяване само на 7дка, а след това на още 20дка. Сочи се, че реално са възстановени три имота, единият от които е процесният с № *****.**, с площ 814кв.м. Сочи се още, че през 1991г. е бил изработен кадастрален план с регулация, но същият не е бил одобрен. От документите към него е било видно, че имот № ** не бил с установени ползватели или лица с претенции за вещни права. Изработена е карта на землището, като в нея са били нанесени и границите на земеделските имоти по плана за оземляване от 1931г. Имот № ** попадал в бившия имот № 116, който се твърди, че е бил собственост на К. Б.. Със Заповед № РД -09-100/ 24.03.2005г. на ОУ на Бургас,  е бил изработен план за новообразуваните имоти, като имот ** е бил записан на наследниците на К. Б.. Преди издаването на Заповед № 1120/ 13.05.2011г. е била извършена проверка, при която е установено, че процесният имот е свободен и няма установена собственост на трети лица. Ответниците твърдят, че от представените писмени доказателства – Протокол от 04.04.1967г. на ТПС комисия и два броя нотариални актове не можело да бъде установено, че  И.И.П., А.И.П. и С.И.П. са получили чрез замяна нива, част от която са продали на *****и която да е идентична с процесния недвижим имот. Твърди се, че липсват кадастрални планове и има разминаване в имената на купувача, както и в площта на имота, а също и че липсват граници, което според ответниците е основание за отхвърляне на претенциите. Ответниците се позовават на изтекла придобивна даваност в тяхна полза, като считат, че владеят имота на годно правно основание. Правят се доказателствени искания, представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.   

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС № 83, том V, дело № 2075/1969 г. на Нотариус при Бургаски народен съд, видно от който И.И.П., С.И.П. и А.И.П. са признати за собственици на нива с площ от 8 дка в местността “Б.” на бургаското землище, дадена им от ТПС Комисия в замяна срещу включена в блока на ТКЗС –Бургас тяхна нива. За извършения констативен нотариален акт е послужило препис извлечение от Протокола на ТПС Комисия от 04.04.1969 г. От същия се установява извършената замяна на земите на частни собственици, чиито имоти попадат в блокове на ТКЗС.

 С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **I, дело ****г. от ****г. на Нотариус при Бургаския народен съд, се установява продажбата на един декар от получения в замяна имот от продавачите И.И.П., С.И.П. и А.И.П., на купувача Д.Р.М..

От представеното удостоверение за наследници се установява, че лицето Т.Р. М. е починала на 23.10.2002 г.  и е оставила за  свои законни наследници съпруг Д. С.М., починал на 29.03.2015 г. и син – ищеца С.Д.М..

Представена е данъчна оценка от 04.06.2019 г., видно от която имотът е деклариран като земя от 1 дка и жилище от 26 кв.м., с идентификатор *****.** и собственик С.Д.М..

По делото е представено Решение от 22.04.1993 г. на ОСЗГ Бургас, с което е определено за възстановяване с план за земеразделяне на наследниците на К. К. Б., земеделски земи в местността “К.Б.” по пар. 4 ЗСПЗЗ. Във връзка с решението е подадено заявление от К.К.Б. за издаване на заповед на Кмета на Община Бургас на основание пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на поземлен имот № *****.** в местността Б., в землището на кв. Меден рудник, гр. Бургас. Видно от представения Протокол на Комисията по пар. 4 от ЗСПЗЗ от 08.07.2010г., не е установена собственост на трети лица върху имот с идентификатор *****.** в местността Б., след извършен оглед на място и е постановено решение да се издаде Заповед на Кмета на основани пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Със Заповед № 1120/13.05.2011 г. на Кмета на Община Бургас е възстановено правото на собственост на наследниците на К. К. Б. на процесния недвижим имот с идентификатор *****.**, с площ по от 814 кв.м. Заповедта е придружена със скица. За имота е подадена съответна данъчна декларация по ЗМДТ, като в представените доказателства за плащане на местни данъци и такси е отразено обозначение земя – неизвестна и задължено лице К.К.П. и К.К.Б.. Видно от представеното удостоверение за наследници К.К. Б. е оставил за свои законни наследници ответниците К.К.П. и К.К.Б..

С протокол № 3 от 24.08.2011 г. издаден от Община Бургас, оспорен в хода на процеса, са въведени във владение наследниците на К.К.Б. във възстановения по ЗСПЗЗ имот.

От показанията на разпитания в хода на процес свидетел Р.  Г. Г. - главен експерт-геодезия при община Бургас се установява, че свидетелят е подписал протокол № 3 от 24.08.2011 г. и въводът се изразявал практически във връчването на протокола на страната в сградата на Общината на посочената в него дата. Свидетелят посочва, че е посетил имота на 29.07.2011г. и не са открили никой на място, както и че конкретно за този имот не са извършвали трасиране на място, но е сигурен че оградата, която е на място съответства на точките по координатите, защото замервал по друг повод точно там, във връзка със съседни имоти.

От показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели И.Ж.С. и Г.Т.Б.се установява, че имотът на С.М. е именно посоченият на предявената скица под № **. Свидетелите сочат, че познават семейството и също са закупили имоти в съседство. Докато е била жива Д.М.имотът е бил посещаван често и земята е обработвана, но след смъртта й по-рядко са виждали хора там. Свид. Б. посочва, че имотът е запустял и не помни в последните 10 години някой друг да го е посещавал. Свид. С е заявила, че след като е починала майката на ищеца, понякога е виждала и баща му, но други хора никога не е виждала да идват и да обработват имота. Сега след смъртта на баща му се е обособило като обръщало за коли в едната част на имота.

По делото са разпитани като свидетели Ж.С.Ж.и М.В.П., които посочват, че преди одържавяването К. Б. е имал много голям имот на това място. Свид. Ж.не може да посочи какво е станало след одържавяването с нивата на Б.. Свид. П. – снаха на К. Б., посочва, че от Общината са ги помолили, като  заинтересована страна да намерят хората, които са си закупили земи по наредбите. Те са залепвали съобщения в близост до имота, за това в рамките на определен срок, който има документи за закупената земя там да ги представи в Общината. Минал доста дълъг период от време, след което се обадили от Общината, за да връчат заповедите за въвод за тези места, които са останали незаети. Хората, които са си закупили земя, представили документи, а на тях им върнали това, което беше останало. След като са получили документите за въвод са отишли да видят къде точно са местата. Натъкнали се на един човек, който се е самонастанил и е засял домати, краставици и трайни насаждения – дръвчета. Свързали се с него по телефона и му дали срок да освободи мястото до м. май 2014г. Свидетелят посочва, че периодично ходят да наглеждат имота, тъй като се самонастаняват различни хора.

По делото е прието заключението на вещото лице инж. Р.Д., като от изготвената скица-приложение 4 е видно съвпадението по граници на настоящия имот с идентификатор *****.**, с площ по от 814 кв.м, с ПИ 117.** по Помощния план на недвижимите имоти в м. Б., както и имот № ** по неодобрен кадастрален план от 1991 г., по  който има очертана в червено част от имота от север. Вещото лице е посочило, че не може да се идентифицира имота описан в нотариален акт № **, том **I, дело ****г. и Протокола на ТПС Комисия от 04.04.1969 г., тъй като липсвал картен материал и земята е била включена в голям блок на ТКЗС. В съдебно заседание уточнява, че имотът е лесно установим и посочен с червен и син контур в скицата приложение 4, но отговорът в заключението е бил даден при съобразяване с начина, по който бил поставен въпроса.

 По делото е допуснато извършването на допълнителна съдебно-техвническа експертиза, със служебно поставени от съда въпроси, извършена от вещото лице И.Б.. От експертизата се установява, че имотът е бил земеделска земя /нива/. Съобразявайки описанието на имота от свидетелските показания и съпоставяйки го с писмените доказателства вещото лице е дало заключение, че процесният имот, закупен през 1969 г. от наследодателите на ищците, е идентичен с този възстановен на ответниците. Също така експертизата установява, че имотът не е бил включен в блок на ТКЗС. В комбинирана скица е онагледено съвпадението между процесния имот и този, възстановен на ответниците с плана за земеразделяне.

Съдът, като взе предвид изложените факти, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца: по делото е безспорно установено, че С.Д.М. е единствен наследник на своите родители Т.Р. М. - починала на 23.10.2002 г. и Д. С.М. -починал на 29.03.2015 г.

Съгласно сключения договор за покупко-продажба от ****г. имот от един декар съставляващ част от нива, цялата с площ 8дка, която се намирала в м. „Б.”, землище на гр. Бургас, с посочени граници, е бил притежание на наследодателката на ищеца Д.Р.М.. Нейните праводатели са придобили имота от 8 дка след извършена замяна по ЗТПС с Протокола на ТПС Комисия от 04.04.1969 г. Не е проведено надлежно оспорването от страна на ответника на верността на цитираните официални документи, поради което същите установяват надлежно правата на Д.М.. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника относно липсата на идентичност между лицето Д.М.с наследодателя Т. М.. Това е така предвид съвпадението на бащиното и фамилното й име и сходството в личното име, както и липсата на други данни за различно лице, които да разколебават установеното съвпадение. Следва да се отбележи и липсата на идентичност и в имената на праводателя на ответниците освен в личното, но и във фамилното му име – К. /К./ Б. /Б./ - в отделните документи. Съдът приема, че при изписване на имената е била допусната грешка, която обаче е несъществена и не влече липсата на идентичност и надлежна легитимация на страните.

По делото няма никакви данни този имот от един декар, собственост на Д.М., изобщо да е бил внесен в ТКЗС, още по-малко да е било подадено заявление за неговата реституция. От заключението на вещото лице Б., което съдът изцяло кредитира като обективно изготвено, се установява, че имотът не е бил предмет на обобществяване, респ. включен в блок на ТКЗС. От това следва, че имотът придобит от Д.М.по силата на договора за покупко-продажба е останал нейна собственост, като тя никога не е била загубвана или прехвърляна в полза на трето лице или държавата. Затова по реда на чл. 5 и сл. от Закон за наследството е останала в собственост на ищеца след смъртта на неговите родители.

По отношение на материално-правната легитимация на ответниците: те от своя страна се легитимират като собственици на процесния имот след надлежно проведена земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, като не се спори, че в случая имотът е възстановен с план за земеразделяне по пар. 4к на ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците ангажират като доказателства издадена в полза на наследниците на К. Б. ***, на основание пар.4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица, с която е приключила реституционната процедура, както и протокол за въвод във владение № 3 от 24.08.2011 г. издаден от Община Бургас.

С оглед направените оспорвания е необхоД. първо да бъде даден отговор на спорния по поделото въпрос относно идентичността на имота, придобит по наследство от ищеца, с този, възстановен на праводателя на ответниците по реда на земеделска реституция с план за земеразделяне.

От ангажираните по делото доказателства съдът приема за доказана идентичността на имота по договора за покупко-продажба от ****г., с процесния имот с идентификатор *****.**. От една страна разпитаните в хода на процеса свидетели И.Ж.С. и Г.Т.Б.несъмнено посочват имот ** като този собственост на ищеца, като показанията им съдът намира за последователни и безпротиворечиви. От друга страна свидетелите посочват кои са били съседи и границата с езерото, като съобразно техните показания вещото лице Б. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, посредством необходимите специални знания за тази преценка, е дало заключение, че имотът е идентичен с този, възстановен на ответниците. Не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице инж. Р.Д. в частта, в която се изразява невъзможност за установяване местонахождението на имота по описанието от 1969 г., поради липса на картен материал и достатъчно данни. На първо място експертът в съдебно заседание е дал различно становище, като е посочил, че имотът е лесно установим и е поддържал представената от него скица, в която имотът е очертан по местоположение и граници, които съвпадат с имота на ответниците. Също така даденият отговор е в противоречие с показанията на свидетелите. В експертизата на инж. Д. не се съдържат данни вещото лице да е извършило проверка на място, или в съответната община и да е работило с други книжа, извън наличните в кориците на делото, за разлика от приетото заключение на вещото лице геод.Б.. Затова съдът кредитира напълно второто прието заключение и събраните гласни доказателства. Въз основа на същите следва да се приеме за доказана идентичността между имотите и респ. съществуването на правен спор, който да бъде разрешен в настоящия процес, доколкото всяка от страните се легитимира с титул за собственост. За идентичността на имота може да се съди и от изтъкнатото от свидетелите, че в една част на имота е образувано обръщало за коли, което е било установено на място от двете вещи лица, които са посочили и съответното намаляване на площта на имота.

При разрешаване на гражданскоправния спор за собственост на възстановена земеделска земя, какъвто е настоящият, съдът не е обвързан от административния акт, а упражнява косвен съдебен контрол, съгласно чл. 17 ГПК. Затова и предвид направеното оспорване от ищеца по делото, както и предвид обстоятелството, че Заповедта на Кмета от 13.05.2011 г. е постановена в хода на административна процедура, в която ищецът не е взел участие, следва да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, с който се легитимират ответниците.

Съгласно § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 28а ППЗСПЗЗ, възстановяването на собствеността на земеделските земи върху новообразуваните имоти в тази територия се извършва със заповед на кмета на общината, каквато е издадена на 13.05.2011 г. Видно от същата, на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. пар. 4б, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Б. върху новообразуван имот с идентификатор *****.**. Заповедта за възстановяване е материално незаконосъобразна, ако е издадена в противоречие с правилата за възстановяване по ЗСПЗЗ, при наличие на права на трети лица, придобили собствеността по силата на някое от предвидените в закона изключения. По делото беше надлежно установено, че процесният имот не е бил включван в ТКЗС или друга селскостопанска организация, не е бил одържавяван или отчуждаван. Няма данни същият имот да е бил предоставен за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, каквото е изискването на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно, същият не следва да бъде предмет на реституция и правата на собствениците се запазват. От показанията на свидетелите е установено, че до смъртта на бащата на ищеца имотът е бил посещаван, като майка му е обработвала нивата. Това е допълнителен довод, че земята е останала във владение на частния стопанин /праводателя на ищеца/ още от нейното закупуване през 1969 г. При тези данни, неправилно същият имот е бил включен в плана за новообразуваните имоти като подлежащ на възстановяване и записан на ответниците. Неправилна е констатацията направена от Комисията по пар.4 и записана в Протокол № 7/08.07.2010г., че имотите са свободни, поради липса на данни в разписния лист и след оглед на място. Без значение за спора е изтъкнатото в отговора на исковата молба и соченото от свидетелите, че К. Б. е притежавал на същото място земи, които са били включени в ТКЗС. Това е така поради факта, че възстановяването не се извършва в стари реални граници, а с плана по реда на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ. По повод на представения и оспорен поделото протокол за въвод във владение е установено, че такъв фактически не е бил извършван, а в сградата на Община Бургас е връчен документа за въвод на ответниците. По тези съображения следва да се приеме, че заповедта на кмета, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Б. не е съобразена с правата на собственост на ищците, поради което се явява незаконосъобразна, постановена в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и затова не може да се зачете нейното действие.

С оглед горното, съдът приема, че ищицте са провели надлежно доказване на правото си на собственост, на соченото основание – наследствено правоприемство.

По доводите на ищеца, относно приложението на ППЗСПЗЗ съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Цитираната норма е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. Тя поставя условия за запазване на собствеността от лицата, получили имот по замяна от ТПС комисия, а именно: застрояване на имота /без значение дали е законно/ или извършване на разпореждане с имота, като и двете следва да са осъществени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Целта на провежданата по реда на ЗСПЗЗ реституция е да се възстановят правата на собствениците върху притежаваните от тях земеделски земи, без да се засягат правата, които трети лица са придобили преди влизане в сила на реституционния закон. В случая обаче не следва да намира приложение нормата на чл. 18з ППЗСПЗЗ, доколкото нито се твърди, нито се установява необхоД.стта от провеждане на реституционна процедура за процесния имот, собственост на ищеца. Когато владението върху определен имот е запазено /каквото е установеното по делото правно положение/, не е прекъснато от колективизацията и имотът не е третиран като кооперативен, такъв имот не подлежи на реституция. Следователно цитираната от ищеца норма е неприложима в отношенията между страните.

С оглед установеното следва да бъдат обсъдени направените възражения за придобиване на имота по давност от страна на ответниците.

Според трайната съдебна практика по отношение на претендиращия реституция по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност не тече до момента на приключване на реституционната административна процедура. Свидетелят М. П. посочва, че ответниците периодично ходят да наглеждат имота от 2014г. насам, тъй като се самонастаняват различни хора. По делото не са събрани други доказателства за упражняване на давностно владение по смисъла на чл. 69 ЗС. Не е доказано, че отвениците упражняват реална фактическа власт върху имота, нито че го обработват или държат същия като свой, още по-малко някакъв вид манифестиране на собственически права по отношение на ищеца. Както беше посочено дори въводът във владение не е фактически извършван. При тези факти съдът приема за недоказано направеното възражение за изтекла в полза на отвентиците придобивна давност.

По изложените по-горе съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, съобразно представения списък, в размер на общо 1237.63 лв., включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица и призоваване на свидетели.

Мотивиран от горното, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.Б., ЕГН **********,*** и К.К.П., ЕГН **********,***, че С.Д.М., ЕГН **********,***, е собственик на ПИ с идентификатор *****.** с площ 814кв.м. по КККР  на гр. Бургас, с адрес гр. Бургас, м.“Брястовете”, идентичен с описания в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ** , том **, дело № **/ ****г. имот, съставляващ реално обособена част с площ 1дка от нива, цялата с площ 8дка, в м. „Б.”, землище на гр. Бургас.

ОСЪЖДА К.К.Б., ЕГН **********,*** и К.К.П., ЕГН **********,***, да заплатят на С.Д.М., ЕГН **********,***, сумата от общо 1237.63 лв. (хиляда двеста тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки), представляващи направените съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.