РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500668 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от М.С. Ф. ЕГН **********, с адрес гр. **** чрез
адв.И.Д. против решение №260025/06.01.2022 г. по гр.д.№12870/2020 на ПРС, 14 гр.с.,в
частта, с което е осъден на осн. чл.31, ал.1 от ЗС да заплати на КР. С. К. сумата 10 104.81
лв., поради невъзможноста да ползва 1/3 ид. ч. до 17.12.2018 г. и собствените си 2/3 ид. ч.
след тази дата от имота с идентификатор 56784.519.822.1.1 с адрес гр. ***** за периода
5.11.2018 г. – 20.9.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ- 05.10.2020г до
окончателното плащане, както и сумата 1091,32 лв.- разноски по делото. Излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение, с което да се отхвърли иска. Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от КР. С. К. ЕГН********** от гр.*****
чрез адв.И.Н., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на
решението на ПРС. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените
доводи и оплаквания на страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.31ал.2 ЗС.
Обжалва се решението, с което е уважен предявения иск. С ВЖ са направени
следните оплаквания: Жалбоподателят счита, че не е ползвал площ по-голяма от
притежаваната от него квота от съсобствеността, доколкото за притежаваната от него 1/3
ид.ч. от сградата има право да ползва 77.26 кв.м., а съобразно установеното по делото е
1
ползвал единствено обект с идентификатор 56784.519.822.1.1 - първи етаж на сградата с
площ 65 кв.м. Позовава се на Тълкувателно решение № 7/2012 г., съгласно което - правото
на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. Счита, че това право не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, тъй като в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва, поради което счита, че ищецът не е бил лишен от възможността да
си служи с общата вещ съобразно своя дял и за него не е възникнало право на обезщетение.
Счита, че е неправилен извода на съда, че ищецът е притежавал до 17.12.2018г. по 1/3 ид.ч. ,
а след тази дата по 2/3 ид.ч. от всеки от самостоятелните обекти в двуетажната сграда, а
М.Ф. по 1/3 ид.ч. от същите, тъй като праводателят М. К. не е притежавал като
самостоятелни права на собственост върху всяка отделна вещ доколкото в НА №*****г на
нотариус С. Й., М.К. е придобил 1/3 ид.ч. от недвижимия имот като съвкупност от земя и
сграда,включващ самостоятелен обект с ид. 56784.519.822.1.1 - първи етаж на сградата с
площ 65 кв.м. ведно с мазе с площ 83,40 кв.м. и самостоятелен обект с ид. 56784.519.822.1.2
- втори етаж на сградата – офис с площ 83,40кв.м., а не отделна съсобственост спрямо всеки
отделен обект в сградата. Т.е. въззивникът счита, че обезщетение се дължи от съсобственик
само за използването на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли изцяло
предявения иск. Претендират се разноски.
В отговора на въззивната жалба, с който се оспорва жалбата като неоснователна, иска
се потвърждаване на решението на РС, тъй като не са допуснати твърдяните нарушения.
Изложени са съображения, че правото на собственост пряко поражда правото да се ползва
вещта лично от собственика, което поражда правото му на обезщетение за неоснователно
обогатяване, в случай че лишаването му от тази възможност е по причина поведението на
другия съсобственик. Позовава се на Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т.д./7/2012г на
ОСГК на ВКС. Счита се, че нито едно от предходните разпределения на ползването само по
себе си не обуславя неоснователност на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, който фактически
състав е самостоятелен и счита, че искът за обезщетение е основателен поради това, че не
може ищецът да получи реално повече отколкото са правата му в съсобствеността, както и
че съгласно практиката на ВКС - препятстването от страна на ползващия съсобственик,
макар и по силата на правомерно поведение, на възможността друг съсобственик да
упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, се
нарушава забраната на ал. 1 на чл.31 ЗС - да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на
чл. 31 ЗС – право на обезщетение. Иска се потвърждаване на решението.
От събраните доказателства, ПОС намира следното:
Не се спори по делото, а и видно от представените по делото нотариални актове, че
страните са съсобственици на следните имоти: самостоятелен обект в сграда с ид.
№56784.519.822.1.1.представляващ магазин на ет.1 с площ 65 кв.м. ведно с мазе с площ
2
83,40 кв.м. и на самостоятелен обект в сграда с ид. .№56784.519.822.1.2.представляващ-
офис на ет.2 с площ от 83,40кв.м. при квоти 1/3 ид.ч. за К. К. и 1/3 ид.ч. за М.Ф., 1/3 ид.ч. за
М. К./в режим на СИО/ - до 17.12.2018г. и при квоти 2/3 ид.ч. за Кр.К./ в режим на СИО/ и
1/3 ид.ч. за М.Ф., считано от 17.12.2018г.
Ищецът Кр.К. претендира от ответникът да му заплати обезщетение за неползуването
на неговата 1/3 ид.ч. от процесния магазин, находящ се в гр.**** , за периода 05.11.2018г.-
16.12.2018 г в размер на среднопазарния наем, който би се получил от този имот при
отдаването му под наем в размер на 500 лв., както и 14500лв. за периода 17.12.2018-
20.09.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, от предявяване на иска до
окончателното плащане.
По делото са разпитани свидетелите: з. К., Т. Д. и А. Ф.а и М. К.. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че в процесния период магазина се ползувал
от дъщерята и съпругата на ответника Ф..
С нотариална покана от Кр.К. и М.К. от 1.11.2018г., получена от ответника Ф. на
5.11.2018г., последният е поканен да освободи заеманите от него дял 1 с площ 11,20кв.м и
дял 2 с площ 12,45 кв.м. по изпратена му схема за разпределение на реалното ползване на
партерния етаж /магазин/, съответстваща на 2/3 ид.ч. от правата им в съсобствеността като в
противен случай претендират за обезщетение в размер на пазарния наем за времето, до
което той продължава да е в неизпълнение /л15-16 от д.РС/. С втора нотариална покана /л.19
от д.РС/ от Кр.К. и съпругата му от 25.03.2019г., получена от ответника Ф. на 27.03.2019г.,
Ф. е поканен отново да освободи процесния имот съобразно правата им като в противен
случай претендират за обезщетение в размер на пазарния наем.
На л.32 от д.РС е приет нотариален отговор на първата нотариална покана от М.Ф. от
09.11.2018г, с който отказва да освободи магазина до размер на 2/3 ид.ч. от него, тъй като
счита, че е налице разпределение на съсобствената вещ, представляваща самостоятелни
обекти и не е настъпила промяна, която да доведе до промяна в ползването.
От показанията на св.М. К. се установява, че през 2013 г. брат му Кр.К. е закупил 1/3
ид.ч. от процесните имоти с уговорката целият имот да бъде скоро продаден; направили
разпределение на ползването като магазина да се ползва от М. К. и М.Ф., а офиса – от Кр.К.
– докато се осъществи продажбата; брат му водил клиенти, но продажба нямало, поради
това, че Ф.и отказвали, а когато Кр.К. намерил купувачи с необходимата сума, Ф.и казали,
че те няма да продават. Тогава брат му поискал да ползва партерния етаж, но не се разбрали;
през 2018г. двамата с брат му изготвили схема за разпределение, а М. оставил своите вещи в
коридорчето, заемащи около 7 кв.м., а на Ф. била изпратена нотариалната покана, на която
той отговорил, че отказва да освободи магазина и се разпрострял по целия партерен етаж.
От показанията на разпитания свидетел, които съдът намира за непротиворечиви и
обективни, ПОС намира, че устното споразумение за разпределение на ползуването на
съсобствените вещи е било на първо място временно - при условието на скорошна продажба
на съсобствения имот, което условие е отпаднало с отказа на съсобственика Ф. имота да се
3
продава и второ – споразумението не е включвало прилежащата част към магазина – мазе с
площ от 83,40кв.м., поради което реалното разпредерение не е конкретизирано с ясно
посочване на всяка една част от имота от кой съсобственик ще се ползува, поради което
ПОС споделя извода на РС, че не е имало предходно реално разпределение на ползването.
От заключението на в.л.арх.С. В. – заключение от 13.04.2021г , неоспорено от
страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че мазето към магазина не е
самостоятелен обект, е принадлежност към магазина, съгласно и по смисъла на §1,т.1 от ДР
на ЗКИР; че същото не съставлява самостоятелен обект на собственост; че няма
функционална връзка между магазина и мазето, поради което съдът намира, че
съсобствената на страните вещ включва два самостоятелни обекта: 1.магазин с мазе и
2.офис.
Съдът не споделя доводите на въззивника, че не е ползвал площ по-голяма от
притежаваната от него квота от съсобствеността, доколкото за притежаваната от него 1/3
ид.ч. от сградата имал право да ползва 77.26 кв.м., а е ползвал единствено магазина с площ
65кв.м. , тъй като 1.не имало надлежно разпределение на съсобствените имоти преди
отправяне на нотариалната покана, 2.налице са два самостоятелни обекта които не са
равностойни, поради което ползването на магазина не е равностойно на ползването на
1/3 ид.ч. от общата площ на съсобствените самостоятелни обекти – магазинът на 65 кв.м.
/с мазе от 83,40 кв.м., което мазе не е ясно как се ползува и не се установи ищецът К. да го
ползувал/, има средно пазарен наем, който за периода 11.11.2018-05.10.2020г е в размер на
21013 лв., а на офисът с площ 83,40кв.м.- 9283 лв. – пример, виден от заключението на
вещото лице В.Р. /л.50 от д.РС/.
За да се уважи иск по чл.31 ал.2 ЗС следва да се докаже, че имотът е съсобствен, че
ищецът е лишен от ползуването на неговата част, размера на средно-пазарния наем за
процесния период, както и че претендираното обезщетение да е поискано писмено.
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС ако съсобственикът е ползувал лично съсобствената вещ, той
дължи обезщетение на останалите за ползите, от които ги е лишил само от деня на
писмената покана.
Въззивникът е поканен да заплаща обезщетение за неползването на магазина с
нотариална покана, получена от него на 05.11.2018 г.; налице е изричен отказ на въззивника
да изпълни, удостоверен с неговия нотариален отговора на отправената му нотариална
покана; от показанията на разпитаните свидетели се установи, че същият е ползувал цялата
магазинна част / изключение на 7кв.м. от нея, заети с вещи на третото лице М. К./.
Горното води до извода, че предявеният иск е основателен, т.к. обезщетението за
неползуване е поискано писмено от неползуващия въззиваем спрямо ползуващият
въззивник.
От приетата СТЕ/л. 46 от д.РС/, изпълнена от в.л.В.Р., заключение от 07.04.2021г,
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено като методика , се установява,
че средно-пазарният наем, който би могъл да се получи от отдаването под наем на
4
процесния имот за процесния период 05.11.2018-16.12.2018г /от получаване на поканата до
НА №*****г. за притежаваната от Кр.К. 1/3 ид.ч. е в размер на 375,83лв. след приспадане на
заетите от М.К. 7 кв.м., а за периода 17.12.2018-20.09.2020г за притежаваната от Кр.К. 2/3
ид.ч. е в размер на 9728,98лв., след приспадане на заетите от М.К. 7 кв.м., или общият
размер на обезщетението за неползването е 10104,81лв., за която сума искът е основателен
и правилно е уважен от РС.
До същите изводи е достигнал и РС, поради което решението му е правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, съдебни разноски в полза на въззиваемия пред ПОС се
присъждат в размер на 830лв. – платен адв.хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260025/06.01.2022 г. по гр.д.№12870/2020 на ПРС, 14 гр.с.
ОСЪЖДА М. С. Ф. ЕГН **********, с адрес гр. **** да заплати на КР. С. К.
ЕГН********** от гр.***** , сумата 830лв. – направени разноски пред ПОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5