Решение по дело №660/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на „УНИВЕРСАЛ“ ООД, ЕИК *********, срещу Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-2600/875#14 от 15.05.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е отказано подпомагане за БЗС 44570-1419-1-2 и БЗС 44570-217-1-1 /молба-уточнение от 20.06.2023 г./.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на акта. УП било издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Органът не бил съобразил, че от дружеството са представени доказателства за наличие на форсмажорно обстоятелство – избухнал пожар на неожъната нива. В акта липсвали мотиви налице ли или не това обстоятелство, като не е съобразено, че дружеството се е снабдило с удостоверение от РСПБЗН – гр. Свиленград, и е представило на органа доказателства за фактите относно възникване на пожара. Не било обсъдено и, че пожарът е възникнал на друго място, преминал през процесните парцели, като земеделският стопанин е направил опит да го предотврати/ограничи. Моли за отмяна на УП в оспорената част. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „УНИВЕРСАЛ“ ООД, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата, като сочи, че оспореният акт е издаден в противоречие на чл. 77 от Регламент № 1306. Претендира разноски по списък. Депозирани са писмени бележки, в които излага подробни съображения по съществото на спора. Твърди, че именно проверката на място била причината за недопустимост на площите. Неправилно била изключена от допустимата площ тази, за която е установено, че е опожарена. Органът е следвало да провери и оцени представените писмени възражения от страна на жалбоподателя, че същият не носи вина за опожаряването на парцелите и не следва да бъде санкциониран за това. Било допуснато съществено процесуално нарушение /чл. 35 АПК/, довело до неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на оспорения акт.

Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

„УНИВЕРСАЛ“ ООД е подало заявление УИН 26/190520/99364 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: схемата за единно плащане на площ – СЕПП; схема за преразпределително плащане /СПП/; схема за плащане на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/; схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/.

С УП изх. № 02-260-2600/875 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, дружеството е уведомено, че не е оторизирана в пълен размер поисканата сума, наложени са намаления, съответно не е изплатена в пълен размер поисканата сума.

Цитираното УП е отменено като немотивирано, а преписката – върната за ново произнасяне от органа по заявлението на жалбоподателя в частта му на заявеното подпомагане по СЕПП, СПП, СПК и ЗДП за кампания 2020 г. при спазване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта, с влязло в сила Решение № 40 от 16.01.2023 г. по адм. д. № 529/2022 г. на Административен съд – Хасково.

В изпълнение на влязлото в сила решение с оспореното УП изх. 02-260-2600/875#14 от 15.05.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за кампания 2020 г. са оторизирани суми по всяка една от схемите СЕПП, СПП, СПК и ЗДП, като са вписани и съответните намаления. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място /в съответствие с чл. 37 ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление. В таблица 1 от УП са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане /след извършени проверки за допустимост/. Видно от обяснението към колона № 4 от таблица 1 от УП не е извършена проверка на място от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция по смисъла на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. Видно от обяснението към колона № 5 от таблица 1 от УП административните проверки, които са извършени, включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, представляващи пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделски парцели /СИЗП/ в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен за кампания 2020 г. със Заповед РД 09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като е уточнено, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП ДФ „Земеделие“ отказва частично или пълно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2020 г. /вж. и обяснение към колона № 8 от таблица 1 към УП/. В обяснението към същата колона е конкретизирано, че площите, попадащи в слой „Опожарени земеделски площи“ за кампания 2020 г., се считат за недопустими за подпомагане съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. /вж. и обяснение към колона № 8 от таблица 1 към УП/, като информация за засегнатите от пожари площи от бенефициери е достъпна в Системата за електронни услуги /СЕУ/ на ДФ „Земеделие“ /на посочен електронен адрес/, чрез която кандидатите по схемите за директни плащания могат да се осведомят както за парцелите, които попадат в опожарените терени, така и размера на тяхната площ.

За БЗС 44570-1419-1-2 с декларирана площ 45,17 ха не е отразено извършването на проверка на място, а при извършената административна проверка се установява площ на парцела 12,48 ха, съответно – разликата между декларираната и установената площ на БЗС/парцел е 32,69 ха /наддекларирана площ/, като са вписани причини за наддеклариране – 0,37 ха – опожарени площи, се считат за недопустими за подпомагане съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г., 32,32 ха – площи, извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед РД 09-155/23.02.2021 г., и е уточнено, че се прилага чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП.

За БЗС 44570-217-1-1 с декларирана площ 53,82 ха не е отразено извършването на проверка на място, а при извършената административна проверка се установява площ на парцела 1,54 ха, съответно – разликата между декларираната и установената площ на БЗС/парцел е 52,28 ха /наддекларирана площ/, като са вписани причини за наддеклариране – 1,37 ха – опожарени площи, се считат за недопустими за подпомагане съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г., 50,91 ха – площи, извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед РД 09-155/23.02.2021 г., и е уточнено, че се прилага чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП.

УП е получено на 18.05.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана пред съда на 25.05.2023 г.

По делото са приети като доказателства – кореспонденция между заявителя и ДФ „Земеделие“ и служебна бележка от Началник РСПБЗН гр. Свиленград, удостоверяващи настъпването на пожара на 27.06.2020 г. в неожънат парцел на дружеството, при който са унищожени житни посеви; писмо от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Хасково, видно от което проверки за констатиране и измерване на площи, заявени за подпомагане за кампания 2020 г., засегнати от пожари, не са извършване от служителите на дирекцията, поради което и информация за процесните два парцела не е предоставена; писмо от Директора на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, Министерство на земеделието и храните, видно от което същото не поддържа и не разполага с данни за слой „Опожарени площи“.

Изслушани са свидетелските показания на лицето В.Х.С., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят посочва, че работи в дружеството от 2018 г., като същото се занимава с отглеждане на предимно зърнени култури – пшеница, слънчоглед и рапица, и обработва около 11 000 дка. Конкретизира, че за 2020 г. е подадено заявление за подпомагане за площи, находящи се в гр. Л.. Сочи, че през юни месец 2020 г., когато точно е започнала жътвата, е избухнал пожар в съседен блок, който обхванал и нивата на дружеството, която точно жънели. Въпреки че дошла пожарната, не успели да „спасят“ блока. Не знаели причината за избухването на пожара, като предполага, че е заради високата температура.

Изслушано е заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено обективно и в съответствие със събрания писмен доказателствен материал. В. л. Д. посочва, че по подаденото заявление не е извършена стандартна проверка на място по директни плащания. По заповед от 09.12.2020 г. е извършена частична проверка „Кръстосано спазване“, свързана с контрол по отношение спазването на национален стандарт 6 /НС 6/ за добро земеделско и екологично състояние за площи, попадащи в слой „Опожарени земеделски площи“ за 2020 г., като се констатира неспазване на НС 6 „Забранява се изгарянето на стърнища“. В „Забележки“ в доклада от проверката е посочено, че същата се извършва във връзка с докладна записка от 04.12.2020 г., като се установява опожаряване в размер на 84,05 ха. В. л. сочи, че проверката е извършена на 07.07.2020 г., като за констатираните несъответствия кандидатът е уведомен с писмо от 10.12.2020 г. на дирекция „Технически инспекторат“ при Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Хасково. Във връзка с пожара са представени на 07.07.2020 г. от дружеството възражения пред ДФ „Земеделие“ ведно със служебната бележка от 02.07.2020 г. на РДПБЗН, гр. Свиленград. Назначена е контролна проверка със заповед от 24.03.2021 г., извършена административно на 02.04.2021 г., като в контролния лист е записано: неожъната горяла част /черна/, на която се вижда релсова сеитба; ожъната горяла част /черна/, която е на „рае“, т.е. ширината на житния хедер на комбайна; ожъната след пожара, която не е черна; издадена е бележка от екипи РСПБЗН – Свиленград и УПБЗН – Любимец; след възникване на пожара дружеството са информирали службите на пожарна безопасност; за настъпилото форсмажорно обстоятелство, своевременно е входирано писмо от 07.07.2020 г. в ДФ „Земеделие“; да се промени национален стандарт от „Не“ на „Да“. След извършена контролна проверка първоначалната констатация за неспазване на НС 6 „Забранява се изгарянето на стърнища“ е отхвърлена и при окончателните изчисления и оторизация по заявените от жалбоподателя схеми за подпомагане не е наложена редукция за кръстосано съответствие. Първоначалните данни за размера на опожарените земеделски площи /84,05 ха/ по проверката, назначена със заповедта от 09.12.2020 г., остават непроменени. Измерване на опожарени площи от регионалната структура на Технически инспекторат е извършено през месец юли 2020 г. в землището на гр. Л., в която попадат част от парцели на жалбоподателя, като се установява опожарена площ за БЗС 44570-1419-1-2 – 31,94 ха, и за БЗС 44570-217-1-1 – 52,11 ха, т.е. общо 84,05 ха наддекларирани площи поради опожаряването им по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г. В. л. конкретизира също, че площта от 32,69 ха от БЗС 44570-1419-1-2 и от 52,28 ха от БЗС 44570-217-1-1 са изключени от специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. Формиран е извод, че площите от БЗС 44570-1419-1-2 и от БЗС 44570-217-1-1, които попадат в слой „Опожарени земеделски площи“ и са с общ размер от 84,05 ха, са изключени от специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г.

Административен съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт /ИАА/ по чл. 21, ал. 1 АПК в частта, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 197 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 19.08.2022 г. и Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, по заявлението на „УНИВЕРСАЛ“ ООД е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и е отразено като суми, които са изплатени. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на ИАА.

1. В конкретния случай се констатира, че посредством опосредяването на данните по преписката в табличен вид и обясненията към тях, оспореното УП съдържа формално мотиви защо не е оторизирана в пълен размер поисканата сума и не е извършено изплащане /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. В този смисъл и съобразявайки Решение № 6066 от 07.06.2023 г. по адм. д. № 10152/2022 г., V отд. на ВАС, се формира извод, че при издаване на оспореното в настоящото производство УП в изпълнение на влязло в сила Решение № 40 от 16.01.2023 г. по адм. д. № 529/2022 г. на Административен съд – Хасково и предвид дадените със същото задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му.

2. Независимо от горното, настоящата съдебна инстанция приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. От УП, в оспорената му част, не може да се установи по безспорен начин коя е причината да бъде отказано финансово подпомагане за процесните БЗС 44570-1419-1-2 и за БЗС 44570-217-1-1.

За БЗС 44570-1419-1-2 е посочена неддекларирана площ 32,69 ха и са вписани причини за наддеклариране – 0,37 ха – опожарени площи, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г., 32,32 ха – площи, извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед РД 09-155/23.02.2021 г., като последните съгласно разпечатката на СЕУ на ДФ „Земеделие“ са 45,17 ха /л. 93 от делото/.

За БЗС 44570-217-1-1 е посочена наддекларирана площ 52,28 ха и са вписани причини за наддеклариране – 1,37 ха – опожарени площи, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г., 50,91 ха – площи, извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед РД 09-155/23.02.2021 г., като последните съгласно разпечатката на СЕУ на ДФ „Земеделие“ са 53,82 ха /л. 93 от делото/.

И за двата БЗС се констатира несъответствие между отразеното в УП и в СЕУ относно площите, извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“.

3. От заключението по назначената експертиза се установява обаче, че всъщност опожарената площ за БЗС 44570-1419-1-2 е 31,94 ха, а за БЗС 44570-217-1-1 – 52,11 ха, т.е. общо 84,05 ха, повече от посочената в УП, които площи са изключени от специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. При това не може да се установи безспорно основанието за отказ да бъде оторизирана в пълен размер поисканата сума – дали се касае за площи, които са опожарени и не са допустими на подпомагане съгласно чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/26.03.2018 г./, поради което за същите следва да бъде намалено или отказано плащане по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, или се касае за площи, които са извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед РД 09-155/23.02.2021 г., поради което за същите следва да бъде намалено или отказано плащане по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП /отм./.

В този смисъл е и Решение № 4455 от 11.05.2022 г. по адм. д. № 1120/2022 г., V отд. на ВАС.

4. Отделно, в самото УП е посочено, че информация за засегнатите от пожари площи на бенефициери е достъпна в СЕУ на посочен интернет адрес, вкл. и относно площта на опожарените терени, но такава липсва по делото, а видно от представената по делото разпечатка от СЕУ на ДФ „Земеделие“ /л. 93/ са вписани като недопустими площи спрямо слой „ПДП“ и слой с абревиатура „ФБл“. Под тази абревиатура следва да се има предвид специализиран слой на референтните парцели „Физически блокове“, който се изготвя от Министерството на земеделието и храните, до изменението на чл. 16г от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/22.08.2006 г./ в сила от 21.07.2023 г. ведно със Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. В този смисъл не е ясно за съда дали площта от БЗС, която е приета за недопустима, е вписана като такава в СЕУ поради това, че не попада в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, който съгласно чл. 14 Наредба № 105/22.08.2006 г. /отм. в сила от 21.07.2023 г./ включва площите в рамките на всеки физически блок, отговарящи на критериите за подпомагане, определени в Наредба № 2/26.03.2018 г., издадена на основание чл. 40 ЗПЗП, или поради това, че не попада в специализирания слой на референтните парцели „Физически блокове“, който съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. включва основните характеристики и уникалните идентификационни номера на физическите блокове.

Отделно от това, в УП органът се е позовал на чл. 16а, ал. 6 Наредба № 105/22.08.2006 г. /изм. в сила от 21.07.2023 г./, препращаща към ал. 5 на същата разпоредба, изменена в сила от 21.07.2023 г., с които разпоредби преди изменението е регламентирано, че въз основа на специализираните слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ и резултати от извършените проверки ДФЗ може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ.

5. Необходимо е да се акцентира и, че в становището си по адм. дело № 529/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково ответникът е коментирал извършена проверка за кръстосано съответствие, при която е установено неспазване на Национален стандарт 6 /Забранява се изгарянето на стърнищата/, констатирани са за кампания 2020 г. 84,05 ха опожарени земеделски площи, от които 82,31 ха са извън обхвата на Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, и е наложена редукция 5 %, като е допълнено, че всички опожарени площи се считат за недопустими за подпомагане съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2/26.03.2018 г. В същото становище е посочено и, че във връзка с неспазването на НС 6 и наложената редукция са подадени от дружеството възражения и е извършена от ДТИ на ДФ „Земеделие“ административна контролна проверка, при която се отхвърлят първоначалните констатации за неспазване на НС 6, но няма промяна относно първоначалните данни за размера на опожарените земеделски площи – 84,05 ха. В приложената към становището таблица е отразено за БЗС 44570-1419-1-2, както следва: опожарена площ - 31,94 ха, площ в СЕПП допустим слой – 12,85 ха, опожарена площ в СЕПП допустим слой – 0,37 ха, допустима площ – 12,48 ха, недопустима – 32,69 ха, а за БЗС 44570-217-1-1, както следва: опожарена площ – 52,11 ха, площ в СЕПП допустим слой – 2,91 ха, опожарена площ в СЕПП допустим слой – 1,37 ха, допустима площ – 1,54 ха, недопустима – 52,28 ха, т.е. опожарени площи общо 84,05 ха, площ в СЕПП допустим слой – 15,76 ха, опожарена площ в СЕПП допустим слой – 1,74 ха, допустима площ – 14,02 ха, недопустима площ – 84,97 ха.

От изложеното от ответника не се установяват и причините площите да бъдат приети за недопустими поради това, че са извън слоя, с приоритет пред това, че същите площи са и опожарени.

Представените доказателства, че част от заявените за подпомагане площи от посочените БЗС са опожарени, не са обсъдени от органа, нито е съобразено разминаването в размера на площта, която е приета за опожарена с оглед данните по делото, и тази, която е възпроизведена в оспореното УП. Сборът на опожарените площи за двете БЗС е 84,05 ха, което не е спорен факт, като този сбор надвишава сбора на площта на двете БЗС, която е извън слоя, а именно – 83,23 ха. Сравними поотделно, по отношение на БЗС 44570-1419-1-2 се констатира площ, извън слоя, по-голяма от опожарената с 0,38 ха, а по отношение на БЗС 44570-217-1-1 се констатира площ, извън слоя, по-малка от опожарената с 1,20 ха.

6. Така за кандидата, а и за съда, остава неизяснен въпросът кое е фактическото основание за отказ да бъде оторизирана, съответно – изплатена поисканата сума, препятстващо и преценката приложен ли е релевантният по време, място и лица закон.

Липсата на ясни и конкретни факти, въз основа на които всъщност е формирана волята на административния орган, ограничава правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, поради което се обуславя извод за отмяна на УП в оспорената му част /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 от АПК/, издадено немотивирано и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените, изразяващи се в неспазване на разпоредбите на чл. 34 – чл. 36 АПК и принципите на процеса /чл. 7 - чл. 9 АПК/.

На трето място, въпреки изложеното по-горе, съдът ще направи анализ на материалния закон, който органът също дължи при обективиране на отказа за оторизиране на поисканата сума в пълен размер.

Доколкото не се установява безспорно основанието за намаляване размера на поисканата за подпомагане сума, е необходимо да се направят следните уточнения: кандидатът е заявил за подпомагане площи по процесните две БЗС, част от които са опожарени. Част от тези две БЗС попадат в слой „Площи, допустими за подпомагане“, т.е. за тях се следва финансово подпомагане. Част от попадащите в слой „Площи, допустими за подпомагане“ части от процесните две БЗС обаче са опожарени. Поради това административният орган е сумирал площта от двете БЗС, която не попада в слоя „Площи, допустими за подпомагане“, с площта, която попада в този слой, но е опожарена, и е получил наддекларираната площ.

1. Не е спорно по делото, че „УНИВЕРСАЛ“ ООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2020 г. Не е спорно също, че в част от заявените за подпомагане БЗС е възникнал пожар на 27.06.2020 г. – форсмажорно обстоятелство, за което дружеството е информирало ДФ „Земеделие“ на 07.07.2020 г.

В случая дружеството, макар да не е спазило разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/27.02.2009 г./, като не е подало декларация по образец, е уведомило Разплащателната агенция в указания в същата разпоредба срок за наличие на форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 1, б. „в“ от ДР Наредба № 5/27.02.2009 г., прилагайки писмо от РСПБЗН. За уведомяването относно форсмажорното обстоятелство се съдържат данни в контролния лист от извършена проверка на място за кръстосано спазване на 02.04.2021 г., както и в писмо от 10.03.2021 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, в които е вписано и също, че не е нарушен национален стандарт 6 за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние „Забрана за изгаряне на стърнища“. Отделно, декларация по образец е представена на 22.03.2021 г. с приложена към нея служебна бележка от ГД „ПБЗН“, т.е. още преди издаване на първото УП по подаденото от дружеството заявление. В този смисъл и органът е бил длъжен да съобрази намират ли приложение чл. 77, § 2, б. „а“ и „г“, и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент 1306/2013 г., при безспорно установеното, че пожарът е възникнал на друго място, преминал е през процесните парцели, като земеделският производител е направил опит да го предотврати/ограничи, в който смисъл са. Решение № 6678 от 06.07.2022 г. по адм. д. № 2770/2022 г., V отд. на ВАС, Решение № 10918 от 30.11.2022 г. по адм. д. № 5809/2022 г., V отд. на ВАС. Едва след извършване на преценката дали земеделският производител носи отговорност за изгарянето на площите органът може да упражни правомощията си по чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г., приемайки, че тези площи са недопустими за подпомагане. Дори и да се приеме за безспорен фактът, че част от наддекларираната площ е поради това, че същата е извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, то за останалата наддекларирана площ – опожарени площи, органът дължи ново произнасяне по подаденото заявление, като след извършена преценка на представените по делото писмени доказателства, приложи релевантния закон относно следва ли за опожарените площи да бъде оторизирано финансово подпомагане, за които площи кандидатът е уведомил Разплащателната агенция, доколкото и липсват мотиви от страна на органа за противоправното поведение на земеделския стопанин при възникването на пожара, предпоставящо и ангажиране на отговорността му посредством налагането на административни санкции, изразяващи в намаляване размера на поисканата за финансово подпомагане сума предвид размера на наддекларираната площ /опожарените площи/.

2. Независимо от горното, съдът съобрази и, че поради липсата на конкретни и безспорно установими основания за обективиране на отказ да бъде изплатена поисканата в пълен размер финансова помощ, органът не е ангажирал достатъчно доказателства, че в действителност заявените за подпомагане площи /за БЗС 44570-1419-1-2 – 32,32 ха, а за БЗС 44570-217-1-1 – 50,91 ха/ не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за съответната година, създаден в Системата за идентификация на земеделските парцели от Министерството на земеделието, храните и горите, така че да се приложи разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, съответно да се намали размерът на плащането или да се откаже плащане по схемите за директни плащания.

Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП /в редакцията към датата на подаване на заявлението/ този специализиран слой включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а именно – Наредба № 2/26.03.2018 г. Както се установи и по-горе, органът нито е представил доказателства, че част от заявените за подпомагане площи всъщност не попадат в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, нито в преписката се съдържат данни на кои от критериите, посочени в Наредба № 2/26.03.2018 г., не отговарят тези площи. Вярно е, че тези факти са отрицателни и като такива не подлежат на доказване, но с оглед разпределената доказателствена тежест органът най-малкото е следвало да представи по делото Заповед РД 09-155/23.02.2021 г. за изясняване каква част от площта от процесните БЗС в действителност е извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2020 г., с която заповед органът е длъжен да се съобрази /така вж. Решение № 3775 от 19.04.2022 г. по адм. д. № 815/2022 г., V отд. на ВАС/ и да посочи в кои доказателства, приети по същото, се съдържат данни, че заявените за подпомагане площи не отговарят на критериите за допустимост, вкл. и в какво фактически се изразява това, за да се извърши дали от действителното състояние на площите може да се формира извод за тяхната недопустимост. Още повече, че и едно от условията, неспазването на което води до определяне на временно неподходящи за подпомагане земеделските площи или части от тях, е, когато в съответната календарна година тези площи или части от тях са опожарени /чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г./. Следвало е да бъде изяснено и дали заради опожаряването площите са изключени от Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2020 г., тъй като се касае за възникване на форсмажорно обстоятелство, което е извън волята на земеделския стопанин, предвид че пожарът е възникнал в съседен имот и се е прехвърлил в стопанисваните от него площи, за което събитие той не може да носи отговорност, и следователно пожарът е бил резултат от природно явление или на действия на други лица /така вж. Решение № 6413 от 28.06.2022 г. по адм. д. № 1231/2022 г., V отд. на ВАС/, вкл. и доколкото в писмото на Министерството на земеделието и храните изрично е посочено, че не поддържа слой „Опожарени площи“. Предвид горното и с оглед разпределената доказателствена тежест органът е длъжен да установи и потвърди данните в оспореното УП, а именно – кое е основанието за намаляване на поисканата сума, вкл. и като заяви искане за събиране на доказателства, в това число за назначаване на експертиза /така вж. Решение № 7084 от 13.07.2022 г. по адм. д. № 2899/2022 г., V отд. на ВАС/, поради което като не го е сторил, следва да понесе последиците от недоказаността на твърдяните от него факти и обстоятелства, осъществяването на които са го мотивирали да постанови отказа.

Следва да се има предвид и, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП е отменена в сила от 01.01.2023 г., т.е. към датата на издаване на оспореното УП, но се е запазило действието на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, съгласно който ДФ „Земеделие“ намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредба № 2/26.03.2018 г., издадена на основание чл. 40 ЗПЗП. За лицето, а и за съда, остава неизяснено кое е основанието да не бъде оторизирана поисканата от лицето сума за процесните две БЗС, а именно – дали се установява отсъствие на изискванията по т. 4 и т. 6 от цитираната разпоредба на чл. 43 от ЗПЗП, или и на двете групи такива в условията на кумулативност /така вж. Решение № 12769 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 5268/2020 г., V отд. на ВАС/, доколкото в УП се сочи като основание както чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, изискващо съответното БЗС да попада в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, така и чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., въвеждащ условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи.

Приложение намира разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, в съответствие с която органът е бил длъжен да съобрази обсъдените по горе факти, както при издаването на УП от 10.03.2022 г., така и впоследствие при издаването на оспореното в настоящото производство УП от 15.05.2023 г. Това означава, че установяването на недопустимост на площите поради факта, че са извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, следва да бъде преценявано за съответствие с материалноправните разпоредби не само към момента на извършването на проверките, но и към момента на постановяване на акта, с който органът отказва, намалява или предоставя финансовата помощ. В този смисъл по сходни казуси вж. Решение № 13134 от 05.12.2016 г. по адм. д. № 4066/2016 г., ІV отд. на ВАС, Решение № 7744 от 19.08.2022 г. по адм. д. № 2069/2022 г., V отд. на ВАС и др.

Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3-т. 4 от АПК основания за отмяна на ИАА в оспорената му част.

Извод: съдът приема, че актът в оспорената му част е издаден незаконосъобразно - от компетентен орган, при неспазване на изискуемата писмена форма, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което жалбата на „УНИВЕРСАЛ“ ООД следва да бъде уважена като основателна, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, който следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - конкретно да посочи схемите и мерките, за които жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, за кои БЗС, каква част от тях е приета за недопустима за подпомагане и на кое фактическо основание, че е извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ и/или не отговаря на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредба № 2/26.03.2018 г., издадена на основание чл. 40 ЗПЗП, сред които е опожаряване на площите, и въз основа на тях приложи релевантния по време, място и лица закон, съобразявайки датата на подаване на заявлението за финансово подпомагане за кампания 2020 г. и издаването на следващото се УП, като предостави възможност на кандидата да участва в административното производство, вкл. и да представи доказателства с цел изясняването на спорните факти и обстоятелства, така че заявителят да разбере причините, поради което не му се изплаща оторизираната сума, съответно – при евентуално оспорване съдът да извърши преценка законосъобразно ли е обективиран отказ да бъде изплатена финансова помощ. Органът е длъжен да съобрази, че по заявлението на „УНИВЕРСАЛ“ ООД са оторизирани и изплатени конкретни суми по заявени схеми, в които части УП е благоприятно за адресата му и поради което спрямо тях не се дължи ново произнасяне.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи платени държавна такса и депозит за вещо лице, уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, в общ размер на 1 695 лева, които следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/875#14 от 15.05.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е отказано подпомагане за БЗС 44570-1419-1-2 и БЗС 44570-217-1-1.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на „УНИВЕРСАЛ“ ООД, ЕИК *********, с УИН 26/190520/99364 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за БЗС 44570-1419-1-2 и БЗС 44570-217-1-1 в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на „УНИВЕРСАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Л., бул. „О.“ № **, представлявано от К. Н.Б., направените по делото разноски в размер на 1 695 /хиляда шестстотин деветдесет и пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

Съдия: