№260007
гр.
Силистра, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д.№ 431 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с глава двадесет и
първа от ГПК, вр. с чл. 146, ал. 2 от СК.
Образувано е по въззивна жалба на В.К.У. с ЕГН ********** против Решение №
260554 от 11 ноември 2020 г. по гр.д.№ 490/2020 г. на Районен съд Силистра, с
което е отхвърлен искът на жалбоподателката против баща ѝ К.Г.У. с ЕГН **********
да бъде осъден да ѝ плаща месечна издръжка, дължима след навършване на
пълнолетие за периода на обучението ѝ в средно учебно заведение, в размер
на 250 лева, считано от 07.02.2020 г.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че
ответникът не разполага с доходи, позволяващи му да заплаща издръжката на
пълнолетната си дъщеря без особени затруднения.
Жалбоподателката и нейният процесуален представител оспорват този извод
на районния съд, като навеждат доводи за неправилен доказателствен анализ,
довел до постановяването на неправилно, незаконосъобразно и необосновано
решение по делото. Молят за неговата отмяна, за постановяване на друго решение,
с което да се уважи исковата претенция и за присъждане на разноските по делото.
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия. В съдебното заседание се
представлява от адвокат, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид предявения иск и отговора на
исковата молба, наведените оплаквания, възражения и твърденията на страните,
събраните пред районния съд и в хода на настоящото производство доказателства,
и съобразявайки относимите законови норми, намира от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.
За уважаване на претенцията по чл.
144 от СК е необходимо да се установи, че ищцата е редовна ученичка в средно
училище, че няма навършени 20 години, че не може да се издържа от доходите си и
че ответникът, като неин родител, може да дава издръжка без особени
затруднения.
Не се спори между страните, че
жалбоподателката е ученичка в последен курс на обучение в средно училище. През
учебната 2019/2020 г. (11-ти клас) и първоначално през учебната 2020/2021 г.
(12-ти клас) тя е била редовна ученичка в Езикова гимназия „Пейо Яворов“ – гр.
Силистра, за което има издадени служебни бележки от училището. Впоследствие В.У.
се е преместила да живее в гр. Варна, където продължава образованието си. Тя
няма навършени 20 години. Първоинстанционният съд е анализирал подробно
доказателствата за доходите на ищцата, за да приеме, че тя не може да се
издържа от тях. Липсата на отговор на въззивната жалба не дава основание на
въззивния съд да ревизира тази констатация на районния съд. Що се отнася до
решаващия изхода на делото извод, че ответникът не разполага с доходи,
позволяващи му да плаща издръжка на пълнолетната си дъщеря без особени
затруднения, същият е плод на подробни и обосновани мотиви, които въззивната
инстанция намира за правилни и ги споделя, като на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях, за да не ги повтаря излишно. Следва да се отбележи, че
първостепенния съд е извършил всички необходими и допустими процесуални
действия за установяване на правнорелевантните факти. Приетите във въззивното
производство доказателства затвърждават вече установеното тежко материално
положение, в което се намира въззиваемия, тъй като от тях се установява, че
същият е предприел действия за разсрочване на задълженията си към кредитните
институции. В същото време не се установява промяна в трудовия му статус и той
продължава да е безработен.
Неоснователен е доводът, че по
делото са събрани множество доказателства, от които по косвен път може да се
заключи обратното, а именно: че У. не би бил в затруднение да плаща 250 лева
месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря. Вярно е, че при липсата на преки
доказателствени средства доказването може да се проведе чрез косвени, но тогава
трябва да е налице такава съвкупност от факти, които да образуват верига от
доказателствени изводи, водеща до единствен възможен и категоричен извод
относно правнорелевантния факт. Когато доказателствата не са достатъчни за
образуването на такава верига от изводи, т.е. възможни са и други обяснения,
косвеното доказване е неуспешно, както е в случая. Процесуалният представител
на жалбоподателката стъпва на вече установените обстоятелства, че въззиваемият
има задължения към кредитни институции, плаща наем и издържа себе си и
малолетния си син, за да изчисли, че средно месечно има разходи от порядъка на
2000 лева. В същото време доказаният му доход е само 800 лева на месец, но
обръща внимание, че кредитите се обслужват редовно. Съвкупността от тези факти,
според процесуалния представител на жалбоподателката, води до единствения
възможен извод, че У. има странични, недоказани доходи, чийто размер укрива.
Ответникът не отрича, че е подкрепян финансово от своите родители и така
обяснява попълването на дефицита в семейния му бюджет, което съдът приема за
достоверно.
Твърдението, че към всички други разходи на У. би могъл да се добави още
един от 250 лева, е неоснователно, тъй като чл. 144 от СК е категоричен в това
отношение: издръжката на пълнолетното дете не трябва да води до особено затруднение
за родителя, който я дава. Изискването за липса на особени затруднения означава
да се установи, че собствените приходи, без помощта, която ответникът получава
от своите родители, надвишават обичайните му разходи. Според съда, дори да се
игнорират новоприетите доказателства за необходимостта от разсрочване на
задълженията по кредитите, пропускът в логическата верига, предложена от
въззивната страна, се състои в това, че не се стига до конкретен размер на уж
укритите от У. доходи. Всъщност доводът, който се опитва процесуалният
представител да лансира, завоалирайки го зад т.нар. косвено доказване, гласи,
че колкото по-високи са разходите на родителя, толкова по-големи са явно
възможностите му да поеме още разходи. Това обаче не е косвено доказване и няма
нищо общо с цитирания във въззивната жалба проф. д-р Огнян Стамболиев, а се
нарича превратно тълкуване на доказателствата. Превратно: защото, ако даден
факт води пряко до един извод, няма как същият факт косвено да води до друг
извод, противоположен на първия. Така, щом високите разходи на У. са причината
той да е във финансово затруднение, няма как увеличаването на разходите косвено
да обоснове извода, че издръжката не би представлявала особено затруднение.
Увеличаването на разходите само задълбочава дефицита, а не обратното.
Фактът, че банките са отпуснали
кредити на У., не би могъл да се постави еднозначно в подкрепа на твърдението,
че той е в цветущо финансово състояние. Може да е било така към 2018 г., когато
са теглени трите заема. Тогава въззиваемият е бил служител на МВР, което
обстоятелство не е спорно. От февруари 2020 г. е освободен, работил е на две
места за кратко, а от началото на юни 2020 г. е безработен.
За твърдението, което намери място в хода на устните състезания, че „бащата…работи,
но не по трудов договор, а по частни правоотношения, които са търговски такива
и реализира сериозни доходи“, не са ангажирани нито преки, нито косвени
доказателствени средства; поради което съдът го приема за недоказано.
Налага се изводът, че като е
отхвърлил иска по чл. 144 от СК на В.У. срещу своя баща, Силистренският районен
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260554 от 11
ноември 2020 г. по гр.д.№ 490/2020 г. на Районен съд Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.