Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и шести януари
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 9263 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 30.06.2020
г. СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 54838/19 г. е отменил заповед № РД-09-1536/14.08.2019
г., с която ответникът Национална здравна осигурителна каса е наложил на ищцата Г.М.П. дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Национална
здравна осигурителна каса /НЗОК/ с
оплаквания, че същото е неправилно като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано.Въззивникът
излага оплаквания, че искът е недопустим, тъй като е подаден срещу НЗОК, която
не е била работодател на ищцата към момента на налагане на дисциплинарното
наказание, тъй като заповедта е издадена от директора на Районна
здравноосигурителна каса-Варна, която съгласно Приложение към чл.6, ал.2 ЗВО е
отделно обособена структура на НЗОК, а съгласно ПМС № 240/21.11.2000 г. за
утвърждаване на списък на поделенията на районните здравноосигурителни каси със
седалища по общини РЗОК е посочена като отделно поделение със седалище в
гр.Варна.Трудовият договор с ищцата също е подписан от директора на РЗОК-Варна,
а със заповед № РД-09-984/02.08.2018 г. на управителя на НЗОК, издадена на
основание чл.19, ал.7, т.2 и т.11а, б. „б“ ЗЗО вр. чл.107а, ал.7 КТ са
делегирани правата и задълженията на работодател на директора на РЗОК-Варна по
отношение на работещите по трудово правоотношение в РЗОК.Въззивникът твърди, че
е направил своевременно възражение в тази насока с отговора на исковата молба,
поради което СРС е следвало да прекрати делото.Налице е и друго процесуално
нарушение, изразяващо се в нарушаване на правилата на местната подсъдност, тъй
като работодателят на ищцата е със седалище в гр.Варна, където е и мястото на
обичайно полагане на труд от ищцата, поради което с оглед разпоредбата на
чл.105 ГПК и на чл.114 ГПК искът е следвало да се гледа от РС-Варна.Излага оплаквания,
че съдът не е коментирал първото описано в заповедта дисциплинарно нарушение.В
хода по същество въззивникът излага възражение за липса на правен интерес от
водене на делото поради изтичане на една година от налагане на дисциплинарното
наказание.Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново
разглеждане от РС-Варна, съответно да отхвърли предявения иск.Претендира
разноски.
Ответницата по
въззивната жалба- Г.М.П. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.Поддържа
становище, че местната подсъдност е стабилизирана, тъй като нито в отговора на
исковата молба, нито в първото съдебно заседание страната е направила
възражение по чл.108, ал.2 ГПК.Излага доводи, че исковете са предявени срещу
надлежен ответник-НЗОК.Изразява становище, че с изменението на ЗЗО /ДВ бр.38/12
г. в сила от 01.07.2012 г./ са променени правомощията на директорите на РЗОК,
като им е отнета работодателската правоспособност.РЗОК има икономическа
обособеност, доколкото съгласно чл.28 ЗЗО директорите на РЗОК са второстепенни
разпоредители със средствата на НЗОК, но не е юридическо лице и не упражнява
работодателска власт, тъй като не наема самостоятелно работници и служители по
трудово или служебно правоотношение.Само в хипотезата на чл.107а, ал.7 КТ вр.
чл.6, ал.4 ЗЗО /в редакцията след изм., ДВ бр.38/2012 г./ по изрично възлагане
от работодателя- НЗОК на директорите на РЗОК могат да бъдат предоставяни
работодателски правомощия по сключване, изменение и прекратяване на трудови
правоотношения, като в този случай директорите на РЗОК действат като
представители на работодателя си НЗОК, какъвто е и настоящият случай.Излага
довод за изтичане на срока по чл.197, ал.1 КТ и за заличаване на наложеното й дисциплинарно
наказание.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ.Ищцата-Г.М.П. твърди, че е
в трудово правоотношение с ответника Национална здравна осигурителна каса
/НЗОК/.Със заповед № РД-09-1536/14.08.2019 г. на директора на РЗОК-Варна,
връчена й на същата дата, й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“.Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна и оспорва
изложената в нея фактическа обстановка и направените правни изводи.Излага
доводи, че заповедта е издадена от некомпетентен дисциплинарно наказващ орган,
и че й е наложено наказание по чл.188, т.2 КТ вр. чл.187, т.7 и т.10 КТ за
формирано от нея вътрешно убеждение или за ниска професионална квалификация,
което не представлява нарушение на трудовата дисциплина.Поддържа, че изводът й,
че поради наличие на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ липсата на
видеозаписи не представлява виновно неизпълнение на задължението на лечебното
заведение по чл.281а, ал.1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за
2018 г., както и че „Специализирана болница за активно лечение по кардиология К.“
ООД е изпълнила задълженията си по чл.306, ал.3 ТЗ и чл.268, ал.1 НРД за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., е правилен.Дори и изводът й
за липса на нарушение да е неправилен, формирането на извод при извършена от
нея проверка не представлява нарушение на трудовата дисциплина, а представлява
точно и добросъвестно изпълнение на задълженията й по смисъла на чл.125 КТ.Твърди,
че произнасянето на длъжностното лице-контролен орган по чл.72, ал.2 ЗЗО в
протокола по чл.16, ал.1, т.4 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за
условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 от ЗЗО по въпроса
дали е налице нарушение при изпълнение на договора с ИМП/ИДП не обвързва административния
орган в производството по чл.76, ал.2 ЗЗО по издаване на индивидуален
административен акт-санкция.Констатацията по чл.16, ал.1, т.4 от цитираната
инструкция не е индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК, а
вътрешнослужебен акт по смисъла на чл.21, ал.4 АПК.Излага оплаквания за
нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ и за необоснованост на заповедта.Ищцата
оспорва извода в т.I на заповедта, че е налице нарушение на чл.16, ал.1 от
Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на
контрол по чл.72, ал.2-8 от ЗЗО на управителя на НЗОК и р-л V, т.12.1 от
длъжностната й характеристика, както и извода по т.II от заповедта, че е
налице нарушение на чл.2, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация.Оспорва твърденията за наличие на ниска професионална
компетентност, тъй като е получавала едни от най-високите годишни оценки на
изпълнение на длъжността „контрольор“ в отдел ДКБП в РЗОК-Варна, като през 2017 г. е получила годишна оценка
на изпълнение на длъжността „изпълнението надвишава изискванията“, а през 2018
г.-„изключително изпълнение“ съгласно Наредба за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация.В съотношение на
евентуалност-ако съда приеме, че е са налице посочените нарушения на трудовата
дисциплина, и че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и е
законосъобразна, въвежда основание за злоупотреба с право и нарушение на чл.8 КТ, тъй като заповедта е издадена тенденционно и с единствена цел да бъде
сплашена и принудена да напусне.Ищцата моли съда да постанови решение, с което
да отмени заповед № РД-09-1536/14.08.2019 г. на директора на РЗОК-Варна, с
която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
С отговора на
исковата молба ответникът е направи възражение за местна подсъдност, за липса
на процесуална легитимация, тъй като към момента на налагане на дисциплинарното
наказание НЗОК не е работодател на ищцата и е оспорил основателността на иска,
като е изложил доводи за законосъобразност на заповедта.
Видно от трудов
договор № 22/03.10.2016 г. и допълнително споразумение № 11/21.03.2019 г.
страните по делото са в трудово правоотношение за длъжността „контрольор” на
основание чл.107а КТ.
Със заповед №
РД-09-984/02.08.2018 г. на основание чл.19, ал.7, т.2 и т.11а, б. „б“ ЗЗО във
връзка с чл.107а, ал.7 КТ управителят на НЗОК е възложил на директорите на РЗОК
правомощието да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори със
служителите, работещи по трудово правоотношение в РЗОК и да осъществяват всички
права и задължения на работодатели по отношение на тези служители, произтичащи
от КТ и други законови и подзаконови нормативни актове.
Със заповед № РД-09-1536/14.08.2019
г. на директора на РЗОК-Варна на основание чл.20, ал.1, т.2 ЗЗО и чл.42, т.2 от
Правилника за устройството и дейността на НЗОК, чл.195, ал.1, чл.188, т.2 вр.
чл.187, т.7 и т.10 КТ при спазване изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 КТ и
чл.194 КТ на Г.М.П. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното: I. На 16.07.2019 г.
е съставила протокол № РД-13-553/16.07.2019 г. от извършена проверка на
основание заповед № РД-09-1316/08.07.2019 г. на „СБАЛК К.“ ООД, в нарушение на
чл.16, ал.1 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за
осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 ЗЗО /Инструкцията/ на управителя на
НЗОК-липсват реквизити по т.4 и т.5, както и описание на събраните в хода на
проверката доказателства, и на р-л V „Преки
задължения“, т.12.1 от длъжностната характеристика, което представлява нарушение
по чл.187, т.7 и т.10 КТ; II.В протокол за извършена проверка №
РД-13-553/16.07.2019 г. е посочено, че лечебното заведение не разполага със
записи от видеокамерите от осъществен видеоконтрол на входа и изхода в
ангиографската зала, в която се осъществяват инвазивни и интервенционални
процедури за дейност м.юни 2019 г. поради технически причини, без да е посочено
от кои доказателства се потвърждават същите.Недопустимо е служител на длъжност
„контрольор“ да описва факти и обстоятелства в протокол от извършена проверка,
без да се посочва същите от кои доказателства /писмени или устни/ се
установяват.Описанието не е мотивирано, не е подкрепено с доказателства, не е
обективно и не е проявена достатъчно отговорност при извършването на
проверката, което представлява нарушение на чл.2, ал.1 от Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация; III. На 26.07.2019 г.
Г.П. е съставила протокол № РД-13-585/26.07.2019 г. от извършена проверка на
основание заповед № РД-09-1316/08.07.2019 г. на „СБАЛК К.“ ООД.В протокола е
описано нарушение на чл.281а, ал.1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и
БЛС за 2018 г., като Г.П. е подписала протокола с особено мнение, за което
липсва нормативна обосновка относно това защо се приема, че при наличието на
„случайно събитие“ или при липса на „вина“ на „СБАЛК К.“ ООД не е налице
нарушение на чл.281а, ал.1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за
2018 г.В заповедта са изложени мотиви, че субектът на
административно-наказателна отговорност не е физическо лице, за да се обсъжда
въпроса за вината, в сключения индивидуален договор между НЗОК и „СБАЛК К.“ ООД
за медицинските дейности през 2018 г. между НЗОК и БЛС и в ЗЗО не е посочена
разпоредба, с която да се освобождава от отговорност при наличието на
непреодолима сила /случайно събитие/, не са налице и признаците за такова
събитие, и че изложеното в протокола не е подкрепено с нормативната уредба, а е
в противоречие със същата, поради което може да се направи обоснован извод, че
е налице ниска професионална компетентност и ищцата е нарушила чл.2, ал.1 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и р-л V, т.18 от
длъжностната характеристика, с което е извършила нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, т.10 КТ.Заповедта е връчена на ищцата на 14.08.2019 г.
Представена е и
длъжностна характеристика за длъжността „контрольор“, съгласно която в преките
задължения на лицето, което я заема е съставяне на протоколи, доклади, актове
за установяване на административни нарушения по ЗАНН, протоколи за
неоснователно получени суми, писмени покани съгласно изискванията на ЗЗО,
НРД/Решение на НС на НЗОК и инструкциите на НЗОК /т.12.1/, както и непрекъснато
да следи, чете и изучава всички нормативни и поднормативни документи, свързани
с дейностите в здравеопазването и здравното осигуряване, като поддържа високо
ниво на професионални познания и квалификация /т.18/.
Представена е и
Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на
контрол по чл.72, ал.2-8 ЗЗО на управителя на НЗОК.В чл.16 от инструкцията е
посочено, че за резултатите от извършената проверка и установени нарушения по
чл.73, ал.1 ЗЗО контролните органи по чл.72, ал.2 ЗЗО съставят протокол по
образец съгласно приложение № 1, в който вписват: 1. обекта на
проверката-наименование и месторазположение; 2. данните за проверката-дата и
място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице
/лица/; 3. описание на установените факти; 4. констатираните нарушения при
изпълнение на договора с ИМП/ИДП; 5. задължителните предписания и сроковете за
отстраняване на констатираните нарушения и препоръки за подобряване дейността
на ИМП/ИДП; 6. подпис на актосъставителя /ите/; 7. срока за възражение,
установен в ЗЗО и 8. дата на връчване и подпис на лицето-обект на проверката.
На 16.07.2019 г. е
съставен протокол № 13-553 на основание заповед № РД-09-1316/08.07.2019 г. на
директора на РЗОК-Варна от М.В.-контрольор в отдел ДКБП и Г.П.-контрольор в
отдел ДКБП за извършена проверка в ЛЗБП: „СБАЛК К.“ ООД със задача: контрол по
изпълнението на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична
медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС
за 2018 г. във връзка с чл.281а, ал.1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и
БЛС за 2018 г.Проверяващият екип е установил, че ЛЗ не разполага със записи от
видеокамерите от осъществен видеоконтрол на входа и изхода в ангиографската
зала, в която се осъществяват инвазивни и интервенционални процедури за дейност
м.юни 2019 г. поради технически причини.В протокола не се съдържат констатации
за нарушения по изпълнение на договор с ИМП/ИДП, нито задължителни предписания
и препоръки за подобряване на дейността на ИМП/ИДП.
Представен е и
протокол № РД-13-585/26.07.2019 г. на основание заповед № РД-09-1316/08.07.2019
г. на директора на РЗОК-Варна, съставен от М.В.-контрольор в отдел ДКБП и Г.П.-контрольор
в отдел ДКБП за извършена проверка в ЛЗБП: „СБАЛК К.“ ООД относно задължението
на дружеството да осъществява видеоконтрол на входа и изхода на ангиографската
зала съгласно изискванията на чл.281а от НРД за медицинските дейности между
НЗОК и БЛС за 2018 г.В протокола е отразено, че при извършената проверка е
констатирано, че дружеството не е представило записи от видеокамерите на входа
и изхода на ангиографската зала на лечебното заведение /ЛЗ/ за м.юни 2019
г.Представен е протокол № 22008/11.07.2019 г. от поддържащата фирма „Е.“ ЕООД,
в който са посочени вероятни причини за повредата в твърдия диск на записващото
устройство без категорично становище.Повредата е констатирана едва след като е
разкрита при проверка от проверяващия екип на РЗОК-Варна.За възникване на този
технически проблем и невъзможността за предоставяне на записи от видеоконтрола
в ангиографските зали от ЛЗ, РЗОК-Варна не е уведомена своевременно.Посочено е,
че „СБАЛК „К.“ ООД е нарушил чл.281а, ал.1 НРД за медицинските дейности между
НЗОК и БЛС за 2018 г.Ищцата е подписала протокола с особено мнение, като е
изложила съображения, че от събраните
данни и кредитирайки техническата експертиза на фирмата, обслужваща системата
за видеонаблюдение в ЛЗ стига до заключението, че в ЛЗ е разположена и към
момента на проверката частично функционира система за видеонаблюдение в
изпълнение на чл.281а, ал.1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за
2018 г.-камерите визуализират в реално време, но не се извършва запис и липсва
такъв за предходен период, като причината е от техническо естество-повреда на
твърдия диск и няма данни да е свързана с умишлени действия на ЛЗ и поради
характера си е извън възможностите на ЛЗ за предвиждане и предотвратяване.Приела
е, че е налице случайно събитие, намиращо се извън властта на ЛЗ и деянието не
следва да се характеризира като нарушение.Веднага след установяване на
повредата ЛЗ е уведомило РЗОК-Варна и поради невъзможност да се съхранява и да
се предостави нещо, което обективно не съществува /поради обективни причини/,
не е нарушен чл.281а, ал.1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за
2018 г.
По делото е
представено и уведомително писмо изх. № 200-0540/12.07.2019 г. на „Е.“ ЕООД до
„СБАЛК „К.“ ООД за резултатите от проверката на системата за видеонаблюдение,
отразени в протокол № 22008/11.07.2019 г.С писмо вх.№ 29-02-1581/2/11.07.2019
г. „СБАЛК „К.“ ООД е изпратила на директора на РЗОК-Варна цитирания протокол.
Съдът не обсъжда
останалите писмени доказателства, тъй като те не установяват релевантни за
предмета на спора обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че ответникът не е доказал, че ищцата е извършена описаните в
заповедта дисциплинарни нарушения.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на въззивника, че решението е постановено
спрямо ненадлежен ответник.Трудовият договор с ищцата е сключен на 03.10.2016
г.Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗЗО директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище и сключва, изменя и прекратява договорите с
изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно
закона, НРД и правилника за устройството и
дейността на НЗОК.След измененията на ЗЗО с ДВ бр.38/12 г., в
сила от 01.07.2012 г./ нормата на чл.20, ал.1, т.3 ЗЗО в първоначалната
редакция /ДВ, бр.70/19.06.1998 г., съгласно която директорът на РЗОК сключва,
изменя и прекратява договорите с работещите в съответната РЗОК, е отменена и
РЗОК не упражнява работодателска власт, тъй като не наема самостоятелно
работници и служители по трудово или служебно правоотношение.Съгласно чл.19,
ал.7, т.11 и т.11а ЗОО / в редакцията от
ДВ бр.38/12 г., в сила от 01.07.2012 г./ управителят на НЗОК упражнява функциите на орган по назначаването
по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на
служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК.Т.е.
в случая управителят не действа като горестоящ орган по отношение на
структурното си териториално звено-РЗОК, а като представител на
работодателя-НЗОК.Съгласно разпоредбата на чл.107а, ал.2 КТ /приложима по
отношение на служителите по трудово правоотношение в централното управление,
районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните
здравноосигурителни каси по силата на чл.6, ал.4 ЗЗО/ на ръководителите на
териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт,
могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и
прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или
поделенията / в този смисъл-решение № 58/13.06.2017 г. по гр.д.№ 2665/16 г. на
ВКС, III ГО на ВКС/.В този случай директорите на РЗОК
действат като представители на работодателя НЗОК.В случая със заповед №
РД-09-984/02.08.2018 г. на основание чл.19, ал.7, т.2 и т.11а, б. „б“ ЗЗО във
връзка с чл.107а, ал.7 КТ управителят на НЗОК е възложил на директорите на РЗОК
правомощието да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори със
служителите, работещи по трудово правоотношение в РЗОК и да осъществяват всички
права и задължения на работодатели по отношение на тези служители, произтичащи
от КТ и други законови и подзаконови нормативни актове, поради което при издаване
на процесната заповед директорът на РЗОК е действал по силата на изрично
упълномощаване като представител на НЗОК, който е работодател на ищцата.Поради
изложените съображения възражението на въззивника, че ответникът не е надлежна
страна е неоснователно.
Неоснователно е възражението за липса
на правен интерес от предявяване на иска поради изтичане на една година от
налагане на дисциплинарното наказание, тъй като заличаването на дисциплинарното наказание има
действие само занапред /чл.197, ал.2 КТ/ и същото не се заличава с обратна
сила, както би било при отмяната му като незаконосъобразно наложено.Заличаването
на наказанието предполага, че дисциплинарното наказание е било наложено
законосъобразно, като последица от това е, че същото не може да бъде взето
предвид при преценка на работодателя по чл.189, ал.1 КТ при евентуално следващо
дисциплинарно нарушение или е пречка нарушението да бъде определено като
системно по чл.190, ал.1, т.3 КТ.Тези последици не се отразяват на заповедта, с
която същото е наложено /в този смисъл-решение № 267/17.03.2021 г. по гр.д.№
390/20 г., ВКС, IV ГО/.Предмет на преценка в
настоящото производство е законосъобразността на заповедта, която не е влязла в
сила поради обжалването й.
Несъстоятелно е и
оплакването за допуснато нарушение на правилата на местната подсъдност.Според
разпоредбата на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е седалището на ответника.Нормата на
чл.114 ГПК дава възможност на работника да прецени дали да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, но не
отменя приложението на общата местна подсъдност по чл.105 ГПК.Седалището на НЗОК е в гр.София /чл.6,
ал.1 ЗЗО/, поради което искът е предявен съгласно правилата на общата местна
подсъдност.
Съдът намира, че
по делото не е установено ищцата да е извършила описаните в заповедта дисциплинарни
нарушения.Действително в съставения протокол № 13-553 от 16.07.2019 г. не се
съдържа описание на констатирани нарушения и предписания за отстраняването им,
които са задължителни реквизити съгласно Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за
условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 ЗЗО на управителя
на НЗОК, тъй като от съдържанието на протокола е видно, че такива не са били
констатирани.В този смисъл е и чл.16, ал.9 от цитираната инструкция докладът на
длъжностните лица по ал.8 следва да съдържа предложение за санкции в случаите
на констатирани нарушения.Описанието на доказателствата не е сред
задължителните реквизити съгласно цитираната инструкция.
В съставения
протокол № РД-13-585/26.07.2019 г. относно задължението на дружеството да
осъществява видеоконтрол на входа и изхода на ангиографската зала са описани
резултатите от извършената проверка, като са посочени и доказателствата, въз
основа на които е изготвен документа в описаните приложения и в мотивите
на протокола. Изготвянето на
немотивиран протокол, както и подписването му с особено мнение не са действия,
които да представляват нарушение на трудовата дисциплина, а преценката на
работодателя за „ниска професионална компетентност“ на ищцата не е основание за
налагане на дисциплинарно наказание.Следва да се добави, че по делото не е
доказано, че изложените в протокола изводи от ищцата са неверни и необективни,
поради което не може да се приеме, че е нарушен чл.2, ал.1 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация.
Поради
изложените съображения заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ се явява незаконосъобразна на и следва да се
отмени.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата сумата 150 лв.-направени разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.06.2020 г. на СРС, 78
с-в, по гр.д.№ 54838/19 г.
ОСЪЖДА Национална
здравна осигурителна каса с адрес:
гр.София, ул. „*******да заплати на Г.М.П.с ЕГН ********** с адрес: *** сумата
150 лв. /сто и петдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.