Р Е
Ш Е Н И Е № ……...
гр. Враца, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря В. В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3608
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ****, чрез адв. В.Г., против С.П.Г.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че с
ответника е сключен Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за мобилен
телефонен номер ********** с абонаментна програма Тотал
24,99 лева със срок 24 месеца, като действието му е подновено с допълнително
споразумение от 10.05.2018 г. със срок 24 месеца с абонаментна програма Тотал 44,99 лева. Сочи се, че на 10.05.2018 г. е сключен и
Договор за лизинг, по който ищецът като лизингодател
предоставил на ответника – лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство „Huawei Y6 2018 Dual Black“ срещу лизингова цена, дължима на
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4,59 лева с вкл. ДДС и обща
отстъпка от стандартната цена в размер на 299,74 лева. Твърди се, че към
Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. е подписано и допълнително
приложение от същата дата, по силата на което абонатът е получил мобилен
телефонен номер *** с абонаментерн план Тотал 24,99 лева, със срок 24 месеца. Правоотношението е
подновено с допълнително споразумение от 11.02.2018 г., към което от същата
дата е сключен и Договор за лизинг за мобилно устройство „Samsung Galaxy J7
2017 Dual Black“ срещу лизингова цена,
дължима на месечни лизингови вноски, всяка в размер на 19,59 лева с вкл. ДДС и
обща отстъпка от стандартната цена в размер на 259,74 лева. Ищецът сочи още,
че с ответника е сключен и Договор за
мобилни услуги от 07.06.2018 г. за мобилен телефонен номер ********** и Договор
за лизинг от 07.06.2018 г. за мобилно устройство „Nokia 6.1 Black“ срещу лизингова цена, дължима на
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10,99 лева с вкл. ДДС и обща
отстъпка от стандартната цена в размер на 161,14 лева.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил свои парични задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги, начислени в 4 бр. фактури, издадени за
периода от м. 08.2018 г. до м. 09.2018 г. Поради виновното изпадане в забава на
ответника, договорите за мобилни услуги и за лизинг били предсрочно прекратени
от ищеца, като на ответника били начислени неустойки в общ размер на 699,69 лева,
както следва:
-
77,46 лева,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на
Договор за мобилни услуги от 11.02.2018 г. за мобилен номер ****;
-
149,44 лева,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на по вина на
абоната на Договор за лизинг за мобилно устройство ***
-
112,47 лева,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на
Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за мобилен номер ***;
-
210,09 лева,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на по вина на
абоната на Договор за лизинг от 10.05.2018 г. за мобилно устройство ***
-
37,47 лева,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на
Договор за мобилни услуги от 07.06.2018 г. за мобилен номер ***
-
112,76 лева,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на по вина на
абоната на Договор за лизинг от 07.06.2018 г. за мобилно устройство ***
Сочи, че неустойките за прекратяване на
договорите за мобилни услуги са формирани от три месечни абонаментни такси за
ползваната програма по всеки телефонен номер, а неустойките за прекратяване на
договорите за лизинг са формирани като част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой и без абонамент/ съгласно ценова листа, и
заплатената цена от потребителя при предоставянето на устройството /в брой или
на лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
За задълженията са издадени фактури №№****
Сочи се, че по депозирано заявление е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *** по описа на РС – гр. В., ГО, V състав, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което предявява установителен иск.
Иска се постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че С.П.Г. дължи на „Теленор
България“ ЕАД сумата от общо 699,69 лева, представляваща сборът от
гореописаните задължения, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК **** по описа на РС – гр. В., ГО, V състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор, с който ответникът чрез назначения му особен представител адв. И.И. счита, че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Оспорва съществуването на договорни
отношения с ищеца, както и че общите условия не са подписани от ответника,
която не е била запозната със същите и не й е бил предоставен екземпляр. В
случай че се установи наличие на облигационни отношения, заявява, че са нищожни
поради липса на форма на договора. Прави възражение за нищожност на неустоечната клауза, която предвижда, че при прекратяване
на договора потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края
на този срок. Счита същите за неравноправни и съответно нищожни на основание
чл. 146, ал. 1 и ал. 2ЗЗП вр. чл. 143, т. 5, т. 9 и
т. 14 ЗЗЗП вр. чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета. Счита, че клаузата не е индивидуално уговорена между страните, доколкото
полетата в договора се попълват от представител на ищеца и ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на тази клауза. Освен това
сочи, че неустойка в размер на оставащите до края на договора месечни
абонаментни такси трайно се приема за нарушение на чл. 68, ал. 1 ЗЗП и за
нелоялна търговска практика. Ето защо претендираните
суми са недължими, поради това, че клаузите, с които са уговорени, са нищожни.
На следващо място сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че реално е
предоставил услугите по договорите, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика, дали са правилно тарифирани
и дали са коректно фактурирани. Липсват доказателства за наличие на
предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите. Липсват приемо – предавателни протоколи за предаване на
устройствата по договорите за лизинг. Не са представени доказателства за обема
на предоставените услуги, извършени разговори, брой и продължителност.
Възразява, че посочените мобилни номера не са ползвани от ответника, не са
генерирали обективираните във фактурите вземания,
няма данни да са били активни в посочения период. Иска се постановяване на
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. ****, НО, V състав, се
установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С.П.Г., ЕГН **********,
е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: неустойка
за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно
издадените фактури № ****. в общ размер на 699.69 лева, както следва: 226.90 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.02.2018 г. за
мобилен номер ****, от които 77.46 лева, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 149.44 лева, представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство SAMSUNG Galaхy J7 2017 Dual Black; 322.56 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 01.10.2017 г. за мобилен номер ****, от
които 112.47 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
210.09 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство;
150.23 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
07.06.2018 г. за мобилен номер **** от които 37.47 лева, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 112.76 лева, представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство; разноските по делото – 25,00
лева държавна такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което с Разпореждане
№ **** съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е
образувано настоящото гр. д. № **** по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответницата Г. са сключени следните
договори:
На 01.10.2017
г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги по заявка № ****
за мобилен номер +****за срок от 24 месеца по план „Тотал
24,99“ със стандартен месечен абонамент от 24,99 лева. Договорът съдържа подпис
на ответницата в качеството й на абонат, като е декларирала, че е получила
екземпляр от общите условия, запозната е с тях и се съгласява да ги спазва.
Представена е
и декларация – съгласие от 01.10.2017 г. /л. 27/, подписана от ответницата, че
е получила подписан от ищеца екземпляр от общите условия, съгласна е с тях и се
задължава да ги спазва.
На 10.05.2018
г. между страните е подписано Допълнително споразумение към договора от 01.10.2017 г.
/л. 35/, съгласно което абонаментният план се променя на „Тотал
44,99“ при стандартен месечен абонаментен план 44,99 лева. В раздел III от споразумението е отбелязано, че при подписването
потребителят получава мобилно устройство „Huawei Y6 2018 Dual Black“, сериен № ****при обща лизингова цена от 110,16
лева, стандартна цена на устройството е 409,90 лева, а ползваната отстъпка е в
размер на 299,74 лева. В чл. 3 е уговорено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Уговорено е още, че в случаите, в които е предоставено
устройство, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
На 10.05.2018
г. е сключен и Договор за лизинг за горепосоченото мобилно устройство /л. 38/, съгласно
който ищецът като лизингодател предоставя на ответника
– лизингополучател за временно и възмездно ползване
устройство марка „Huawei Y6 2018 Dual Black“, сериен
****, срещу обща лизингова цена в размер на 105,57 лева с
ДДС и допълнителна сума от 4,59 лева, дължима на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 4,59 лева. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в
деня на подписването му /чл. 2/. В чл. 4 от договора е отбелязано, че при
подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на
лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на уговорените технически характеристики и комплектован
с цялата документация.
Представени
са Общи условия по договорите за лизинг /л. 39/, подписани от лизингополучателя – ответник.
На 11.02.2018
г. между страните по делото е сключено Допълнително споразумение /л. 28/ към договор
за мобилни услуги за мобилен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план „Тотал 30,99“ със стандартен месечен абонамент от 30,99
лева. В раздел III от споразумението е отбелязано,
че при подписването потребителят получава мобилно устройство „Samsung Galaxy J7
2017 Dual Black“, сериен № ****, при обща
лизингова цена от 470,16 лева, стандартна цена на устройството 729,90 лева, а
ползваната отстъпка е в размер на 259,74 лева. В раздел III, т. 4 е уговорено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Уговорено е още, че в случаите, в които е предоставено
устройство, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Представена е
и декларация – съгласие от 11.02.2018 г. /л. 33/, подписана от ответницата, с
която удостоверява, че е получила подписан от ищеца екземпляр от общите
условия, съгласна е с тях и се задължава да ги спазва.
На 11.02.2018
г. е сключен и Договор за лизинг за горепосоченото мобилно устройство /л. 30/,
съгласно който ищецът като лизингодател предоставя на
ответника – лизингополучател за временно и възмездно
ползване устройство марка „Samsung Galaxy J7 2017 Dual Black“, сериен № **** срещу обща
лизингова цена в размер на 450,57 лева с ДДС и допълнителна сума от 19,59 лева,
дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 19,59 лева. Срокът на
договора е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/. В чл. 4
от договора е отбелязано, че при подписването му лизингодателят
е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя
във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
уговорените технически характеристики и комплектован
с цялата документация. Представени са Общи условия по договорите за лизинг /л.
31/, подписани от лизингополучателя – ответник.
На 07.06.2018
г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги по заявка № ****
за мобилен номер **** за срок от 24 месеца по план „Тотал
14,99“ със стандартен месечен абонамент от 14,99 лева. В чл. 7 е отбелязано, че
при подписването потребителят получава мобилно устройство „Nokia 6.1 Black“, сериен № ****, при обща лизингова цена от 488,76
лева, стандартна цена на устройството е 649,90 лева, а ползваната отстъпка е в
размер на 161,14 лева. В чл. 11 е уговорено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Уговорено е още, че в случаите, в които е предоставено
устройство, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Представена е
и декларация – съгласие от 07.06.2018 г. /л. 47/, подписана от ответницата, че
е получила подписан от ищеца екземпляр от общите условия, съгласна е с тях и се
задължава да ги спазва.
На 07.06.2018
г. е сключен и Договор за лизинг за горепосоченото мобилно устройство /л. 44 -
гръб/, съгласно който ищецът като лизингодател предоставя
на ответника – лизингополучател за временно и
възмездно ползване устройство марка „Nokia 6.1 Black“, сериен № ****, срещу обща лизингова цена в
размер на 477,77 лева с ДДС и допълнителна сума от 10,99 лева, дължима на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10,99 лева. Срокът на договора е 23
месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/. В чл. 4 от договора е
отбелязано, че при подписването му лизингодателят е
предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във
вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
уговорените технически характеристики и комплектован
с цялата документация.
Представени
са Общи условия по договорите за лизинг /л. 45/, подписани от лизингополучателя – ответник.
Представени
са следните фактури:
Фактура № ****.
за отчетен период от 05.07.2018 г. до 04.08.2018 г. на стойност 109,68 лева и
срок на плащане 20.08.2018 г.,
Фактура № ***
за отчетен период от 15.07.2018 г. до 14.08.2018 г. на стойност 26,90 лева и
срок на плащане 30.08.2018 г.
Фактура № ***.
за отчетен период от 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г. на стойност 642,88 лева и
срок на плащане 20.09.2018 г.,
Фактура № ***
за отчетен период от 15.08.2018 г. до 14.09.2018 г. на стойност 52,88 лева и
срок на плащане 30.09.2018 г.,
Фактура № ***
за отчетен период от 05.09.2018 г. до 04.10.2018 г. на стойност 614,65 лева и
срок на плащане 20.10.2018 г.,
Фактура № ***
за отчетен период от 15.09.2018 г. до 14.10.2018 г. на стойност 412,91 лева и
срок на плащане 30.10.2018 г.,
Фактура № ***
за отчетен период от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г. на стойност 1 154,99 лева и
срок на плащане 20.11.2018 г.
Фактурите са
придружени от подробни справки за потреблението през съответния отчетен период,
от които е видно, че всички сключени от ответника договори са фактурирани с
обща фактура. Всички задължения по фактурите, неустойки за предсрочно прекратяване
и лизингови вноски също са фактурирани.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са шест
кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За
основателността на исковете ищецът следва да докаже при условията на главно и
пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между
страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключени Договор
за мобилни услуги от 11.02.2018 г. за мобилен номер ***, Договор за лизинг за
мобилно устройство „Samsung Galaxy J7 2017 Dual Black“,
Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за мобилен номер **********, Договор
за лизинг от 10.05.2018 г. за мобилно устройство „Huawei Y6 2018 Dual Black“, Договор за мобилни услуги от 07.06.2018 г. за
мобилен номер ********** и Договор за лизинг от 07.06.2018 г. за мобилно
устройство „Nokia 6.1 Black“; 2. наличие на
клауза за неустойка за неизпълнение на задължения като елемент от съдържанието
на посочените договори, както и 3. конкретния размер на неустоечното
вземане по всеки договор.
Съдът
намира, че исковете са основателни и доказани, а заявените в отговора
възражения са неоснователни. Ищецът е ангажирал доказателства, установяващи
всички елементи на фактическия състав на исковете за неустойка – валидно
сключени договори, съдържащи неустоечни клаузи и
размера на всяка неустойка.
Всички
представени договори за мобилни услуги и за лизинг съдържат подписи на
ответницата Г. като потребител и доколкото авторството на тези подписи не е
оспорено, възраженията на особения представител, че е възможно такива договори
да не са сключвани и че липсват облигационни правоотношения с ищеца, са
неоснователни.
Възраженията,
че общите условия не са подписани от ответницата, както и че не се установява,
че същата се е запознала с тях и й е бил предоставен екземпляр, са
несъстоятелни и не отговарят на обективната действителност. Общите условия към
договорите за лизинг са подписани от ответницата, а за запознаване, приемане и
получаване на екземпляр от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребители на електронни съобщителни
услуги, в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД са представени
изрично подписани от ответницата декларации, в които изрично е заявено, че е
получила подписан от ищеца екземпляр от общите условия, съгласна е с тях и се
задължава да ги спазва. И тук доколкото авторството на тези подписи не е
оспорено, следва да се приеме, че декларациите удостоверяват именно, че е
получила подписан от ищеца екземпляр от общите условия и ги приема.
Три от
исковете са за неустойка поради прекратяване на трите сключени между страните
договори за мобилни услуги преди изтичане на уговорения в тях 24-месечен срок
на действие по вина на потребителя – поради неплащане в срок на дължими суми за
потребени съобщителни услуги. Всяка неустойка се
претендира да е формирана съобразно уговореното в трите договора, а именно в
размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС за периода от прекратяването
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Така по
първия договор от 01.10.2017 г. за номер ****, изменен с допълнително
споразумение от 10.05.2018 г. стандартната абонаментна такса е 44,99 лева с
ДДС, съответно дължимата неустойка, равняваща се на три месечни абонамента без
вкл. ДДС е в размер на 112,47 лева (44,99-20% х3).
По Допълнително споразумение от 11.02.2018 г. /л.
28/ към договор за мобилни услуги за мобилен номер **** стандартната
абонаментна такса е 30,99 лева с вкл. ДДС, съответно дължимата неустойка,
равняваща се на три месечни абонамента без вкл. ДДС е в размер на 77,48 лева
(30,99 -20% х3). Ищецът претендира сумата от 77,46 лева.
По третия Договор
за мобилни услуги от 07.06.2018 г. за мобилен номер **** стандартната
абонаментна такса е 14,99 лева с вкл. ДДС, съответно дължимата неустойка,
равняваща се на три месечни абонамента без вкл. ДДС е в размер на 37,47 лева
(14,99 -20% х3).
Исковете са
основателни в пълните им предявени от ищеца размери и следва да бъдат уважени.
Основателни
са и исковете за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за лизинг,
като е предвидено, че същата е в размер на такава част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства
на оставащия срок на договора. В договорите за мобилни услуги подробно са
описани стандартните цени на предоставените на ответницата 3 бр. мобилни телефони,
както и общата лизингова цена на всеки от тях и съответната търговска отстъпка.
Размерът на дължимата нестойка е изчислен съответно на оставащия срок до
крайния уговорен срок на договорите.
Съдът приема,
че са настъпили и предпоставките за прекратяване на договорите и съответно за
начисляване на претендираните неутойки.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства относно срочното заплащане на задълженията й по
договорите.
Всички
възражения в писмения отговор относно недоказаност на доставката на услугите,
неправилното калкулиране на стойността им и нейното фактуриране, по същество са
ирелевантни, тъй като ищецът не претендира заплащане
на стойност на мобилни услуги. Доколкото обаче в исковата молба се твърди, че процесните договори са прекратени по вина на потребителя
поради неплащане в срок на потребените услуги, което
обуславя и възникването на задължението за неустойки, следва да се посочи, че
от представените фактури се установява месечното потребление от страна на ответницата.
Към същите са приложени подробни извлечения, в които фигурират ползваните
месечни услуги – разговори /брой, минути, стойност/, текстови съобщения /брой,
стойност/, мобилен интернет. Възражението на процесуалния представител на
ответницата е бланкетно, а доказването, че е налице
плащане в срок на задълженията по сключените договори, е в тежест на
ответницата. Доказателства в тази насока не са ангажирани в производството.
Неоснователно в случая е и възражението, че договорните
клаузи, уреждащи задължение за абоната за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на стандартните месечни такси до края на срока на
договора, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което не
поражда задължения за ответницата. Принципно, такава клауза действително е нищожна
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД
/в този смисъл е константната практика на ВКС – например Решение № ***. по т.
д. № **** ВКС, I т. о., Решение *** по ****, ВКС, I т. о. и Решение **** по т.
д. № *** ВКС, I т. о./. На първо място, в исковата молба изрично е посочено, че
неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги са
формирани от три месечни абонаментни такси без ДДС. Освен това, клауза,
предвиждаща неустойка в размер на всички дължими до края на срока на договора
месечни абонаменти, се съдържа единствено в чл. 11 от Договор за мобилни услуги
по заявка № ********* за мобилен номер ****. Този договор обаче е изменен с
Допълнително споразумение от 10.05.2018 г., като в чл. 3 от същото е уговорено,
че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен
срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В останалите два договора
неустоечната клауза е формулирана по същия начин -
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Ето защо клаузите за неустойка не са нищожни.
Съдът не споделя и оспорването в отговора, че
договорите са нищожни поради липса на форма, както и поради това, че са бланкови и клаузите не са
индивидуално уговорени. На първо място, този тип договори са неформални, т.е.
за тяхната действителност не се изисква специална форма. В случая обаче
договорите са сключени в писмена форма, и дори да се приеме, че са под формата
на бланка, то в съответните полета е попълнена съответна информация и
съответните уговорки между страните. В този смисъл клаузите са индивидуално
уговорени, а не бланкови.
Лишено от правна логика е и възражението, че са нарушени
изискванията за добросъвестност при сключване на договорите, защото общите
условия са предварително изготвени.
Неоснователни
са доводите, че липсват приемо – предавателни
протоколи по договорите за лизинг и не се установява реалното предаване на
устройствата от ищеца на ответницата. В чл. 4 от договорите за лизинг е изрично
вписано, че при подписването му лизингодателят е
предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във
вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
уговорените технически характеристики и комплектован
с цялата документация.
С оглед изложеното, исковете с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски възниква за ищцовото
дружество.
С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение **** по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. В
заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 205
лева, от които 25 лева – платена държавна такса и 180 лева – платен адвокатски
хонорар, които ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира
присъждане на разноски, като по делото
се съдържат доказателства такива да са сторени, както следва: държавна такса в
размер на 275 лева, депозит за особен представител в размер на 150 лева и платен
адвокатски хонорар в размер на 180 лева. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 22.12.2020 г.,
между ищцовото дружество и
адв. В.Г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, която
сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка. Следователно ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 605 лева – разноски в
настоящото производство.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С, **** Бизнес парк С, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 77,46 лева /седемдесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка поради предсрочно
прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги от 11.02.2018 г.
за мобилен номер ***; сумата от 149,44
лева /сто четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на по вина на
абоната на Договор за лизинг за мобилно устройство „Samsung Galaxy J7 2017 Dual
Black“; сумата от 112,47 лева /сто и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на
Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за мобилен номер ***; сумата от 210,09 лева /двеста и десет лева и
девет стотинки/, представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване по
вина на по вина на абоната на Договор за лизинг от 10.05.2018 г. за мобилно
устройство „Huawei Y6 2018 Dual Black“; сумата
от 37,47 лева /тридесет и седем лева
и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка поради предсрочно
прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги от 07.06.2018 г.
за мобилен номер **********; сумата от 112,76
лева /сто и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на по вина на абоната на
Договор за лизинг от 07.06.2018 г. за мобилно устройство „Nokia 6.1 Black“, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1201/2020 г. по описа на РС –
гр. В., НО, V състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.П.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С… ж. к. „М.”, ****
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш., сумата от 605 лева /шестстотин и пет лева/ - разноски
в настоящото производство, както и 205 лева
/двеста и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. *** по
описа на РС – гр. В. , НО, V състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. В…. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….