РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. К., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200272 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 62 от 27.04.2021г. на Директора на Д.
„Н. п. Ц. Б.“, на СТ. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. П., ул. „К.“
№ 5, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл. 3-то от ЗЗТ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 550 лева, за нарушение на
чл.21, т.16, предлож. 2 от ЗЗТ, във вр. с т.14 от част 3.2.1.2 от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, което му е
вменено във вина, тъй като имотът, в който е констатирано п.ираното
превозно средство, предмет на нарушението е частен такъв, не се намира в
границите на НПЦБ и за това там служителите на ДНПЦБ нямат правомощия.
Представят се доказателства.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. -
упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
1
атакуваното наказателно постановление, излагайки доводи за
незаконосъобразността му и представя доказателства.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв.А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели ДЖ. АЙД. АС. като
актосъставител и свидетелите по АУАН - ГР. Д. Й. и Д. П. М., първият като
свидетел по акта и очевидец на нарушението, а вторият и като свидетел по
отказа на СТ. Г. Б. да подпише АУАН, както и приобщените писмени
доказателства - наказателно постановление № 62 от 27.04.2021г. на
Директора на Д. „Н. п. Ц. Б.“, известие за доставянето му, АУАН № 50225 от
30.10.2020 г., констативен протокол № 001166 от 19.09.2020 г., разписка за
връчване на АУАН, трудов договор № 1006/18.12.2015 г., допълнително
споразумение към трудов договор № 664/17.06.2016 г., заповед № РД-
196/28.02.2020 г., длъжностна характеристика за длъжността „С.с.“ в ДНПЦБ,
Заповед № РД-192/28.02.2020 г., Заповед № РД-506/29.12.1998 г., Заповед №
РД-75/03.02.2006 г., извлечение от План за управление на НПЦБ 2016-2025 г.,
писмо с №11 00-83 от 08.06.2021г. на Директора на НПЦБ, писмо с №11 00-
105 от 18.06.2021г. на Директора на НПЦБ, наказателно постановление № 59
от 24.11.2020г. на Директора на Д. „Н. п. Ц. Б.“, писмо от ОДМВР Пловдив,
ведно със справки, удостоверение от „Г.“ ЕООД гр. Пловдив - инж. Б. Й., 2
бр. свидетелства за правоспособност, Заповед №РД-15-79 от 16.09.2010г.,
протокол за трасиране, регистър на координатните точки, партида на имот
№067023 от ОСЗ К., разрешение за поставяне №48/2021 на общ.К., схема за
разполагане на преместваем обект, копие от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 104, т.ІІ, рег. № 3095, н.д. № 277 от 2019г.,
2
договор за доброволна делба, писмо от ОСЗ гр.К., копие на част от ДВ бр.97
от 1993г., писмо с №11 00-165 от 20.10.2021г. на Директора на НПЦБ, към
което са приложени Заповед № 843/31.10.1991 г., Заповед № РД-
396/15.10.1999 г., Акт №1 за изключителна Държавна собственост, схема на
местонарушение, справка за МПС, декларация за предоставяне на
информация по нарушение, установено на територията на НПЦБ, снимка,
покана за съставяне на АУАН, известие за доставяне, съдът намери за
установено следното:
На 18.09.2020г. служителите на ДНПЦБ свидетелите - ДЖ. АЙД. АС.
/актосъставител/, ГР. Д. Й. и Д.М. /свидетели по акта/, както и други
служители на НПЦБ /Ц.К., Д.Ц./, осъществявали служебните си задължения
на територията на НПЦБ, зона Многофункционална, п.ов участък К.,
Охранителен участък Джендема, местност „П.“, землище на гр. К., общ. К..
На място с GPS координати N 42°40'49.1" Е 24°57'45.3", в местността „П.“,
представляваща защитена територия, съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗТ служителите
установили п.ирано моторно превозно средство - автомобил марка „Т.“, модел
„Х.“ с рег. № *****, тъмносин на цвят. Автомобилът се намирал извън
определените и обозначените за тази цел п.инги със свободен достъп,
посочени в Приложение 3.2.3. към Плана за управление на НПЦБ 2016-2025
г.
За констатираното бил съставен констативен протокол № № 0001166 от
19.09.2020г. към който била приложена и 1 брой фотоснимки.
След направена справка се установило, че превозното средство било
отразено като собственост на „Д.Е.С.К.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. К. и управител Г. Б..
Управителят на „Д.Е.С.К.“ ЕООД - Г. Б. попълнил декларация за
предоставяне на информация по нарушение, установено на територията на
НПЦБ, в която посочил като водач на 18.09.2020г. на процесния автомобил
лицето С.Б..
На 30.10.2020г. последният се явил в ПУ К. при ДНПЦБ, където му бил
съставен АУАН, като актосъставителят приел, че С.Б. е осъществил
нарушение на разпоредбите на чл.21 т.16 от ЗЗТ, във вр. с т.14 от част 3.2.1.2
„Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата
територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ за 2016-2025 г., тъй
3
като на 18.09.2020 г., в 19,36 часа, на територията на НПЦБ, п.ов участък К.,
Охранителен участък Джендема, зона Многофункционална, местност „П.“, на
място с GPS координати N 42°40'49.1" и Е 24°57'45.3", землището на гр. К.,
общ. К. е п.ирал товарен автомобил, марка Т., модел Х., цвят тъмно син
металик, с регистрационен номер *******, собственост на „Д.Е.С.К.“ ЕООД,
извън определените и обозначени за тази цел п.инги със свободен достъп от
Приложение №3.2.3. към Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., без
писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ.
Така съставеният АУАН бил предявен на Б., той се запознал с него,
вписал възражения, че автомобила е п.иран в имот на „Д.Е.С.К.“ ЕООД, но
отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел –
Д.М.. На жалбоподателя бил връчен АУАН, което е удостоверено с
издадената разписка, подписана от него.
След това, в тридневния срок други възражения срещу констатациите в
акта не били депозирани.
Въз основа на така съставения АУАН на 27.04.2021 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при ясно, точно и конкретно
описани обстоятелства по нарушението, идентични с изложените в
съставения АУАН, на жалбоподателя Б. било наложено на основание чл.81
ал.1 т.1, предл.3-то от ЗЗТ административно наказание - глоба в размер на 550
лева, за нарушение на чл.21 т.16 предлож. 2 от ЗЗТ, във вр. с т.14 от част
3.2.1.2 от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
10.05.2021 г., чрез куриерска служба, а жалбата срещу него - депозирана на
17.05.2021 г.
Съгласно приетото по делото копие от нотариален акт за покупко-
продажба № 104, т.ІІ, рег. № 3095, н.д. № 277 от 2019 г. на нотариус Р.,
поземлен имот - изоставена нива с площ от 14.840 дка, осма категория,
находяща се в землището на гр. К., с ЕКАТТЕ 35496, в местността „П.“,
съставляваща имот № 067023 е придобит чрез покупко-продажба от
„Д.Е.С.К.“ ЕООД на 21.08.2019г. В нотариалния акт било отбелязано също
така, че върху описания имот имало следните ограничения: 67 Защитена зона
за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгл.
4
чл.6 ал.1 т.1 и т.2 от ЗБР. Забраняват се дейности, определени със заповедта за
обявяване на защитена зона и с плана за управление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на
наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да
налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на
събраните в административно-наказателното производство доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като
след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.
С разпоредбата на чл.21, т.16 от ЗЗТ е въведена забрана да се извършват
дейностите, определени със заповедта за обявяване на защитена територия и
плана за управление, като в т.14 от част 3.2.1.2 от Плана за управление на
НПЦБ 2016-2025 г. се забранява п.ирането на МПС, извън определените и
обозначени за тази цел пътища и п.инги със свободен достъп от Приложение
№ 3.2.3. без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ.
Събраните по делото доказателства установяват категорично и
безспорно, че на процесната дата на територията на НПЦБ, зона
Многофункционална, п.ов участък К., Охранителен участък Джендема,
землище на гр. К., общ. К., на място с GPS координати N 42°40'49.1" Е
24°57'45.3", местност „П.“, представляваща защитена територия, съгласно
чл.5, ал.2 от ЗЗТ, жалбоподателят Б. е п.ирал моторно превозно средство -
автомобил марка „Т.“, модел „Х.“, цвят тъмно син металик, с регистрационен
номер ******* в нарушение на изискванията на чл.21 т.16 предлож. 2 от ЗЗТ
вр. т.14 от част 3.2.1.2 от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
Упоменатите в АУАН и обжалваното наказателно постановление
обстоятелства по нарушението се доказват безпротиворечиво от събраните по
делото писмени доказателства и гласни такива, съдържащи се в показанията
на свидетелите Д.А., Г.Й. и Д.М.. Изложените обстоятелства по нарушението
не се и оспорват от жалбоподателя. Свидетелите Д.А., Г.Й. и Д.М. са
категорични, че са видели процесния автомобил, п.иран на територията на
НПЦБ, на място посочено по-горе, като същият е бил на около един
километър, дори и повече навътре в п.а след информационната табела,
5
указваща начало на п.а /виж показанията на св. Й. – л.66/. Самоличността на
собственика била установена след справка от МВР, а в писмена декларация,
същият декларирал, че на процесната дата го е управлявал жалбоподателят.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непротиворечиви по
между си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на
доказване по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с
жалбоподателя, които да се отразяват на безпристрастността им.Подкрепени
са и от писмените доказателства по делото.
Административно-наказващия орган на база на събраните в
административно-наказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е
дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.
Спор по делото се въвежда относно статута на земята, върху която е
п.ирано процесното превозно средство, като се твърди, че същата е частна
собственост и като такава върху нея служителите на ДНПЦБ нямат
правомощия. От доказателствата по делото се установява безспорно, че
мястото на установяване на нарушението е територия от НПЦБ, за която
действат правилата на Плана за управление 2016-2025 г. и ЗЗТ. Т.е. дори и да
се приеме, че имота е частен, то след като същият попада в територията на
НПЦБ, служителите му са компетентни да извършват проверки и при
констатирани нарушения да предприемат съответните мерки по ЗЗТ. Че имота
се намира на територията на НПЦБ е видно както от самия Нотариален акт №
104, т.ІІ, рег. № 3095, н.д. № 277 от 2019 г., така и от писмо на ОСЗ гр.К. до
собственика на имота /л.86/ и от писмо с №11 00-165 от 20.10.2021г. на
Директора на НПЦБ, към което са приложени и съответните доказателства
/л.95-л.111/.
При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл.81 ал.1 т.1, предл. 3-то от ЗЗТ, която предвижда
наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил такова, ориентирано към
минималния предвиден размер - 550.00 лв., като е изложил и мотиви за това,
а именно, че към датата на издаването на обжалваното НП /27.04.2021г./,
спрямо Б. е било налице влязло в сила на 04.12.2020г. наказателно
постановление № 59 от 24.11.2020г. на Директора на Д. „Н. п. Ц. Б.“ с което е
6
бил санкциониран за нарушение на чл. 21, т. 16, предл. второ от ЗЗТ във
връзка с т. 14, предл. първо от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия,
въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от
Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява
съобразено с тежестта на нарушението. Установено е п.ирано МПС, което е
престояло немалък период от време на територията на НПЦБ, т.е. на мястото
с ограничен достъп. С оглед горното съдът намира, че определеното
наказание глоба в размер на 550 лв. е съобразено с изискванията на чл.27, ал.2
от ЗАНН. Същото съответства на обществената опасност на нарушението, тъй
като п.ирането извън определените и обозначените за тази цел пътища и
п.инги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3, без съответната преценка
и съгласуване от страна на ДНПЦБ е забранено, уврежда природните ресурси
и равновесието на екосистемите, накърнява сериозно обществените интереси.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на
защитените територии като национално и общочовешко богатство и
достояние и като специална форма на опазване на родната природа,
способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на
обществото. С оглед постигането на тази цел в алинея втора на същия член е
установен принципът за предимство на опазването на природата в защитените
територии пред други дейности в тях.
По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
В този смисъл са и Решение № 826/19.04.2021 г. на Административен
съд Пловдив по КАНД № 339 по описа на съда за 2021 година и Решение №
1324 от 22.07.2020 г. на Административен съд Пловдив по КАНД № 649
описа на съда за 2020 год.
При този изход на спора право да получи направените разноски има
въззиваемата страна, като видно от представените по делото доказателства те
са в размер на 360 лв. и липсва възражение срещу тази сума.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 62 от 27.04.2021г. на
Директора на Д. „Н. п. Ц. Б.“, с което на СТ. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. К.,
общ. К., обл. П., ул. „К.“ № 5, на основание чл.81 ал.1 т.1, предл. 3-то от ЗЗТ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 550 лева, за
нарушение на чл.21 т.16 предлож. 2 от ЗЗТ вр. т.14 от част 3.2.1.2 от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г.
2. ОСЪЖДА СТ. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. П., ул.
„К.“ № 5 да заплати на Д. „Н. п. Ц. Б.“, със седалище и адрес на управление
гр. Г., ул. „Б.с.“ № 3, БУЛСТАТ ***** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8