№ 341
гр. Русе, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20244500500446 по описа за 2024 година
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 241 от 28.02.2024 г.постановено по
гр.д.№ 3324/22г. е признал за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД,
че Г. М. Р. – К. не дължи на банката по изпълнително дело № 20088310400214
по описа на ЧСИ М. М., сумите: 19 937,48 лева – главница, ведно със
законната лихва считано от 15.11.2006г. до окончателното й изплащане;
2271,15 лева – договорна лихва за периода 29.05.2006г. – 14.11.2006г.; 1006,26
лева – разноски по ЧГД №5485/2006г. по описа на РРС и е осъдил „Банка
ДСК“ АД да заплати разноски по делото.
За да постанови това решение районният съд е приел, че след
16.08.2013г, когато е поискана информация от НАП относно имущественото
състояние на ищцата, в рамките на повече от две години не са поискани и
предприети изпълнителни действия спрямо ищцата, а когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Приел е също така, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като по отношение
длъжника Г. Р. - К. е изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
16.08.2015г. От последната дата е започнала да тече погасителната давност,
която и е изтекла на 16.08.2020г. В този интервал от време, на 19.07.2019г.,
взискателят е поискал да бъдат извършени справки по отношение длъжниците
1
и наложени запори, но районния съд позовавайки се на т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. е приел, че действията на съдебния изпълнител са такива
свързани с проучване имущественото състояние на длъжника и за това не са
прекъснали давността. При така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че вземането на „Банка ДСК“ АД е
погасено по давност и е уважил иска на Г. М. Р. – К..
„Банка ДСК“ ЕАД депозира въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, с която иска същото да бъде отменено и
предявеният иск да бъде отхвърлен.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Фактическата
обстановка е безспорна между страните и правилно е възприета в
обжалваното решение, като погрешни са правните изводи направени при
правилно установени и безспорни факти.
Два са спорните правни въпроси, които определят изхода на делото:
1. Срокът чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отделно ли тече за всеки от
солидарните длъжници?
2. Кое прекъсва давността- искането за изпълнително действие от
взискателя или извършването на изпълнителното действие от съдебния
изпълнител?
В обжалваното решение първоинстанционният съд при преценката на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е съобразявал само изпълнителните действия
извършвани по отношение на длъжника Г. М. Р. – К., като за целите на
перемпцията не е съобразявал, че до 28.12.2017г. по изпълнителното дело са
постъпвали суми в резултат на изпълнителни действия срещу другия
солидарен длъжник, в резултат на което е приел, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на 16.08.2015г. Това разрешение е в
противоречие с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2023г. постановено по
тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, в която се приема:
В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното
производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист,
изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е
поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани
срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е
налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните
длъжници в производството.
Прилагайки изрично цитираното разрешение от тълкувателното
2
решение следва да се направи извод, че изпълнителното дело не е било
прекратено по силата на закона на 16.08.2015г, а срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е започнал да тече едва от 28.12.2017г, когато е последното постъпление
по делото в резултат на изпълнителни действия срещу другия солидарен
длъжник. Преди да изтекат две години от последната дата- на 19.07.2019г.
взискателят е подал молба за извършване на справки и налагане на запор, на
04.04.2021г. е подал идентична молба, а запорът е наложен на 23.11.2021г.
Така по изпълнителното дело перемпция въобще не е настъпвала и то не е
било прекратявано по силата на закона.
По отношение на погасителната давност окръжният съд намира
следното:
Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по тълкувателно
дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземания по
изпълнителни дела, образувани при действието на ППВС №3/1980г, започва
да тече от 26.06.2015г. – датата, на която е постановено тълкувателното
решение, отменящо разрешенията на ППВС №3/1980г. Следователно в
процесния случай до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла предвид
висящото изпълнително дело, а след тази дата погасителната давност тече и
по време на изпълнителното производство, като се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Следващото действие за
принудително изпълнение (налагане на запор) е поискано от взискателя на
19.07.2019г, след това на 04.04.2021г, като запорът е наложен от съдебния
изпълнител на 23.11.2021г. Тук възниква въпросът кога (в кой момент) следва
да се счита, че е предприето действие за принудително изпълнение- към
момента, в който изпълнителното действие е поискано от взискателя или към
момента в който изпълнителното действие е извършено от съдебния
изпълнител? Отговор на този въпрос дава Решение № 37 от 24. февруари 2021
г. по гр.д. № 1747/ 2020г. на ВКС:
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.
Прилагайки цитираното разрешение, в процесния случай давността е
прекъсната с налагането на запора на 23.11.2021г, но се счита, че
прекъсването е станало с обратна сила от искането на кредитора- в случая
19.07.2019г. Така за периода 26.06.2015г. до 19.07.2019г. давността не е
изтекла. От прекъсването на давността на 19.07.2019г. до датата на
предявяване на иска 20.06.2022г. давността също не е изтекла, като по време
3
на производството по настоящото дело давността не тече. Предвид
изложеното процесното вземане на „Банка ДСК“ АД не е погасено по давност.
Първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, като се
постанови ново такова, с което да се отхвърли иска на Г. М. Р. – К.. На „Банка
ДСК“ АД следва да се присъдят разноски по делото както следва: 496,16 лева
държавна такса за въззивното производство и 600 лева възнаграждение за
юрисконсулт за производството пред двете инстанции. Мотивиран така и на
основание чл. 271 от ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 241 от 28.02.2024г. постановено по гражданско
дело № 3324 по описа на Русенски районен съд за 2022 година, като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г. М. Р. – К., ЕГН ********** със съдебен адрес
***** за признаване на установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Московска“№19, че Г. М. Р. – К., ЕГН ********** не дължи на „Банка ДСК“
АД, ЕИК ********* по изпълнително дело №20088310400214 по описа на
ЧСИ М. М., рег.№831, с район на действие Окръжен съд – Русе сумите:
19 937,48 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 15.11.2006г.
до окончателното й изплащане; 2271,15 лева – договорна лихва за периода
29.05.2006г. – 14.11.2006г. и 1006,26 лева – разноски по ЧГД №5485/2006г. по
описа на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА Г. М. Р. – К., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“
АД, ЕИК ********* направените по делото разноски както следва: 496,16 лева
държавна такса за въззивното производство и 600 лева възнаграждение за
юрисконсулт за производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4