Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 242/30.04.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор К***
Ц*** при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия
Соня Камарашка касационно административно дело № 184 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на Л.М.
***, подадена чрез процесуален представител адвокат К.А. от МАК, против решение
№ 69 от 26.02.2018год., постановено по гражданско дело с административен
характер № 1822/2017 на Районен съд гр.Лом, с което е отхвърлена неговата жалба
против Заповед №250/04.07.2017год. на директора на Областна дирекция
"Земеделие" (ОДЗ) - гр. Монтана. С касационната жалба и по съществото
на делото от адвокат К.А. от МАК се развиват доводи за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон - касационни отменителни основания
по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения
моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на
спора, с което да се уважи изцяло подадената жалба. Претендира разноски,
представя списък.
Ответникът - Директорът на Областна
дирекция "Земеделие"- Монтана, редовно призован, не изпраща
представител в писмен отговор по касационната жалба, оспорва същата, като
навежда доводи за нейната неоснователност, счита, че не са налице сочените
касационни основания за отмяна на решението и моли за неговото потвърждаване.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид наличие на всички материалноправни предпоставки на чл. 34, ал. 1,
вр. с ал. 8 от
ЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед. Намира, че при изяснени за
правния спор факти обосновано съдът е потвърдил оспорената заповед.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна и в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Лом
е образувано по жалба на настоящия касатор против Заповед №250/04.07.2017год.
на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - гр. Монтана с
която, на основание чл. 34, ал. 1, вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ, е наредено изземането на два
броя имоти в землището на с.М*** , общ.Медковец, обл.Монтана – с площ 43,009дка,
съставляваща имот №037022, в местността „К*** път” и нива с площ от 32,675дка.,
съставляваща имот №050018, в местността „В*** път”, земеделска земя от
държавния поземлен фонд, индивидуализирани в заповедта с посочени
местонахождение, площ и начин на ползване, които се ползват без правно
основание от жалбоподателя. Като на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е определена сума, представляваща
трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището от общината
през предходната година за времето на неправомерното ползване. Твърденията са
били за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й при
съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ с конкретни оплаквания, че обжалваната
заповед е немотивирана, без посочени фактическите обстоятелства, послужили като
основание за издаването й, както и че били нарушени разпоредбите на чл.26, чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй като на оспорващия не е
предоставена възможност да участва в производството с обяснения и възражения, в
резултат на което административният акт е издаден без да са изяснени фактите и
обстоятелствата по случая. По съществото на спора жалбоподателят твърди, че има
годно правно основание за ползване на земеделската земя по силата на договор за
аренда №24 А1-10-39-10/04.08.2010год. вписан в служба вписвания с вх. * .
№5878/18.10.2010год., под Акт.№300, том 13 за срок от 10 стопански години,
считано от стопанската 2010/2011год.
Районен съд гр.Лом е преценил като
законосъобразен оспорения административен акт. Събрал относимите към спора
доказателства и установил фактите по делото. С оглед представените
доказателства приел, че обжалваната заповед на Директора на ОДЗ - Монтана е
издадена от компетентен орган - съгласно ал.8 на чл. 34 ЗСПЗЗ, в съответната форма, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или
на приложимия материален закон и неговата цел, които да доведат до нейната
незаконосъобразност. Относно описаните в оспорената заповед имоти от държавния
поземлен фонд, по което между страните няма спор, съдът приел, че не се
установява наличие на правно основание за ползването им от жалбоподателя по
делото, предвид прекратяването на договора за аренда и неговото надлежно
вписано с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за аренда в земеделието,
като вписването на посоченото прекратяване има оповестително действие както правилно е приел първоинстанционният съд, че
жалбоподателят не може да се позовава на незнание за факта на прекратяване на
договора, както и че считано от прекратяването на същия, той ползва имотите без
право основание. Още повече, че същият е бил надлежно
уведомен за прекратяването на договора на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Закона за арендата в земеделието във вр. с чл. 87 от ЗЗД и точка 33.4 и 33.5 от
договора поради неплащане от негова страна в качеството му на арендатор на
дължимото рентно плащане в размер на 13 769,14лв,
за което е уведомен и поканен да изпълни с нотариална покана per. №
8973/15.09.2016 г., връчена на адресата по реда на чл. 50 във вр. с чл. 47, ал.
5 от Гражданскопроцесуалния кодекс чрез В*** Т*** - нотариус с район на
действие PC Монтана с per. № 596 на НК,
което връчване е удостоверено с разписка от нотариуса. В предоставения с
нотариалната покана допълнителен срок, от страна на арендатора не е пристъпено
към изпълнение на задълженията по цитирания договор, поради което същият е
прекратен. За липсата на извършено плащане в предоставения с нотариалната
покана допълнителен срок свидетелства и издадената Заповед за незабавно
изпълнение от 16.09.2016 г. и изпълнителен лист № 1541 от 19.09.2016 г. по ч.
гр. дело № 1970/2016 г. на PC Монтана, с които е разпоредено
настоящият касатор Л.М.Б. да заплати задълженията си по договор за аренда №
24А1-10-39-10/04.08.2010 г. Безспорно от приложените доказателства, а именно:
нотариална покана per. № 8973, том 2, акт № 121 и Заявление,
вписано в Служба по вписванията гр. Лом с вх. * №
6929/07.11.2016 г., акт № 75, том 13, се установява, че Договор за аренда №
24А1-10-39-10/04.08.2010 г., вписан в служба по вписвания гр. Лом, дв. вх. * №
5878/18.10.2010 г., акт № 300, том 13, сключен с Л.М.Б. като арендатор, е
прекратен, поради неизпълнение на същия.
Установил, че от
представените по делото доказателства се установява безспорно, че процедурата
предшестваща издаването на процесната заповед по реда на чл. 34, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ е спазена, както и че същата е започнала след извършена по реда на чл.
47, ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ проверка за установяване на неправомерно ползване. Със
Заповед № 193/28.04.2017 г. на Директора на Областна дирекция
"Земеделие" гр. Монтана, издадена на основание чл. 47, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ и във връзка с Методика за извършване на проверки относно състоянието и
ползването на земеделските земи от Държавния поземлен фонд, е определен съставът
на комисия, назначена със задача да извърши проверка по реда на чл. 47, ал. 8
от ППЗСПЗЗ по документи и на място (на терен) на всеки имот от Държавния
поземлен фонд (ДПФ) на територията на община М*** като при проверката съгласно
утвърдена методика - да се използват всички налични данни и материали -КВС,
ортофотокарта. кадастрална карта (КК), ИСАК, при необходимост GPS за теренните проверки и други.
Съгласно утвърдения със заповедта график изпълнението по провеждане на
проверката за землище на с. М*** е било насрочено за 23.05.2017 г. на която
дата действително е извършена проверката. Въз основа на цитираната заповед
назначената в ОСЗ гр. Монтана комисия е извършила възложената проверка,
резултатите от която обективирала в Констативен протокол № 4
от 23.05.2017 г. за състоянието и ползването на земите от държавния поземлен
фонд (ДПФ), находящи се в землището на с. М*** , като за имот №
037022, с площ 43.009 дка, съставляващ - нива, е установено, че е засят с
едногодишна полска култура - пшеница и се ползва неправомерно от Л.М.Б., а имот
№ 050018, площ, 32.675 дка. нива, е установено, че се ползва неправомерно от Л.М.Б.
като същият е засят с пшеница.
Относно посочените в оспорената заповед два броя имоти от
държавния поземлен фонд съдът приел, че не се установява наличие на правно
основание за ползването им от жалбоподателя по делото, а оттам и че са налице
всички материалноправни предпоставки за издаване на заповед при условията на чл. 34 ЗСПЗЗ. Приел за неоснователни
оплакванията за липса на изложени при издаването на административния акт
мотиви, като посочил, че оспорената заповед съдържа посочване на правното
основание за издаването й, така и фактическото основание, а именно, че към
момента на издаването й описаните в нея земи от ДПФ се ползват от жалбоподателя
без правно основание. По втората група възражения за неспазване на разпоредбите
на чл. 34 и чл. 35 от АПК при издаването на оспорената
заповед съдът приел, че тъй като по делото няма доказателства за уведомяването
на касаторът по чл.26, ал.1 от АПК за започване на
административното производство, респ. и не му е осигурена възможност да участва
в тази фаза на процеса като изрази становище по събраните доказателства, прави
писмени искания и възражения, това представлява нарушение на
административнопроизводствените правила. Преценил го за несъществено, тъй като
не се е отразило и не би могло да се отрази върху формираната от
административния орган воля, обективирана в оспорената заповед. В тази връзка
посочил, че и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за наличие на правно основание за ползване на имотите, откъдето
извел извод, че дори и да са били събрани и обсъдени от директора на ОД "Земеделие"
обяснения и възражения, те не биха установили фактическа обстановка, респ.
обосновали правни изводи, различни от възприетите в обжалваната заповед. Така
обосновал извод, че допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на
административния акт и не е довело до неговото опорочаване. На следващо място
посочил, че преценява като неоснователни и твърденията, че обжалваният
административен акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка по
съображения, че и в съдебното производство оспорващият не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на тезата си за наличие на факти, различни от
установените в административното производство. Преценил тези възражения за
некореспондиращи с фактите, отразени в Констативен протокол от 23.05.2017
г. на комисията, извършила проверката за състоянието и ползването на земите от
ДПФ по съображения, че този протокол е официален свидетелстващ документ,
издаден от длъжностни лица, определени със Заповед № 193/28.04.2017
г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Монтана,
в кръга на тяхната служба и се ползва с установената от чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързваща съда
материална доказателствена сила. При тези данни съдът извел извод за наличие на
трите кумулативно изискуеми материално правни предпоставки за издаване на
оспорената заповед, и след като обсъдил всички наведени възражения от значение
за преценката на законосъобразността на обжалвания акт, съдът приел жалбата за
неоснователна и я отхвърлил.
Обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът не е
допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. В касационната
жалба срещу него отново са релевирани оплакванията, подробно обсъдени от
първоинстанционният съд, понастоящем под формата на възражения за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Мотивите, изложени в
първоинстанционното решение, се възприемат от настоящата инстанция.
Касационният състав
на административен съд намира за неоснователни доводите на касационния
жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд при преценка за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорената заповед, а именно на тези по чл. 26, ал. 1 и 35 от АПК. Нарушенията не на всички правила
представляват съществени пороци. Известно е, че е съществено само това нарушение
на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния
орган въпрос. В тази насока практиката е постоянна и съдът е съобразил изводите
си с нея. Освен това съдът е съобразил решението си с неоспорения от
жалбоподетеля констативен протокол, /тъй като същият не е инициирал
откриване на производство по чл. 193 от ГПК в каквато насока е част
от касационната жалба/, изготвен по реда на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ /л. 22
от делото/, имащ характер на официален свидетелстващ документ.
Неоснователни са и
доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената заповед. Правилно
съдът е приел, че след като в нея е посочен Констативен протокол от 23.05.2017
г. на комисията, извършила проверката за състоянието и ползването на земите от
ДПФ и в него са посочени обстоятелствата от значение за случая, обжалваният
административен акт следва да се приеме за мотивиран. Възражението, че
"това препращане не може да замести липсващите мотиви" не е
съобразено ТР на ОСГК № 16/1975 г. на ВС и с постоянната
практика в тази насока. Възраженията за "неправилност на
изводите в този протокол" са неоснователни, предвид неоспорването му по
надлежния ред, предвиден в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК.
Решението е
съобразено с материалноправните разпоредби на закона, противно на твърдяните оплаквания
на касатора. Съдът правилно е приел, че относно земеделските земи от държавния
поземлен фонд, ползвани без правно основание от касаторът са налице
всички предпоставки за издаването на заповед именно на посоченото в процесния
административен акт правно основание по чл. 34 ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по искане на
собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се
изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от
лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците
им. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд,
какъвто е настоящият случай, заповедта за изземване по ал. 1 се издава от
директора на областна дирекция "Земеделие", съгласно чл. 34, ал. 8 ППЗСПЗЗ. В особената хипотеза на
посочената норма, за прилагането на административния ред за изземане на
земеделски имоти, е необходимо кумулативното наличие на три материалноправни
предпоставки, а именно: земеделските земи, предмет на административното
разпореждане да са включени в държавния поземлен фонд, те да се ползват от
други лица и това ползване да се извършва без правно основание. В случая
жалбоподателят пред административния съд не оспорва факта, че имотите, предмет
на нареждането за изземване, са възстановени на държавата по реда на
земеделския закон и са държавна собственост, както и че ползва имотите, описани
в заповедта. По делото не са представени доказателства, установяващи наличието
на правно основание за това. Писмени доказателства, които да установят надлежно
правно основание, по силата на което жалбоподателят владее имотите, в
производството пред първоинстанционния съд, а и пред настоящия състав, поради
което е обоснован изводът на съда за липса на доказателства жалбоподателят да е
собственик или ползвател на правно основание на имотите, предмет на заповедта.
С оглед горното и противно на твърдяното в жалбата, в конкретния случай е
установено кумулативното наличие на всички установени от законодателя условия
за осъществяване на процедурата изземане по реда на чл. 34, ал. 1, вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ на имотите, включени в ДПФ.
По изложените
съображения обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с
касационната жалба. То е съобразено с материалния и процесуалния закон.
При служебната
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е
нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид
разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, вр. с чл. 228 от АПК е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият
касационен състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 69
от 26.02.2018год., постановено по гражданско дело с административен характер №
1822/2017 на Районен съд гр.Лом, с което е отхвърлена жалбата против Заповед
№250/04.07.2017год. на директора на Областна дирекция "Земеделие"
(ОДЗ) - гр. Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: