О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1719 Година 2020, 15.10.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав
от публичното заседание на 23.09.2020г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм.
дело номер 1681 по описа за 2020 година и като обсъди :
Постъпила е искова молба от Н.Н. *** срещу ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“№7 за присъждане на обезщетение в размер на
общо 300 лева, представляващо обезвреда за
причинените му имуществени вреди, представляващи направените разходи за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление
№19-6207-000765 от 13.11.2019г., издадено от Началник РУ Труд на ОД на МВР -
Пловдив срещу ищеца, поради му отмяна като незаконосъобразно с Решение №744 от
27.04.2020г. по НАХД №434/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII-ми н. състав. Претендира
присъждане и на разноски.
Ответникът – ОД на МВР –
Пловдив оспорва така предявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
настоява за недопустимост на исковия процес, респ. за отхвърляне на
претенцията. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата претенция.
Пловдивският Административен Съд –
Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото произ-водство доказателства,
намира за установено
следното.
Не е спорно между страните, че със съдебно решение №744 от 27.04. 2020г. по НАХД №434/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII-ми н. състав е било отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление №19-6207-000765 от 13.11.2019г.,
издадено от Началник РУ Труд на ОД на МВР - Пловдив срещу Н., с което му е била
наложена „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
По отношение претендираните
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски по
делото пред Районния съд за заплатено адвокатско възнаграждение, се констатира
от приложеното дело, че районният съдия с акта си от 27.04.2020г. е отменил
оспореното НП.
Производството пред последния съд обаче
се е развило, като е било проведено последно о.с.з. на дата 11.03.2020г.,
когато е приключило съдебното дирене, т.е. след влизане в сила на Закона за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г./, с чийто § 9 от ПЗР в чл.63 ЗАНН се създават
ал.3, ал.4 и ал.5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в производствата
по ЗАНН. А съгласно чл.8 ал.3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
В случая се претендира обезщетяване на
причинени имуществени вреди, настъпили в хода на съдебно производство по
обжалване на НП. Отговорността за разноски по конкретно дело е правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от
страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Тази отговорност произтича
от процесуалния закон и е уредена от него, като фактическият състав, от който
се поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени
от водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на
претендиращия разноските субект. Тя е обективна, безвиновна
отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в
текущия процес разходи на страната. Затова отговорността за разноски може да се
осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила
искането си за заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски
по правило е санкция за неоснователно предизвикания правен спор.
След като от 03.12.2019г. е налице новото процесуално правило на чл.63 ал.3 ЗАНН, то на проведеното на 11.03.2020г. открито съдебно заседание, страната е
могла да претендира присъждане на разноски по приложимата незабавно процесуална
норма, което обаче не е било съобразено, въпреки че адв.
М. се е явил лично в него.
Или иначе казано, наличието на
специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в
процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл.8 ал.3
от същия закон и обосновава извода за недопустимост на обсъждания иск, което
налага същия да бъдат оставен без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
При този изход на спора на ответника се
дължат 100 лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт.
Ето защо и поради
мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., VІІ състав :
О
П Р Е
Д Е Л И
ОТМЕНЯ определението от 23.09.2020г., с което
е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на Н.Н. *** срещу ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив,
ул.„Княз Богориди“№7 за присъждане на обезщетение в
размер на общо 300 лева, представляващо обезвреда за
причинените му имуществени вреди, представляващи направените разходи за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно
постановление №19-6207-000765 от 13.11.2019г., издадено от Началник РУ Труд на
ОД на МВР – Пловдив срещу ищеца, поради му отмяна като незаконосъобразно с
Решение №744 от 27.04.2020г. по НАХД №434/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VII-ми н. състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Н.Н. *** да заплати на ОД на МВР –
Пловдив с адрес на призоваване
гр.Пловдив, ул. „Княз Богориди“№7 сумата от
100/сто/ лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :