Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 84 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от М.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник - адвокат Р.К. *** против К.Й.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцата дълги години живяла и работила в чужбина като със спестените парични средства желаела да закупи недвижими имоти и лек автомобил. Тъй като не се намирала в страната и според нея разпоредителните сделки не можели да се осъществят в нейно отсъствие, с ответника- нейн син, устно се уговорили той от свое име да сключи договори за покупко- продажба, с които да придобие собствеността върху имотите и лекия автомобил, като заплати цените по договорите с парични средства, изпратени от ищцата, а след завръщането й в България да й прехвърли собствеността върху тях. Сочи, че страните постигнали тази уговорка помежду си по телефона непосредствено преди датата 18.06.2015 г. Твърди се, че за сключване на въпросните сделки ищцата превеждала по банков път на името на ответника суми на обща стойност 7695 евро или около 15 000 лева като подробно посочва всяка от отделните сумите по размер и дата на превеждането й. Сочи, че с посочената сума и в изпълнение на уговореното между тях, ответникът закупил два недвижими имота:
-УПИ I-12 в кв. 4 по плана на с. Л., общ. С., обл. П., с административен адрес ул. „...“ №1, с площ от 730 кв. м. при съседи: от двете страни улица, УПИ XVI-2 на наследници на Й. В. С. и УПИ 33- Н. В. С., ведно с построените в имота: едноетажна масивна жилищна сграда от 65 кв. м., паянтова жилищна сграда /склад към жилищната сграда/ с площ от 35 кв.м. и паянтова сграда с площ от 15 кв .м. и
-УПИ XVI-32 в кв. 4 по плана на с. Л., общ. С., обл. П., с административен адрес ул. „...“ №1, с площ от 705 кв. м. при съседи: улица, УПИ I-32 на наследници на Й. В. С. и УПИ XV-35- Г. С. и С. С.
Твърди, че на продавачите на описаните имоти им е било известно обстоятелството, че същите се купуват за сметка на ищцата.
Излага обстоятелства, че на 23.11.2017 г. от влог в спестовна книжка, издадена от Банка „ДСК“ клон П., дъщерята на ищцата изтеглила сумата от 2500 лева и я предала на ответника за закупуване на лек автомобил. С посочената сума и в изпълнение на уговореното с ищцата на същата дата ответникът сключил договор за покупко- продажба на МПС марка и модел „Опел Вектра“ с рег. .....
Сочи, че въпреки завръщането й в България още през 2018 г. до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си по сключения между страните договор за прехвърляне собствеността върху гореописаните недвижими имоти и МПС.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да осъди ответника да прехвърли на ищцата правото на собственост върху подробно описаните в исковата молба недвижими имоти и лек автомобил. Претендират се разноски.
В проведените съдебни
заседание, при редовност на призоваването ищцата се явява лично и с пълномощник
адвокат Р.К. ***. Молят съда да постанови решение, с което исковата претенция да
бъде уважена в цялост. Депозирала е възражения, в които оспорва твърденията в
отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна К.Й.Д. оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцата. Не оспорва обстоятелствата, че е придобил собствеността върху описаните в исковата молба недвижими имоти и лек автомобил, но сочи, че не е поемал задължение да прехвърли правото на собственост върху тях на ищцата. Не оспорва, че ищцата е изпращала пари по неговата банкова сметка. ***, че същите по нареждане на ищцата са вложени за закупуване на движими вещи и ремонтни дейности за други нейни имоти, за ремонт на имоти на сестра му, както и за негова финансова помощ от страна на ищцата като негова майка. Сочи, че недвижимите имоти и лекият автомобил са закупени с негови парични средства като излага подробно в периода от 2012 г. до 2017 г. за какво са изхарчени паричните суми, превеждани от ищцата.
В проведеното съдебно заседание, се явява ответникът и неговият пълномощник адвокат И.П. ***. Молят съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение за съпруг и родствени връзки от 13.01.2020 г. на общ. П., от което се установява, че страните са роднини по права линия – ищцата е майка на ответника.
От приложения като писмено доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.2015 г., № 176, том I, рег. № 1436, дело № 133/2015 г. на нотариус В. Г., с район на действие РС П., вписана по № 612 в регистъра на НК се установява, че свидетелят Й.Ц. и Величка Ц., в качеството си на продавачи, са продали на ответника К.Д., в качеството му на купувач, следните недвижими имоти: УПИ I-32 в кв. 4 по плана на с. Л., общ. С., обл. П., с административен адрес ул. „...“ №1, с площ от 730 кв. м., ведно с построените в имота: едноетажна масивна жилищна сграда от 65 кв. м., паянтова жилищна сграда /склад към жилищната сграда/ с площ от 35 кв.м. и паянтова сграда с площ от 15 кв .м. за сумата от 4800 лева и УПИ XVI-32 в кв. 4 по плана на с. Л., общ. С., обл. П., с административен адрес ул. „...“ №1, с площ от 705 кв. м. за сумата от 2910 лева.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на ППС от 23.11.2017 г., по силата на който, П. Х. Ф., в качеството си на продавач, продава на ответника К.Д., в качеството си на купувач, следното МПС – лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“, с рег. № ...., с номер на рама WoLoJBF35Y1158376 за сумата в размер на 300 лева. Договорът е с нотариално заверени подписи с рег. № 30005 на нотариус И. А., с район на действие РС П., вписана по № 656 в регистъра на НК. Приложено е й Свидетелство за регистрация част I, отнасящо се до горепосочения лек автомобил.
От приложените по делото преводни нареждания /в оригинал на италиански и в превод на български език/ на парични средства направени от ищцата се установява, че последната е превеждала за периода от 10.09.2013 г. до 02.11.2017 г. на сина си – ответника К.Д. общо сумата в размер на 7695 евро.
По делото е приложено заверено копие на спестовната книжка на ищцата, от която се установява движението – внасяне и изтегляне от наличните парични средства. Отразено е, че на 23.11.2017 г., от сметката са изтеглени парични средства в размер на 2500 лева. Не е посочено лицето, което ги е усвоило. Има данни и за други тегления, но съдът намира за ненужно да бъдат обсъждани.
От ответната страна са представени и приети от съда като писмени доказателства заверени препис на договор за потребителски паричен кредит PLUS-01531810 от 22.11.2010 г.;договор за потребителски паричен кредит PLUS-01658607 от 10.04.2012 г.; договор за потребителски паричен кредит PLUS-10311143 от 21.08.2013 г.; договор за потребителски паричен кредит PLUS-11319245 от 17.06.2015 г., от които се установява, че на ответника е отпусната в заем сумата в общ размер на 6458,28 лева от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Във връзка с изплащането на заемните суми са представени удостоверения за изплатен кредит. Приложени са и удостоверения за изплатени и други кредити, за които не са ангажирани доказателства относно техния размер и датата на отпускането им, както и удостоверения за липса на задължения по кредити към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани в качеството на свидетели лицата Й.Й.Ц. – по искане на ищцовата страна и М. В. Г. – по искане на ответната страна.
От показанията на свидетелката Й.Ц. се изяснява, че е една от продавачите на процесните имоти, както и че не е виждала ищцата лично, а само е разговаряла с нея по телефона, като й е споделила, че искала да си купи къща в с. Л.. Споделя, че ищцата й казала, че къщата щяла да бъде за сина й, поради което той щял да отиде на оглед, и цялата сделка ще бъде извършена със сина на ищцата. Изяснява, че парите за продажбата ги е получила от ответника К., като след сделката нямала никакви контакти със страните по делото. Споделя, че преди съдебното заседание е разговаряла с ищцата, като поводът бил, че последната искала да си върне къщата, като била много раздразнена, афектирана и говорела срещу ответника. Съдът кредитира показанията в цялост. Същите са логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетелката Мариана Г. се установява, че познава страните по делото, както и че е запозната със закупуването през 2015 г. на „къща и двор“ в с. Л. от ответника. По повод закупуването на имотите, ответникът споделил „че там иска да се устрои и да бъде самостоятелен“. Относно финансовата възможност на ответника посочва, че имал добри доходи, тъй като работил във фирма в гр. Пловдив и отделно се занимавал с частен бизнес. Твърди, че не знае каква е цената на процесните недвижими имоти, както и че след като ги е закупил започнал ремонт. По отношение на процесното МПС споделя, че ответникът си купил за себе си нова кола, две години след като си купил къщата и двора, която била черна на цвят, марка „Опел“. Изяснява, че заедно с ответника е ходила в къщата му в гр. П., която била доста голяма, както и че в последно време имал здравословни проблеми. Съдът кредита показанията на свидетелката в цялост. Същите не бяха оборени от събраните по делото доказателства.
На основание чл.176, ал1 ГПК в проведеното съдебно заседание ответникът К.Д. посочва, че всичките пари, които е пращала ищцата от Италия, били вложени за ремонт и поддръжка на къща в гр. П., ул. „Н. Л.“ № 14, ет. 3, като подробно посочва ремонтните дейности, както и, че няма документи за ремонтите.
На основание чл.176, ал1 ГПК в проведеното съдебно заседание ищцата изяснява, че къщата в гр. П., ул. „Н. Л.“ № 14, ет. 3, преди време бил собственост на ответника, а към настоящия момент е нейна собственост.
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с иск с правно основание чл.284, ал.2 вр. чл.292, ал.2 вр. чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Постигнатата договореност на ищцата с ответника така, както е описана в исковата й претенция, по своето естество представлява договор за поръчка. Съгласно чл.280 от ЗЗД договорът за поръчка е споразумение, по силата на което довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия. Договорът по принцип е едностранен, безвъзмезден, консенсуален и неформален. Когато ответникът извършва възложените му правни действия, като купува движима вещ – лек автомобил от свое име и със средства на ищеца правата и задълженията от изпълнението на поръчката възникват за него. Налице е т. нар. косвено представителство или още скрит пълномощник. и по арг. от чл.293, ал.3 от ЗЗД договорът е валиден и може да се доказва с всички допустими по ГПК средства, в т. ч. и със свидетелски показания. Изключение с оглед неформалността на договора е предвидено в разпоредбата чл.292, ал.3 ЗЗД, че когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
В този смисъл по отношение на недвижимите имоти следва да намери приложение цитираната разпоредба на чл.292, ал.3 ЗЗД, съгласно която, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижим имот от името на довереника, същата следва да е сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Изложените в исковата молба фактически твърдения са за сключен между страните устен договор за поръчка за придобиване за сметка на ищцата, на право на собственост, както върху МПС, така и върху недвижими имоти. Цитирана писмена форма на договора за поръчка е за валидност, а не за доказване, поради което неспазването й прави самия договор за поръчка нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, като изключва и допустимостта на свидетелски показания за неговото установяване – чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл вж. решение № 886 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. 32/2008 г., IV г. о., ГК, решение № 239 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7200/2014 г., IV г. о., ГК и др.). В случая не се твърди от ищцата сключването на договор в предвидената от закона форма, а щом договорът за поръчка е нищожен поради липса на форма, то той не поражда права и задължения за страните.
По отношение на процесния лек автомобил, практиката на ВКС е константна, че за придобиване на права върху движими вещи, няма изискване за писмена форма за валидност на сделката. Наличието на устна договореност в този смисъл може да се установява и със свидетели пред вид стойността на договора. От събраните по делото доказателства обсъдени по-горе и от ангажираните гласни доказателства от ищцовата страна, по никакъв начин не се доказаха твърденията на ищцата, че е имала уговорка със сина си – ответника да закупи лекия автомобил за нейна сметка. От извършеното на 23.11.2017 г. теглене на парични средства в размер на 2500 лева от спестовната сметка на ищцата, отново не се доказва, че именно с тази сума ответникът е закупил процесния лек автомобил. От ищцата не бяха ангажирани никакви доказателства, че нейната дъщеря е изтеглила парите, след което ги е предала на брат си – ответника, за закупуването на процесния лек автомобил. В подкрепа на извода на съда е й цена на лекия автомобил посочена в договора – 300 лева, която цена е многократно по-ниска от изтеглената.
В допълнение следва да се посочи, че недоказани останаха твърденията на ищцата, че тя е давала парите на ответника за закупуването на процесните недвижими имоти и МПС. От приложените по делото платежни нареждания, които са в продължителен период от време - 10.09.2013 г. до 02.11.2017 г., безспорно се установи, че ищцата е превеждала определена парична сума на ответника – нейн син, но съдът счита, че не се установява по несъмнен начин, че ответникът именно с получаването на паричната сума в размер на 7695 евро, е приел да изпълни постигнатите с ищцата уговорки - да купи за нейна сметка недвижимите имоти и лек автомобил. За прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че сделката с недвижимите имоти е извършена на 18.06.2015 г., като общата им продажна цена е в размер на 7710 лева. Видно от преводните нареждания за периода от 10.09.2013 г. - датата на първия паричен превод, до датата на изповядване на сделката, ищцата е превела на сина й сумата в размер на 2565 евро, която сума значително е по-малка от продажната цена на недвижимите имоти. На следващо място следва да бъде съобразено и заявеното от ищцата в съдебното заседание – „С нея съм уговаряла цената /продавачката – свидетелката Ц./ и тя намали като каза, че оставя всички работи вътре като мебели и всичко стана около 40000 лева.“, т.е. ищцата сочи, че действителната цена е в размер на 40000 лева, което е в пъти повече от това, което е превела на ответника и е представила доказателства. В заключение следва да бъде посочено, че представените писмени доказателства – преводни нареждания в превод от италиански език, установяват единствено извършени преводи от ищцата в полза на ответника през един продължителен период от време, дори след закупуването на недвижимите имоти, но доколкото в документите не е посочено основание за извършване на превода, същите не създават дори и вероятност, че сумите са превеждани с цел закупуване на имотите и лекия автомобил в полза на ищцата. Горните твърдения на ищцата не се доказаха и от ангажираните от нейна страна гласни доказателства – разпита на свидетелката Й.Ц.. Напротив от нейните показания, по категоричен начин се доказа противното твърдение, че единственият човек, с който е осъществила продажбата на недвижимите имоти е ответникът.
Във връзка с изложеното, съдът счита, че липсват безспорни доказателства за твърдяното от ищцата основание за даването на паричните суми. Твърденията на ищцата, при липсата на ангажирани от нея безспорни доказателства в подкрепа на сочената в исковата молба устна уговорка, останаха недоказани в процеса.
Неоснователни са възраженията на ищцата, че ответникът не е представил никакви доказателства, че изпратените от нея пари са похарчени за твърдените от него ремонтни дейности и за закупуването на различни вещи, тъй като в тежест на ищцата е да докаже основателността на претенцията си въз основа на заявеното в исковата молба. Неотносимо е възражението, че ответникът не е представил доказателства, че е закупил процесните недвижими имоти и лек автомобил с лични средства, както и че е имал здравословни проблеми.
Недопустимо е направеното изцяло ново искане към съда за първи път в писмените бележки от страна на ищцата – алтернативно, съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата сумата, която е получил в изпълнение на поръчката – 8175 евро или 16350 лева и 2500 лева по сметка от ДСК, или общо в размер на 18850 лева.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски. В настоящото производство ответникът е сторил съдебни разноски в размер на 970 лева - адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ищцата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощник - адвокат Р.К. *** против К.Й.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** иск с правно основание чл. чл.284, ал.2 вр. чл.292, ал.2 вр. чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот УПИ-І-32 в кв. 4 по плана на с. Л., общ. С., обл. П., ул. „...“ № 1, с площ от 730 кв.м. при съседи: от двете страни улица, УПИ ХVІ-32 на наследници на Й. В. С. и УПИ ІХ-33 – Н. В. С., ведно с построените в него: едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 35 кв.м. и паянтова жилищна сграда с площ от 15 кв.м., както и УПИ ХVІ-32 в кв. 4 по плана на същото село, административен адрес: с. Л., Община С., обл. П., ул. „...“ № 1 с площ от 705 кв.м. при съседи: улица, УПИ І-32 – наследници на Й. В. С. и УПИ ХV-35 – Г. Бл. С.и С. Бл. С., както и собствеността върху лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“ с рег. № ...., цвят червен, с идентификационен номер WOLOJBF35Y1158376 и двигател без номер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощник - адвокат Р.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата в размер на 970 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: