№ 521
гр. Варна, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500152 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 81088/23.11.2022 г. от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт М. С. против Решение № 3290/02.11.2022 г., постановено по гр.д. № 4454/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, 18-ти състав, с което са уважени предявените искове от
Д. И. И. срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД за заплащане на сумата от
3841.91 лева, представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение
от 559.98 лева и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на
собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № * **** **, увреден в резултат на
застрахователно събитие – ПТП, причинено на 11.12.2021 г. в гр. Варна, местност „Траката“
по вина на водача на товарен автомобил „Скания Р450“, с рег. № ** ******, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2022 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Присъдени са направените
разноски по делото в тежест на ответника в първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на
фактическия и доказателствен материал и необоснованост на решението. Посочва се, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел размера на обезщетението и
не е взел предвид възражението на ответника за наличие на тотална щета. Посочва съдебна
практика, че при наличието на тотална щета на превозното средство следва стойността на
запазените по него части да се приспадне, за да не се реализира икономическа полза за
увредения, която да надхвърля обезщетяването. Посочва се практика и по отношение на
значението на прекратяване на регистрацията на МПС в производства като настоящото.
Сочи се, че ВРС в нарушение на съдопроизводствените правила не е назначил експертиза за
установяване на действителната стойност на превозното средство с цел с установяване, дали
тя не надхвърля стойността на ремонтните дейности. Изтъква се, че в ТР 1/2013 г. на
ОСГТК, ВКС са посочени правомощията на въззивната инстанция в такива случаи. За
неправилно се счита увеличението на иска от страна на ищеца и съответно уважаването му
до този размер. По отношение на периода на законната лихва, се посочва, че следва да се
1
съобрази увеличението на иска, върху което лихва се начислява от датата на увеличението, а
ако се приеме, че е налице тотална щета – от датата на представяне доказателства за
прекратена регистрация. Прави се доказателствено искане да бъде назначена САТЕ по
посочените във въззивната жалба задачи. По същество жалбоподателят моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Д. И. чрез адв. А. депозира
отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение депозираната
въззивна жалба като неоснователна, неправилна и необоснована, тъй като решението на
ВРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, с оглед на което следва да бъде
потвърдено.
В отговора се посочва, че размерът на реалната стойност на вредата по процесния
автомобил е посочена със САТЕ и тя е съобразена със средните пазарни цени за части и
труд. По отношение на предложението на въззивника „запазените части“ от автомобила да
се приспаднат от определеното обезщетение поради наличието на „тотална щета“,
въззиваемата страна го намира за преклудирано с оглед процесуалния момент, в който се
прави. Изразява се становище, че констатацията на състоянието на всички части по
автомобила е направена от застрахователя, който е имал възможност да ги посочи и
ангажира доказателства за установяване на размера им своевременно. В коректния случай
не били представени доказателства, обосноваващи наличието на „тотална щета“ и съответно
съхранени детайли от автомобила. Посочва, че САТЕ, изготвена пред ВРС, е обосновано и
даващо възможност на съда да определени дължимото застрахователно обезщетение.
Относно искането за назначаване на САТЕ пред въззивната инстанция, въззиваемата страна
моли да бъде отхвърлено като неоснователно. Въззиваемата страна излага становище, че при
определяне на дължимото обезщетение следва да се изхожда от действително претърпените
вреди, като се дължи обезщетяване на увреденото имущество, който размер
първоинстанционният съд е определил правилно. В заключение се претендира за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски в настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Доказателственото искане на въззивника за допускане и назначаване на САТЕ в
настоящата инстанция се обосновава с твърдението за наличие на „тотална щета“ и запазени
части от автомобила и нейното провеждане се настоява с оглед установяване на тези
обстоятелства. Възражението за „тотална щета“ е направено в първото по делото заседание
пред ВРС и касае новоузнато обстоятелство, доколкото стойността на ремонта е установена
с изслушаното в същото заседание заключение на вещото лице. Наред с това същото касае
размера на иска, по който въпрос съдът при необходимост взема заключение на вещо лице.
Ето защо искането не е преклудирано и следва да бъде уважено.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 81088/23.11.2022 г. от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, против Решение № 3290/02.11.2022 г., постановено по гр.д. № 4454/2022 г.
по описа на Районен съд – Варна, 18-ти състав, с което са уважени предявените искове от Д.
И. И. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за заплащане на сумата от 3841.91
лева, представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение от 559.98
2
лева и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на
ищеца лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № * **** **, увреден в резултат на
застрахователно събитие – ПТП, причинено на 11.12.2021 г. в гр. Варна, местност „Траката“
по вина на водача на товарен автомобил „Скания Р450“, с рег. № ** ******, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
върйи главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2022 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която, след
запознаване с материалите по делото и извършване на съответните проучвания на пазара, да
отговори на въпросите поставени във въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 250 лева, вносими от въззивника в тридневен срок
от съобщението. Задължава ответника в същия срок да представи доказателство за внесения
депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Я. М..
УКАЗВА на вещото лице, че заключението заедно със справка-декларация следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание с копия за
всяка страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.04.2023 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Н. В.: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да получат и на
интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3