Определение по дело №265/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.413 ГПК, във вр. с чл.274 и сл. с.к. и е образувано по частна жалба на „. П. П. Ф. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управлеине гр.С., Ж.Мл. 4, Б. П. С., С.14, представлявано от Л. Л. П., Ч. пълномощника му А. Б., подадена срещу Разпореждане № 3209/09.06.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 916/2011 г. на РСР., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК срещу длъжника З. Сл. С..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че превратно РС е преценявал факта, че по първоинстанционното дело не са представени доказателства, от които да е видно, че пълномощникът на дружеството има юридическо образование и се намира в трудовоправно или служебно правоотношение със заявителя, в съответствие с изискванията по чл.32 т.3 от ГПК. Твърди се, че законът не поставял изискване към заявлението да се представят доказателства за правоспособност, вкл. по отношение на адвокатите или юрисконсултите, като предпоставка за наделжно извършване на действия по процесуално представителство. На самостоятелно основание пред настоящата инстанция се ангажиран нови писмени доказателства, доказващи твърденията на жалбоподателя за наличието на юридическа правоспособност и представителна власт в полза на пълномощника на дружеството заявител.

БОС в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производствое процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – заявителя по заповедното производство в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна, по следните съображения:

Заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК пред РС е било образувано по заявление на жалбоподателя против длъжника Ил. Ив. К., от с.Б. Община Р., за посочени сума, законна лихва,възнаградителна лихва, мораторна лихва, както и за направените съдебни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Със заявлението се е поддържало, че паричното вземане произтича от договор за кредит. Със същото са били представени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

След преценка на последните РС намерил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за неоснователно.За да постанови този краен резултат навел доводи, че заявлението е депозирано от пълномощник, за когото се твърди, че е Ю. и не са представени досказателства, от които да е видно, че пълномощникът на дружеството има юридическо образование и се намира в трудовоправно или служебно правоотношение със заявителя, в съответствие с изискванията по чл.32 т.3 от ГПК. Затова РС приел, че физическото лице, подписало заявлението, не притежава надлежна процесуална представителна власт, тъй като липсват доказателства той да попада в някоя от хипотезите на чл. 32 от ГПК, който изчерпателно изброява лицата, които могат да осъществяват представителство по пълномощие.

Решаващият състав счита, че като отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на 410 ГПК на посочените основания, районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на акта му.

Този извод се налага от една страна поради факта, че образецът на подаденото заявление е в утвърдената с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. форма. От друга страна, след като нормата на чл.410, ал.2 ГПК изрично сочи, че заявлението следва да отговаря на изискването на чл.128, т.1 и 2, се налага извода, че процесното заявление отговаря на посочените изисквания , предвид че е придружено от пълномощно, с оглед на факта, че молбата се подава от пълномощник. В този смисъл доводите на РС досежно представителната власт на ЮЛ следва да бъдат споделени като цяло, но спецификата на заповедното производство не предпоставя като изискване към заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се представят и други доказателства и приложения, вън от тези по чл.128, т.1 – пълномощно, ако молбата се представя от пълномощник.

На самостоятелно основание, установява се безспорно от ангажираните пред настоящата инстанция писмени доказателства – удостоверение за правоспособност № 1335/27.10.2010 г. на Министерството на правосъдието на РБ., диплом от ЮФ на СУ”Кл.Охр.” от 22.05.2010 г., трудов договор от 10.03.2006 г. и анекс към същия от 01.11.2010 г., че пюлномощникът А. Г. Б. има юридическо образование и правоспособност, включително работи на длъжността „старши Ю. – мениджър съдебно събиране” при дружеството заявител. Следователно същият отговаря на изискването на чл.32, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че атакуваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на районният съд за произнасяне по депозираното зеявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Мотивиран от горното и на осн.чл.418, ал.4, във вр. с чл.278 ГПК БОС,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3209/09.06.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 916/2011 г. на РСР., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК срещу длъжника З. Сл. С..

ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по депозираното зеявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „. П. П. Ф. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управлеине гр.С., Ж.Мл. 4, Б. П. С., С.14, представлявано от Л. Л. П., Ч. пълномощника му А. Г. Б., срещу длъжника З. Сл. С.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.